ОПРЕДЕЛЕНИЕ №496

 

                                                

 

                                     …19.08.2016г.1гр.Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на деветнадесети  август 2016 г. в закрито заседание в следния състав:

Председател: Маринела Дончева

        Членове: Петя Петрова     

                  Женя Димитрова                                   

 

като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 383 по описа на Апелативен съд Варна за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на „Б.-А. к. банка” АД и „”А. –В.Т.” ЕООД в несъстоятелност, подадена чрез адвокат Д., против определение № 410/09.06.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 291/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е прекратено производството по същото дело и е оставена без разглеждане частната им жалба срещу определение № 79/02.03.2016 г. по гр.д. № 5/2016 г. на Балчишкия районен съд в частта, в която съдът е повдигнал въпроса и е определил цената на всеки един от обективно съединените отрицателни установителни искове в размер на 661 лв.

Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на закона. Молили са за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за произнасяне по същество по жалбата им. Окръжният съд погрешно приел, че с обжалваното пред него определение на районния съд не се увеличавала цената на иска и че то е необжалваемо при данни, че посочената от ищеца цена на иска била  1 983 лв., а определената от районния съд 1 983,30 лв.

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателите, намира следното:

Подадената частна жалба е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл.275 от ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, редовна е и допустима, а след като я разгледа по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл. 70 ГПК, ал.1 и ал.2 от ГПК, цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска. Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба.

В исковата си молба ищецът „Е.-…” ЕООД е посочил сумата от 1 983 лв. като цена на предявените от него срещу „Б.-А. кредитна б.” АД и „”А. –В.Т.” ЕООД в несъстоятелност искове по чл. 440 от ГПК за установяване, че правото на строеж на три жилищни сгради в с.Царичина, предмет на принудително изпълнение, не принадлежи на длъжника, като е приложил и данъчна оценка на правото на строеж, видно от която за всяка сграда същата е в размер на по 661,10 лв. В срока по чл. 70, ал.1 от ГПК ответниците са повдигнали въпрос за цената на иска и са поддържали, че тя следва да се определели въз основа оценката на построените в груб строеж сгради, изготвена в изпълнителното производство и равняваща се на сума над 140 000 лв.

С обжалваното пред окръжния съд определение, Балчишкият районен съд е повдигнал въпроса за цената на иска и е определил цена на всеки от исковете по 661,10 лв., т.е. определил я по чл. 69, ал.1, т.2 от ГПК от данъчната оценка на правото на строеж, както тя е била посочена и от ищеца в исковата молба. Както начинът за определяне цената на иска, така и размерът й, посочен от ищеца, е напълно възприет от районния съд. Закръглянето на сумата до цяло число, при посочването на цената на иска от ищеца в исковата молба, за разлика от изписването й от районния съд с точност до 10 стотинки (30 стотинки общо за трите иска), съгласно приложената данъчна оценка, изобщо не сочи на действие по увеличение цената на иска по смисъла на чл. 70, ал. 2 ГПК и затова определението на първата инстанция не е подлежало на обжалване пред окръжния съд. Правилно последният е съобразил разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ГПК и като е приел че жалбата на ответниците е недопустима е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Оплакванията в жалбата са неоснователни, а обжалваното определение на окръжния съд, като съобразено със закона и правилно, следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 410/09.06.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 291/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му и при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: