Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

159/10.11.2017 г.

гр.Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 11.10.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

   ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 381/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Н.Н.Д.-М. чрез процесуалния й представител адв. М.К. срещу решение № 377/16.03.2017 год по гр.д. № 3192/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о., 7 състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно осн. чл. 49 от ЗЗД срещу Министерството на правосъдието, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от действията на държавен съдебен изпълнител Красимир Стефанов Петков по изп.д. № 4021/2002 год по описа на СИС при ВРС по образуване на изпълнително дело срещу ЕТ“Свилен Костадинов-Консулт“ (в несъстоятелност), а именно: опис, оценка и продажба на имот, собствен на длъжника, както и въвод във владение на трето лице – купувач по публичната продан, в размер на сумата 102 164,29 лв, представляваща сбор от стойността на на имота в размер на 64 900 лв и заплатените от въззивницата лихви по кредит до момента на подаване на исковата молба в размер на 37 264,29 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.11.2002 год (три години преди датата на завеждане на иска) до окончателното изплащане на сумата, както и в осъдителната част за разноските. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивницата моли за неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което предвеният от нея иск бъде уважен с произтичащите от това законни последици, включително присъждане на разноските за двете инстанции.

В постъпилия отговор от Министерството на правосъдието, представлявано от юрисконсултите Петя Рътарова и Росен Кожухаров се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и е представен списък по чл. 80 от ГПК.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Съгласно препращащата норма на чл. 441, предл.2 от ГПК отговорността за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение от държавен съдебен изпълнител следва да се търси по реда на чл. 49 от ЗЗД.

 В съдебната практика няма колебания относно гаранционно-обезпечителния характер на отговорността по чл. 49 от ЗЗД, както и относно това, че при разглеждането на иска съдът трябва да изследва дали е налице целият фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД.

По делото е безспорно, че именно Министерството на правосъдието е органът, който е възложил на държавния съдебен изпълнител дейността по принудително изпълнение, което го легитимира като надлежен ответник по иска.

За да бъде основателен искът по чл.49 от ЗЗД, е необходимо да се установи още, че е извършено незаконосъобразно действие от държавния съдебен изпълнител  при изпълнение на функциите му по принудително изпълнение, че от това действие са настъпили вреди за ищеца и тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.

От доказателствата по делото е установено, че изп.дело № 4021/2001 год по описа на СИС при Районен съд Варна е образувано на 17.01.2002 год за принудително събиране на вземането на „Черно море“ ЕООД като ипотекарен кредитор на длъжника ЕТ „Свилен Костадинов Консулт“, представляван от Свилен Петков Костадинов. По изпълнителното дело е депозирано възражение от длъжника, с което се иска спиране на изпълнението поради открито производство по несъстоятелност срещу него по т.д. № 611/2001 год и постановено определение от 12.08.2001 год, с което съдът по несъстоятелността  е допуснал обезпечение на осн. чл. 625 от ТЗ чрез налагане на запори върху банкови сметки, възбрани върху недвижими имоти и спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника. Към възражението на длъжника е приложено съдебно удостоверение № 611/28.03.2002 год, установяващо посоченото обстоятелство.

Вместо да спре индивидуалното принудително изпълнение по изп.д. № 4021/2002 год, държавният съдебен изпълнител, продължил изпълнителните действия и насрочил публична продан, която приключила с постановление за възлагане от 09.09.2002 год, влязло в сила на 11.10.2002 год.

Това действие на държавния съдебен изпълнител е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 638 ал.1 от ТЗ и без да се съобрази с определението от 12.08.2001 год на съда по несъстоятелността, постановено по т.д. № 611/2001 год на ВОС.

Производството по несъстоятелност е уредено като универсално принудително изпълнение, в рамките на което се установяват имуществените права на длъжника, събират се вземанията му, формира се и се попълва масата на несъстоятелността, включително чрез специално предвидените отменителни искове, като крайната цел на производството е осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите. Затова с откриване на производството по несъстоятелност се спират всички съдебни и изпълнителни производства, а вземанията на кредиторите се предявяват и разглеждат в това производство.

Несъобразяването на държавния съдебен изпълнител с нормите, даващи приоритет на производството по несъстоятелност пред индивидуалното принудително изпълнение, представлява нарушение на закона. То обаче не се намира в пряка и непосредствена връзка с увреждането, което ищцата е претърпяла. Това е така, защото към момента на издаване на постановлението на възлагане от 09.09.2002 год тя не е притежавала права върху имота. Едва на по-късен етап от производството по несъстоятелност и въз основа на разрешение, дадено от ВОС с определение № 1428/28.09.2007 год по т.д. № 611/2001 год, ищцата е сключила договор за покупко-продажба на имота със синдика на несъстоятелния длъжник (нот.акт № 160/27.11.2007 год).

Междувременно, поради действия на купувача от публичната продан по изп.д. № 4021/2002 год, имотът е преминал у трето лице – Т.Ж.Ч., който е установил владение върху него, считано от 25.10.2002 год. За това обстоятелство ищцата е била уведомена от синдика преди сключване на договора за покупко-продажба, което личи и от съдържанието на самия нот.акт № 160/27.11.2007 год). Владението на Т.Ч. е  признато за добросъвестно с решение № 33/07.03.2011 год по гр.д. № 417/2010 год на ВКС на РБ, с което е отхвърлен искът с правно осн. чл. 108 от ЗС, предявен от Н.Н.Д. срещу него.

Вредата, изразяваща се в невъзможност на ищцата да осъществи правата си по сключената на 27.11.2007 год сделка не се дължи на действията на съдебния изпълнител. Тя е опосредствана от установеното давностно владение на последващия купувач, който е получил фактическата власт върху имота от своите праводатели, без да е знаел, че тяхното придобивно основание е било опорочено. Ето защо вредата не се явява пряка последица от неправомерното  действие на ДСИ. Тя не е и непосредствена предвид отдалечеността по време от издаденото постановление за възлагане с повече от пет години, които са били достатъчни за придобиване на противопоставими права от добросъвестния владелец.

За да възникне правото на обезщетение за непозволено увреждане е необходимо и трите елемента на фактическия състав да са налице. Липсата на един от тях, в случая – причинната връзка между вредата и деянието, води до извод за неоснователност на претенцията.

Поради съвпадане на правните изводи с тези на първоинстанционния съд настоящият състав намира, че постановеното решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед горното и на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл. 88 от ЗПП и чл. 25 ал.2 от НЗПП в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 377/16.03.2017 год по гр.д. № 3192/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о., 7 състав.

ОСЪЖДА Н.Н.Д. – М. с ЕГН ********** *** да заплати на Министерството на правосъдието гр.София разноски за настоящата инстанция в размер на 450 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)