ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

461

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на   27.07.2018 година                     в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

  ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 384/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Й.Т.Н., Н.Н.Н. и Н.Т.В. чрез процесуалния им представите адв. И.З. срещу определение № 1160/10.05.2018 год по в.гр.д. № 882/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу действията на ЧСИ Р. Т., рег.№ …. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението, частните жалбоподатели молят за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за произнасяне по съществото на жалбата. Молят за присъждане на разноски в настоящото производство, за което представят списък на разноските и договори за правна помощ.

В постъпилия писмен отговор от „Банка ДСК“ ИАД е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението. Ответната страна възразява, че претендираните разноски на частните жалбоподатели са прекомерни и на свой ред също претендира присъждане на разноски в размер на 300 лв – юрисконсултско възнаграждение

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Съдът е бил сезиран със жалба от страна на длъжниците по изп.д. № 1087/2012 по описа на ЧСИ Р. Т., рег.№… срещу отказа на съдебния изпълнител, обективиран в съобщение с изх.№ 3236/13.03.2016 год да им бъдат присъдени разноските, които са направили по изпълнителното дело, включващи адвокатски възнаграждения и такси в общ размер на 900 лв.

От фактическа страна по делото е установено следното:

С окончателно съдебно решение № 396/08.03.2018 год, постановено по в.гр.д. № 386/2018 год на Окръжен съд Варна е отменен отказът на ЧСИ Р. Т., рег.№ …да прекрати производството по изп.д. № 201271704001087 на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, т.е. поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия повече от две години.

С оглед прекратяване на изпълнителното производство, длъжниците са отправили искания до съдебния изпълнител, съответно с молби вх.№ 2350/12.03.2018 год, № 2351/12.03.2018и 2352/12.03.2018 да им бъдат присъдени направените разноски по изпълнителнтото дело. За отказа на съдебния изпълнител да стори това страните са уведомени със съобщения, съответно изх.№ 3239/13.03.2018, № 3238/13.03.2018 и № 3235/13.03.2018 год.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира следното:

Разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ГПК урежда принципа, че разноските в изпълнителното производство са за сметка на длъжника, с няколко изрично предвидени изключения. Това означава, че в хипотезите по чл. 79 ал.1 от ГПК отпада общата отговорност на длъжника за разноските, които взискателят е направил и те остават в тежест на последния. Цитираната разпоредба не предоставя правомощия на съдебния изпълнител, при прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл.433 от ГПК, той да осъжда взискателя да заплати на длъжника разноските, направени от него за адвокатско възнаграждение. Такава компетентност на съдебния изпълнител не се извежда и от общите правила за присъждане на разноски в част първа от ГПК - чл. 78.

Именно, защото постановлението за разноските по смисъла  на чл.435, ал.2 от ГПК е този акт на съдебния изпълнител, който той издава в приложение на уредената в чл.79 от ГПК отговорност за разноски, възлагайки сторените в изпълнителното производство от взискателя разноски - в тежест на длъжника, обжалваното пред окръжния съд действие на съдебния изпълнител, с което той отказва да уважи молбата на длъжника за присъждане в негова полза на разноски за адвокатско възнаграждение чрез осъждане на взискателя за заплащането им, не представлява постановление за разноските и не подлежи на обжалване.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

По искането на ответната страна за присъждане на разноски в настоящото производство съдът намира следното:

Съгласно чл. 78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица, когато са защитавани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер не по-голям от този, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Цитираната разпоредба препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Поради липсата на изрична регламентация, за изготвянето на отговор по частна жалба следва да се приложи най-близката по смисъл разпоредба на чл.25а в която е предвидено, че за изготвяне на частна жалба без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер от 50 до 100 лв. В такива размери е регламентирано то и съгласно чл. 27 от наредбата, а именно – за представителство в изпълнителното производство. Предвид горното и поради невисоката правна сложност съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна в размер на 50 лв.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1160/10.05.2018 год по в.гр.д. № 882/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о.

ОСЪЖДА Й.Т.Н. с ЕГН **********, Н.Н.Н. с ЕГН ********** и Н.Т.В.  с ЕГН ********** да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ……разноски за настоящата инстанция в размер на 50 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.