ОПРЕДЕЛЕНИЕ

475

_28_.07.2016 г., гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _28_.07. през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

МАРИЯ МАРИНОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 380 по описа за 2016 година:

 

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от Г.И.Б., ЕГН **********, гр. Силистра, срещу определение № 144/15.04.2016 г. по гр.д. 35/2016 г. на ОС Силистра, с което в с.з. е отказано допускане на изменение на предявения иск, прекратено е производството по делото като недопустимо и г-н Б. е осъден да заплати разноски на П.И.С. в размер на 3700 лв.

 В жалбата се излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът е приложил неправилно закона, като е приел, че ответницата няма процесуална легитимация по предявения иск, тъй като не е наследник на Ц. К. Ж.. Направено е искане за отмяна на определението за прекратяване на производството, за допускане на изменение на иска в установителен за собственост и за коригиране на присъдените разноски.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна П.И.С. ***, която е изразила становище за частична недопустимост и за неоснователност на ЧЖ.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е образувано по иск на г-н Б. срещу П.С. с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен между г-н Б. и Ц.К. Ж., леля на ответницата П.И.С.. Ищецът е твърдял, че ответницата е наследник на неговата съдоговорителка, която е починала след сключване на предварителния договор.

П.И.С. е оспорила иска своевременно в писмен отговор като неоснователен и е претендирала разноски. В писмения отговор тя е възразила, че правото да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен е погасено по давност.

В първото по делото заседание ищецът е направил искане за изменение на иска по чл. 214 ГПК, като претенцията да се счита за установителен иск за собственост по отношение на спорния имот. Това искане е оставено без уважение в протоколно определение на съда, което не подлежи на обжалване.

Впоследствие съдът е приел, че П.С. не е наследник на страната по предварителния договор и тъй като не е страна в материалното правоотношение, не е и надлежна стрна в процеса. По тези съображения е прекратил производството и е присъдил разноски.

Съдът намира, че ЧЖ е допустима само по отношение на определението за прекратяване на делото и в тази част ще бъде разгледана.

По отношение на искането за намаляване на присъдените разноски то е от компетентността на ОС, на когото делото следва да се изпрати за произнасяне по чл. 248, ал.1 ГПК.

По отношение на определението, с което е оставено без уважение искането за допускане на изменение на иска, то не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като няма характер на преграждащо хода на делото и осъществяването на правото на защита, за него процесуалният закон не е предвидил и изричното му обжалване. Същото не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК и следователно не подлежи на самостоятелно обжалване. Ищецът може да заяви своята претенция отделно в последващ исков процес между страните. В този смисъл са определение № 647/11.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4206/2014 г., III г. о., определение № 48/19.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7356/2014 г., IV г. о., определение № 77/01.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 427/2010 г., II г. о. и др. на ВКС. В тази й част ЧЖ следва да бъде прекратена. За пълнота на изложението следва да се спомене, че исканото изменение е било и недопустимо – иска се изменение и на фактическите основания, и на петитума на иска, поради което и установителен иск за собственост може да се заведе само в отделно производство.

По отношение на прекратяване на делото, в спорно по делото е било дали ответницата е наследник на леля си Ц.К. Ж., сестра на баба й К. Я., при положение, че майката на ответницата Т. И. А. е починала преди своята сестра.

Безспорно е било по делото и се установява от представените удостоверения за наследници, че Ц. К. Ж.е била вдовица и не е оставила низходящи и възходящи роднини след смъртта си на 15.11.2005 год., нито съпруг. Безспорно е било, че Ц. К. Ж. е дъщеря на К. П. Я., поч. На 15.12.1964 г.  и на К. И. Я., починала на 15.12.1984 год. Имала е и брат, починал през 1995 год., който не е оставил низходящи и съпруг за наследници. Видно е от удостоверение за наследници на К. Я. на л. 30 от делото на ОС, че К. Я. е имала брат и сестра – И. И. С., починал на 10.02.1988 год. и сестра – Т. И. А., починала на 30.07.1999 год. Това удостоверение за наследници е издадено след смъртта на низходящите на К. Я., които не са оставили други наследници, освен евентуално роднини по съребрена линия. И брата, и сестрата на К. Я. са починали след нея, но преди смъртта на Ц.К. Ж.. И двамата, братът и сестрата, са оставили множество наследници, низходящи и съпрузи, сред които е и П.И.С., като дъщеря на Т. И. А., която е сестра на К. Я./майката на Ц. К. Ж./.

В случая следва да се приложи чл. 8, ал.4 ЗН – когато починалият не е оставил наследници от първи, втори и трети ред, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително – чичо, леля, първи и втори братовчеди. По-близките роднини изключват по-далечните. Съобразно чл. 10 ЗН, когато наследник е починал преди наследодателя, неговите низходящи имат право да заемат мястото му, като го заместят. Наследяването по съребрена линия се допуска в ограничен брой случаи. Съобразно чл. 10, ал.2 ЗН починалите преди наследодателя братя и сестри могат да бъдат заместени само от своите деца или внуци. В останалите случаи важи правилото, че по-близкият по степен роднина изключва по-далечния.

В настоящия случай става дума за наследството на Ц. Ж., която е починала през 2005 год. Тя не е оставила братя и сестри, нито техни низходящи, които да ги заместват. Ето защо и по отношение на нейното наследство не може да се приложи чл. 10, ал.2 ЗН. ОС неправилно е приложил тази норма, като е отчел обстоятелства, които биха били валидни за други наследствени отношения.

В случая следва да се приложи чл. 8, ал.4 ЗН – Ц. Ж. ще бъде наследена от своите най-близки живи роднини по съребрена линия, като това е П.С., тъй като тя е единствената жива от низходящите на сестрата и брата на майката на Ц. Ж. – К. Я.. Без значение е кога е починала майката на П., тъй като не майката на П. няследява Ц. Ж. и П. не я замества, а П. наследява на собствено основание като най-близък жив роднина на Ц. Ж..  На същото основание наследник на Ц.Ж. следва да бъде и И. И.И., номер 3.3 в удостоверението, син на И. И. С., брат на К. Я., койо следва да се конституира също като необходим другар в процеса.

Предвид несъвпадането на крайните изводи на ОС с тези на настоящата инстанция, обжалваният акт в частта, с която делото е прекратено и са присъдени разноски следва да се отмени. Това обезмисля искането по чл. 248 ГПК.

Производството по ЧЖ в частта й, с която се атакува определението по чл. 214 ГПК, е недопустимо и следва да се прекрати.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 144/15.04.2016 г. по гр.д. 35/2016 г. на ОС Силистра, с което в с.з. е прекратено е производството по делото като недопустимо и г-н Б. е осъден да заплати разноски на П.И.С. в размер на 3700 лв., И ВРЪЩА ДЕЛОТО на ОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕКРАТЯВА производството по ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от Г.И.Б., ЕГН **********, гр. Силистра, в частта й, с която се атакува същото определение на ОС Силистра, в частта, с която е отказано допускане на изменение на предявения иск по чл. 214 ГПК.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с ЧЖ пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: