Р Е Ш Е Н И Е

136

гр.Варна, 30.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                              МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№382/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по въззивна жалба, подадена от М.Й.Н., И.К.А. и „Синотех” ЕООД, гр.Балчик, представлявано от управителя М.Й.Н., всички чрез процесуалния им представител адв.Д.П., против решение №949/ 30.05.2018г., постановено по гр.д.№1760/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което Миглена Й.Н., И.К.А. и „Синотех“ ЕООД са осъдени да прекратят неоснователните действия върху ПИ с идентификатор 10135.2575.839, с които пречат на собствениците на дворното място да упражняват правото на собственост върху същото, като премахнат озеленяването в ПИ с идентификатор 10135.2575.839, изпълнено пред ателие №1 /представляващо имот с идентификатор 10135.2575.839.19, собственост на „Синотех“ЕООД/, премахнат оградни стени представляващи зидове и ПВЦ дограма, изпълнени върху свободна дворна площ, представляваща свободна дворна площ във вид на тераси на приземен етаж пред имот с идентификатор 10135.2575.839.19, т.е. ателие №1, на осн. чл.109 от ЗС, по иска на Т.Ц.Т. и К.Г.Т. против М.Й.Н., И.К.А., „Синотех“ЕООД, Т.Т.П., С.Т.Д., Т.С.П., К.С.П., Н.Е.Д., както и М.Й.Н., И.К.А. и „Синотех“ЕООД са осъдени да заплатят на Т.Ц.Т. и К.Г.Т. сумата от 4 493,31лв., представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК, както и Т.Ц.Т. и К.Г.Т. са осъдени да заплатят на Т. Т.П. сумата от 700 лв., представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове с пр.осн. чл.109 от ЗС бъдат отхвърлени. Претендира се и присъждане на разноските, сторени пред първа и въззивна инстанция.

Въззиваемите Т.Ц.Т. и К.Г.Т. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния им представител адв.В.П. и в хода на производството поддържат становище за нейната неоснователност и претендира обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендират разноски.

Конституираните от настоящата инстанция на осн. чл.265, ал.2 от ГПК служебно като въззивни страни Т.Т.П., С.Т.Д., Т.С.П., К.С.П. и Н.Е.Д./всички конституирани от първоинстанционния съд в качеството им необходими задължителни другари на първоначалните ответници/, чрез процесуалния си представител адв.Д.С. поддържат становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 03.08.2015г., 14.09. 2015г., 07.09.2017г. и 22.11.2017г. ищците Т.Ц.Т. и К. Г. Т. излагат, че са собственици на ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 1 500 кв.м. по н.а., а по скица 1 565 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор 10135.2575.839 по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г.Т.Т. е придобил собственост върху 13/15 ид.ч. по силата на съдебна спогодба, постигната по гр.д.№ 2160/85г. по описа на ВРС, Т.Т. и К.Т. са придобили в условия на СИО 2/15 ид.ч. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№75/94г.С договор за дарение, обективиран в н.а.№119/13г., са дарили на дъщеря си Т. Т. П. само 50 кв.м. ид.ч. от дворното място, на дъщеря си С.Т.Д. само 100 кв.м. ид.ч. от дворното място, на внучката си Т.С.П. само 50 кв.м. ид.ч. от дворното място, на внучката си К.С.П. само 50 кв.м. ид.ч. от дворното място и на внучката си Н.Е.Д. само 50 кв.м. ид.ч. от дворното място, или общо 300 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2575.839, като понастоящем се легитимират като собственици на останалите ид.ч. от посочения ПИ.С н.а.№104/07г. ищците са учредили право на строеж на „Булстрой”ООД за изграждането на определени самостоятелни обекти в предвидената за изграждане в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 408, 85 кв.м.В същото дворно място съществува и тяхна стара жилищна сграда с идентификатор 10135.2575.839.1 и площ от 102, 70 кв.м. В новоизградената жилищна сграда, която е с идентификатор 10135.2575.839.5, ищците притежават самостоятелен обект - гараж №2 на партерен етаж.Извън площта на двете сгради остава свободна дворна площ от около 900 кв.м., предвидена за паркоместа, озеленяване, ограждане на старата сграда и подход към новата. С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№165/04.03.2014г., „Булстрой”ООД е продало на „Синотех”ЕООД един от самостоятелните обекти, за които му е било учредено право на строеж, а именно ателие №1 с идентификатор 10135.2575.839. 5.19.Този обект се обитава от ответниците М.Й.Н./управител на дружеството купувач/ и И.К.А..Същите унищожили наличната пред фронта на ателието ниска декоративна растителност и на нейно място засели нискостеблени храсти като обособили индивидуален двор пред ателието, с което пречат на собствениците на дворното място да преминават свободно през него, вкл. настоявали да спрат да преминават от там.Ответниците и зазидали двете тераси на ателието, като премахнали съществуващите прозорци и врати.Зазиждането на терасите и приобщаването на площта им към вътрешната площ на ателието представлява незаконен строеж по см. на ЗУТ/за което е издаден съответен акт от Община Варна/.Този незаконен строеж изменя конструкцията на сградата, като допълнително я натоварва.Изменена е обща част на сградата /външна стена/ без съгласието на етажните собственици.Незаконният строеж пречи на ищците да ползват спокойно собствения си гараж.Ответниците извели чешма /кран с канелка без канализация за отводняване на водите/ в озеленената от тях част, както и поставили маса с осем стола, градински инвентар и кош за боклук.Ответниците не са собственици на дворното място.Дружеството притежава само право на строеж, даващо право дворното място да се ползват само за достъп и обслужване на ателие №1, което им е осигурено.С тези си действия ответниците пречат на ищците да ползват свободно дворното място пред ателие №1 по свое усмотрение. Предвид изложеното претендират ответниците да бъдат осъдени да премахнат засадените от тях нискостеблени храсти пред ателие №1, както и да бъдат осъдени да премахнат зазиждането на терасите и така възстановят външната стена на сграда с идентификатор 10135.2575.839.5 пред ателие №1 във вида, съответстващ на одобрения проект на сградата.

С исковата молба има предявена и трета претенция, по която е постановено влязло в сила решение.

Ответниците М.Й.Н. и И.К.А. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорват предявените искове и молят да бъдат отхвърлени.Твърдят, че по отношение на дворното място има одобрен проект за озеленяване, който не е бил изпълнен.След дадено съгласие от кмета на район „Приморски” при община Варна за изпълнение на озеленяването предприели такова пред ателие №1, което не се различава от това, предвидено по проекта.Твърдят, че ателие №1 е било въведено в експлоатация съгласно издаденото от гл.архитект на район „Приморски” при община Варна удостоверение за въвеждане в експлоатация от 10.06.2013г. в настоящия му вид и така е било закупено от „Синотех”ЕООД, съответно, че ответниците не са извършвали каквито и да било промени по него.Дори е било осъществено в нарушение на строителните правила и норми, то текущото състояние на ателието не препятства ищците по никакъв начин да упражняват в пълен обем правото си собственост върху дворно място и останалите техни обекти.Наред с горното и не е налице промяна на фасадата на сградата, за да е било необходимо съгласието на етажните собственици, касае се за преустройство на собствен обект, с което не се променя предназначението му и не се отнемат общи помещения или части от тях.

След обезсилването с решение №200/09.12.2016г., постановено по в.гр.д.№560/16г. по описа на ВАпС, на първоначално постановеното от ВОС решение №1102/16. 08.2016г. в частта му относно исковете, касаещи засадената от ответниците растителност и премахване зазиждането на терасите и възстановяването на външната стена на сграда с идентификатор 10135. 2575.839.5 пред ателие №1, и връщане на делото със задължителни указания за конституиране на всички задължителни другари на ответниците, а именно по иска за премахване на растенията - всички съсобственици на дворното място, а по иска за премахване зазиждането на терасите на ателие №1 - собственикът на ателието, като лица на които би била засегната правната сфера при евентуалното уважаване на исковете, ищците с уточняващи молби от 07.08.2017г. и 22.11.2017г. са посочили, че предявяват исковете си и против Т.Т.П., С.Т.Д., Т.С.П., К.С.П., Н.Е.Д. и „Синотех” ЕООД, представлявано от управителя М.Й.Н., всички конституирани от ВОС в качеството им на необходими задължителни другари по двата иска на първоначалните ответници.

Ответниците Т.Т.П., С.Т.Д., Т.С.П., К.С.П., Н.Е.Д. в депозирания отговор по исковата молба в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството поддържат становище за основателност на исковете, но само спрямо първоначалните ответници и молят да бъдат уважени спрямо тях, по съображения, идентични с тези, поддържани от ищците.

Ответникът „Синотех”ЕООД поддържа становище за неоснователност на иско - вете и моли да бъдат отхвърлени по съображения, идентични с тези, изложени от първоначалните ответници.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условия на обективно кумулативно и активно, и пасивно субективно съединяване искове с пр.осн. чл.109 от ЗС.

Съгласно представения протокол от 19.03.1986г. по гр.д.№2160/85г. по описа на ВРС, вписан в СВ-Варна, чрез спогодба в делбено производство Т.Ц.Т. се легитимира като собственик на 13/15 ид.ч. от жилищна сграда и 14/15 ид.ч. от дворното място, в което същата е изградена, представляващо парцел ІІІ-425, кв.6, с площ от 1 500 кв.м. при съответни граници.Другият съделител Г. Щ. Д. се легитимира като собственик на останалите съответно 2/15 ид.ч. от сградата и 1/15 ид.ч. от дворното място.Предвидено е заплащане на суми за уравнение на дяловете на останалите трима съделители. С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№72/94г., Г. Щ. Д. е продала на Т.Ц.Т., по време на брака му с К.Г.Т., придобитите при делбата ид.ч. от сграда и дворно място, представляващо към 1994г. имот пл.№678, кв.64, с площ от 1 500кв.м.Видно от горните актове към 1994г. Т.Ц.Т. и К.Г.Т. са се легитимирали като собственици на жилищната сграда и дворното място, отчасти лична собственост на Т.Т. и останалите ид.ч. /формирани съобразно заплатеното уравнение на дяловете и ид.ч., придобити през 1994г./ в условия на СИО.С н.а.№175/07г. Т. са учредили на „Булстрой”ООД право на строеж за конкретно индивидуализирани с площ и граници обекти от предвидената за изграждане в дворното място жилищна сграда съгласно издадено разрешение за строеж №498/22.08.2007г. и съгласуван архитектурен проект За останалите обекти, също индивидуализирани в акта, Т. са си запазили правото на строеж.Един от обектите, за които е било учредено право на строеж на „Булстрой”ООД, е ателие №1, разположено на партерния етаж със застроена площ от 84, 35 кв.м., състоящо се от две стаи, дневна-кухня, баня с тоалет и коридор, при съответни граници.С удостоверение за въвеждане в експлоатация №57/10.06.2013г., издадено от гл. архитект на район „Приморски” при Община Варна, жилищната сграда, изградена в ПИ с идентификатор 10135.2575.839 /идентичен с УПИ ХVІІІ-678, кв.6 по плана на кв.Виница/ е била въведена в експлоатация.Констативният акт за установяване годността за приемане на строежа /приложение №15 към чл.7, ал.3, т.15 от Наредба №3/31.07.2003г./ е съставен на 28.05.2013г., а актът за приемане на конструкцията /приложение №14 към чл.7, ал.3, т.14 от Наредба №3/31.07.2003г./ на 14.12.2008г.

С договор за дарение, обективиран в н.а.№119/13г., Т.са дарили на дъщеря си Т.Т.П. само 50 кв.м. ид.ч. от дворното място, на дъщеря си С.Т.Д. само 100 кв.м. ид.ч. от дворното място, на внучката си Т.С.П. само 50 кв.м. ид.ч. от дворното място, на внучката си К.С.П. само 50 кв.м. ид.ч. от дворното място и на внучката си Н.Е.Д. само 50 кв.м. ид.ч. от дворното място, или общо 300 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2575.839.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№199/04.03.2014г., „Синотех” ЕООД, представлявано от управителя М.Й.Н., е закупило от „Булстрой”ООД самостоятелен обект с идентификатор 10135.2575.839.5.19 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г., представляващ ателие №1 с площ от 84, 35 кв.м., състоящо се от две стаи, дневна-кухня, баня с тоалет и коридор, при съответни граници, ведно с 4, 7847% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 10135.2575.839.5 и от отстъпеното право на строеж. Към посочената дата сградата е била изградена, вкл. въведена в експлоатация, съответно прехвърлителят се е легитимирал като собственик на самостоятелния обект и дружеството приобретател го е придобило.

Между страните не е спорно, че от закупуването на ателие №1 същото се обитава от М.Й.Н. и И.К.А.. Последните от своя страна не оспорват обстоятелството, че са извършили засаждането на растителност пред ателие №1.Горното се установява и от разпитаните по делото свидетели, вкл. водените такива от въззивниците.

Съгласно заключението на СТЕ от 06.07.2016г. на в.л. М.А. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 14.07.2016г., пред ателие №1/от двете му страни/ има засадени декоративни храсти и дървета, като изпълненото озеленяване не отговаря на одобрения архитектурен проект в част „Озеленяване”.Декоративните храсти и дървета препятстват преминаването през тази част на дворното място.Съгласно заключението на СТЕ от 21.03.2018г. на в.л.Ц.А. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 29.03.2018г. пред ателие №1 са засадени декоративни храсти и дървета с височина понастоящем около 70-80 см.В проекта за паркоустрояване е предвидено засаждането на декоративна растителност в дворното място, но не на мястото, където сега съществуват. При тази височина на растенията понастоящем е възможно преминаването пред ателие №1.Съгласно заключението на СТЕ от 09.05.2018г. на в.л.Т.О. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 17.05.2018г. според представения по делото чертеж, представляващ графична част към инвестиционния проект за сградата в част „Паркоустрояване”, изпълненото на място озеленяване пред ателие №1, включващо кипариси с височина 1, 40м.-1, 70м., бодливи храсти с височина между 0, 60м. и 1 м. и туи с височина от 1, 30м. до 1, 90 м., не отговаря на предвиденото по проект.От югозапад преминаването пред фронталната част на ателието е все още възможно, т.к. засадените кипариси и бодливи храсти не са достатъчно развити, но засаждането им в линия затруднява преминаването.В североизточната част пред ателието засадените туи са образували жив плет, през който е невъзможно преминаването.Струпаната купчина камъни и бодливият храст откъм каменната подпорна стена правят преминаването от тази страна към фронталната част на ателието почти невъзможно.

Съгласно чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.Съгласно разрешенията, дадени в т.3 от ТР №4/15 от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС, двете задължителни условия за уважаване на негаторния иск са неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС.Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки за собственика. За уважаване на иска е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените/чл.50 от ЗС/.Ищците са собственици на 1200/1500 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2575.839.Ответниците М.Н. и И.А. са съответно управител на дружеството, собственик на обект с идентификатор 10135. 2575.839.5.19, и лице, допуснато в същия обект от собственика да го обитава. Дружеството собственик е суперфициар в дворното място, съответно не притежава право на собственост върху него.Тъй като не всички собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда в режим на етажна собственост притежават ид.ч. от дворното място, същото не съставлява нейна обща част.

Съгласно чл.64 от ЗС собственикът на постройката може да използва земята само доколкото е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен, ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.Ако в акта, с който е отстъпено правото по чл.63 от ЗС, не е постановено друго, правото на собственика на постройката се ограничава само до правомощията, установени в чл.64 от ЗС - ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, което му осигурява нормален достъп до сградата, вкл. до входа й, и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние. Осигуряването на това ползване във всички случай предполага и съдействие от страна на собственика на земята, който следва да търпи определени ограничения. Определящо е, обаче, че правата на собственика на отделен обект в сградата по отношение на дворното място са такива по чл.64 от ЗС, а не права на собственик, поради което и незастроената част от дворното място не може да се ползва за такива дейности, които биха лишили от съдържание правото на собственика на земята - напр. създаване и поддържане на тревна площ, цветя и др. под.В изложения смисъл съдебна практика-решение №363/17.10.2011г. по гр.д.№663/10г., ВКС, І гр.о. Видно от цитираните заключения по трите СТЕ и обясненията на вещите лица в о.с.з. е, че така изпълненото от ответниците озеленяване пред ателие №1 не съответства на предвиденото по инвестиционния проект озеленяване около сградата.От значение е, обаче не този факт сам по себе си, а обстоятелството, че така изпълненото озеленяване обективно пречи да бъде използвано дворното място пред югозападната и североизточната част на ателие №1, вкл. затруднява се преминаването от там с оглед образувания жив плет от растения/декоративни храсти и дървета/, някои достигнали височина над 1, 50 м. и продължаващи да растат.В смисъла, изложен от вещите лица, относно пречките за преминаване през тази част от дворното място са и показанията на св.А.Р., св.П.П. и св.Е.Д./на последния ценени при условията на чл.172 от ГПК предвид родствената му връзка със страните, но и като непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал/.Така изпълненото озеленяване от своя страна не е необходимо, за да може суперфициарният собственик и лицата, които той допуска, да имат достъп до обекта /достъпът до входната врата на ателие №1 се осъществява от другата страна на сградата, където е входната врата на сградата, а след затварянето на терасите и приобщаване на площта им към вътрешната площ на ателието, няма достъп до тази част от дворното място чрез врата от ателието/.Озеленяването с декоративни храсти и дървета на тази част от дворното място и не е необходимо, за да може да се обслужва и поддържа обектът ателие в нормално и годно за ползване според предназначението си състояние.Предвид гореизложеното съдът приема, че изпълненото от ответниците М.Н. и И.А. озеленяване пред ателие №1 с декоративни храсти и дървета /не по предвидения проект/ пречи на въззиваемите, съсобственици на дворното място, да преминават през тази част от него и да го използват според предназначението му, като същевременно не се касае за дейности, които да са необходими за обслужването и поддържането на ателие №1.Налице са горепосочените предпоставки за уважаване на предявения иск с пр.осн. чл.109 от ЗС досежно изпълненото озеленяване.

Предвид формираната съдебна практика-напр. решение №307/29.06.2011г. по гр.д.№1210/10г., ВКС, І гр.о., решение №14/22.02.2016г. по гр.д.№4205/15г., ВКС, ІІ гр.о. и др., съгласно която надлежни ответници в производство по предявен негаторен иск, с който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от въздействието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката /чл.110, ал.1 от ЗС/, са всички лица, които притежават права върху земята -собственикът и носителите на ограничени вещни права, т.е. лицата, за които уважаването на иска, съответно премахването на сградите, постройките или растенията ще доведе до засягане на правната им сфера/т.к. в патримониума им влиза правото на собственост върху тях/ при първоначалното разглеждане на делото въззивният съд е дал указания на първоинстанционния за конституиране на останалите съсобственици на земята като ответници по иска с пр.осн. чл.109 от ЗС с предмет извършеното озеленяване пред ателие №1/доколкото същите са съсобственици при същите квоти и на растенията като недвижими вещи/.По този иск, обаче, ВОС е конституирал като ответник и „Синотех”ЕООД, без да са му дадени указания за това и без дружеството да има качеството необходим другар, доколкото не е собственик на растенията и правната му сфера не би била засегната от уважаването му, като същевременно не е и по твърденията на ищците лице, извършило нарушението или поддържало противоправното състояние.Предвид горното решението на ВОС следва да бъде потвърдено в частта му, с която този иск е уважен по отношение на М.Н. и И.А. и обезсилено в частта му, с която е уважен по отношение на „Синотех”ЕООД, като постановено при липсата на правен интерес от предявяване на иска против това лице, съответно производството по делото в тази му част прекратено.

Претендира се от въззиваемите Т. и осъждането на ответниците М. Н., И.А. и „Синотех”ЕООД да премахнат изпълненото зазиждане на терасите на ателие №1.От първите две цитирани заключения на СТЕ и обясненията на вещите лица в о.с.з. се установява, че в самостоятелен обект с идентификатор 10135.2575.839.5.19 са иззидани с плътна стена двете тераси, като площта им е приобщена към застроената площ на ателието. При зазиждането на терасите не е променена конструкцията на сградата, а само нейната фасада. Възраженията на въззивниците, че не те са извършили посоченото зазиждане, а обектът е бил така закупен от дружеството/в този смисъл са и двукратно даваните показания от св.Ц. И. и св.И.И./, в настоящия случай са ирелевантни, доколкото според трайно и непротиворечиво поддържаното становище в практиката на ВКС и лицето, което поддържа противоправното състояние, смущаващо правото на собственост, носи отговорност по реда на чл.109 от ЗС, независимо, че това състояние е после -дица от действията, извършени от други лица/ в този см. решение №340/25.05. 1994г., по гр.д.№918/93г., ІV гр.о., решение №215/26.05. 2011г. по гр.д.№874/10г.,  І гр.о., решение №815/30.06.2011г. по гр.д.№1509/09г., І гр.о., решение №163/04.06. 2012г. по гр.д.№656/11г., ІІ гр.о., решение №61/07.06. 2018г. по гр.д.№2610/17г., І гр.о. и др./.Видно от скиците, приложени към заключенията, представляващи копия от одобрения инвестиционен проект за сградата, част архитектурна, за партерния етаж е, че по проект ателие №1 е било предвидено за изграждане с две открити тераси/според дефиницията, дадена в §5, т.59 от ДР на ЗУТ/ към него.Според дефинициите, дадени в §5, т.48, 49 и 50 от ДР на ЗУТ, партерният етаж на сградата с идентификатор 10135.2575.839.5 съставлява надземен етаж, доколкото не отговаря на критериите нито за подземен, нито за полуподземен етаж, а на тези за надземен етаж според височината на тавана, разположен на повече от 1, 5 м. над котата на средното ниво на прилежащия терен. Според §5, т.18 от ДР на ЗУТ в разгърнатата застроена площ на надземните етажи се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите.В нормата на §5, т.15 е дадена дефиниция за застроена площ на сгради, а именно площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или полуподземен етаж, вкл. площта на проветрителни шахти и проходи в тези очертания, като в застроената площ на приземно ниво не се включват терасите, външните стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина до 1, 2 метра от средното ниво на прилежащия терен.Терасите към ателие №1 не са с височина до 1, 2 м.Същите имат височина от 2, 65м./посочена в констативен акт №83/25.11.2014г., издаден от район „Приморски” при община Варна/. Дефиниция за застроена площ в УПИ е дадена и в чл.9, ал.1 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.По идентичен начин е уредено невключването в застроената площ на сградата на издатини и други елементи с височина до 1, 2 метра от средното ниво на прилежащия терен.Процесните тераси не съставляват издатини на сградата по см. на чл.86 и сл. от цитираната наредба, доколкото не излизат пред фасадните плоскости по линиите на застрояване на сградата, а са част от разгърната застроена площ на сградата.Те са и част от застроената площ на самостоятелния обект ателие №1, според дефиницията в §2 от ДР на същата наредба, като площ, ограничена от външните конструктивни очертания на външните му ограждащи стени и осовите линии на разделителните стени към съседните обекти или към общи помещения на сградата.

Извършените строително-монтажни работи по зазиждането на терасите и приобщаването им към вътрешната площ на ателието характеризират извършеното преустройство като строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, с който трайно се променя субстанцията и тяхното предназначение, като не са налице хипотезите на чл.151 от ЗУТ, вкл. не са касае за остъкляване на балкони и лоджии.Не са ангажирани доказателства по делото за одобряване на необходимата строителна документация за това строителство/евент. одобрена екзекутивна документация по строежа на сградата, ако зазиждането е бил извършено тогава/.Предприето е било ангажирането на административно-наказателната отговорност на въззивното дружество с издадено наказателно постановление през 2014г. от зам.кмета на община Варна с наложена глоба за неизпълнение предписание на контролен орган за премахване на иззиждането на двата броя тераси и приобщаването на площта им към ателието, което, обаче е било отменено с влязло в сила съдебно решение по адм.д.№982/15г. по описа на ВАдмС, т.к. е било издадено, без да е било проведено производство по глава ХХІ от ЗУТ, а именно да е бил констатиран незаконен строеж от компетентен орган, да е издаден и влязъл в сила ИАА, съответно да са изпълнени и останалите процедури по чл.224 и сл. от ЗУТ.

Доказателствената тежест за установяване законността на строежа е на въззивниците.За тази законност не са ангажираха доказателства в производството. Сам по себе си този факт, обаче не води до извод за основателност на предявения иск с пр.осн. чл.109 от ЗС.Съгласно посочените указания, дадени в т.3 от ТР №4/15 от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС, е необходимо ищецът да докаже и, че неоснователното действие на ответника/съответно поддържането на такова състояние/ създава пречки за ищеца по-големи от обикновените за използването на собстве -ния му имот.Зазиждането на терасите е осъществено само в рамките на площта на ателие №1, като те са приобщени към площта на стаите, т.е. не е налице излизане извън рамките на площта на обекта, за който е било валидно учредено право на строеж.Безспорно променена е фасадата на сградата, но не е променена конструкцията й, съответно не е създадено допълнително натоварване, нито са премахвани носещи стени.Не се касае за нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно използване на съседни имоти по предназначение или за запазване живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него.Защитата на собствеността по реда на чл.109 от ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху правото на собственост на ищеца, без да ги надхвърля.В тази връзка и съдът приема, че въззиваемите, ищци по иска, не установиха в производството, че зазиждането на терасите на ателие №1 и приобщаването на площта им към площта на стаите създава пречки по-големи от обичайните да използват собствените си самостоятелни обекти в жилищната сграда /те фактически и не граничат пряко с ателие №1/, нито собствените им ид.ч. от дворното място, върху което те са учредили право на строеж за изграждането на ателие №1 с тази му площ. С оглед горното и съдът приема, че предвид неустановяване на една от кумулативно предвидените пред -поставки за уважаване на предявения иск с пр.осн. чл.109 от ЗС същият следва да бъде отхвърлен.Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която искът е уважен по отношение на М.Н., И.А. и „Синотех”ЕООД и вместо него постановено друго, с което искът по отношение на тях се отхвърли. Както се изложи, ВОС е конституирал като ответници, необходими другари на първоначалните такива, и по двата иска физическите лица съсобственици на дворното място, при дадени указания при първото разглеждане на делото от въззивна интанция за тяхното конституиране, но само досежно иска, касаещ премахване на озеленяването пред ателие №1.Тези физически лица не са собственици на ателие №1, нито са лицата, поддържащи твърдяното неправомерно състояние, съответно тяхната правна сфера не би била засегната от евентуалното уважаване на иска.В тази връзка и те не са необходими другари на първоначалните ответници по този иск, предвид което и неправилно са били конституирани като такива.Постановеното по отношение на тях решение по този иск е недопустимо, като постановено при липсата на правен интерес от предявяване на иска против тези лица, неявяващи се и необходими другари и следва да бъде обезсилено, съответно производството по делото в тази му част прекратено.

Съобразно крайния изход по спора решението на ВОС следва да бъде потвърдено досежно ½ от присъдените с него на ищците разноски/1/2 от 4 493, 31лв., в която обща сума са включени и разноските, сторени при първото разглеждане на тези искове пред първа и въззивна инстанция/, съответно отменено досежно останалата ½ от тях, т.к. се уважава един от двата предявени иска с пр.осн.109 от ЗС, които са с еднаква определена цена, въпросът за която не може да бъде пов диган понастоящем.

Пред настоящата инстанция Т. претендират разноски в размер на 700 лв., представляващи адв.възнаграждение, заплатено в брой, съгласно представената разписка. Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението от насрещната страна, което съдът, с оглед материалния интерес по делото за двата иска и минималните предвидени възнаграждения в Наредба №1/04г. на ВАдвС, намира за неоснователно.Съобразно основателната част от претенцията на въззиваемите Т. следва да бъде присъдена сумата от 350лв.Въззивниците, пред -ставлявани от адв.Д.П., претендират разноски за настоящата инстанция в размер на 505, 20лв., представляваща държавна такса, от която съразмерно с неоснователната част от претенцията следва да бъде присъдена сумата от 252, 60лв. Пред първа инстанция са сторили разноски в размер на 500лв. при първото разглеждане на делото/100лв. възнаграждение за в.л. и 400лв. адв.възнаграждение/, които са разноски за трите разгледани тогава иска, съответно им се следва 1/3 или сумата от 166, 67лв.При новото разглеждане от първа инстанция са сторили раз -носки в размер на 950лв., от които 150лв. възнаграждение за в.л. и 800лв. адв. възнаграждение, които са разноски за двата разгледани иска, съответно им се следва ½ или това е сумата от 475лв.Обща за първа инстанция следва да им бъдат присъдени 641, 67лв., а общо за всички 894, 27лв. 

 Въззивницата Т.П.Т. претендира разноски за настоящата инстанция в размер на 700лв., представляващи адв.възнаграждение, изплатено в брой съгласно представената разписка.Т.П. е необходим другар по основателния иск с пр. осн. чл.109 от ЗС. С поведението си обаче не е дала повод за завеждането му и го е признала, поради което и на осн. чл.78, ал.2 от ГПК сторените от нея разноски следва да бъдат понесени от ищците. По другия иск тя не е необхо- дим другар, неправилно искът е бил насочен против нея и при прекратяване на делото по отношение на нея за този иск има право на разноски на осн. чл.78, ал.4 от ГПК. Предвид горното и Т. следва да бъдат осъдени да й заплатят изцяло направените от нея разноски по двата иска в размер на 700лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №949/30.05.2018г., постановено по гр.д.№1760/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която М.Й.Н., И.К.А. и „Синотех“ЕООД са осъдени да премахнат оградни стени, представляващи зидове и ПВЦ дограма, изпълнени върху свободна дворна площ, представляваща свободна дворна площ във вид на тераси на приземен етаж пред имот с идентификатор 10135.2575.839.19/допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива, действителният идентификатор е 10135.2575.839.5.19/, т.е. ателие №1, на осн. чл.109 от ЗС, по иска на Т.Ц.Т. и К.Г.Т. против М.Й.Н., И.К.А. и „Синотех“ЕООД, както и в частта му, с която М.Й.Н., И.К.А. и „Синотех“ЕООД са осъдени да заплатят на Т.Ц.Т. и К. Г. Т. съдебно-деловодни разноски в размер, представляваща разликата над 2 246, 65лв. до 4 493, 31лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Ц.Т., ЕГН ********** и К.Г.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, против М.Й.Н., ЕГН ********** и И.К.А., двамата с адрес ***, ателие №1, и „Синотех“ЕООД, ЕИК 201103973, със седалище и адрес на управление гр.Балчик, ул.”Варненска”№55, иск с пр.осн. чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградените оградни стени върху терасите на самостоятелен обект с идентификатор 10135.2575.839.5.19 по КККР на гр.Варна, одобрени със заповед със заповед №РД-18-92/14.10.2008г.

ОБЕЗСИЛВА решение №949/30.05.2018г., постановено по гр.д.№1760/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която този иск е разгледан против Т.Т.П., С.Т.Д., Т.С.П., К.С.П. и Н.Е.Д. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА решение №949/30.05.2018г., постановено по гр.д.№1760/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която М.Й.Н. и И.К.А. са осъдени да прекратят неоснователните действия върху ПИ с идентификатор 10135.2575.839, с които пречат на собствениците на дворното място да упражняват правото на собственост върху същото, като премахнат озеленяването/туи, кипариси и бодливи храсти/ в ПИ с идентификатор 10135.2575.839, изпълнено от тях пред ателие №1, представляващо имот с идентификатор 10135.2575. 839.19/допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива, действителният идентификатор е 10135.2575.839.5.19/, по иска на Т.Ц.Т. и К.Г.Т. против М.Й.Н., И.К.А., Т.Т.П., С.Т.Д., Т.С.П., К.С.П., Н.Е.Д., както и в частта му, с която М.Й.Н. и И.К.А. са осъдени да заплатят на Т.Ц.Т. и К.Г.Т. сумата от 2 246, 65 лв., представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК, както и Т.Ц.Т. и К.Г.Т. са осъдени да запла тят на Т.Т.П. сумата от 700лв., представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК,

ОБЕЗСИЛВА решение №949/30.05.2018г., постановено по гр.д.№1760/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която този иск е уважен против „Синотех” ЕООД и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСЪЖДА М.Й.Н., ЕГН ********** и И.К. А., двамата с адрес гр.Варна, кв.Виница, ул.”Константин Павлов”№8А, ателие №1, да заплатят на Т.Ц.Т., ЕГН ********** и К.Г.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от 350лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, съобразно основателната част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Т.Ц.Т., ЕГН ********** и К.Г. Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на М.Й.Н., ЕГН ********** и И.К.А., двамата с адрес ***, ателие №1, и „Синотех“ЕООД, ЕИК 201103973, със седалище и адрес на управление гр.Балчик, ул.”Варненска”№55, сумата от 894, 27лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, съобразно неоснователната част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА Т.Ц.Т., ЕГН ********** и К.Г. Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на Т.Т.П., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 700лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.2 и ал.4 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                ЧЛЕНОВЕ: