ОПРЕДЕЛЕНИЕ 510

гр. Варна,07.09.2017г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                           ПЕНКА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 380/17г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от К.Х.К. и К.А.К. чрез адв. А.П. *** против определение № 1984/27.07.17г. по гр.д. № 1544/17г. на ОС-Варна, в частта му, с която е била увеличена цената на иска по чл. 109 от ЗС от 4 681.17 лв. на 18 724.72 лв. В частната жалба се излага, че искът по чл. 109 от ЗС е неоценяем, тъй като в настоящия случай чрез същия се търси защита срещу бездействието на ответниците да демонтират външното тяло на климатика си, монтиран на фасадната стена на жилищната сграда, която се явява външна такава и за спалнята им. Предявеният иск е вещен, но не е иск за вещно право, поради което и цената на иска следва да се определи по реда на чл. 69, ал. 2 от ГПК. Поддържа се още, че неоснователното действие на ответниците /чрез поставянето на външното тяло на климатика им на фасадната стена/ засяга обща част на сградата. Дори и да се приеме, че цената на иска следва да се определи чрез данъчната оценка на имота, то следва да се съобрази, че фасадната стена, представляваща външната такава на спалнята на ищците, е с размери 3.5м. на 2.70м., което означава площ от 8.23 кв.м. и цената на иска не е равна на определената от ВОС в размер на 18 724.72 лв. Отделно от това, възприетия от ВОС размер на цената на иска сочи на родова подсъдност на делото на ВРС, а не на ВОС. Претендира се отмяна на определението и постановяването на друго такова, с което да се приеме, че предявения негаторен иск е неоценяем, както и да се определи родовата подсъдност по делото с оглед това обстоятелство.

С оглед предмета на процесуалния спор, повдигнат служебно от съда, препис от частната жалба не е изпращан на ответниците.

Частната жалба е подадена в срок от страни с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт /представени допълнително с молба от от 18.08.17г. в изпълнение на указанията на съда, дадени с определение № 458/10.08.17г./, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по исковата молба на К.Х.К. и К.А.К. и двамата от гр. Варна против Г.В.М. и Г.А.М. и двамата от гр. Варна, подадена пред ВРС, където е било образувано гр.д. № 7625/17г., ХLVІ с-в. Предявени са били обективно кумулативно съединени искове – по чл. 109 от ЗС за осъждането на ответниците да „преустановят бездействието си”, което пречи на ищците да упражняват правото си на собственост и обитаване върху ап. 12 с площ от 105.17 кв.м., находящ се на ет. 3 в жилищната сграда в гр. Варна, ул. „Пловдив”, № 9, като демонтират външното тяло на климатика си, монтирано на фасадната стена със североизточно изложение на сградата над спалното помещение в жилището на ищеца К., и да го преместят на нивото на апартамента си на четвъртия етаж от страната на стълбището на блока; и по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – всеки от ответниците съобразно квотата си в съсобствеността на ап. № 16, находящ се на ет. 4 в жилищната сграда в гр. Варна, ул. „Пловдив”, № 9, да заплатят на всеки от ищците парични суми като обезщетения за нанесени им чрез монтажа на външното тяло на климатика и експлоатацията му, имуществени и неимуществени вреди. Наведени са били твърдения, че ищеца К. е собственик на ап. 12 на посочения адрес, а ищцата е негова съпруга от 2007г., с която съвместно живеят в този апартамент. Ответниците са съсобственици при посочени квоти на ап. 16, находящ се над ап. 12 в същата сграда, които през м. 10.16г. са поставили климатик, чието външно тяло е монтирано на стената на спалнята на ищците. От началото на м. 01.17г. от външното тяло на климатика е започнало да тече вода, която се стича по фасадата на сградата, по стъклото на прозореца на спалнята, капе на тротоара, където се образува локва. Това е довело до овлажняване на стената, подгизване на мазилката, деформация на дървената дограма на прозореца, образуване на мухъл по стената. Освен това климатикът на ответниците след обледяване издава силен шум и вибрации, надвишаващи допустимите за това норми, което пречи на ищците да спят нощем. Посочени са по видове претърпените от ищците вследствие на това действие на ответниците имуществени и неимуществени вреди, чието обезщетение се претендира чрез заплащането на посочени парични суми.

Районният съд е приел, че цената на негаторния иск се определя чрез данъчната оценка на имота на ищците на осн. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК и тъй като в конкретния случай тя възлиза на 123 233.60 лв., то на осн. чл. 104, т. 3 от ГПК е изпратил делото по подсъдност на ВОС /включително и съединените искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на осн. чл. 104, т. 6 от ГПК/. Това определение не е обжалвано.

С определение № 1889/14.07.17г. ВОС е прекратил производството по образуваното пред него гр.д. № 1544/17г. само в частта по искането за осъждане на ответниците да преместят външното тяло на климатика. С това определение производството по делото в непрекратената му част е било оставено без движение и на ищците наред с други указания за изправяне нередовности на исковата молба, е дадена възможност да посочат площта на спалнята, чиято стена е овлажнена от теча и да посочат цена на иска по чл. 109 от ЗС, съобразно посочената площ на стаята и представената данъчна оценка на имота.

С молба от 27.07.17г. ищците са уточнили, че поддържат становището си, че иска по чл. 109 от ЗС за премахване на външното тяло на климатика, е неоценяем. Ако не се приеме това становище, то е посочено, че общата площ на спалнята им е 15.89 кв.м., което определя цена на иска по чл. 109 от ЗС в размер на 4 681.17лв. /размера на данъчната оценка на ап. 12 от 123 233.60 лв. е разделен на площта на целия апартамент – 105.17 кв.м. и е получена стойност от 1171.76 лв. за 1 кв.м. Тази стойност е умножена по площта на спалнята от 15.98 кв.м. и е получено произведение от 18 724.72 лв., кето пък е разделено на 4 и така е получена цена на иска от 4 681.17 лв./. Евентуално е посочено, че ако се съобрази, че външното тяло на процесния климатик е монтирано върху стената на спалнята, която фасадна стена е с площ от 8.23 кв.м., то цената на иска по чл. 109 от ЗС ще бъде в размер на 2 410.90лв. /определена по посочения по-горе алгоритъм/.

С процесното определение съдът е приел, че цената на иска по чл. 109 от ЗС е данъчната оценка, а резервата на чл. 71, ал. 2 от ГПК се отнася само за определяне на ДТ, поради което е увеличил цената на иска по чл. 109 от ЗС от 4 681.17 лв. на 18 724.72 лв.

На първо място следва да се отбележи, че предмет на настоящото производство не е спор за определяне на родовата подсъдност на делото /определението на ВРС за изпращане на делото на ВОС по подсъдност не е било обжалвано/. На второ място, по аргумент от чл. 270, ал. 4 от ГПК обжалваното определение на ВОС за увеличаване цената на иска е допустимо.

Въпроса как се определя цената на иска по чл. 109 от ЗС и дължимата по същия държавна такса, е предмет на висящото т.д. № 4/2015г. на ОСГК на ВКС, по което все още няма постановено решение.

Настоящият състав на съда счита, че предмета на негаторния иск е да се защити правото на собственост на ищеца /като това право бъде установено по делото/ и да се осъди ответника да прекрати нарушението – като се забрани на последния да го извършва в бъдеще, вкл. и като се осъди да възстанови положението отпреди нарушението. Това обуславя извода за приложимостта на нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК – размера на цената на иска се определя от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. Следва обаче да се държи сметка и за характера на извършеното/поддържаното от ответника нарушение и механизма и степента на засягане на вещта чрез нарушението. В настоящия случай се поддържа, че чрез монтирането на външното тяло на климатика си и неговото използване /понастоящем и в бъдеще/, ответниците препятстват необезпокояваното ползване само на спалнята от апартамента на ищеца и нанасят вреди само върху това помещение и върху обитателите му. Това означава, че цената на предявения иск за преустановяване на експлоатацията на климатика на ответниците чрез монтираното на стената на спалнята на апартамента на ищеца външно тяло и за неговото демонтиране оттам, следва да се съизмери с данъчната оценка само за площта на засегнатата част от апартамента – тази на спалнята. В настоящия случай цената на негаторния иск е равна на 18 724.72 лв. – съразмерната част от данъчната оценка на апартамента само за спалнята, съобразно нейната площ.

Обжалваното определение следва да се потвърди.

Относно обжалваемостта на настоящото определение също е налице спорна съдебна практика, поради което този въпрос е предмет на т.д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС. С оглед осигуряване в максимална стапен на правото на защита на ищците, съдът приема, че настоящия акт подлежи на обжалване пред ВКС.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1984/27.07.17г. по гр.д. № 1544/17г. на ОС-Варна, в частта му, с която е била увеличена цената на иска по чл. 109 от ЗС от 4 681.17 лв. на 18 724.72 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: