РЕШЕНИЕ

 

158

 

Гр.Варна, 23 октомври 2013 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на шестнадесети октомври 2013 г., в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                            ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Секретар: В.Т.

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.д. №383 по описа на Апелативен съд – Варна за 2013 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 383/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби срещу Решение № 30/21.05.2013 г. и по частна жалба срещу определение № 656/21.06.2013 г., постановени по гр.д. № 378/2012 г. по описа на Разградския окръжен съд, както следва:

- По въззивна жалба на С.Х. О., подадена чрез адв. А. М. Н., против решение № 30/21.05.2013 г. по гр.д.№ 378/2012 г. на РОС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът й по чл. 50 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над размера на 20 000 лв. до претендираните 65 000 лв. и е осъдена за заплати разноски по делото. Жалбоподателката е настоявала, че решението в обжалваната му част е неправилно, както е молила за отмяната му в тази част, за уважаване на иска за горницата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 65 000 лв., заедно със законните лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане и за присъждане на разноските по делото. Изложила е оплаквания за занижаване размера на присъденото обезщетение, както и такива за неправилно намаляване на обезщетението, поради погрешен извод за съпричиняване на вредите.

Насрещната страна А.Х.П. е подал отговор на жалбата, с който е оспорил същата и е молил за потвърждаване решението на окръжния съд в отхвърлителната му част, заедно с присъдените в тежест на другата страна разноски.

- По въззивна жалба на А.Х.П. против решение № 30/21.05.2013 г. по гр.д.№ 378/2012 г. на РОС В ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на С. Х. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.02.2012 г. до окончателното й изплащане, както и в частта на присъдените в негова тежест разноски.

Настоявал е, че решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част е неправилно, като е молил за отмяната му и за отхвърляне на иска, ведно с произтичащите от това последици. Изложил е оплаквания, че окръжния съд неправилно приел доказаност на всички предпоставки по чл. 50 от ЗЗД при липса на противоправно поведение от жалбподателя като  собственик на обора. Достъпът до животното бил ограничен, като единствената причина за уврежданията на ищцата било нейното поведение. Последната имала изключителна вина за инцидента, влизайки внезапно в бокса на животното без причина и без да й е било възложено.

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

- По частна жалба на С.Х. О. с вх. № 3187 от 17.07.2013 г. и допълнителна такава вх.№ 3188/17.07.2013 г., подадени чрез адв. А. М. Н., против определение № 656/21.06.2013 г., постановено по гр.д. № 378/2012 г. по описа на Разградския окръжен съд, с което съдът е оставил без уважение молбите й по чл. 248 от ГПК с вх.№ 2585/07.06.2013 г. и 2639/12.06.2013 г. за изменение на постановеното по делото решение № 30/ 21.05.2013 г. в частта на разноските, като е молила за отмяната му и за уважаване на искането й по чл. 248 ГПК.

Насрещната страна е оспорила частната жалба с писмения си отговор и е молила за потвърждаване на обжалваното определение.

Всички жалби са подадени в срок и от лица с правен интерес от обжалване на актовете на окръжния съд, респ. в съответните части, като неизгодни за тях и са допустими.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Пред Разградския окръжен съд е бил предявен от С.Х. О. срещу А.Х.П. иск по чл. 50 от ЗЗД за заплащане на сумата от 65 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди – болки, загуба на съзнание и телесни увреждания- разкъсване на слезката и черния дроб, причинени й на 04.02.2012 г. от собственото на ответника животно. Ищцата е претендирала и за присъждане на законните лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението и за присъждане на разноските.

Ответникът е оспорвал иска по съображения: - ищцата самоволно е влязла в обора и увреждането било следствие единствено на нейното поведение, поради което искът бил изцяло неоснователен; - евентуално, налице било съпричиняване от пострадалата, която неправомерно, без разрешение влязла в бокса при вързаното със синджир животно и подразнила същото; - претендираният размер на обезщетението бил силно завишен с оглед краткия период на оздравителен период, протекъл без усложнения и трайни последици; Молил е за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските.

Установено е от събраните по делото доказателства, а и страните не са спорили, че на 04.02.2012 г., докато е била в обора, ищцата е била блъсната в корема от собственото на ответника животно – голямо теле, вследствие на което е получила загуба на съзнание, разкъсване на слезката и на черния дроб и излив на кръв в коремната кухина. Постъпила е по спешност в ОАИЛ, където й е била проведена животоспасяваща операция с премахване далака и зашиване на черния дроб. Следоперативният период е преминал трудно /данни от епикризата и съдебно –медицинската експертиза/, като пострадалата е престояла в хирургично отделение до 13.02.2012 г., където й била проведена активна реанимация с кръвопреливания, вливания на серуми, течности и прием на лекарства. Острият период и възстановяването на ищцата от травмата е продължил около половин година /изявление на вещото лице в съдебно заседание/, като загубата на слезката е доживот и с ограничения при извършване на тежка физическа работа и натоварвания или с намаляване на трудоспособността с около 30 %. След операцията, около 3 месеца жената  не ставала от леглото, не можела сама да се обслужва и да се храни, като майка й се грижела за нея, а след този период не можела да вдига тежко и се оплаквала от болки в областта на далака.

Според изслушаната по делото ветеринарно – медицинска експертиза, агресията при животното се отключвала при звук, силна светлина, мирис, цвят на облеклото, предизвикване на болка и други дразнители. Влизането на непознато лице в бокса действало като включване на „алармена” система в организма на животното, като блъскането с глава била неговата защитна реакция. В съдебно заседание експертът е пояснил, че физиологията на тези животни е такава, че те са с много изразена раздразнителност, поради което като практика при отглеждането им било възприето още от малки за тях да се грижи само един специално обучен човек, към когото те с времето привиквали. Независимо от това, дори обученият човек трябвало винаги да взема предпазни мерки, включително и чрез поставяне на „закрутки” на носа на животното и „да има едно наум”, за да не пострада, като не били рядкост случаите на нападения и премазване на стопаните от такива животни.

За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговорят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират /чл.50 от ЗЗД/. Животните са одушевени вещи. Отговорността за вреди от животни е обективна и безвиновна. Тя не е отговорност за лично деяние, нито е отговорност за чужди действия. Предпоставките за разглежданата отговорност е наличието на вреди и причинна връзка между вредите и вещта. Поведението на едно лице, противоправността и вината не са задължителни предпоставки на отговорността /в този смисъл проф. д-р П. Г., „Деликтно право”, изд. Фенея 2007 г., стр. 105 и сл./. Вредата трябва да е причинена от животното, т.е. от неговото активно участие.

В настоящия казус е установено, че ответникът е собственик на животното, което е блъснало с глава ищцата и е причинило на същата шок, болки и телесни увреждания, което означава че елементите от фактическия състав на отговорността му са налице.

Именно, защото отговорността на собственика на животното е обективна, той не може да се освободи от отговорност като доказва, че не е виновен за вредите, причинени от животното, т.е. че е взел всички предпазни мерки за предотвратяване на увреждането, в каквато насока са били и оплакванията в жалбата досежно поставянето на врата на обора и завързването на животното със синджир в бокса. Въпреки, че е взел тези мерки, ищцата е била наранена от разяреното му животно, за вредите от което той носи отговорност, като негов собственик.

За да се освободи от отговорност, ответникът е навел възражение за изключителна вина на пострадалата, изразяваща се в това, че тя сама е влязла в затворения обор и внезапно е доближила завързаното в бокса животно. Вината на пострадалата може да се разглежда като „изключителна” при умисъл /напр. цели се самоувреждане/ и груба небрежност - противоправно поведение, с което се проявява пренебрежително отношение не само към установените от закона изисквания, но и към собствените интереси /Симеон Тасев, „Непозволено увреждане”, „Отговорност за вреди, причинени от вещи и животни”, изд. Софи-Р 1995, стр. 176 и сл./. Характерно е, че уврежданията в тези случаи настъпват като непосредствена последица от това поведение на лицето. Освен това, тази изключителна вина на пострадалата трябва да се докаже от ответника, защото тя не се презюмира. В случая, изобщо не се е твърдяло умисъл за увреждане и такива доказателства липсват, като не е налице и груба небрежност, защото поведението на жената - влизането й в обора при животните изобщо не е било противоправно. Не е доказано тя да е дразнила животното или поведението й да е било провокативно. Напротив, установено е от експретизата на вещото лице - ветеринарен лекар, че по природа тези животни са агресивни, като чувствителността и агресията им се отключва дори само при присъствие на чужд човек, миризма, цвят, светлина и т.н. Следователно, възраженията на ответника за освобождаване от отговорност, поради изключителна вина на пострадалата, не може да бъде споделено.

В същото време, основателно се явява евентуалното му възражение за допринасяне на ищцата в увреждането. Това е така, тъй като макар и невиновно, тя сама е влязла в затворения обор и е доближила максимално завързаното животно на опасно за нея разстояние, с което се е поставила в рискова ситуация да бъде блъсната от животното. Това поведение на пострадалата като съпричиняващо вредите следва да бъде отчетено при определяне размера на обезщетението съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.

Справедливото обезщетение, както изисква  чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и страданията на С. О. Определената сума пари в най – пълна степен следва да компенсира вредите.

Уврежданията на ищцата от животното на ответника са силни болки, шок, разкъсване на черен дроб и слезка, съпроводени с излив на кръв в коремната кухина и са довели до разстройство на здравето, което е било временно опасно за живота и до трайни последици от отстраняването на единия от органите /слезката/. В периода, непосредствено след инцидента и докато е била на лечение в хирургично отделение, ищцата е изживяла силни физически болки и стрес с много голям интензитет, претърпяла е и сложна животоспасяваща операция на корема и е била подложена на интензивно лечение. Възстановяването й е продължило дълго – около шест месеца, в три от които тя е била в невъзможност сама да се обгрижва, изпитвала е болки и се е нуждаела от помощта на близките си. Отстранен й е бил жизненоважен орган, което ще остане доживот и вследствие на това е била ограничена в работоспособността.

Съобразно изложеното по-горе и с оглед тежестта и характера на вредоносния резултат, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност и като се съобрази с момента на настъпване на увреждането, справедливо, по смисъла на  чл.52 от ЗЗД, се явява обезщетение в общ размер от 30 000 лв. Предвид установеното и коментирано по-горе в решението съпричиняване на вредите от ищцата, така определеното обезщетение следва да бъде намалено с 1/3 или с 10 000 лв.

От изложеното се налага извода за основателност на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 50 от ЗЗД до размер на сумата от 20 000 лв., ведно със законните лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Като е уважил иска до този размер и е отхвърлил същия за горницата до 65 000 лв. окръжният съд е процедирал правилно и постановеното решение  следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските за първата инстанция:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищцата има право на разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от иска. Ищцата е сторила разноски за СМЕ в размер на 100 лв., за преводач – 50 лв., за свидетели 30 лв. и платен адвокатски хонорар от 800 лв., съобразно приложения договор за правна защита и съдействие от 23.04.2013 г., представен в последното съдебно заседание пред първата инстанция, в който изрично е отбелязано плащането на сумите, или общо в размер на 980 лв., от които съразмерно на уважената част от иска й се дължат 301,54 лв., от които са й присъдени 141,54 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да и заплати още 160 лв.

Ответникът е заявил пред първата инстанция, в съдебно заседание от 23.04.2013 г., изрично искане за присъждане на сторените от него по делото разноски, поради което и правилно такива са били присъдени, съразмерно на отхвърлената част от иска или общо 512,31 лева. Непредставянето на списък за разноските лишава страната единствено от правото да иска изменение на решението в частта на разноските, но не и от правото да й бъдат присъдени такива с решението. Затова оплакванията на С. О. в тази насока се явяват неоснователни и не могат да бъдат споделени.

Държавната такса от 800 лв., дължима в полза на окръжния съд е правилно изчислена, съобразно чл. 78, ал.6 от ГПК в размер на 4% върху уважения размер на иска от 20 000 лв., поради което оплакванията в тази насока също не могат да бъдат споделени.

Във въззивното производство ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса- общо 1 400 лв., от които ищцата следва да му заплати 972,23 лв. Ищцата е сторила разноски от 50 лв. за преводач, от които ответникът следва да й заплати 15,39 лв.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/21.05.2013 г., постановено по гр.д. № 378/2012 г. по описа на Разградския окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение № 656/21.06.2013 г., постановено по гр.д. № 378/2012 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА с която е оставена без уважение молбата на ищцата по чл. 248 от ГПК за присъждане на разноски до размер на сумата от 160 лв., като вместо това ОСЪЖДА А.Х.П. с ЕГН********** *** да заплати на С.Х. О. с ЕГН ********** *** допълнително сумата от 160 лв.- разноски за първата инстанция, съразмерно на уважената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 656/21.06.2013 г., постановено по гр.д. № 378/2012 г. по описа на Разградския окръжен съд в останалата му отхвърлителна част.

ОСЪЖДА А.Х.П. с ЕГН********** *** да заплати на С.Х. О. с ЕГН ********** *** сумата от 15,39 лв., представляваща съразмерна част от сторените разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА С.Х. О. с ЕГН ********** *** да заплати на А.Х.П. с ЕГН********** *** сумата от 972,23 лв., представляваща съразмерна част от сторените разноски във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: