Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

134/26.10.2018 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 26.09.2018 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 379/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от „Метал Форм Про“ ЕООД гр.София, представлявано от управителя В.И.К. чрез процесуалния му представител адв. М.А. срещу решение № 116/25.05.2018 год по гр.д. № 216/2017 год на Окръжен съд Добрич, с което са отхвърлени като неоснователни предявените срещу Н. П.Н. в качеството му на частен съдебен изпълнител, искове за заплащане на обезщетение в размер на 27 750 лвза вреди, изразяващи се в пропусната полза да се реализира печалба при продажбата на 3 бр. машини за обемно нагряване на прътов метал /индукционен нагрев/ МОНА-3-300М, причинени от ответника поради неправомерно изпълнение на правомощията му като частен съдебен изпълнител, а именно: незачитане силата на присъдено нещо  на влязло в сила решение № 31 по в.гр.д. № 640/2016 год по описа на ДОС и назначаване на пазач с постановление от 06.03.2017 год; обезщетение за забавено плащане на главното парично задължение в размер на 532,94 лв за периода на забавата от 10.03.2017 до 17.05.2017 год, изчислено в размер на законната лихва, както и в осъдителната част за разноските в размер на 2 833,18 лв.

По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Развити са доводи по приложението на материалния и процесуален закон, както и по отношение анализа на доказателствата, но не са направени нови доказателствени искания.

Постъпил е отговор от ответника Н. П.Н. чрез процесуалния му представител адв. И.С. ***, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на съдебното решение. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Отговори са постъпили и от подпомагащите стрнани – „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), представлявана от постоянните синдици А.Н.Д. и К.Х.М. чрез процесуалния представител адв. Н.К., както и от ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“, представлявано от изпълнителните директори Н.Чандъров и К.Р., чрез процесуалния представител адв. Б.Д. от „Адвокатско дружество Ставрев и Д.“***. В тях се изразяват становища за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на постановеното решение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Отговорността на съдебния изпълнител за вреди е деликтна по своя характер, но предвид спецификата на дейността му тя е уредена с разпоредбата на чл.75 от ЗЧСИ, която е специална по отношение на общия текст на чл. 45 от ЗЗД. Фактическият състав на тази отговорност включва в себе си действия или бездействия на съдебния изпълнител при и по повод осъществяване на функциите му като такъв, настъпването на вреда, както и причинна връзка между деянието и увреждането. Препращането към общия състав на непозволеното увреждане, което се съдържа в нормата на чл. 441, ал.1 от ГПК очертава и обема на отговорността, а именно – на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Правопораждащият факт на отговорността на частния съдебен изпълнител е свързан с неговата дейност като орган на принудителното изпълнение, която е процесуална по своя характер. Затова по деликтния иск, предявен срещу него съдът трябва да се произнесе първо по процесуалната законосъобразност на действията и бездействията му. При тази своя преценка съдът, който разглежда иска по чл. 75 ал.1 от ЗЧСИ не е обвързан от това дали същите действия или бездействия са били обжалвани и ако са обжалвани - какво е било решението на съда по жалбата. В този смисъл е решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1445/2009 год на ВКС, IV г.о., което макар да не представлява задължителна практика, дава отговор именно на този въпрос.

Процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител може да бъде проверявана както чрез обжалване на действията му по реда на чл. 435 от ГПК, така и в рамките на исково производство за обезщетяване на вредите от тези действия на осн. чл. 441 от ГПК. Въпреки, че и в двата случая от съществено значение за спора е преценката относно законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, характерът на двете производства е различен, различен е и техният предмет. При обжалване действията на съдебния изпълнител предмет на делото е потестативното право на страната да иска отмяната на отделно действие или отказ на съдебния изпълнител. Предмет на деликтния иск е вземането за обезщетение, което възниква за увредената страна от виновното и противоправно действие или бездействие на ЧСИ. Разглеждането на претенцията за обезщетение се извършва по общия исков ред в триинстанционно производство, докато производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е едноинстанционно и се разглежда в закрито заседание.  Различният предмет на двете производства обуславя различие и по отношение на обективните предели на силата на присъдено нещо, което се формира със заключителния съдебен акт. По деликтния иск противоправността, която е елемент от фактическия състав на спорното вземане за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. Защитата по чл. 435 от ГПК не е искова, затова установяването на незаконосъобразността на обжалваното действие не е скрепено със сила на присъдено нещо и не обвързва съда, който разглежда иска за деликтната отговорност на ЧСИ.

В конкретния случай ищецът е упражнил защитата си като трето за изпълнителното производство лице по реда на чл. 435 ал.4 от ГПК. В предходното (преюдициално) производство по жалбата му срещу извършения опис, чрез представените договори за наем на помещенията, в които движимите вещи са се намирали, той се е легитимирал като лице, в чието владение те са се намирали в деня на описа. Съобразявайки това обстоятелство съдът е преценил, че са налице предпоставките на чл. 435 ал.4 от ГПК и отменил описа по отношение на част от вещите, сред които са и процесните машини. Това решение обаче не създава сила на присъдено нещо относно правото на собственост върху тях,        защото то не е било предмет на делото.

След постановяване на решението и по искане на взискателя, съдебният изпълнител освободил досегашния пазач на вещите и го заменил с друг. Ищецът възразил срещу това действие, а от своя страна взискателят предявил права върху вещите, произтичащи от договор за особен залог, сключен между него и длъжника на 19.08.2009 год и вписан в ЦРОЗ под № 2009081901519, за което представил на съдебния изпълнител удостоверение за вписването. Въз основа на него взискателят поискал вещите да му бъдат предадени.

Съобразявайки се с постановеното решение за частична отмяна на извършения опис, със свое последващо постановление съдебният изпълнител отказал принудително изпълнение срещу движимите вещи, както и предаването им по реда на ЗОЗ на взискателя. Последният обжалвал този отказ, но с решение № 116/05.05.2017 год по в.гр.д. № 154/2017 год на ДОС жалбата му била отхвърлена.

Както беше отбелязано по-горе, ищецът е имал качеството на трето лице за изпълнителното производство, следователно не е страна по него. Въпреки това, той разполага със защита в случаите, когато негови права са били засегнати от изпълнението, а именно – право на жалба по реда на чл. 435 ал.4 от ГПК, както и искова защита по чл. 440 от ГПК.

Що се отнася до процесуалната възможност да обжалва действията на съдебния изпълнител, той се е възползвал успешно от нея по отношение на извършения опис на движимите вещи. Отмяната на описа обаче не задължава съдебния изпълнител да освободи вещите от пазене, още повече при заявена конкуренция със заложни права на първоначалния взискател по изпълнителното дело. Не е в компетентността на ЧСИ да се произнася както по материалните права на собственост – това може да стане единствено с влязло в сила съдебно решение по чл. 440 от ГПК, така и по съществуването на заложното правоотношение между взискателя и длъжника, което също трябва да бъде установено по съответния съдебен ред. Съдебният изпълнител няма задължение да проверява собствеността на движимите вещи, които е намерил в деня на описа (чл.465 от ГПК), както това се изисква при налагането на възбрана върху недвижим имот (чл.483 ГПК).

 От своя страна съдебният изпълнител е длъжен да се погрижи за пазенето на описаните вещи, което е закрепено в разпоредбите на чл. 469 и чл. 470 от ГПК за движимите, съответно – 486 от ГПК за недвижимите вещи. Право да обжалва действията във връзка с определянето на пазач има само длъжникът (чл.435 ал.1 т.5 от ГПК), но не и третото лице. Ето защо то е следвало да се възползва от предвидената в чл. 440 от ГПК възможност да повдигне спор за собствеността, по който да бъдат разгледани и всички евентуални противопоставяния от страна на взискателя или длъжника. Преди изясняването на всички тези въпроси, действията на съдебния изпълнител по пазенето на вещите, макар и освободени от опис, са законосъобразни и не противоречат на разпоредбата на чл. 470 от ГПК.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че не се е осъществил първият елемент от фактическия състав на чл. 75 ал.1 от ГПК, а именно – противоправност на действията на ответника. Деликтът, осъществен чрез бездействие поражда вземане за обезщетение само тогава, когато законът е предвиждал задължение за извършване на определено действие, което ответникът не е изпълнил. С отказа си да освободи вещите от пазене той не е нарушил императивни разпоредби на закона, задължаващи го да действа по определен начин. Напротив, съобразявайки се именно с постановеното решение, с което частично е отменен описа, съдебният изпълнител е отказал да извършва по-нататъшни изпълнителни действие върху тези вещи, както и да ги предаде на взискателя до разрешаване на споровете между тях. Правата на собственост на ищеца върху вещите, както и евентуалната противопоставимост на заложните права на взискателя са въпроси, по които ЧСИ не е компетентен. За нуждите на изпълнителния процес е било достатъчно представянето на удостоверение от ЦРОС за вписания залог, за да мотивира съдебния изпълнител да се въздържа от конкретни действия върху заложеното имущество до установяването на действителните права на страните в бъдещ исков процес.

Не е налице и вторият елемент от фактическия състав на деликта, а именно – причинната връзка. Твърдяната от ищеца вреда не е пряка и непосредствена последица от отмяната на описа, чиято незаконосъобразност е призната с решението, постановено по реда на чл. 435 ал.4 от ГПК. Това решение не поражда задължение на съдебния изпълнител да предаде вещите на ищеца, защото е извън предмета на делото и липсва произнасяне на съда в този смисъл.

При липсата на две от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на отговорността за вреди, безпредметно е да се обсъжда дали въобще такива са настъпили. Въпреки това първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, основани на заключенията на съдебно-икономическа и съдебно-техническа експретиза, от които е установено, че въпросните машини не са осчетоводени и заприходени като такива в счетоводството на ищеца. Изложени са мотиви и относно симулативността на договора за покупко-продажба, задълженията си по който ищецът по негови твърдения не могъл да изпълни заради действията на ответника. От приложените по делото писмени доказателства е установено, че лицето, подписало договора за продажба и последвалите го анекси, като пълномощник на купувача, не е пребивавало на територията на страната на понсочените в договорите дати. Тези мотиви са обосновани и настоящият състав ги споделя напълно.

Постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В отговора на въззивната жалба от ответника Н. Петров Ников чрез процесуалния му представител адв. И.С. е направено искане за присъждане на разноски, но без представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, поради което такива не се присъждат.

Не следва да се присъждат разноски и на ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на осн. чл. 78 ал.10 от ГПК.  

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 116/25.05.2018 год по гр.д. № 216/2017 год на Окръжен съд Добрич.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)