РЕШЕНИЕ

    173   

Гр. Варна, 04.11.2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и тринадесетата година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ИВАН ЛЕЩЕВ;

 

Секретар В.Т.,

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 381 по описа за 2013 година:

 

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 258 ГПК, ПО ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, подадена от Г.Г.Г., Т.А.Г., Г.Х.Г. и С.Т.Б.-Г., срещу РЕШЕНИЕ № 238/04.06.2013 год. на ОС Добрич по гр.д. 488/2012 год., с което е са уважени искове на „Банка ДСК”, гр. София срещу въззивниците и срещу Б.А.Д. и Н.Н.Д. за установяване на правото на собственост по отношение на недвижим имот в гр. Добрич с идентификатор 72624.624.8046.1.1. на „Банка ДСК” ЕАД, гр. София, като е осъдена С.Т.Б.- Г. да предаде владението върху същия имот на ищеца, на осн. чл. 108 ЗС, ведно с присъждане на разноски.

В СРОК са изправени нередовностите в жалбата, която е подадена чрез пълномощник, като е представено пълномощно за всички въззивници и е потвърдено процесуалното действие по обжалването от Г. и Т. Г. и от Г.Х.Г.. Не са потвърдени извършените от тяхно име действия без представителна власт пред ОС.

В жалбата се твърди, че решението на ОС е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон.

Няма писмен отговор от насрещната страна „Банка ДСК” ЕАД, гр. София. В съдебно заседание жалбата е оспорена по мотиви, че първоинстанционното решение съответства на материалния и процесуалния закон.

Необжалвалите другари на въззивниците Б.А.Д. и Н.Н.Д. не са се присъединили към жалбата.

 

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Пред ОС са предявени искове от Банка ДСК ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, против Б.А.Д. и Н.Н.Д., против Г.Г.Г., Т.А.Г., Г.Х.Г. и С.Т.Б.-Г., за признаване на установено в отношенията между страните, че банката - ищец притежава правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр. Добрич, ул. „Ален мак” № 24, надпартерен етаж, с площ от 108 кв. м., състоящ се от четири стаи, ниша, коридор, баня и клозет, три стаи, избено помещение в югоизточната страна на сградата, състоящо се от стая и ниша, 1/ 3 ид. части от коридора и сервизните помещения в избата, 1/ 3 ид. части от външните общи части на сградата, трегерите, колоните и др., 1/ 3 ид. част от въздуха, 1/ 2 ид. част от таванското помещение, както и от дворното място с площ от 144 кв. м. в идеални части, застроено и незастроено, от имот с пл. № 848, парцел ІІ, кв. 74 по плана на гр. Добрич, представляващо самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 72624.624.8046.1.1 по кадастралната карта на гр. Добрич,  като се претендира ответницата С. – Г. бъде осъдена да предаде владението върху горепосочения имот. Посочено е придобивно основание постановление за възлагане от 02. 07. 2002г. по изп. д. № 2302/ 2000г. по описа на СИС при ДРС, вписано в СлВп гр. Д. под № 12, т. 11, вх. рег. № 5196/06.08.2002 г. По това изпълнително производство ищецът е бил взискател против длъжника „Планет корн” АД, чието задължение е било обезпечено с договорна ипотека върху процесния имот, учредена от собствениците му Б.А.Д. и Н.Н.Д.. След придобиване на собствеността върху имота, „Банка ДСК” ЕАД е декларирала имота пред данъчните служби и го е заприходила в активите си. По силата на договор за наем, сключен на 14. 05. 2003г., собственикът, като наемодател, е отдал под наем имота на първите ответници Б. и Н. Д. срещу заплащането на месечна наемна цена в размер на 100 лв., платима по посочена в договора банкова сметка. *** наемния договор, Д. са заявили, че вече не са собственици на имота, тъй като са го продали на Т.Г. на 15.12.2009 год., тя от своя страна го е продала на Г.Х. на 28.04.2010 год., а той го е отчуждил в полза на С.Г. на 09.09.2010 год., която към момента на завеждане на делото владее имота. Претендира се установяване на правото на собственост по отношение на всички ответници и предаване на владението от С.Г..

         В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК назначеният по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител на ответниците Б. и Н. Д. е депозирал писмен отговор, в който е изразила становище за допустимост на заявената претенция, а относно основателността прави искане за отхвърляне на исковете по отношение на тези ответници, тъй като валидно прехвърлили правата върху имота.

         Ответницата С.Г. е депозирала по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на заявената претенция. Ответницата възразява против изложеното в исковата молба твърдение, че между ищеца и първите ответници Б. и Н. Д. било налице наемно правоотношение. Оспорва достоверната дата на приложения от ищеца договор за наем с твърдения, че частният писмен документ е бил съставен нарочно преди процеса с оглед използването му в производството. Ответницата оспорва основателността на заявената претенция с възражението, че ищецът не притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, като е оспорила постановлението за възлагане на недвижим имот, с което се легитимирал ищецът. Доводи черпи от оспорване действителността на учредената в полза на банката-ищец ипотека, послужила като основание за принудителното изпълнение срещу Д., която била нищожна поради липса на законоустановената нотариална форма, тъй като нотариалният акт за договорна ипотека била изповядан от Ж. М., която обаче към този момент не е изпълнявала длъжността нотариус в ДРС, имало назначени други щатни нотариуси. В тази връзка постановлението за възлагане не било породило вещно - транслативен ефект. При условията на евентуалност ответницата възвежда възражение, че е придобила собствеността върху спорния имот по силата на изтекла придобивна давност за периода  06. 2007 г. – 16. 09. 2012 г.  Ответницата настоява за отхвърляне на исковете, претендира разноски.

         Депозираният от ответниците - съпрузите Г. и Т. Г., както и от Г.Х.Г. общ отговор по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК е идентичен с отговора на ответницата С.Г..

По силата на н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № 22, т. VІІІ, дело № 2398/ 07.10.1992 год. на ДРС, Б.Д., по време на брака му, сключен с Н.Д., е придобил собствеността върху следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. Добрич, по ул. „Ален мак” № 24, надпартерния етаж /средния етаж/ на триетажна жилищна сграда със застроена площ от 108 кв. м., едно избено помещение в югоизточната част на сградата, състоящо се от една стая и ниша, 1/ 3 ид. част от коридора и сервизните помещения в избата, 1/ 3 ид. част от външните общи части на сградата, основите, трегерите, колоните, поясите и др., както и 1/ 3 ид. част от въздуха; 1/ 2 ид. част от таванското помещение; 1/ 2 ид. част от стълбището, което води до тавана и таванското помещение, както и дворно място от 144 кв. м. в идеални части, застроено и незастроено, имот с пл. № 848, парцел ІІ в кв. 74 по плана на гр. Добрич. Б.А.Д. е бил признат за собственик и върху 19 кв. м. в идеални части от 48 кв. м. от придаваемо по регулация място към парцел ІІ, пл. № 848 кв. 74 по плана на гр. Добрич, видно от н. а. за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 193, т. І с, дело № 366/10.02.1998 год. на ДРС.

         Върху имота, описан в н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № 22, т. VІІІ, дело № 2398/07.10.1992 год. на ДРС, Б. и Н. Д. са учредили договорна ипотека в полза на кредитора Районна държавна спестовна каса гр. Варна за обезпечаване задължението на „Планет Корн” АД гр. Добрич, видно от н. а. за учредяване на договорна ипотека № 66, т. І, рег. № 3457/ 16. 04. .98г. на ДРС.

         Страните по делото не спорят, че против „Планет Корн” АД, гр. Добрич за задължението, обезпечено с горепосочената ипотека, е било образувано изп. д. № 2302/ 2000г. по описа на СИС при ДРС. По силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 02. 07. 2002 г., вписано под № 121, т. ХІ, вх. рег. № 5196/ 06.08.2002 г. на СлВп при ДРС, недвижимият имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „Ален мак” №24, принадлежащ на третите задължени лица – ипотекарни гаранти Б.Д. и Н.Д., е бил възложен на взискателя по изп. производство „Банка ДСК” АД – районен клон гр. Варна.

Страните по делото не спорят, че постановлението за възлагане не е било обжалвано.

Имотът е бил заприходен в инвентарната книга на „Банка ДСК*” ЕАД под номенклатурен № 80667 към дата 14. 06. 2012г.

         При одобрението на кадастралната карта на гр. Добрич, процесният имот, собственост на „Банка ДСК” ЕАД, гр. София, е бил заснет като самостоятелен обект – жилище, апартамент, с площ от 108 кв. м., с идентификатор 72624.624.8046.1.1, видно от представената схема № 7453/ 10. 05. 2012 г. на СГКК – гр. Добрич. В поземления имот с идентификатор 72624.624.8046 съществуват две сгради, според представената скица № 7452/ 10. 05. 2012 г. на СГКК – гр. Добрич: сграда .1 със застроена площ от 111 кв. м., на три етажа, с предназначение – многофамилна жилищна сграда; и сграда .2 /на скицата в югоизточната част на поземления имот/, със застроена площ от 30 кв. м., с предназначение – сграда за търговия.

         Между „Банка ДСК” ЕАД – Районен клон гр. Варна и бившите собственици на имота в гр. Добрич, ул. „Ален мак” № 24 – Б.Д. и Н.Д. е бил сключен договор за наем от 14. 05. 2003 г., с оспорена за достоверност дата, според който банката – наемодател, е предоставила на Д. ползването на недвижимия имот, възложен с постановление за възлагане от 02. 07. 2002г. по изп. д. № 2302/ 2002г. срещу заплащане на възнаграждение от 100 лв. месечно. Оспорването на датата е направено неуспешно, предвид обстоятелството, че самият Б.Д. в писмено изявление до банката е потвърдил датата на договора за наем. Датата съответства и на заключението по проведената СИЕ пред ОС, която е изследвала плащанията по договора и времето на извършването им.

         На 09. 04. 2012 г. „Банка ДСК” ЕАД  е отправила до Б.Д. и Н.Д. нотариална покана за изпълнение на задължението им за заплащане на наемна цена по същия договор в общ размер на 9 672. 20 лв. Нотариалната покана била връчена лично на ответника Д. срещу разписка.

         На 08. 05. 2002 г. Б.Д. е попълнил заявление до банката – ищец, в което посочил, че през 1998 г. е ипотекирал имота си – апартамент с площ то 108 кв. м. по ул. „Ален мак” № 24 в гр. Добрич в полза на „Банка ДСК” АД и поради нередовност на кредита и невъзможност да плаща вноските, банката е придобила собствеността върху имота на 02. 07. 2002 г., като той е продължил го да ползва. В заявлението има изрично признание, че през 2003 г. е Б.Д.  е подписал договор за наем с „Банка ДСК” ЕАД. След това се излага, че Б.Д. е продал недвижимия имот на майката на своя братовчед Г.Х., тъй като имал нужда от средства. Впоследствие е разбрал, че те са препродали имота на други лица. Изявлението се съдържа в копие на л.40 от делото на ОС.

         Видно от н. а. за продажба на недвижим имот № 21, т. ІІ, рег. № 11986, дело № 168/ 15.12.2009 год. на нотариус с рег. № 301, с район на действие ДРС, Б. и Н. Димитрови са сключили договор за покупко-продажба с Т.А.Г. за същия спорен апартамент в гр. Добрич. Видно е от приложената схема № 15683/ 31. 07. 2009 г., самостоятелният обект в сграда с идентификатор 72624.624.8046.1.2. е записан като собственост на Б.Д..

         По силата на н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № 55, т.ІІ, н. д. № 286/ 28.04.2010 год. на нотариус с рег. № 330 с район на действие ДРС, Т.Г. и съпругът й Г.Г. са се разпоредили на свой ред с имота в полза на Г.Х.Г.. Последният, купувач по сделката, от своя страна е продал същия недвижим имот на С.Т.Б. – Г. с н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № 38, т. VІ, рег. № 6286, н. д. № 707/09.09.2010 год. на нотариус № 330 на НК.

         Във връзка с възраженията на въззивниците и ответници в процеса за придобиване на спорния имот евентуално и по давност, са събрани гласни доказателства по делото.

         От показанията на свидетелите П.Р.П. и С.Б.В. се установява, че през 2010 год. върху имота фактическа власт е упражнявал Г.Х.Г., за себе си и за майка си Т.Г., докато имотът не бил продаден на С.Г., която не ползвала лично закупения имот, но понякога го посещавали родителите й.

         Като доказателство по делото СГКК – гр. Добрич е представила заявление, вх. № Д- 94 – 555/ 16. 09. 2005 г., подадено от Б.А.Д., в което е поискал нанасяне в кадастралната карта на гр. Добрич на придадените по регулация 48 кв. м., част от УПИ – 624848, както и промяна в кадастралния регистър, посредством вписване на документа му за собственост върху ПИ 624.848 по кадастрална карта на гр. Добрич, като е представил копие от двата нотариални акта: № 22, т. VІІІ, дело № 2398/07.10.1992 год. г. на ДРС и № 193, т. І, дело № 366/ 10.02.1998 г. на ДРС. Въз основа на горното, имотът, описан в н. а. №  22, т. VІІІ, дело № 2398/10.10.2003 год. на ДРС бил заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.624.826.1.2 по кадастралната карта на гр. Добрич. Към същата преписка са представени и н. а. за дарение на недвижим имот № 175, т. ІІ, рег. І-4649, дело № 218/ 10.10.2003 г. на нотариус № 177, ведно с н. а. за неговата поправка, видно от които С. Б. В. е придобила правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „Ален мак” № 24, а именно дворно място с площ от 155 кв. м., идеална част от поземлен имот с пл. № 848 с площ от 173 кв. м., включен в парцел ІІ – 848, 8046, целият с площ от 261 кв. м., в кв. № 74 по плана на гр. Добрич, заедно с построеното в североизточната част на имота жилище, находящо се на партерния етаж в триетажна жилищна сграда, състоящо се от четири стаи, ниша, коридор, баня, тоалетна и три тераси, със застроена площ от 108 кв. м., с прилежащите му избени помещения от две стаи и нища в североизточната и югозападната част, ведно с 1/ 3 ид. части от общите части на сградата.

Пред ОС е проведена СТЕ, от чието заключение се установява, че построената сграда № 1 в цитирания поземлен имот представлява  триетажна жилищна постройка. Установява се също така, че е налице идентичност на имотите, описани в постановлението за възлагане от  02. 07. 2002г. и в нотариалните актове, които бяха описани по-горе, за извършени разпоредителни сделки със спорния имот. Действително, в постановлението за възлагане, имотът е описан като разположен на надпартерен етаж, а в нотариалните актове – на втори етаж, но описанието на имотите по площ, помещения и местоположение е идентично, поради което вещото лице заключава, че това е един и същ имот.

Пред ОС е проведена и съдебно – икономическа експертиза, чието заключение е, че всички плащания, извършени от Б.Д. по сключения от него като наемател с „Банка ДСК” ЕАД договор за наем, са били извършвани по приходната сметка на банката, като общо платените суми по договора възлизат на 2 902. 03лв. за периода от 14. 05. 2003г. – датата на сключване на договора, до 09. 04. 2012 г. В тази сума са включени 1 500лв. вноски за наем за периода м. 06. 2004г. – м. 08. 2005г. и 1 402. 03лв. – платени лихви за периода 01. 08. 2005г. – 01. 08. 2009г. Вещото лице е потвърдило, че плащанията са извършвани от ответника Б.Д., осчетоводени с дата на извършената операция и в счетоводството на банката е отразено, че плащанията да са извършвани от него по сключения договор за наем, въпреки че не са запазени първичните счетоводни документи.

Правното основание на предявените претенции е чл. 124 ГПК, установителни искове за собственост, с изключение на иска срещу С.Г., който е с правно основание чл. 108 ЗС, предвид твърдението, че тя понастоящем владее спорния имот.

За да бъдат уважени всички предявени искове следва да се установи възникването на правото на собственост на „Банка ДСК”, ЕАД, на твърдяното в исковата молба основание – постановление за възлагане в изпълнителен процес на съдебен изпълнител от 02. 07. 2002г. по изп. д. № 2302/ 2000г. на СИС при ДРС.

Това придобивно основание и неговото правно действие са безспорно установени в процеса.

Направените оспорвания на транслативното действие на постановлението са несъстоятелни. Не се доказаха и правоизключващите възражения за последващо придобиване на спорния имот от ответниците по давност.

За да бъде оспорен транслативния ефект на постановление за възлагане  което действително е деривативно придобивно основание за правото на собственост, следваше да се оспори правото на собственост върху възложения имот на длъжниците в изпълнителния процес, и то успешно. Такова оспорване не е направено. Изтъкнати са само евентуални нарушения в изпълнителното производство, чието релевиране в настоящия процес е недопустимо.

Съобразно разпоредбата на чл. 384 ал. 2 от ГПК /отм./ от датата на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Ипотекарните длъжници Б. и Н. Д. са се легитимирали като собственици на недвижимия имот, предмет на постановлението за възлагане, по н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № 22/1992г. на ДРС.

Съобразно  чл. 384 ал. 3 от ГПК (отм.) процесуалният път за отстраняване на нарушенията, допуснати при публична продан, завършила с възлагане, е обжалването на възлагането. – в  този смисъл изрично Решение № 1109 от 3.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4299/2007 г., I г. о.

По делото дори не са въведени твърдения постановлението за възлагане от 02. 07. 2002г. по изп. д. № 2302/ 2000г. на СИС при ДРС да е обжалвано ,спешно или атакувано по друг начин. След стабилизиране на този акт на съдебния изпълнител, , действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 379 от ГПК (отм.) и при невнасяне на цената /чл. 384, ал.3 ГПК отм./. Валидността на ипотечния акт, която се оспорва, е следвало да бъде оспорена в някоя от посочените хипотези или още при насочване на изпълнението към ипотекирания имот, каквато възможност е съществувала към момента на провеждане на изпълнението. Б. и Н. Д. не са оспорили договорът за ипотека в нито един момент от принудителното изпълнение, поради което и за правоприемниците им в настоящия процес тази възможност е преклудирана. Самото оспорване  на ипотечия акт не е твърдение за неплащане на цената по постановлението за възлагане, поради липса на съгласие от третите лица да я платят. Цената на имота на практика е заплатена, оттук нататък при успешно оспорване на ипотечия акт би могло единствено да се претендира неоснователно обогатяване на длъжника и то от самите Д., а не от техните правоприемници.  Действителността на договора за ипотека не опорочава влязлото в сила постановление за възлагане и няма отношение към неговата действителност при пропусната възможност за обжалване на изпълнителните действия в изпълнителния процес. ВАп съд приема, че подобно възражение не е ефективна защита по отношение на вещния ефект на постановлението, то е облигационно възражение и няма място в настоящия процес, поради което и не се налага да се разглежда по същество.

При тези съображения се налага извода, че постановлението за възлагане е произвело вещно – транслативно действие на правото на собственост върху спорния недвижим имот в полза на „Банка ДСК” ЕАД.

Тъй като към момента на разпоредителните сделки, последвали постановлението за възлагане, Д. не са били носители на правото на собственост, то и техните правоприемници не са придобили такива права.

Възраженията за придобиване собствеността върху недвижимия имот по силата на изтекла в полза на приобретателите придобивна давност, присъединявайки владението на своите праводатели, са неоснователни и по отношение на твърдяното добросъвестно владение, и по отношение на твърдяното недобросъвестно владение. Фактическият състав за уважаване на тези възражения има общи елементи – фактическа власт, период на упражняването й и намерение за своене. По отношение и на двете възражения не е налице изискуемият период на владение за придобиване на право на собственост на това основание. Всеки от ответниците Т. и Г.  Г., Г. Х. Г. и С.Г. са добросъвестни владелци на недвижимия имот, доколкото и съобразно чл. 79 ал. 2 от ЗС са придобили собствеността върху имота от несобственик и не са знаели, че техните праводатели не са били  собственици. Налице е валидно частно правоприемство, при което последният владелец С. Б. – Г. може да присъедини към своето владение за периода от датата на сключване на договора за покупко – продажба на недвижим имот  - 09. 09. 2010 г. до датата на предявяване на иска – 20. 06. 2012 г., и владението на своя праводател Г. Х. Г. за периода от 28.04.2010 г. до 09. 09. 2010г., а също и владението на неговите праводатели с начална дата – 15.12.2009 г.  Видно е, че въпреки установената с гласни доказателства фактическа власт върху имота на тези лица, не е изтекъл необходимият по чл. 79 ал. 2 от ЗС петгодишен давностен срок по отношение на никого от тези ответници. Преди датата 15.12.2009 год. фактическа власт върху имота е упражнявана от Д., но тази фактическа власт не е доказано да е била упражнявана с намерение за своене. Напротив, доказано е от представения договор за наем с банката-кредитор, че Д. са имали съзнанието, че имотът не е тяхна собственост, а те са негови наематели. Следователно, не може да се приеме, че тяхната фактическа власт е била владение, нито, че то е присъединено към това на правоприемниците им и от периода преди 15.12.2009 год. ответниците по исковете не могат да черпят аргументи нито за добросъвестно, нито за недобросъвестно владение. Най – ранната дата, на която ответниците Д. са могли да променят намерението си за държане на имота като свой, вместо като собственост на „Банка ДСК” ЕАД, е тази на подаване на заявлението за присвояването на нов кадастрален идентификатор на имота – 16. 09. 2005 г., но това е само недоказана хипотеза, тъй като манифестиране на такова намерение не е доказано. Дори и до беше доказано, то владението отново е недобросъвестно и в недостатъчен срок за прилагане на института на придобивната давност и в двете му основни хипотези

С оглед безспорния факт на владението върху имота от С. Г., следва да се направи извод за основателност и на установителните искове, и на ревандикационния иск, предявени в настоящото производство.

При съвпадащи крайни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Разноски за въззивната инстанция не са претендирани от въззиваемата страна.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 238/04.06.2013 год. на ОС Добрич по гр.д. 488/2012 год.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: