РЕШЕНИЕ

 

170/27.10.2014 г. Гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                 Гражданско отделение

На  15 октомври                                                                  2014 год.

в публично заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛСЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                       ПЕТЯ ПЕТРОВА

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от С. Илиева въззивно гражданско дело № 385 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Д.С.Д. *** чрез процесуалния си представител адв. Д. П. обжалва решението на Варненския окръжен съд № 766 от 23.05.2014 г., постановено по гр. д. № 2999/2013 г., с което са отхвърлени предявените срещу П.Д.С. *** искове по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за отмяна на извършено на 21.12.2012 г. с нот. акт № 134, т. ІІІ, рег. № 5556, д. № 440/2012 г. на ВН № 192 дарение на недвижим имот поради отказ на надарената да даде на дарителя издръжка, от която се нуждае, и за връщане на описания в нот. акт и диспозитива на решението недвижим имот, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. В жалбата са изложени подробни съображения за това, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон и се моли да бъде отменено и постановено ново решение, с което предявените искове да се уважат с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли като законосъобразно и обосновано първоинстанционното решение да бъде потвърдено с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявените кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Д.С.Д. *** твърди в ИМ, че на 21.12.2012 г. с договор за дарение, обективиран в нот. акт № 134, т. ІІІ, peг. № 5556, дело № 440/2012 г. на нотариус с рег. № 192, запазвайки си правото на ползване и учредявайки такова в полза на Р. К. Г., е подарил на ответницата П.Д.С. недвижим имот, подробно описан в НА. Твърди също, че от края на м. март 2013 г. ответницата променила отношението си - не се интересувала от него и от това, че жилището се нуждаело от ремонт поради теч, отказвала му да вижда внучето си, ищецът останал без работа и след покана ответницата отказала да му дава издръжка, от която се нуждаел. Моли бъде постановено решение, с което дарението да бъде отменено и ответницата осъдена да му върне получения недвижим имот. 

Ответницата оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни с присъждане на направените по делото разноски. Заявява, че ищецът е запазил право на ползване върху имота и следва да поеме разноските за поддържането му. Твърди, че ищецът е на работоспособна възраст и  може да работи и да се издържа, но не желае да работи. Предявява възражение, че не разполага със средства да даде исканата издръжка, тъй като е в отпуск за отглеждане на детето й и само В. Д., с когото живее, осигурява издръжката й и тази на детето.

С оглед изложеното в ИМ следва да се приеме, че основанието на иска за отмяна на дарение е твърдението за непризнателност, намерила израз в отказа на ответницата да даде издръжка на ищеца, за което ищецът я е поканил с писмо с обр. разписка на 12.08.2013 г. /л. 6 и 7/. От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 21.12.2012 г. е сключен договор с НА 134, том IIІ, peг. № 5556, дело № 440/2012 г. на ВН 192 /л.5/, чрез който ищецът е подарил на дъщеря си – ответницата собствения си подробно описан недвижим имот, като е запазил за себе си и е учредил в полза на Р. Г. право на ползване.

Видно от приложеното на л. 49-51 копие от трудовата книжка на ищеца, същият е бил безработен много време преди изповядване на дарствената сделка, поради което следва да се приеме, че нуждата от издръжка е възникнала след дарението. В подкрепа на този извод е изложеното от ВОС в мотивите към обжалваното решение, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 от ГПК. Освен това, ако дарителят е имал опасения, че ще бъде свръх затруднен в бъдеще да се издържа сам, той е имал възможност да използва друг вид договор - да прехвърли имуществото срещу задължение за издръжка и гледане, а не чрез дарение.

В първоинстанционното производство ищецът не е представил никакви доказателства относно твърдяното от него влошено здравословно състояние. В настоящото производство представя амб. лист от първично ИНЦИДЕНТНО  посещение за лекарска консултация и направление за изследване, и двете с дати от м. май  2014 г. , т. е. след приключване на устните състезания и постановяване на решението от ВОС. Настоящият състав изключва така представените доказателства, които явно са потърсени за представянето им във въззивното производство.

Посочената от ищеца необходимост от ремонт на жилището, върху което си е запазил правото на ползване, е недоказана, а и не може да обоснове възникване на твърдяната нужда от издръжка.  

В първоинстанционното производство е назначена СИЕ, от чието заключение /л. 114-120/ се установява, че средствата, необходими за задоволяване нуждите на ищеца и жената, с която съжителства по статистически данни и при съобразяване на конкретните обстоятелства в периода от 13.08.2013 г. до датата на заключението възлизат на 4 854,04 лева. Общият размер на доходите на домакинството на ищеца е 3 605,81 лева, т. е. налице е недостиг.

В практиката се приема, че ако дарителят, който е останал без работа след дарението и е трудоспособен, не е изпаднал в нужда от издръжка /Р. № 659 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 581/2008 г., III г. о./. Съгласно доктрината случайната и временна безработица не може да обуслови отмяна на дарението /Кр. Ц., Цит. съч., с. 113/. В конкретния случай ищецът е могъл да си намери работа и да има доходи предвид неговата квалификация. Това той не само, че не е сторил, но е отказал и предложеното му съдействие за намиране на работа /вж. обясненията на страните в с. з. на 31.01.2014 г. и представеното на л. 89 у-ние за психологическа годност от м. май 2012 г./.

От заключението на СИЕ се установява, че за същия период необходимите средства за задоволяване нуждите на ответницата /в отпуск за отглеждане на дете/ и детето й, вкл. и на мъжът, с когото съжителства, възлизат на 8 439,14 лева. Доходите на ответницата и лицето, с което съжителства са в размер на 8 189,69 лева, от които изплащат банков кредит /л. 61-63/. Или, също е налице недостиг.

Отмяната на дарението по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД е санкция за неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя. Недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае правото на дарителя правото да иска отмяна на дарението. Такава укорима непризнателност ще има  когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си БЕЗ ДА НАКЪРНЯВА МИНИМАЛНИТЕ СВОИ НУЖДИ И ОБИЧАЙНАТА ИЗДРЪЖКА НА ЛИЦАТА, НА КОИТО ДЪЛЖИ ТАКАВА ПО ЗАКОН и въпреки това отказва да я даде. Несправедливо би било дареният да бъде изправен пред моралния избор да предпочете интереса на своя дарител пред интереса на ненавършилите пълнолетие негови деца /ТР № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК/.

В конкретния случай се касае за обективна невъзможност за престиране на издръжка, от която дарителят се нуждае, а не за виновно неизпълнение от страна на ответницата, поради което предявеният иск за отмяна на дарението и обусловеният иск за връщане на имота като неоснователни следва да се отхвърлят.

 Като е направил аналогични правни изводи, ВОС е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Варненският апелативен съд

 

                             Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Варненския окръжен съд № 766 от 23.05.2014 г., постановено по гр. д. № 2999/2013 г.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.