Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

201

гр.Варна, 10.12.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 13.11.2013 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ИВАН ЛЕЩЕВ

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 380/2013 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от Ж.П.С. и П.С.Д. *** срещу решение № 1155/31.05.2013 год. по гр.д. № 3338/2012 год. на ВОС, г.о., 12 състав, с което е уважен предявеният срещу тях иск с правно осн. чл. 135 ЗЗД за обявяване на недействителен по отношение на ищците Е.И.Х. и Я.Х.Я. договора за дарение на недвижим имот, сключен с нот.акт № 54 т. VII, рег. № 9776, д.№ 1102/22.07.2005 год. на нотариус А. Г. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, като им бъдат присъдени разноските за двете инстанции. Представили са и молят да се приеме като доказателство нот.акт за покупко-продажба № 51 т. II, рег.№ 8423 дело 228/2006 год. на нотариус С. Д.

В постъпилия отговор ответниците по жалбата излагат доводи за нейната неоснователност и молят за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 135 ал.1 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на договора за дарение, сключен между ответниците под формата на нотариален акт № 54, т.VII, рег.№ 9776, дело № 1102/2005 год на нотариус А.Г., рег.№ 194 на Нотариалната камара, в частта за ½ ид.ч. от нидвижимия имот, предмет на договора.

С преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД разполага кредиторът, за да получи защита срещу увреждащите го действия на длъжника, посредством които последният се е разпоредил с имуществени права от своя патримониум в полза на трето лице.

Първият съществен елемент от фактическия състав на Павловия иск е ищецът да притежава качеството на кредитор, т.е. да има срещу длъжника валидно и изискуемо вземане, което да не е погасено по някой от предвидените в закона способи.

В настоящия случай тази предпоставка е налице. Вземането на ищците произтича от непозволено увреждане и представлява обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на Х.Я.Х., причинена виновно от първия ответник на 27.03.2004 год. Съгласно изричната разпоредба на чл. 84 ал.3 от ЗЗД при вземания от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че вземането е станало изискуемо от момента на увреждането, независимо от това, че определянето му по размер е настъпило по-късно с влизане в сила на съдебното решение, по което е издаден изпълнителният лист.

За основателността на иска по чл. 135 ЗЗД е необходимо наличието и на още една предпоставка, а именно – длъжникът да се е разпоредил с имуществото си във вреда на своя кредитор.

По делото е безспорно установено, че първият ответник и съпругата му са се разпоредили чрез безвъзмездна сделка със свой недвижим имот, притежаван в режим на СИО в полза на родителите на ответника. Договорът за дарение е сключен на 22.07.2007 год, т.е. след възникване на задължението за обезвреда в тежест на първия ответник. Безвъзмездният характер на сделката обуславя категоричния извод, че с нея имуществото на длъжника е намалено, тъй като липсва насрещна престация или друга заместваща облага, която да послужи за удовлетворение на кредиторите.   

Наред с това, санкцията на чл.135 ЗЗД е обвързана и с изискването за знание за увреждането у страните по оспорената сделка. То трябва да съществува в момента на сключването й, а в случая такова е налице. Първият ответник и дарител по сделката е знаел, че дължи на ищците обезщетение за вредите, които виновно им е причинил, а знанието у насрещната страна по сделката се предполага по силата на чл. 135 ал.2 ЗЗД предвид родствената връзка между тях. Презумпцията за знание не е била оборена в хода на процеса.

Разпореждайки се на 22.07.2007 год чрез дарение в полза на своите възходящи, длъжникът съзнателно е намалил имуществото си, което съгласно чл. 133 от ЗЗД е предназначено да служи за общо обезпечение на кредитора.

Първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което постановеното от него решение е законосъобразно и  следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.3 ГПК на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените от тях разноски за тази инстанция в размер на 3200 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно представения списък на разноските с приложено писмено доказателство за заплащането им.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1155/31.05.2013 год. по гр.д. № 3338/2012 год. на ВОС, г.о., 12 състав

 ОСЪЖДА Ж.П.С. с ЕГВ ********** с постоянен адрес гр.Варна, лу.”Хан Кардам” № 12 и П.С.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, лу.”Хан Кардам” № 12 солидарно да заплатят на Е.И.Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и Я.Х.Я. с ЕГН ********** ********** с постоянен адрес *** разноски за тази инстанция в размер на 3200 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.