РЕШЕНИЕ

153

Гр. Варна, 10.10.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Христова

възз. гр.д. № 38 по описа за 2014-та година на ВАпС:

Настоящото производство е ОБРАЗУВАНО след частично обезсилване на решение №216/10.12.2012 год. по гр.д. 152/2012 год. на ВАпС, постановено по въззивна жалба на „ВАРБЕЛ” ЕООД, гр. Варна срещу решение по гр.д. 1118/2011 год. на ВОС, с което са уважени искове за присъждане на обезщетение за извършени в имот на ответника подобрения от ищеца в качеството на добросъвестен владелец на последния, в размер на увеличената стойност на имота.

Въззивното решение е обезсилено само в частта му, с която е присъдена сума по чл. 72, ал.1 ЗС в размер на 51287,75 лв. като обезщетение за следните подобрения в недвижим имот: доставка и монтаж на пожароизвестителна инсталация, подмяна на вратите на всички тоалетни възли с PVC и нова PVC дограма, и върнато за ново разглеждане от друг състав след изправяне на нередовности в исковата молба по отношение на посочената част от претенцията.

         ВКС е приел, че посочените СМР не са описани в обстоятелствената част на исковата молба, но са оценени от вещото лице в производството по чл. 207 ГПК за обезпечаване на доказателства, поради което и участват във формирането на общо претендираната сума като увеличена стойност на имота от 1095585,70 лв. Дадени са указания несъответствието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба да се отстранят.

В изпълнение на указанията на ВКС производството по исковата молба е оставено без движение, като с молба от 20.05.2014 год. представител на ищеца „Даяна 67” ЕООД, гр. София, в несъстоятелност е уточнил претенциите: в общо претендираната сума като обезщетение за подобрения по делото са включени и следните СМР: доставка и монтаж на пожароизвестителна инсталация, завършена към 09.05.2008, за което се претендира сумата от 21547,75 лв.; подмяна на вратите на всички тоалетни възли с PVC, завършена към 08.04.2009, за което се претендира сумата от 21500 лв.; и нова PVC дограма, изпълнена към 07.10.2008 год., за която се претендира сумата от 8240,10 лв., ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие извършените подобрения.

От насрещната страна е постъпило писмено становище, с което претенциите се оспорват изцяло и в уточнения им вид – както извършването им от ищеца, така и претендираните суми по размер, и качеството на ищеца на владелец или добросъвестен подобрител. Оспорва се доказателствената стойност на експертизата, събрана в производството по обезпечаване на доказателствата, която била изготвена по задача, част от която не била поискана от страните. Твърди се, че иск, различен от обезщетение в размер на увеличената стойност на имота, вследствие подобенията, извършени от ищеца в качеството му на добросъвестен владелец, не е предявяван.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

За да се уважат предявените искове за заплащане на обезщетение за извършени подобрения от ищеца в качеството му на владелец на чужд имот искове, следваше да се установи: в какво качество е владял чуждия имот ищецът, чия е била собствеността върху имота към момента на извършване на подобренията; извършени ли са твърдяните подобрения, описани в исковата молба; какви разходи са извършени, съответно увеличила ли се е цената на подобрения имот и с колко. Исковете са специална хипотеза на института за неоснователно обогатяване и основния предмет на делото е всъщност налице ли е обедняване на ищеца за сметка на увеличаване на имуществото на ответника и дължимо ли е обезщетение за това, съответно в какъв размер.

Твърдението, че ищецът е извършил подобренията в качеството на добросъвестен владелец не са доказани в процеса. Това не води автоматично до отхвърляне на иска, обаче, доколкото в задължителната съдебна практика се приема – например в решението на ВКС за останалите подобрения по насотящото дело, че в такъв случай обезщетение ще се дължи за извършени подобрения в качеството недоборосъвестен владелец – чл. 74, ал.1 ЗС, в размер на по-малката сума от увеличената стойност на имота и направените разходи.

С уточнението на исковата молба, впрочем, вече се претендират само разходите за извършените три вида процесни СМР.

Към момента на извършване на процесните подобрения – 2008 г. – 2009 г., ищецът «Даяна 67» ЕООД не е имал качеството на добросъвестен владелец. Процесният имот е бил възложен на ищеца «Даяна 67» ЕООД /в открито производство по несъстоятелност/ при осъществена публична продан, с възлагателно постановление от 05.06.2006 г. Още преди това, при условията на висящо изпълнително производство, «Варбел» ЕООД е заявило по реда на чл.336, ал.1 ГПК /отм./ собственически права върху имота. Искът е бил насочен срещу взискателя «Даяна 67» ЕООД и наследниците на длъжника Минов, в качеството му на ЕТ «Златомир – И. Минов». Настоящият ищец «Даяна 67» ЕООД, гр. София е получило препис от исковата молба по това дело на 17.10.2005г. и следователно от тази дата, още преди възлагателното постановление, което външно го легитимира като собственик на имота, то е знаело за претенциите на «Варбел» ЕООД. Впоследствие производството по чл.336, ал.1 ГПК /отм./ е прекратено с влязло в сила определение на съда. Прекратяването е било обусловено от обстоятелството, че междувременно изпълнителният процес е приключил, а предявеният иск по чл.336, ал.1 ГПК /отм./ предполага висящ изпълнителен процес. Веднага след прекратяването обаче е заведено гр.д.№10308/2007г. на Варненския районен съд, образувано по иск с правно основание чл.108 ЗС за същия имот, предявен от «Варбел» ЕООД срещу «Даяна 67» ЕООД. Този иск е уважен с влязло в сила съдебно решение.

Съобразно приетото в решението на ВКС за останалата част от подобренията, което обвързва страните  със СПН, а съда – като практика по чл. 290 ГПК, недобросъвестността на владението на «Даяна 67» ЕООД е съществувала още към момента на възникване на придобивното му основание, тъй като от предявения срещу дружеството иск по чл.336, ал.1 ЗС, а впоследствие - иск по чл.108 ЗС, дружеството е могло да узнае, че правото на собственост на неговия праводател се оспорва по съдебен ред, т.е. оборена е презумпцията за добросъвестност по чл.70, ал.2 ЗС.

Извършването на подобренията е установено както с показанията на свидетелите по делото, със СТЕ, така и с договорите между възложителя на ремонтите «Даяна 67» ЕООД и изпълнителите: «Ер Джи Ер» ООД, гр. Варна по договор за доставка и монтаж на пожароизвестителна инсталация от 09.05.2008 год.; договор №704/08.04.2009 год. с «ЕН и К - проект» ООД по отношение на подмяната на вратите; по отношение на дограмата – тя е била налична към датата на изготвяне на заключението по СТЕ. От същите доказателства се установява и авторството на подобренията в лицето на ищеца и въззиваем в процеса.

В производство по чл.207 ГПК за обезпечаване на доказателства – гр.д.№14800/2010г. на Варненския районен съд е изготвена СТЕ, по чието допускане, изготвяне и приемане са изразили становища и двете страни. Тя представлява годно доказателствено средство, от което се установява, че процесните СМР представляват подобрения – те са трайно прикрепени към имота на въззиваемата страна и ответник в порцеса и увеличават стойността му /л.76 от делото на ОС/. От същото заключение се установява, че увеличената стойност на имота, вследствие подобренията, надвишава разходите за тях за целия имот, но по отношение на тези три пера, предмет на делото в настоящото производство, разлика не е отразена.

Недобросъвестният владелец има правото да получи стойността на разходите, направени във връзка с подобренията към момента на извършването им. Съгласно заключението на вещото лице и писмените доказателства по делото, стойността на направените разходи за подобренията възлиза общо на 692 299,77 лв. В тях са включени и претендираните в настоящото производство суми: 21547,75лв. за доставка и монтаж на пожароизвестителна инсталация; 21500лв. за подмяна на РVС дограма и 8240 лв. за нова РVС дограма, или общо 51 287,75 лв.

Това е размерът, в който следва да бъдат уважени исковете за посочените подобрения. Доколкото в същия размер са уважени тези претенции от ОС, чийто диспозитив препраща към заключението на вещото лице, досежно размера на всяка от претенциите, то решението на ОС, следва да се потвърди, в частта, с която исковете са уважени за посочените суми и пера, но следва да се измени правното основание, на което се дължи обезщетението, а именно обезщетение за разходите за извършените подобрения, осъществени от «Даяна 67» ЕООД, в качеството й на недобросъвестен владелец на имот на «Варбел» ЕООД. 

По отношение на разноските, такива се дължат съобразно уважената част от претенцията в полза на ищеца и въззиваема страна в размер на 4826,52 лв.

При съвпадащи крайни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта му, с която исковете са уважени за посочените суми и пера, но следва да се измени правното основание, на което се дължи обезщетението, а именно обезщетение за разходите за извършените подобрения, осъществени от «Даяна 67» ЕООД, в качеството й на недобросъвестен владелец на имот на «Варбел».

Разноски за въззивната инстанция следва да се присъдят на въззиваемата страна в размер на 4826,52 лв..

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1361/18.11.2011 г. по гр.д. 1118/2011 год. на ВОС, в частта му, с която са уважени искове на „Даяна 67” ЕООД, гр. София /в несъстоятелност/, срещу „Варбел” ЕООД, гр. Варна, за заплащане на обезщетение в размер на 51287,75 лв., разходи за извършени подобрения в недвижим имот на „Варбел” ЕООД, гр. Варна, представляващ хотел „Диана” в к.к. „Златни пясъци” от „Даяна 67” ЕООД, гр. София /в несъстоятелност/, от които: 21547,75 лв. за доставка и монтаж на пожароизвестителна инсталация; 21500 лв. за подмяна на РVС дограма и 8240 лв. за нова РVС дограма, като ИЗМЕНЯ правното основание на исковете от чл. 72, ал.1 ЗС на чл. 74, ал.1 ЗС.

ОСЪЖДА „Варбел” ЕООД, гр. Варна, да заплати на „Даяна 67” ЕООД, гр. София /в несъстоятелност, СУМАТА от 4826,52 лв. разноски за всички инстанции до момента, съобразно интереса в отхвърлената част от въззивната жалба.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: