ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

297/04.05.2016 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на   04.05.2016г.  в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА Х.

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 381/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е молба от „Юробанк България” АД за допълване на постановеното решение в частта за разноските, като бъде определена допълнителна държавна такса за всеки отделен иск както в първоинстанционното, така и във въззивното производство и бъде осъден ищецът да ги заплати.

В постъпилия отговор се излагат доводи за неоснователност на молбата.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че подадената молба е недопустима поради липса на правен интерес.

Разпоредбата на чл. 71 от ГПК прави разграничение между държавните такси и разноските в производството. Разноски по смисъла на чл. 75 от ГПК са онези разходи, които страните правят във връзка с извършването на определени процесуални действия, а техният размер се определя от съда.

За разлика от тях държавните такси се събират при завеждането на иска и размерът им е нормативно определен съобразно с цената на иска. Заплащането на държавната такса е процесуална предпоставка за допустимост на иска и за нея съдът следи служебно. Държавните такси се внасят от ищеца в бюджета на съдебната власт и се присъждат в негова полза, заедно с останалите разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Когато е пропуснал да присъди разноските, или неправилно е определил размера им, съдът може по искане на заинтересованата страна да допълни или измени решението си в тази част по реда на чл. 248 от ГПК. Целта на процедурата е да се разпредели правилно тежестта на разноските между страните съгласно правилата, регламентирани в чл. 78 от ГПК.

В случая както първоинстанционният, така и въззивният съд е събрал дължимите държавни такси, а с решението си е присъдил в полза на всяка от страните разноски, съобразно с изхода на спора.

Ответникът не може да иска присъждане на съразмерна част от държавната такса, защото тя не е разход, който той е направил. Ето защо той няма правен интерес да иска изменение на решението, с което ищецът да бъде задължен да внесе допълнителна държавна такса.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 1260/22.02.2016 год от „Юробанк България” АД за допълване на решение № 212/17.12.2015 год по в.гр.д. № 381/2015 год на Апелативен съд Варна в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.