Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                 № 126/29 .07.2014 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на девети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 382 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЕТ „ПМД - П.Д.”***, наричан за краткост само „едноличния търговец”, срещу решение № 116/09.04.2013 година на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 221/2012 година, с което са отхвърлени, като неоснователни, обективно и субективно съединените искове на жалбоподателя срещу П.Д.Х. *** и В.И.Т. *** за заплащане на сумата от 142049.00 лева на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, представляваща извършени СМР на стойност 108049.00 лева с ДДС за изместване на магистрален водопровод в УПИ № ХХХ-335 в кв.231а по плана на гр.Шумен, с административен адрес ул.”Марица” №1, който е съсобствен на двамата ответници-въззиваеми и направени (платени) разходи за проектантски услуги в размер на 34000.00 лева за изготвяне на идейния проект за застрояване на същия имот с жилищна сграда, магазини и гаражи, плащането на които суми е  в изпълнение на сключен между страните   предварителен договор от 28.04.2008 година за учредяване на право на строеж срещу обезщетение, както и е отхвърлен и иска по чл.135 от ЗЗД на жалбоподателя срещу същите двама ответници, предявен и срещу „Ай Ви Ем Инвест” ООД гр.Шумен, за обявяване на относителната недействителност на договора за продажба на горепосочения имот от първите двама въззиваеми на третия въззиваем, обективиран в НА №122, т.19, рег.№ 12683, нот.д.№ 988/2011 година по описа на нотариус с рег.№ 024 в НтК. Правят се оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени, да уважи и двата иска, ведно със законната лихва върху главницата по първия иск от завеждането на делото до окончателното й изплащане, като присъди на ЕТ направените разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещните страни, П.Д.Х. и В.И.Т., в качеството им на ответници по иска по чл.55 от ЗЗД, както и в качеството им на ответници  и по иска по чл.135 от ЗЗД, заедно с третия ответник по този иск „Ай Ви Ем Инвест” ООД, оспорват въззивната жалба и молят апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като им присъди направените за тази инстанция разноски за адвокатска защита и процесуално представителство.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни решаващи изводи по двата обективно и субективно съединени облигационни искове, поради което и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

 

1.Относно иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД:

 

а/За сумата 108049.00 лева - разходи по изместване на водопровода (с ДДС):

От обстоятелствената част на исковата молба и направените уточнения по нея, следва да се направи извод, че тази претенция е за неоснователно обогатяване на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД.

 По делото е безспорно установено, че въззивникът (ЕТ), в качеството му на изпълнител и първите двама ответници, физически лица, в качеството им на възложители, са сключили на 28.04.2008 година предварителен договор за учредяване право на строеж срещу обезщетение, т.е. въззивникът със свои сили и средства да построи съответната сграда, срещу което страните да получат в своя собственост описаните в този договор конкретни обекти. По време на действието на договор, т.е. от подписването му на 28.04.2008 година до развалянето му на 01.07.2011 година с писмено изявление на изпълнителя, ЕТ,  отправено до ШОС по т.д.№ 166/2011 година (виж л.189 - л.192 от същото дело), връчено на страните по това търговско дело - проектанта и на възложителя П.Д.Х. (виж л.295 от същото търговско дело), въззивникът е започнал неговото изпълнение, като е извършил всички фактически и правни действия, включително и чрез трети лица-негови контрагенти, изместването на положения в процесния УПИ магистрален водопровод. Във връзка с това и след като договорът , в чието изпълнение това е станало е прекратен, въззивникът претендира възстановяването на процесните суми, тъй-като счита, че с тях първите двама въззиваеми са се обогатили за негова сметка без основание, тъй-като са си спестили тези разходи при бъдещото застрояване на същия имот от друг изпълнител - третия въззиваем по настоящето дело, а изместването на  водопровода е било абсолютно неизбежно, за да се осъществи жилищно строителство в имота.

Въззивният съд приема, че предвиденото по плана строителство  в процесния имот е било немъзможно без изместване на магистралния водопровод, което въззивникът е направил, но това не е довело до неоснователно обогатяване на първите двама въззиваеми за негова сметка, тъй-като той е изпълнил свое договорно задължение - чл.13 и чл.35 от предварителния договор. В изпълнение на това задължение въззивникът е подписал и нарочна декларация-л.19 от делото на ШОС, с която изрично поема задължението за  своя сметка да измести този водопровод. Освен това по делото е безспорно установено, че въззивникът е сключвал всички подизпълнителски договори във връзка с процесния водопровод, включително и с предприятието по водоснабдяване и  електроснабдяване гр.Шумен. Следователно, направените от въззивника разходи по изместването на водопровода, които са на стойност най-малко  71648.88 лева без ДДС (виж заключението на повторната СИЕ – л.363 до л.366 от делото на ШОС), които са осчетоводени в предприятието на едноличния търговец, не са извършени без основание или на неосъществено или отпаднало основание, а в изпълнение на посочения договор. Развалянето на договора, независимо от кого и по чия вина е станало това, не прави претендираната  сума, като неоснователно платена в полза на двамата въззиваеми. Това на практика означава, че доколкото е налице неблагоприятен (отрицателен) икономически резултат за патримониума на въззивника по вина, според въззивника, на първите двама въззиваеми, то за него е налице друга правна възможност да възмезди този отрицателен резултат, но във всички случаи въпросът опира до  договорните отношения между страните.

От друга страна, от данните по делото може да се направи извод, че магистралния водопровод е общинска собственост и изместването му трябва да е за сметка на неговия собственик,  щом той пречи за осъществяване на предвиденото по плана строителство в процесния имот. При това положение направените от въззивника разходи по преместването не могат да бъдат за сметка на въззиваемите и е невъзможно те да са се обогатили за сметка на въззивника.

Независимо от горното, ако се приеме, че предварителният договор не съдържа задължение за въззивника за изместване на магистралния водопровод, то с оглед на скрития характер на водопровода и задължението на въззивника за предварително проучване на подземната част на терена, върху който ще се строи жилищната сграда, той е бил длъжен веднага след установяване наличността на магистралния водопровод, да уведоми по надлежния ред (писмено) въззиваемите-възложителите  Х. и Т. за това обстоятелство, те евентуално да предоговорят условията по предварителния договор в частта за поемането на разходите по изместването и времетраенето на строителството и доколкото евентуално не се подпише ново споразумение, да поиска прекратяване (разваляне) на договора поради наличие на обективна пречка за изпълнението му. В този смисъл са и основните задължения на изпълнителя по договора за изработка съгласно чл.260 от ЗЗД. Като не е направил това, въззивникът се е поставил сам в положението да извърши претендираните разходи за своя сметка, поради което иска му за неоснователно обогатяване се явява неоснователен.

Направеното за първи път във въззивната жалба възражение (твърдение), че страните са се уговорили да си поделят разноските по изместването на водопровода, е преклудирано по смисъла на чл.266, ал.1 от ГПК и не следва да се обсъжда. Независимо от това, съгласно чл.38 от предварителния договор, промени в него могат да се правят само по взаимно писмено съгласие на страните. Това ще рече, че със свидетелски показания не могат да се установят такива промени, а писмени доказателства не са ангажирани.

 

б/За сумата 34000.00 лева - платен проектантски хонорар:

Относно тази претенция е валидно казаното в предходния пункт, тъй-като видно от разрешението за строеж, касаещо изместването на магистралния водопровод и нарочното писмо на въззивника до Община Шумен - л.15 и л.16 от делото на ШОС, Община Шумен се явява притежател на разрешението за строеж и в същото време е инвеститор на изместването на водопровода. Направените разходи за изготвянето  на  идеен проект за бъдещата жилищна сграда с магазини и гаражи, които въззивникът претендира да е направил, също не могат да бъдат за сметка на въззиваемите, тъй-като те са извършени преждевременно - преди да е изяснен застроителния статут на имота. Наред с това следва  да се споделят и изводите на ШОС, че с приложените към исковата молба пет квитанции от приходни касови ордери не се установява плащане на  проектантски услуги в изпълнение на процесния предварителен договор. Нещо повече и петте квитанции са с дати преди датата на предварителния договор от 28.04.2008 година и това още повече засилва съмнението, че те не се отнасят до процесния договор. Това на практика означава, че и в тази част въззивната жалба е неоснователна.

По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно и обосновано и следва да се потвърди.

 

2.Относно иска по чл.135 от ЗЗД:

При положение, че претенцията по иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователна, то въззивникът не може да има качеството на кредитор на първите двама от въззиваемите и поради това само на това основание правилно иска по чл.135 от ЗЗД е бил отхвърлен от ШОС. Липсата на това качеството по дефиниция прави претенцията по чл.135 от ЗЗД  неоснователна и е безпредметно установяването на другите елементи от фактическия му състав.

При това положение въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение и в тази част следва да се потвърди.

При този изход на делото, въззивникът следва да понесе и разноските на въззиваемите за тази инстанция, така както те са заявени в списъците за разноските, спрямо тях не са направени възражения за прекомерност и възлизат общо на 4250.00 лв.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                     Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 116/26.04.2013 година на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 221/2012 година.

ОСЪЖДА  ЕТ”ПМД кладенец - П.Д.”***, с ЕИК 040004558, да заплати на П.Д.Х. ***, с ЕГН ********** и на В.И.Т. ***, с ЕГН ********** по 1500 (хиляда и петстотин) лева на всеки от тях и на „Ай Ви Ем Инвест” ООД гр.Шумен, с ЕИК201772474 1250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева разноски за адвокатска защита по въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.