Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 212/17.12.2015 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 11.11.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 381/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Т. И.Х. срещу решение № 17/30.04.2015 год по гр.д. № 135/2013 год на Окръжен съд Разград, с което са отхвърлени предявените от него срещу „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД) и „Бългериън ритейл сървисиз” АД искове с правно осн. чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 146 ал.1 и чл. 143 от ЗЗП за обявяване нищожността поради противоречието им със закона на клаузи от договор за потребителски кредит от 25.03.2009 год, и иска с правно осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата 27 500 лв, получена от тях без правно основание, както и в частта за разноските. Жалбата е бланкетна, като се иска отмяна на решението в цялост и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени с присъждане на разноски за двете инстанции.

В постъпилия отговор ответниците „Юробанк И Еф Джи България” АД и „Бългериън ритейл сървисиз” АД изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Между ищеца и първия ответник „Юробанк България” АД е сключен договор за кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 125 000 лв по курс „купува” на банката за швейцарския франк към лева, представляващи 104 000 шв.франка към деня на отпускане на кредита. При усвояването на кредита сумата е превалутирана в лева и е преведена по разкрита за целта сметка в същата банка. Съгласно чл.10 от договора на ищеца е била предоставена допълнителна сума („кеш бонус”) в размер на 5000 швейцарски франка, превалутирани в левовата им равностойност в размер на 5970,50 лв, или общо по сметката му са били преведени 131 250,04 лв. Така нареченият „кеш бонус” представлява съгласно чл.10 ал.2 от договора отстъпка от страна на банката на част от дължимите лихви, като размерът й е отчетен при определяне на дължимите месечни вноски. Страните са уговорили, че погасяването на кредита ще се извършва във валутата, в която е разрешен по курс „продава” на банката в деня на всяка вноска при лихва, състояща се от базовия лихвен процент (БЛП), който към момента на сключване на договора е в размер на 4,5% плюс договорна надбавка от 2,15%, която остава непроменена до крайния срок на договора. Базовият лихвен процент е променлива величина, която се формира от следните компоненти: трансферната цена на ресурса в зависимост от пазарните лихвени мерители – Софибор, Юрибор, Либор;  рискова премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс и директните нелихвени разходи – минимални задължителни резерви, фонд за гарантиране на влоговете и др. Влияние върху размера на БЛП оказват също фактори като оценка нивото на риска и временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0,5% на годишна база. Всички тези критерии са обективни, зависят от условията на пазара или са нормативно установени и поради това банката не може едностранно и произволно да влияе върху тях.

Изброените клаузи в договора не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

Съгласно т.9 и 10 от цитираната разпоредба неравноправни са клаузите, когато потребителят е бил лишен от възможност предварително да се запознае с договора, както и такива, които позволяват на търговеца (в случая – банката) да променя едностранно условията на договора на непредвидено в него основание.

От документите към кредитното досие, представени по делото се установява, че сключването на договора за кредит на 17.04.2008 год е било предшествано от сравнително продължителен преддоговорен период от подаване на заявлението на 20.03.2008 год, набавянето на документите, необходими за разрешаване на кредита, учредване на обезпечение чрез ипотека, до неговото фактическо отпускане. Самият договор е сключен индивидуално, а не при общи условия. От показанията на свидетеля Ю.Е. се установява, че ищецът се е нуждаел от кредит за покупка на жилище и във връзка с това водил преговори с Пощенска банка (сега с наименование „Юробанк България”). Няколко пъти са искали от него да представя документи. Тези показания кореспондират с представените от ищеца писмени доказателства – нот.акт за покупка на недвижим имот – жилище в груб строеж, сключен на 11.04.2008 год с нот.акт № 145/2008 год, и нот.акт № 165/2008 за договорна ипотека, сключен на 21.04.2008 год между него и банката, по който придобитото жилище е било ипотекирано като обезпечение на процесния договор за кредит. По този начин се опровергава и твърдението за неравноправност на клаузите, според които кредитът е бил уговорен като потребителски, а е начислена лихва като по жилищен кредит.

Не е неравноправна и клаузата, според която погасяването на кредита следва да се извършва във валутата, в която е разрешен. Страните са приели като мерител швейцарския франк, който се е считал за относително стабилен и неподатлив на пазарни сътресения, и към момента на усвояване на кредита е бил с благоприятен за ищеца курс спрямо лева. Превалутирането е извършено от банката със съгласието на кредитополучателя, при ясно формулирани в договора условия. Уговорен е размерът на кредита, валутата в която е усвоен и в която следва да се погасява, срокът на договора, както и размерът на лихвата. Твърдението на ищеца, че при сключване на договора за кредит е липсвало споменатото в чл. 1 ал.2 приложение № 1 се опровергава от представеното кредитно досие, към което се намира въпросното приложение и то е подписано от страните (л.136 от делото). По този начин са изпълнени изискванията, които чл. 58 от Закона за кредитните институции поставя пред банките относно задължителното съдържание на договорите за кредит. Уговарянето на „плаваща” лихва, което предполага възможност за промяна на лихвения процент не противоречи на закона – чл. 7, т.7 от Закона за потребителския кредит (отм) в редакцията му към датата на сключване на процесния договор. Съгласно чл. 58 ал.4 от ЗКИ когато изменението на лихвата произтича от промяна на определен референтен лихвен процент, не е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван по реда на ал.3, а е достатъчно промяната да бъде оповестена публично чрез използване на подходящи средства и информацията за новия лихвен процент да бъде намерена в търговските помещения на банката или на нейната интернет страница. В настоящия случай методиката за определяне на БЛП на банката и промените в размера му в различните периоди са публикувани на официалния сайт на банката и са общодостъпни. Същото се отнася и за обменния курс на валутите, в т.ч. на швейцарския франк. Ето защо и в това отношение липсва неравноправност на клаузите.

Не е неравноправна и клаузата, според която имотът, предоставен като обезпечение трябва да бъде застрахован от застраховател, посочен от банката. Изискването за сключване на застраховки във връзка с кредита е предвидено в чл.7, т.14 от Закона за потребителския кредит (отм), но не е обвързано със задължение на банката да предоставя на кредитополучателя избора на застраховател. Ищецът от своя страна не е представил доказателства, че е могъл да сключи застраховка при по-благоприятни условия.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че договорът за банков кредит, сключен между ищеца и първия ответник не съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

С последващите си действия обаче банката е поставила ищеца в неравноправно положение.

На 15.07.2008 год между „Юробанк И Еф Джи България” АД (сега-„Юробанк България” АД) и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД е сключен договор за цесия, с който банката прехвърлила на дружеството всички свои вземания по договорите за кредит, изброени в приложения № 1 и 2 (сред които е и процесният договор), заедно с всички обезпечения, привилегии и др. принадлежности, вкл. начислената до датата на прехвърляне лихва. Към момента на сключването му са били налице отношения на свързаност между банката – цедент и дружеството – цесионер, тъй като едно и също лице – П.Н.Д. е било изпълнителен директор на двете договарящи страни.

По делото няма данни този договор за цесия да е бил съобщен на длъжниците.

След цесията са били сключени три допълнителни споразумения към договора за кредит между цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД и длъжниците. Всяко от тях съдържа идентични клаузи, с които е бил преоформян размерът на дълга, чрез натрупване на просрочени главници и начислени редовни и наказателни лихви към момента на сключване на съответния анекс. По този начин е формирана нова олихвяема главница, като необосновано е бил увеличен общият размер на дълга. Уговорено е, че на длъжниците се предоставя „облекчен ред” за погасяване на задълженията за срок от 12 месеца. В чл.V от допълнителните споразумения е уговорено, че по време на „гратисния” период кредитополучателят погасява кредита на равни месечни вноски, като конкретният им размер се определя в двустранно подписан погасителен план. От погасителния план се вижда, че първите 12 месечни вноски в размер на 500 шв.франка са били отнасяни само за лихвите по главницата, формирана по указания по-горе начин. В случай на просрочие на някоя от тези вноски върху тях е била начислявана наказателна лихва, която е била калкулирана чрез натрупване в размера на главницата по следващото допълнително споразумение.

Клаузите на трите анекса са неравноправни, тъй като налагат на потребителя по-тежки условия от основния договор за кредит на първо място чрез капитализиране на лихвите и превръщането им в нова главница, което на практика означава начисляване на лихви върху лихви. На второ място клаузата за „облекчен ред” за погасяване е подвеждаща, защото именно в резултат от нейното прилагане се е стигнало до неколкократно увеличаване размера на задължението. По този начин ищецът е заплатил 26 месечни вноски по 500 шв.франка в общ размер 13000 шв.франка, но вместо за погасяване на дълга по първоначалния погасителен план, тези суми са били отнесени за погасяване на лихви върху главници, неправомерно и без основателна причина увеличени чрез натрупване на лихви върху лихви.

На 30.07.2013 год е извършено обратно прехвърляне от „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД  на „Юробанк България” АД на вземанията, произтичащи от договори за кредит, както и от всички анекси към тях, включително начислената към датата на прехвърлянето лихва. Тази цесия е била съобщена на ищците на 21.10.2013 год.

В резултат от предприетите от двамата ответници действия в периода между двата договора за цесия, и сключените анекси към основния договор за кредит, е настъпило значително оскъпяване на дълга.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза за периода от сключване на основния договор за кредит до 27.02.2013 год ищецът е дължал сума в размер на 48 732,88 швейцарски франка, изчислена съобразно с първоначалния погасителен план. При определяне на този размер вещото лице не е взело пред вид измененията в БЛП, настъпили преди подписване на анексите между ищеца и втория ответник. Тези изменения са уговорени в основния договор и за тях настоящият състав вече изложи мотиви, че не представляват неравностойни клаузи.

Ищецът е внесъл през посочения период 31 856,74 шв.франка, от които съгласно условията по допълнителните споразумения за погасяване на лихви са били отнесени 24 871,28 шв.франка, а за главница – само 1 442,81 шв.франка. Ако бяха спазвани условията на погасителния план по основния договор, от ищецът е следвало да заплати главница от 11 239,49 швейцарски франка и договорена лихва 37 493,39 шв.франка.

Клаузите на двата договора за цесия са неравноправни, защото са довели до съществено изменение на първоначалните уговорки по договора за кредит, изразяващо се в начисляване на лихва върху лихва, както и в неправомерното разпределение на погасителните вноски. Тази промяна в условията е наложена едностранно и във вреда на потребителя чрез неточна и подвеждаща информация, че му се предлага облекчен ред за погасяване.

Поради това искът следва да се уважи само в частта му за прогласяване недействителността на чл. I, IV, V и X от Допълнително споразумение от 25.03.2009 год, чл. III, IV и X от Допълнително споразумение от 09.04.2010 и чл.2, чл.4, чл.5, чл.6 и чл.10 от Допълнително споразумение от 10.06.2011 год.

Неоснователен се явява искът с правно осн. чл. 55 от ЗЗД за връщане на надплатени суми.

От доказателствата по делото се установява, че през процесния период ищецът е заплатил общо по договора и допълнителните споразумения сума в размер на 31 856,74 шв.франка. Въпреки констатираната неравноправност на клаузите в анексите, поради която неправилно е бил разпределен погасителния ефект на извършените плащания, тази сума е недостатъчна за покриване размера на дълга, определен според основния договор за кредит. В случай на нищожност на тези клаузи, платените от ищеца суми следва да бъдат зачетени от банката за погасяване на дължимите главница и лихви съобразно първоначалните уговорки между тях.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в отхвърлителните му части по иска за прогласяване нищожността на клаузите от договора за банков кредит, така и по отношение иска с правно осн. чл. 55 от ЗЗД. В частта, касаеща допълнителните споразумения решението следва да бъде отменено, а искът – уважен.

При този изход на спора разноските следва да се разпределят между страните в съотношение 1/3 в полза на въззивника и 2/3 на въззиваемия. Ищецът е направил разноски за двете инстанции в общ размер 5600 лв, от които следва да му бъдат присъдени 1870 лв. Ответникът „Юробанк България” е направил разноски в общ размер 2400 лв, от които му се присъждат 1600 лв.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/30.04.2015 год по гр.д. № 135/2013 год на Окръжен съд Разград в отхвърлителните му части по иска, предявен от Т.И.Х. с ЕГН ********** срещу „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД) и „Бългериън ритейл сървисиз” АД с правно осн. чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 146 ал.1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите за обявяване нищожността поради противоречието им със закона на клаузи по чл. 1,чл.3, чл.6, чл.8, чл.13, чл.15, чл.16, чл.18, чл.19, чл.20, чл.23, чл.28 и чл. 29 от Договор за потребителски кредит HL 35987, сключен на 17.04.2008 год с „Юробанк И Еф Джи България” АД, както и в отхвърлителната му част по иска с правно осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД за солидарното осъждане на двамата ответници за сумата 27 500 лв, получена от тях без правно основание.

ОТМЕНЯ решението в отхвърлителната му част по иска с правно осн. чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 146 ал.1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите за обявяване нищожността поради противоречието им със закона на клаузи по чл. I, IV, V и X от Допълнително споразумение от 25.03.2009 год, чл. III, IV и X от Допълнително споразумение от 09.04.2010 и чл.2, чл.4, чл.5, чл.6 и чл.10 от Допълнително споразумение от 10.06.2011 год, сключени с „Бългериън ритейл сървисиз” АД, както и в осъдителната част за разноските и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И :

ОБЯВЯВА недействителността поради противоречието им със закона и на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 146 ал.1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите на клаузи по чл. I, IV, V и X от Допълнително споразумение от 25.03.2009 год, чл. III, IV и X от Допълнително споразумение от 09.04.2010 и чл.2, чл.4, чл.5, чл.6 и чл.10 от Допълнително споразумение от 10.06.2011 год, сключени с „Бългериън ритейл сървисиз” АД.

ОСЪЖДА „Юробанк България” АД с ЕИК 000694749 да заплати на Т.И.Х. с ЕГН ********** разноски в размер на 1870 лв за двете инстанции съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Т.И.Х. с ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България” АД с ЕИК 000694749 разноски в размер на 1600 лв за двете инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)