РЕШЕНИЕ

 

199

 

Гр. Варна, 20.11.2014 год.

 

В името на народа

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА ;

 

СЕКРЕТАР Ю.К.,

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 въззивно гражданско дело № 380 по описа за 2014 година:

Производството е по чл. 258 от ГПК и е образувано по жалбата на ОБЩИНА ВАРНА срещу решението на Варненския окръжен съд № 521 от 07.04.2014 г., постановено по гр. д. № 109/2014 г., с което е УВАЖЕН иск срещу Община Варна , ПРЕДЯВЕН ОТ „Сънрайс сити” ООД, гр. Пловдив за заплащане на: сумата от 160000 лв., представляващи извършен разход за изграждане на улична канализация по ул. „Подвис” и ВИК съоръжения, на осн. чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от 40000 лв. от момента на предявяване на частичния иск – 10.12.2010 год., а върху горницата в размер на 120000 лв. – от момента на увеличението на 13.05.2011 год. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 86 ЗЗД, ведно с разноските по делото – 15800 лв.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорват се изводите на съда за наличие на: 1. задължение за Община Варна да изгражда спорната улична канализация; 2. неоснователно обогатяване за сметка на ищеца. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който доводите на въззивника се оспорват с подробни съображения.

Към делото е присъединена и частна жалба на Община Варна срещу определение №1761/16.06.2014 год. по същото дело на ВОС, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, с намаляване на размера им, предвид пърмоначалното обезсилване на първоинстанционното решение, за производството по което ответникът счита, че не дължи разноски.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от насрещната страна, в който тя се оспорва с доводи, че разноски се дължат за цялостното производството по делото и предвид крайния резултат.

ВАпС, за да се произнесе по спора, взе в предвид следното:

Производството по ДЕЛОТО пред ОС е образувано по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.

В исковата си молба "СЪНРАЙС СИТИ" ООД гр. Пловдив претендира срещу Община Варна заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване за сметка на ищеца, на основание чл. 59 от ЗЗД, в размер първоначално 40000 лв., увеличен на 160000 лв. Претендира се и законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Фактическите основания на претенцията са разноските, направени от дружеството за изграждане на улична канализация по ул. "Прилеп" от съществуваща ревизионна шахта до нова ревизионна шахта 1 за отвеждане на отпадните води от нова сграда, собственост на ищцовото дружество в УПИ № VII-1531 в кв. 50 по плана на ж. к. "Изгрев", както и за изграждане на необходимите в тази връзка водоснабдителни и канализационни съоръжения.

В писмен отговор пред ОС ответникът е оспорил предявения иск с твърдения, че уличната канализация е незаконно построена, тъй като заповед № 0337 от 22.05.2008 г. и разрешение № 159 от 03.06.2008 г. са нищожни административни актове, а и не са одобрени подробен устройствен план или план-схема за мрежите и съоръженията на инфраструктурата.

За да бъде уважен предявения в настоящото производство иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, следва да се установи, че ищецът, сега въззиваем, е обеднял за сметка на увеличаването на имуществото на ответника, сега въззивник, вследствие на извършените в имот на ответника строителни работи и изграждане на съоръжения, които са придобити от Общината по силата на закона.

От фактическа страна, не е било спорно между страните, че ищцовото и въззиваемо дружество е инвестирало в изграждането върху общински терен на канализационно съоръжение – колектор за отвеждане на канални води, към който е включена подобна система от сграда в имот, собственост на дружеството. Не е спорно, че изграждането е било финансирано изцяло от дружеството – ищец, както и че за съответното съоръжение е издадено разрешение за строеж и заповед на директор Дирекция в Община Варна, която е била уведомена за строителството.

Не е било спорно, че ищцовото дружество е инвеститор на сграда в частен имот, чието строителство е законно. Именно от изграждане на този обект и от придобиване на собствеността върху него е произтекла необходимостта от съществуване на процесното съоръжение в общинския терен, следователно, разрешавайки строителството, Общината се е задължила и с всички произтичащи от абсолютното право на собственост върху сградата нейни ангажименти, включително осигуряване на съоръжение за включване в канализацията на града.

Спори се дали задължението за изграждане на съоръжението е било на Община Варна и респективно настъпило ли е обогатяване на Общината за сметка на инвеститора – частно ЮЛ. Спори се дали съоръжението е въведено в експлоатация.

Този спор се разрешава по категоричен начин от характера на самото съоръжение като част от уличната канализация, а не като отклонение в частен имот. Съответно въвеждането в експлоатация не е релевантен въпрос – релевантно за спора е дали съоръжението отговаря на техническите правила и норми.

От фактическа страна, се установява от представеното писмено доказателство, че на 24.09.2008 г. е сключен договор за изпълнение на строително-монтажни работи, с който въззиваемото дружество е възложило на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Варна да изгради канализационно съоръжение. Издадена е фактура № 1180025898/24.09.2008 г. за авансово плащане от въззиваемото дружество на "Водоснабдяване и канализация" ООД в размер 160 000 лв. От заключението на вещото лице Пламен Панайотов се установява, че е изграден канализационен колектор за отвеждане на необработени битови канални води с дължина 827 м с 30 броя шахти. Две от шахтите са на по-малка дълбочина, заради пресичането на канализацията с магистралния водопровод Варна-Златни пясъци. Според заключението на вещото лице, колекторът е изграден съобразно техническите изисквания за такова съоръжение.

Извършените СМР са изпълнени въз основа на разрешение за строеж № 159/ГИ/03.06.2008 г., издадено от Директора на дирекция "ИИБ" община Варна, с адресат въззиваемото дружество, където като собственик на терена е посочена Община Варна. С решение, постановено на 05.07.2011 г. по адм. д. № 1368 по описа за 2011 г. на Варненския административен съд е отхвърлена жалбата на Община Варна срещу същото разрешение за строеж № 159/ГИ/03.06.2008 г., издадено от Директора на дирекция "ИИБ" община Варна. Решението е влязло в законна сила и е задължително за гражданския съд относно валидността и законосъобразността на акта (чл. 302 ГПК).

Разрешението е издадено за изграждане канализация именно по улица "Прилеп", т.е. по заварената улична регулация на кв. "Изгрев" или по проектната нова улична регулация. И в двата случая разрешението е съобразено с предназначението на територията по действащ административен акт. Поради това липсата на нарочна процедура за одобряване на ПУП именно за терена, върху който е следвало да бъде изградена процесната канализация, не опорочава разрешението за строеж. Издаден е акт обр. 19 за извършени CМP , в който са описани работи на обща стойност 161597.34 лв. От заключението на вещото лице Панайтов се установява, че средната пазарна цена за изграждане на колектора е 341775 лв., а най-изгодната пазарна цена е 180044 лв. Вещото лице обяснява разликата в разноските, направени от въззиваемото дружество, с обстоятелството, че не всички строителни операции са били включени в акт обр. 19.

Поради това съдът приема, че претендираната сума е била разходена за извършената работата. Изградено е качествено и функциониращо съоръжение за общо ползване. Редът за изразходване на обществени средства не е спазен, но дори минимално необходимите разноски за изграждане на колектора, надхвърлят разноските, претендирани от ищеца. Процесната канализация, като част от инфраструктурата на града е публична общинска собственост- чл.64 ал.1 т.4 от ЗУТ; чл.19 ал.1 т.4 от Закона за водите и чл.8 ал.3 от Закона за пътищата.

По смисъла на чл.64, ал.1, т.4 ЗУТ уличната канализация, която е предмет на разрешението за строеж, представлява елемент на техническата инфраструктура, а съгласно текста на чл.64, ал.3 ЗУТ, проводите и съораженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и са за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако със специален закон е предвидено друго. Аналогична е нормата и на чл.8 ал.З от ЗП. Не е спорно между страните, че ул.Прилеп е път, съобразно §1 т.1 от ДР на ЗП. В случая е изграден канализационен клон по ул."Прилеп"-от нова РШ1 до РТТТ съществуваща, за отвеждане на отпадъчни води от жилищна сграда в УПИ VII-1531, кв.50 по плана на ж.к."Изгрев", гр.Варна с дължина на трасето 827 м върху терен, чийто собственик е Община Варна - няма спор в това отношение - в този смисъл е изявлението на процесуалния представител на Общината в отговора на исковата молба. В разрешението за строеж се посочва, че Община Варна е собственик по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 ЗОС и пар.7, ал.1, т.4 и т.7 към ЗИТ на ЗМСМА.

В случая не се касае за отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, чието изграждане е за сметка на инвеститора, в чиято полза се допуска и учредява със заповед правото на прокопаване по реда на 193 ЗУТ. Предмет на изграждане е липсваща част от улична канализация, поради което не е необходимо Община Варна да си учредява сама на себе си права на прокарване върху собствен терен.

Посочването на въззиваемото дружество като адресат на  строително разрешение не представлява и не е основание извършения от него разход за СМР да са за негова сметка. Отношенията не са били уредени с договор, поради което разместването на блага следва да бъде защитавано по правилата на извън договорните облигационни отношения. Цитираният нормативен акт във въззивната жалба не е бил действащ /Наредба №9/23.09.1994 г./ към момента на изграждане на съоръжението, поради което и не следва да се обсъжда.

От изложеното до тук следва, че ищецът е изградил напълно и изцяло нова канализация, която е част от инфраструктурата на града и като такава е собственост на ответника, по силата на закона. Задължението за изграждане на уличната канализация също е на Община Варна и би следвало да се извърши за нейна сметка. Необходимостта частната сграда да бъде включена към обществена канализация не обременява частните лица със задължение да финансират изграждане на процесното съоръжение. Такова задължение има общината, като част от правото на собственост на частните лица, което е абсолютно право. С издаването на разрешение за строеж на сградата, общината се е задължила да осигури в пълен обем ползването на правото на собственост върху тази сграда, включително и чрез включването й към обществената канализационна улична мрежа.

Неспазването на реда за разходване на обществени средства също не изключва извода за обогатяване на общината, тъй като съоръжението е изградено съобразно техническите правила и норми, станало е общинска собственост и разходите за неговото изграждане са спестени от общинския бюджет за сметка на частния инвеститор. В случая следва да се приеме, че общината се е обогатила именно със спестяване на разходите за изграждане на съоръжението, тъй като то е изградено в съгласие с издадено разрешение за строеж и съобразно предвижданията на уличната регулация, със знанието и одобрението на общинската администрация.

По отношение на размера на неоснователното обогатяване, по делото се установи, че се претендира сума, която е под минимално необходимия размер на разходите за изграждане на съоръжението.

От изложеното се налага изводът, че Община Варна се е обогатила неоснователно във вреда на „СЪНРАЙС СИТИ“ООД.

Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва – върху първоначално претендираната сума от исковата молба, върху целия размер – от увеличението на иска..

Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, решението на ОС следва да бъде потвърдено.

Въззивникът дължи на въззиваемия разноски за настоящата инстанция в размер на 5300 лв.

ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА: Атакува се определение на ОС, с което е отказано намаляване на присъдените разноски в полза на ответника по спора, с приспадане на разноските, извършени при разглеждане на делото пред ОС, довело да обезсилване на първото постановено по спора решение на ОС, поради разглеждане на предявен иск.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срок. ЧЖ – също.

Настоящият въззивен състав намира, че разноски се дължат от загубилата спора страна за всички предходни фази на производството – в случая са присъдени разноски за всички инстанции до даване ход на делото по същество при второто разглеждане пред ОС. Отговорността за разноски Важен е крайният резулат в съответната инстанция – по аргумент от чл. 81 ГПК, а също и процесуалното поведение на насрещната страна, която следва да понесе отговорността за разноските. Достатъчно е в случая да се вземе предвид оспорването на претенцията от страна на Община Варна като ответник по иска. Обезсилването на първоинстанционно решение на процесуално основание не е акт, от който може да се съди за основателността на предявената претенция, нито пък може да се прецени в полза на коя от двете страни е подобно решение. Ето защо и аргументите в частната жалба са несъстоятелни, а атакуваният акт на ОС по чл. 248 ГПК следва да бъде потвърден.

 

 

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненския окръжен съд №1761/16.06.2014 год., постановено по гр. д. № 109/2014 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение на Варненския окръжен съд № 521 от 07.04.2014 г., постановено по гр. д. № 109/2014 г.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА ДА ЗАПЛАТИ НА „Сънрайс сити” ООД, гр. Пловдив, разноски за въззивната инстанция в размер на 5300 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: