Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

118

 

06.11.2019 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

       Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на шестнадесети  октомври, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

                                                 ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                                                                     Мария Маринова

                                             

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. №384 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №384/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Г.Д.Г., подадена чрез адв. О.Б., против решение № 118/21.05.2019 г., постановено по гр.д. № 395/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд,  В ЧАСТТА с която е отхвърлено възражението му за съдебно прихващане с две парични вземания срещу Д.Р.К., в размери от 15 000 лева и от 9 171,56 лева, (общо за сумата от 24 171,56 лв.), съставляващи левова равностойност на два сбора от извършени в два периода - от месец ноември 2008 г. до месец юли 2009 г. и от 2013 г. до 2016 г. банкови преводи на валутни средства от Канарските острови и Норвегия, платени за нейна издръжка, които тя дължи да му върне при прекратяване на фактическото съпружеско  съжителство и въззивникът е ОСЪДЕН да заплати на Д.Р.К. невърната част от получена от него с три банкови превода на 17.04.2015 г., 27.04.2015 г. и 7.05.2015 г. сума, на осн. чл.55,ал.1,пр.2 от ЗЗД - връщане поради неосъществяване на основанието, В ЧАСТТА ЗА ГОРНИЦАТА над  15 828,44 лв. до 40 000 лв. (т.е. за сумата от 24 171,56 лв.), ведно със законната лихва от 29.08.2018 г. до окончателното й изплащане и е осъден да заплати сумата от 3 600 лв. разноски на насрещната страна.

Въззивникът е настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно - постановено при допуснати процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон, като е молил за отмяната му в тази част, за уважаване на възражението му за съдебно прихващане с твърдяното насрещно вземане в размер на сумата от 24 171,56 лв., погасяване до размер на същата сума на задължението му към ищцата и отхвърляне на иска й до същия размер. Молил е за присъждане и на сторените по делото разноски.

Д.Р.К., чрез адв. Т.П., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по съображения за правилността на обжалваната част от решението, е молила за потвърждаването му и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и  отговора и са претендирали за присъждане на разноски.

Предмет на производството пред окръжия съд, са били предявения от Д.Р.К. срещу Г.Д.Г. осъдителен иск по член 55, ал.1, пр.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000 лева, като невърната част от получена от ответника с три банкови превода на 17.04.2015 г., 27.04.2015 г. и 7.05.2015 г. сума в размер от 44 000 лева за извършване на ремонтни дейности в личния му жилищен имот в град Балчик с оглед използването му като семейно жилище, което не се е осъществило, ведно със законните лихви от датата на предявяване на претенцията, както и присъждане на разноски.

Ответникът е оспорил иска с две правопогасяващи възражения за: постигнато при раздялата през месец октомври 2016 г. съгласие по член 65, ал.2 от ЗЗД за даване вместо изпълнение, предмет на което са 16 броя движими вещи на обща стойност от 17 850 лева, както и съдебно прихващане с две насрещни парични вземания в общ размер от 24 171, 56 лева, съответно от 15 000 лева и 9 171,56 лева (след направеното увеличение на размера му в о.с.з. 24.04.2019 г.), съставляващи левова равностойност на предоставените в периода месец ноември 2008 г. – месец юли 2009 г. и в периода 2013 – 2016 г. на ищцата валутни средства (в евро и норвежки крони) от доходите му като татуист на Канарските острови и в Норвегия за нейната издръжка, които тя дължи да му върне при прекратяване на фактическото им съжителство. Признал е, че непогасената част от вземането е в размер от 2 150 лева.

Ищцата е репликирала с възражения: че не е дала съгласие за погасяване на претендираното вземане с паричната равностойност на предоставени й от ответника в собственост движими вещи; че паричните средства, които ответникът е превел от Канарските острови в 2008 – 2009 година са получени от нея за ремонт на жилище на родителите й  с цел семейството с новородената им дъщеря да живее там и че насрещните вземания по възражението за прихващане са погасени по давност.

Решението на окръжния съд е влязло в сила в осъдителната му част до размер на сумата от 15 828,44 лв.

Установената със събраните по делото доказателства фактическа обстановка, по която спор между страните няма, е следната:

Страните са били във фактическо съпружеско съжителство от 2002 г. до м.09.2016 г. Имат общо дете Я., родено на *** г. След навършване на шестмесечната възраст на детето и до 2012 г. – 2013 г. тримата са живели предимно в чужбина, на остров Тенерифе, където още от 2002 г. ответникът е работил като татуист, според свидетелствата на И. Р.Д. (майка на ответника) и на С.И.Д. Общо седем месеца, преди и след раждането на детето, жената пребивавала в България. След завръщането си в страната през 2013 г. ищцата се установила с детето в град Балчик, докато ответникът съчетавал пребивавания на същото място и в чужбина – Норвегия, където за около два – три месеца годишно от 2013 до 2016 г. работил също като татуист. Не се спори между страните, че в 2015 г. ответникът е получил от ищцата с три банкови превода по сметката си общо 44 000 лева за влагането й в ремонт на личния си имот – къща в град Балчик, по улица „Кою Райчев“ № 16 за бъдещото устройване на страните и детето в него за задоволяване на жилищните им нужди. Но в месец септември 2016 г. ищцата и ответникът се разделили и не заживяли в него както възнамерявали година по – рано. С необжалваемо Решение № 139 от 26.10.2017 г. на Балчишкия районен съд по гр.д. № 277/2017г., в производство по член 127,ал.1 от СК, е утвърдено споразумението им по въпросите за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права върху него, неговата издръжка за минало време и за вбъдеще и режима на лични отношения с бащата. От полученото за ремонта на къщата, ответникът върнал на ищцата към месец септември 2017 г. (с четири превода на суми от по 1 000 лева) общо 4 000 лева, като е останал неплатен  остатък от 40 000 лв. Ищцата е доказала претенцията си срещу ответника за връщане на сумата от 40 000 лв. на осн. чл. 55,ал.1,пр.2 от ЗЗД и той дължи заплащането й.

Спорът във въззивното производство е единствено във връзка с възражението на ответника за съдебно прихващане с негови вземания за връщане на 15 000 лева и 9 171,56 лева, съставляващи левова равностойност на преводи по банкова сметка ***те острови - от месец ноември 2008 г. до месец юли 2009 г. и от Норвегия - от 2013 г. до 2016 г. по време на съпружеското фактическо съжителство, в периода докато страните са били временно разделени. Ответникът е твърдял, че тези средства са били заплатени от него като лична издръжка на ищцата, поради което и тя дължи да му ги върне при окончателно прекратяване на съжителството им през есента 2016 г.

Фактът на получаване от ищцата на парични преводи от Канарските острови през 2008/2009 г. както и на техния размер - сумата от 15 000 лв. са доказани с признанието – изявление, направено от процесуалния представител на ищцата адв. Минкова в съдебно заседание от 14.02.2019 г., потвърдено от показанията на свидетелката Д., поради което и неоснователни са изложените в отговора на въззивната жалба оплаквания срещу установяването на този факт от първата инстанция. Получаването от ищцата по сметката й в ЦКБ на сумата от 37 757,85 норвежки крони или на 9 171,57 лева чрез преводи извършени в периода  2013 – 2016 г. от Норвегия (с наредители - трети лица) е доказан с писмените доказателства и със заключението на вещото лице Светла Илиева. Тези суми са били заплащани от мъжа - на жената в периодите, в които той не е бил при семейството си, а именно около раждането на детето им в България през 2008/2009 г., когато е останал да работи на Канарските острови и в периода 2013-2015 г., когато за няколко месеца годишно е работил в Норвегия, а семейството му е било в България. Основанието за заплащането на парите е установено от показанията на изслушаните свидетели. Според свидетелката И. Р.Д. (майка на ответника) преди раждането на детето Я.(на 26.02. 2009 г.) и до навършване на шестмесечната му възраст ищцата живеела в град Балчик и не работела, а от Канарските острови ответникът й изпращал с преводи различни суми от доходите си като татуировчик, за да се издържа. От 2013 до 2016 г. ответникът пребивавал сам за около 2 -3 месеца годишно в Норвегия и от работата си като татуировчик също пращал пари, като 9 000 – 10 000 лева били предназначени само за издръжка на ищцата. Последната разходвала средствата по своя преценка. С.И.Д.и Я.П.Т. също са свидетелствали за това, че ответникът се грижел за Д. и изпращал постоянно пари за нейната и на детето издръжка, без данни за размерите на преводите. Всички свидетели са отрекли къщата да е била ремонтирана преди 2015 – 2016 г., т.е. ищцата не е доказала твърдението си, че преводите през 2008/2009 г. са послужили за извършване на ремонт на къщата.

По повод на основанието за превода на сумите:

Основанието представлява типичната правна цел на една сделка или правно действие и следва да бъде разграничавано от намерението или мотива, с който това действие е било извършено. Типичната правна цел на една парична престация се основава или на очакване за получаване на насрещна престация, в който случай би могло да се претендира връщане на даденото по причина на неосъществено или отпаднало основание, или на липса на подобно очакване, което обуславя или хипотеза на престиране при начална липса на основание или хипотеза на даване с цел получателят на сумата да бъде надарен.

В случая, установено е по делото, че страните са били в дългогодишно фактическо съжителство и от него имат родено дете, както и че ответникът в посочените периоди, докато е работел в чужбина, е превеждал суми за издръжката на ищцата и детето (в периода 2008/2009 г. това е около раждането на момиченцето им). Превеждането на средствата в случая не е с типична правна цел, като твърденията (установени по делото) са за даването от мъжа на жената на средства за нейната издръжка в периодите на отсъствието му при установени отношения като при лица, сключили граждански брак. Т.е. възражението е по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД като даденото е при начална липса на основание. Страните са живели на семейни начала около 14 години, в общо домакинство, имат дете и жената е полагала грижи и за детето и всеки от тях, съобразно възможностите си, имуществото си и доходите си е осигурявал нормални условия за живот на общото домакинство, като участието може да не е единствено и само чрез влагане на парични средства. Задълженията и отношенията между партньорите, които живеят заедно във фактическо съжителство, не се различават от тези на лицата, сключили граждански брак, т.е. те са като при съпрузи. В динамиката на съвременното общество все по –често се срещат хипотезите на фактически сложилите се съпружески отношения, с присъщите на семейството (в юридическия смисъл) отношения между мъжа и жената, на грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за благополучието на семейството, материална и морална подкрепа. В случая, израз на такова отношение е и превеждането на средства за издръжка на домакинството (включително и за издръжката на жената) в периодите на отсъствието на мъжа от семейството, като то е извършено съзнателно от ответника. Налице е изпълнение на нравствен дълг от ответника, хипотеза  - приложима на осн. чл.55, ал.2 ЗЗД. Както е изяснено в Постановление №1 от 28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79, Пленум на ВС, съзнателното изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране, поради което даденото не подлежи на връщане. В случая престацията е извършена съзнателно от ответника и в съгласие с изискванията на морала, поради което и не е лишена от основание.

В този смисъл, ответникът не притежава вземане, с което да извърши прихващане с насрещното такова на ищцата, поради което и възражението за съдебно прихващане е неоснователно и искът за осъждането му за горницата над 15 828,44 лв. до 40 000 лв. (т.е. за сумата от 24 171,56 лв.), ведно със законната лихва от 29.08.2018 г. до окончателното й изплащане е основателен.

Макар и да е дал различна правна квалификация на основанието, от което произтича претендираното вземане на ответника (вместо по чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД – такова по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД) окръжният съд е разгледал по същество въведеното възражение. Доколкото, обаче по възраженията за прихващане съдът се произнася в мотивите на решението, а не с отделен диспозитив в решението, последното в частта, с която е отхвърлено възражението за прихващане е недопустимо и следва да бъде обезсилено. В останалата обжалвана част, предвид изложеното, решението на окръжния съд не страда от визираните в жалбата пороци и като правилно следва да бъде потвърдено, включително и в частта на осъждането за разноските пред първата инстанция.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, ответникът Г.Д.Г. следва да заплати на ищцата Д.Р.К. сторените от последната разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 300 лв., за уговарянето и заплащането на което по делото са представени доказателства.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 118/21.05.2019 г., постановено по гр.д. № 395/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд, В ЧАСТТА с която е отхвърлено възражението на Г.Д.Г. за съдебно прихващане с две парични вземания срещу Д.Р.К., в размери от 15 000 лева и от 9 171,56 лева, (общо за сумата от 24 171,56 лв.), съставляващи левова равностойност на два сбора от извършени в два периода - от месец ноември 2008 г. до месец юли 2009 г. и от 2013 г. до 2016 г. банкови преводи на валутни средства от Канарските острови и Норвегия, платени за нейна издръжка, които тя дължи да му върне при прекратяване на фактическото съпружеско  съжителство

ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/21.05.2019 г., постановено по гр.д. № 395/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд,  В ЧАСТТА с която Г.Д.Г. е ОСЪДЕН да заплати на Д.Р.К. невърната част от получена от него с три банкови превода на 17.04.2015 г., 27.04.2015 г. и 7.05.2015 г. сума, на осн. чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД - връщане поради неосъществяване на основанието, В ЧАСТТА ЗА ГОРНИЦАТА над  15 828,44 лв. до 40 000 лв. (т.е. за сумата от 24 171,56 лв.), ведно със законната лихва от 29.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в ЧАСТТА, с която е осъден да заплати сумата от 3 600 лв. - разноски на насрещната страна.

ОСЪЖДА Г.  Д.Г., ЕГН: ********** *** да заплати на Д.Р.К., ЕГН: ********** *** сумата в размер от 1 300 лева, представляваща сторените от ищцата разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: