Р Е Ш Е Н И Е № 29

гр. Варна, 13.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

            при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия Славов в.гр.д. № 385 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по въззивни жалби на всяка от главните страни в първоинстанционното производство против различни части на решение № 122/15.05.17г., постановено по гр.д. № 362/16г. на ДОС, както и по частна жалба на ищците против определение № 870/15.09.17г. по същото дело, а именно:

            1. Въззивна жалба от В.П.А. и П.П.А., подадена чрез адв. Д. Д. ***, против решението в частите му, с които са били отхвърлени предявените от всеки от ищците искове за солидарното осъждане на ответниците В.Д.П. /на осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД/ и Д.В.Д. /на осн. чл. 49 от ЗЗД/ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща П.В.А., настъпила на 26.05.14г., за разликите над присъдените до предявените от тях размери /за В.А. - за разликата над присъдените 55 000 лв. до претендирания размер от 80 000 л. и за П.А. – за разликата над присъдените 60 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв./. Претендират решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете им да бъдат уважени в предявените размери. Счита се, че е налице нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като събраните по делото доказателства сочат на претърпени и продължаващи болки и страдания на ищците от загубата на техния баща, които по своя характер и интензитет изискват уважаването на исковете в пълен размер.

            В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от въззиваемите В.Д.П. и Д.В.П., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че изложените във въззивната жалба доводи не кореспондират с действителното фактическо положение и събрания по делото доказателствен материал. Направен е анализ на свидетелските показания, чрез които се установяват претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от загубата на техния баща, както и са коментирани писмените доказателства, установяващи доходите на починалия, за да се поддържа, че отношенията между родителя и децата не са били така близки, нито пък той е могъл да ги подпомага финансово. Счита се, че съдът не само не е занижил несправедливо присъдените обезщетения, а и ги е завишил, тъй като не е изходил от съвкупната преценка на всички релевантни факти и установените в съдебната практика критерии за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Освен това обезщетенията били непосилни за заплащане особено от втория ответник, който е на 30 години и няма имущества. Претендира се жалбата да бъде оставена без уважение.

            Постъпил е отговор на тази въззивна жалба и от третото лице-помагач на ответниците „СТЕКИ КОНСУЛТ” ЕООД, гр. Добрич чрез адв. Ж. К. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Споделят се изводите на съда при определяне на размера на обезщетенията.

            Другите трети лица-помагачи на ответниците – Т.Н.Т. и Х.М.Б. не са депозирали отговори на въззивната жалба.

            2. Въззивна жалба от В.Д.П. и Д.В.П., подадена чрез адв. Ел. М. от ВАК против решението в частите му, с които двамата ответници са били осъдени да заплатят солидарно на В. Пл. А. сумата от 55 000 лв. и на П. Пл. А. сумата от 60 000 лв. като обезщетения за неимуществените вреди от загубата на техния баща /така съобразно направеното уточнение на предмета на жалбата им, извършено с молбата от 15.09.17г./. Оспорва се като неправилен извода на съда за липсата на принос на третите лица-помагачи за настъпване на увреждането, който извод е основан на неправилната преценка на заключението по допуснатата СТЕ. В тази връзка се поддържа, че дадените отговори на вещото лице са били противоречиви и заключението е било своевременно оспорено като ответниците са поискали назначаването на повторна експертиза, което искане в нарушение на процесуалните правила, не е било уважено. Счита се, че в заключението липсва категоричен отговор на въпроса дали изготвения инвестиционен проект на сградата е отговарял на нормативните изисквания за плоско фундиране и следвало ли е в процесния случай да съдържа указания за етапите и начините, по които да се извърши фундирането, както и как е повлиял евентуален пропуск на крайния резултат – приплъзването на стената. По тези съображения е отправено искане за назначаване на повторна СТЕ с вече поставените на първоначалната експертиза задачи. Изложени са съображения и за неспазване на критерия за справедливост при определяне на обезщетенията – не са били съобразени конкретните социално-икономически условия в страната, определящи жизнения стандарт към момента на търпене на вредите, както и възражението за съпричиняване на вредите от загиналия Пламен А..

            В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от въззиваемите В. Пл. А. и П. Пл. А. чрез адв. Д. Д. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че възражението на ответниците за настъпването на смъртта на Пламен А. в резултат и на природни бедствия, е незаконосъобразно, необосновано и преклудирано, тъй като е налице влязла в сила осъдителна присъда, с която първият ответник е признат за виновен за причиняването на смъртта по непредпазливост. Освен това именно падналите валежи и бездействието на първия ответник като технически ръководител на обекта са обосновали вината му за настъпването на смъртта. При липсата на непреодолима сила, която да е причинила увреждането, то всякакви съображения за обективно съпричиняване на природните условия, са ирелевантни за спора. Поддържа се, че отговорността на ответниците е солидарна и не е налице съпричиняване от страна на пострадалия наследодател на ищците. Непоставянето на предпазни средства не е в причинна връзка нито с характера на възложената на Пламен А. от В.П. работа по почистване на изкопа от калта, нито с механизма на настъпването на смъртта – поради гръдна и сърдечна контузия. Поддържа се, че по делото са били установени близките отношения между ищците и техния баща, емоционалната им общност и взаимопомощ, което обосновава и наличието на претърпените след смъртта на бащата неимуществени вреди, за които се следва справедлив висок размер на обезщетенията. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

            3. Частна жалба от В.П.А. и П.П.А., подадена чрез адв. Д. Д. ***, против определение № 870/15.09.17г., с което е отхвърлена молбата им с вх. № 3304/25.05.17г. за допълване на решението по делото в частта за разноските чрез осъждането на ответниците В.Д.П. и Д.В.Д. да заплатят на всеки от ищците сума от по 3 516 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. Счита се, че определението е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна и уважаването на молбата им. Сочи се, че към момента на приключване на съдебното дирене, списъкът на разноските и пълномощното, ведно с договора за правна защита и съдействие между ищците и техния процесуален представител, са били приложени по делото. Именно поради това и оспорването, предприето от насрещната страна, не е било свързано с недължимостта на разноските, поради липсата на доказателства за внасянето им, а поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. Освен това се поддържа, че последното е определено в минималния размер съобразно Наредба № 1 на ВАС. 

            В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от ответниците по делото.

            За да се произнесе настоящия състав на съда съобрази следното:

            По предявените искове и предприетите от ответниците оспорвания, пренесени и пред въззивната инстанция.

            Предявените от ищците искове са с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД против ответника В.П. и с правно основание чл. 49 от ЗЗД против ответника Д.Д., за солидарното им осъждане да заплатят на всеки от ищците сума от по 80 000 лв. като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в негативните изживявания от смъртта на техния баща П.А., настъпила на 26.05.14г. в гр. Добрич, причинена по непредпазливост от първия ответник, който е действал по възлагане на работата от втория ответник, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от деня, следващ деня на деликта, и до пълното им изплащане. Твърдяло се е, че бащата на ищците е бил нает от ответника В.П. като общ работник за извършване на СМР по обект „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда”, находяща се в гр. Добрич, ул. „Бойчо Огнянов”, № 32, построена в УПИ VІ-111, кв. 50 по плана на града и на 26.05.14г. същият е бил затиснат от срутилия се неукрепен зид на на къщата, което е причинило и смъртта му. Твърдяло се е още, че между ищците и техния баща са съществували изключително силни връзки, които не са били прекъсвани, а след смъртта на тяхната майка през 2009г. – баща им е останал единствения родител, който съобразно възможностите си и техните нужди се е грижил за тях и ги е подпомагал. Ищецът е продължил да живее с баща си в едно домакинство и след смъртта на майка си и поради това е имал изключителни чувства на привързаност и обич към баща си. Ищцата пък, макар и да живеела в друг град, продължила да поддържа връзката със своя баща и да му гостува често със своето семейство.    

            Ответниците са релевирали възражение, че смъртта е настъпила и поради поведението на пострадалия П.А., който е проявил невнимание и не се е съобразил с дадените на 26.05.14г. изрични нареждания от ответника В.П. и от лицето Ж.С. да не влиза в изкопа на къщата и да не извършва никакви работи преди укрепването на основите ѝ. Пострадалият е нарушил забраната и самоволно е влязъл в изкопа от южната страна на къщата, след което е настъпила и злополуката, довела до неговата смърт. Счита се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер от 80%, с колкото и се претендира да бъде намалено дължимото на ищците обезщетение на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Релевирано е възражение, че смъртта е настъпила и поради наличието на обективни фактори, каквито са били значителните валежи, паднали в периода преди инцидента, както и регистрираната на 24.05.14г. сеизмична активност.

            Освен това ответниците са поддържали, че вина за настъпилата смърт има и: поведението на проектанта по част „Конструктивна” инж. Т.Н.Т., тъй като същият е допуснал нарушение на чл. 49, т. 2 от Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти /НОСИП/, издадена от МРРБ и на чл. 10 и 11 от Наредбата № 1/10.09.1996г. за проектиране на плоско фундиране /НППФ/, издадена от МТРС; поведението на лицето, упражнило технически контрол по проекта по част „Конструктивна” – инж. Х.М.Б., тъй като същият е допуснал нарушение на чл. 142, ал. 10 на ЗУТ /в редакция към 2012г./, давайки оценка за съответствието на проекта на част „Конструктивна” на инвестиционния проект за предвижданото строителство с основните изисквания за строежите; поведението на лицата, на които е било възложено от „Стеки Консулт” ЕООД и те са изготвили от името на дружеството комплексен доклад – оценка за съответствието на проектната документация със съществените изисквания на строежите по чл. 142, ал. 1 от ЗУТ. Обобщава се, че поради допуснатите от всяко едно от тези лица нарушения във връзка с всяко едно от извършените от тях действия по проектиране и одобряване на проектите за извършване на СМР на посочената къща, е настъпила и смъртта на бащата на ищците. Поради тази причина и по искане на ответниците посочените лица са конституирани в процеса като трети лица-помагачи на страната на ответниците.

            Ответниците са оспорили и претърпяването на описаните от ищците вреди, както и претендираните размери на обезщетенията за тях.

            По същество всички тези възражения на ответниците са пренесени и пред настоящата инстанция, инкорпорирани и в релевираните оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради което и следва да се обсъдят от настоящия съд.

            Третите лица-помагачи са оспорвали наличието на принос за настъпването на вредите, който принос да е в резултат на допуснати от всяко едно от тях нарушения на изискванията при проектирането и оценката на проекта за пристройка и надстройка на посочената къща.

            С определение № 62/29.01.18г. настоящият съд е отменил свое определение № 516/08.09.17г. по делото в частта му, с която по искане на въззивниците съдът е назначил повторна СТЕ с посочените задачи, тъй като последните не са внесли определения за извършването на експертизата депозит.

            По фактите, установени от събраните пред първоинстанционния съд доказателства и налагащите се правни изводи от приложимите правни норми:

         Видно от удостоверение за наследници /л. 4 от делото на ДОС/, че ищците са деца на починалия на 26.05.14г. в гр. Добрич П.В.А..

            С влязла в сила присъда № 15/25.04.2016г. по НОХД № 88/2016г. на ДОС ответникът В.Д.П. е признат за виновен в това, че на 26.05.2014 г. в гр. Добрич като технически ръководител на строеж по смисъла на чл. 163а, ал. 4, изр. 1 от ЗУТ, причинил  смъртта  на П.В.А. от гр. Добрич поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, на осн. чл. 123, ал. 1 от НК, като тази правно регламентирана дейност е извършването на строителни дейности  по  къща, намираща  се  на  адрес гр. Добрич, ул. „Бойчо Огнянов”, 32, а  немарливото  изпълнение  се  изразява  в  нарушение  на: правилото за изпълнение на строителни работи, описано в чл. 10, ал. 2  от  Наредба  №1/10.09.1996г. за проектиране на плоско фундиране: „По-дълбоко фундиране на нова сграда или съоръжение в близост до съществуващи  строежи, когато  новото  фундиране ги застрашава, се допуска след укрепване и/или усилване на съществуващите фундаменти (сгради) въз основа на геотехническа експертиза”, като не осигурил изготвянето на геотехническа експертиза и не осигурил укрепване на съществуващия  зид  на  основата  на  къщата  от  южната  й  страна; правилото по чл. 16, т.3 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „Предприема съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция”, като  не  взел  предпазни  мерки  за  предотвратяване влизането  на  дъждовна  вода  в  изкопите  и  отводняването  им,  и правилото по чл. 49, т. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „При изкопни и подземни работи  и  при  строеж  на  кладенци, тунели  и  други  подобни  съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват: ..... 3. предотвратяване на рискове, свързани с падане на хора, продукти и/или предмети и/или с проникване на вода”, като не взел мерки за безопасност, чрез  които  да  се  предотврати  проникването  на  вода  в  изкопите.

            На осн. чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за настоящия съд относно извършеното от В.П. деяние, неговата противоправност и виновността на дееца за настъпването на смъртта на П.А.. При това положение установените обективни фактори - падналите валежи за периода от 23.05.14г.-26.05.14г. в гр. Добрич /съобразно предоставената от НИМХ-филиал Варна, Хидрометеорологична обсерватория – Добрич метеорологична информация – л. 101/ и реализираното заметресение на 24.05.14г. в 12.25 ч. българско време с епицентър на 400 км. югозападно от гр. Добрич /съобразно НИГГГ - усетено в града от ІІІ степен по 12-степенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник МШК-64 – л. 102/, не могат да обосноват извода за липса на вина на ответника за настъпилата смърт на бащата на ищците. Напротив, тези фактори /особено количеството паднали валежи/, са обосновали извода за необходимостта от предприемането от ответника В.П. на предписаните в цитираните в присъдата норми на посочените подзаконови нормативни актове действия – да се предотврати влизането на дъждовна вода в изкопа и отводняването му, които същият не е изпълнил. Именно неговото бездействие при наличните обективни фактори е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. 

            На следващо място, по делото не са събрани доказателства, които да установят релевираното от ответнтиците възражение за съпричиняване на смъртта на бащата на ищците чрез неговото поведение. Разглеждането на това възражение е допустимо, тъй като поведението на пострадалия /като съпричиняване/ не е елемент от състава на престъплението и поради това не е било предмет на изследване в наказателното производство по делото срещу В.П. – така и решение № 55/30.05.99г. по т.д. № 728/08г. на ВКС, І т.о., основано на постановките на решение № 53/02.11.81г. по н.д. № 41/81г. на ОСНК на ВС.

            От показанията на разпитания като свидетел Ж.В.С. се установява, че същият е строител и е бил на обекта на П. на 22.05.14г. или на 23.05.14г., където е работил и П.А. като общ работник. Свидетелят сочи, че В.П. е дал указания на работниците преди да започнат работа, че следва да ползват предпазни каски, както и да внимават като се работи с машини и да бъдат предпазливи. На 26.05.14г. свидетелят С. не е бил на този обект и не може да каже защо работници са били в изкопа, както и кой им е казал да бъдат в него.

            Горното налага извода, че няма данни по делото, ответникът В.П. или друг ръководещ строителните операции на обекта, да са забранили на 26.05.14г. влизането на работници в изкопа от южната страна на къщата, където е станало и срутването на стената, затиснала П.А.. Освен това вида на травматичните увреждания, довели до смъртта на П.А. /съобразно приетото в мотивите към присъдата – нанесена гръдна травма, изразяваща се в счупване на множество ребра двустранно; получил счупване на лявата ключица, ожулвания и кръвонасядания по лявото рамо и мишница и по дясната предмишница; от притискането на гръдния кош, а вероятно и на корема – П.А. се задушил/ сочат, че дори и да е имало указание, дадено в предходните дни на работниците да носят каски, то каската не би могла да предпази тялото на работника, починал от притискането на неговите гърди и корем – от което се е и задушил.

            Ответникът В.П. е действал при извършването на дейността като технически ръководител на обекта, на който е станал инцидента с бащата на ищците на посочената дата, по възлагане от втория ответник и негов син – Д.В.Д.. Това се установява от представения договор от 19.05.14г., с който Д.Д. е възложил на баща си да извършва техническото ръководство на описания строителен обект, да наема работници за изпълнение на строителните работи и да се разплаща с тях - л. 81. Последното ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на втория ответник на осн. чл. 49 от ЗЗД.

            Обсъждането на поведението на привлечените като трети лица-помагачи, което да установи наличието на съпричастността им към настъпилия вредоносен резултат,  се налага от една страна поради липсата на силата на пресъдено нещо на присъдата на наказателния съд в тази насока /допустимо е изследването и на приноса на други лица към настъпването на вредоносния резултат извън поведението на осъденото лице/ и на второ място - поради обвързващата сила на настоящите мотиви между ответниците и лицата, които ги подпомагат, с оглед евентуални регресни претенции на първите към вторите.

            Видно от установеното в Протокол на техническа експертна комисия /ТЕК/ за установяване на причините за станалата на 26.05.14г. авария на строителния обект (назначена със Заповед № ДК-14-Д-01/30.05.14г. на началника на РО-НСК-Добрич, РДНСК-Североизточен район - л. 118-120), че строежът /”Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда в гр. Добрич, ул. „Бойчо Огнянов”, № 32/ е бил изпълняван по стопански начин чрез технически правоспособно лице В.Д.П., който е бил технически ръководител на обекта и координатор по безопасност и здраве. Проектант по част „Конструктивна” и част „План за безопасност и здраве /ПБЗ/” е инж. Т.Т.. Строителен надзор за обекта е нямало. За извършването на проучването и проектирането на строежа е била издадена скица-виза от 07.02.13г. от гл. архитект на Община Добрич, разрешение за строеж № 146/29.08.13г., одобрени проекти на фаза технически проект по части архитектурна, конструкции, Ел, ВиК и ЕЕ и ПБЗ. На 20.05.14г. е бил съставен протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво, а Заповедната книга за обекта е заверена под № 1 на 22.05.14г. Комисията е приела, че проект част „инженерно-геоложки проучвания” не е направен, а проект част ПБЗ не е разработен в необходимия обем и съдържание, изискуемо съгласно Наредба № 2/04г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР – липсват организационен план, комплексен план-график за последователността на извършване на СМР, схема на местата на строителната площадка, на които има специфични рискове. За част „ръчни изкопни работи” комисията е отбелязала, че не е разгледана изчерпателно опасността от пропадане на земна маса и затрупване на работник. В част „Конструктивна” - че не са предписани мерки за укрепване на изкопа, не е отразено по какъв начин се изпълняват изкопите на тактове. Посочено е, че в конструктивния проект няма указания и забележки за изпълнение на фундирането в близост до съществуващ строеж и въздействието на новото фундиране върху съществуващото. Комисията е описала и същността на строежа – същият е пристройка и надстройка на съществуваща едноетажна монолитна жилищна сграда с частичен сутерен, две избени помещения и гараж, с носещи тухлени стени и каменни основи. До 26.05.14г. е установено, че е било изпълнено частично стоманобетонни греди – основи по северна фасада и оставени фусове за колони; по източна страна – изпълнен фундамент от К14 до К12 /новопроектирани/, частично бетониран с оставени фусове, като е запазено външно стълбище; по южна фасада е извършен изкоп по цялата дължина на строежа с дължина около 11 метра и дълбочина 1.60 м. от кота терен, който продължава в източна посока до колона К11 /новопроектирана/. Изкопът в югоизточен ъгъл е запълнен с тухлена зидария и камък от срутилите се каменна основа и тухлени зидове от двете външни ъглови стени от съществуващата стая на кота 0. Същата е върху насип с височина 1.20 м. Предви липсата на сутерен /изба/ под стаята в югоизточния ъгъл на сградата, каменните основи под него са с височина 1.20 м. При разрушения югоизточен ъгъл на сградата са останали щурцовете над прозорците във вид на конзолни греди и покрива.

            Комисията е намерила и описала следния механизъм на аварията: направеният изкоп по южната и част от източната страна на сградата е бил изпълнен на 23.05.14г. с дълбочина 1.60 м. и обща дължина от приблизително 14 м. /по думите на техническия ръководител/. Разкрити са били ивични каменни основи с височина около 1.20 м., като в югоизточния ъгъл, където е станала аварията, поради липсата на изба, каменните основи са плитко разположени под прилежащия терен, а изпълнения изкоп е бил под нивото им. Влияние са оказали външните фактори – валежи през предходните дни и сеизмичното въздействие на 24.05.14г. Изкопът не е бил укрепен и в него е попадала дъждовната вода от отводняването на покрива от двете фасади, което е довело пък до снижаване устойчивостта и якостта на льосовите почви, пропадъчни при намокряне. Наличието на насип под ъгловата стая е създало сериозно натоварване от земен натиск, действащ в същата посока – към изкопа. Въпреки сериозното натоварване, загубата на устойчивост е от хлъзгане, а не от преобръщане, което предполага, че разрушението е възникнало при почистването на размекнатата повърхност в изкопа, която го е държала в „гранично равновесие”. Вследствие на тези въздействия, каменната основа поддава и губи устойчивост, „премества се” напред и се е наклонила към изкопа, което довежда и до срутването на част от тухлените стени в ъгъла на сградата. Извода на комисията е, че причините за аварията са свързани с това, че е направен изкоп наведнъж на почти половината контур до каменните основи на съществуващата сграда, под кота долен ръб каменна основа и без необходимото укрепване, което в съчетание с особените обективни фактори и недостатъчните мерки за предотвратяване намокрянето на изкопа и предвид вида на почвата, са довели до възникване на аварията. Констатациите на комисията са основани на описаните в т. 4 приложения /доклади, становища и експертизи/, част от които са приложени и по делото на ДОС – л. 110-117.

            В с.з. на 16.02.17г. ответникът В.П. е дал обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, в които сочи, че при извършването на посочения строеж в по-голямата част се е съобразил с проекта, а там където е имало въпрос или смущение – по телефона са се чували с проектанта Т.. Тема на телефонния разговор е било обстоятелството, че не са подкопали под основите на къщата толкова, колкото е трябвало да се подкопае и поради това са имали уговорка да се видят с Т. за следващите дни. Решението на ответника да не се подкопават основите навътре към къщата е било основано на констатацията, че основите са били изпълнени от каменна зидария без добра спойка и вероятността да се срине е била реална. Изкопът е бил направен по цялата дължина и с дълбочина около 1.40 м. откъм южната фасада. Ответникът е имал намерение да съгласува с проектанта Т. именно установеното състояние на каменните основи на къщата и поради това не са били изпълнявани и проектираните фундаменти. Ответникът е обяснил, че договор за строителен надзор не е бил сключен, тъй като са имали друг здравословен проблем в семейството.     

             Разпитан в качеството на свидетел един от членовете на ТЕК, съставили горния протокол – инж. Я.Д.Р. /проектант-конструктор с пълна проектантска правоспособност – л. 104/, сочи че си спомня от огледа на място, извършен 2 дни след произшествието, че половината от къщата  - от южната и източната страна, е била разкрита до основите. Освен това от три улука на половината къща, два са били насочени в строителния изкоп. По северната фасада е имало изпълнени СМР, но същите са били нещо друго, но не и това, което е било по проект. Съобразно проекта връзките е следвало да бъдат навътре с колоните, а те били навързани само отвън – връзки навътре не са били направени. По цялата южна страна е било само изкопано с дълбочина на изкопа около 1.50-160 м. от нивото на терена и по посока към улицата – на изток. Под каменните основи е нямало изляти фундаменти и това е шокирало свидетеля, тъй като когато се прави фундамент се прави отдолу-нагоре – първо се прави тялото на фундамента /долната част/,  в него се „насаждат” колоните и после се правят връзки между колоните с тези рандбалки. На място е било обяснено на свидетеля, че е имало идея първо да се изпълнят тези рандбалки, за да се заздрави каменната зидария. Тогава свидетелят е попитал в кой момент ще сложат колоните, тъй като технологично колоните е следвало да „излязат” като скелети върху фундаментите, така че да стърчат над нивото над рандбалките и след това заедно с рандбалките да се залее бетона, за да има връзка между тях. Свидетелят е останал с впечатление, че на техническия ръководител не му е било ясно как ще сложат после колоните и фундаментите след като първо ще заливат рандбалките. Според свидетеля е логично да се направи на части изливането на фундаментите за колоните, а не да се разкопава цялата фасада. Според Р., имайки предвид начина на „преместване” на стената, която е затиснала работника, непосредствената причина за това хлъзгане е било почистването на калта в изкопа в деня на инцидента. Тази размекната пръст е била последната въздържаща стената на къщата преграда. На зададените при проверката на ТЕК въпроси дали са викали проектанта, не е бил получен еднозначен отговор.

            От заключението на изслушаната по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че след аварията на 26.05.14г. е последвала разработка на инвестиционните проекти за същия обект – Промяна по време на строителството по чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ и тяхното одобряване на 15.10.14г. /копия от така одобрените проекти са на л. 140-197/. В първоначално одобрените проекти се предвиждало надстрояване на съществуващата сграда с два етажа, без да се увеличава площта на сутерен. След промяната предвиждането е било за надстрояване с един етаж и с обособяване на две нови помещения в сутерена при променено конструктивно решение. След проверката на инвестиционните проекти в части „Архитектура”, „Конструкции” и „ПБЗ”, одобрени на 29.08.13г. и тези, одобрени на 15.10.14г., експертът сочи, че предвиденият по първоначалния проект начин на фундиране е чрез единични фундаменти, свързани посредством рандбалки (греди). При такова проектиране са налице много неизвестни ако липсват първоначалните проекти, по които е била построена сградата и яснота относно дълбочината на съществуващите фундаменти. Тази дълбочина на съществуващите фундаменти е установима едва след тяхното разкриване. По чертежите на част „Конструктивна” е било записано в случая, че кота дъно фундамент е минимум  -2.50, -2.70, -3.10, -3.30м. Това са разстояния (абсолютни коти) спрямо плочата на първия етаж, която се приема за кота + 0.00. Съобразно показаните разрези дълбочината на фундирането е по-малка от 1.50 м. спрямо нивото на съществуващия терен, което не предполага необходимост от укрепване на изкопа. Вещото лице е посочило, че едва след разкриването на съществуващите основи и установяването на реалната дълбочина, указания за укрепването следва да се дадат като предписание в Заповедната книга /копие от страници от същата е на л. 244-246/. В с.з. вещото лице допълва, че при такъв тип строежи, какъвто е настоящия случай, е било желателно да има посочена етапност на фундирането, но не е задължително, а освен това е и невъзможно, защото са били налице много неизвестни. Счита се, че нормите на чл. 9-11 от Наредба № 1 /10.09.1996г. за проектиране на плоско фундиране касаят усилването на съществуващи фундаменти на сгради, които се намират в близост до новото строителство – те не касаят самото проектиране на новите фундаменти и/или укрепването на новия изкоп. В случая липсва проект част „Геология” /или геотехническа експертиза/, която обаче за тази категория строежи и вид обекти не се изисква. Приетото от конструктора-проектант почвено налягане е 0.15 МРа, което е достатъчно ниско за преосигуряване при изчисляване площта на фундамента. В с.з. експерта допълва, че повечето проектанти си знаят районите и това какви са почвите там, както и техните особености. В случая приетото в проекта почвено налягане е съвсем нормално за този вид почва /льосовидна глина, песъчлива, тъмнокафява съобразно становището на инженер-геолог на л. 115/.

            В заключението се посочва още, че липсата на посочване на начин на укрепване на изкопа в конктруктивния проект, е следвало да бъде компенсирана с даване на такъв начин по време на изпълнение на СМР в зоните, където е необходимо и след установяване на реалната кота на съществуващите фундаменти. В случая според вещото лице същественото е несъгласуването с проектанта-конструктор за последователността на изпълнение на фундаментите. В с.з. се допълва, че проектанта е следвало да бъде уведомен при започването на строителството. Поради всичко това, вещото лице смята, че са спазени изискванията на чл. 49, т. 2 от Наредба № 4/21.05.01г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и чл. 11  от Наредба № 1/10.09.1996г. за проектиране на плоско фундиране.

            Според одобрения проект от 29.08.13г. е било предвидено изпълнение на 8 бр. единични фундаменти, свързани посредством стоманобетонни греди. Не е било необходимо и не е упоменато направата на изкоп по цялата дължина на фасадите. При този вид проекти /пристройки и надстройки на съществуващи сгради/, изпълнението на основите се извършва поетапно поради липсата на възможност за общ изкоп за всички фундаменти. Тази поетапност се налага и от наличието на натоварването на земната основа от съществуващата постройка. Поради това технологията е да се разкрива само в зоната на новия фундамент и едва след направата на предвидените в една права фундаменти, да се разкрива по цялата дължина и тогава да се изпълняват предвидените греди върху тях. В случая различните коти на фундиране са предполагали поетапното изпълнение на всеки един фундамент поотделно. Тази технология на изпълнение и последователността е било редно да се уточни преди започване на СМР, поради което извършеното на място разкопаване на цялата дължина на южната фасада е било недопустимо без изрично съгласуване с конструктора. По проект е било предвидено изцяло премахване на зидарията по източната фасада на съществуващата сграда и изпълнението на нови стоманобетонни греди и фундаменти на нейно място. Предвидено е било и премахването на един вътрешен зид и изпълнението на фундаменти на негово място. С цел намаляване на натоварването на каменните основи по проект е било задължително и премахването на покривната конструкция. По проект изкопните работи по източната фасада са с дълбочина от 0.90 м. и до дълбочина 1.50 м. спрямо нивото на терена. Предвидени са били два нови фундамента между К13-К14 и К10-К12. Като фундамента под колони К13-К14 е на дълбочина 0.90 м. от нивото на терена и с дължина 5.60 м. Трябвало е да се изпълни първо той и след това да се започне с работата по фундамента при колони К10-К12, който по данни от проекта е на дълбочина 1.50 м. и дължина 4.10 м. Едва след неговото изпълнение е следвало поетапното изпълнение на единичните фундаменти по южната фасада. В случая направата на изкоп наведнъж на почти половината контур до каменните стени на съществуващата сграда под кота долен ръб каменна основа, без необходимото укрепване, не съответстват на проекта. В с.з. се допълва, че самият факт на дадените в проекта фундаменти, които са с различна форма и дълбочина /и те са дадени като минимални дълбочини с изрично указание, че се стига до здрава почва без да се подкопава/, навежда на мисълта, че фундаментите се изпълняват един по един – не предполагат цялото подкопаване на стената. 

            Вещото лице, сравнявайки одобрения проект след настъпването на аварията /на който е било заснето извършеното до аварията – така съобразно пояснението, дадено в с.з. – л. 254/, стига до извода, че изпълнените основи преди настъпването на аварията /отразени на л. 187 при изготвянето на новия проект/ не отговарят на дадените в проекта от 29.08.13г. Ако е било изпълнено фундирането съгласно проекта и едва след това да се започне разкриването на каменните основи по южната фасада с цел изпълнение на обединяващите греди, такова приплъзване дори и при допълнителните фактори, не би следвало да се появи.      

            Настоящият състав на съда намира, че становището на вещото лице се подкрепя изцяло и от показанията на св. Я.Р./който има непосредствени впечатления от обекта, датиращи 2 дни след инцидента, а и същият притежава професионална квалификация на инженер-конструктор/, както и от отразеното в одобрените за обекта проекти /от 2013г. и от 2014г./. Заключението обосновано сочи на липсата на пропуски в работата на конструктора-проектант инж. Т. съобразно действащите нормативни изисквания на чл. 49, т. 2 от Наредба № 4/21.05.01г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и чл. 9-11  от Наредба № 1/10.09.1996г. за проектиране на плоско фундиране. Липсата на посочена етапност /тактност/ на изпълнение на проектираните фундаменти е обусловена от вида на строежа /пристрояване и надстрояване на съществуваща стара сграда/ и при предварителна неизвестност на вида на старите основи и тяхната дълбочина. Имайки предвид вида на почвата в района и прогнозируема дълбочина /поради това дадена като минимум, но до достигане на здрава почва/ от около 1.50 м. спрямо нивото на терена, не е било необходимо и даване на предписания за начина на укрепване на изкопа. Вида на проектираните фундаменти и техните дълбочини обаче са предполагали етапност, която техническият ръководител на обекта е следвало да съобрази и да спази, а при неяснота – задължително е следвало да се направи съгласуване с проектанта на място и последният да даде своите конкретни разпореждания за начина на изпълнението, вписвайки ги и в заповедната книга. Такова съгласуване не е било извършено – по делото не се установи проектанта-конструктор изобщо да е бил уведомен за започването на строителството и за предприетия по инициатива и по преценка на ответника В. П. като технически ръководител, начин на изпълнение на фундирането. Свидетелят Р. сочи, че впечатленията му са, че при този начин на изпълнение и за самите изпълнители не е било ясно как ще се осъществят връзките между хоризонталните греди /рандбалките/ и фундаментите и колоните върху тях. Това налага извода, че настъпилият вредоносен резултат е в причинна връзка единствено с неправилното изпълнение на предвидения начин на плоско фундиране и неспазването на задълженията на техническия ръководител, определени като немарливо изпълнение и с осъдителната присъда.   

            Поради това и поведението на привлечените като трети лица-помагачи не може да бъде поставено в основата на причинно-следствената зависимост за настъпването на смъртта на бащата на ищците – нито на проектанта инж. Т. Т., нито на лицето, упражнило технически контрол по проекта по част „Конструктивна” инж. Х.М.Б., тъй като същият не е допуснал нарушение на чл. 142, ал. 10 на ЗУТ /в редакция към 2012г./, давайки оценка за съответствието на проекта на част „Конструктивна” на инвестиционния проект за предвижданото строителство с основните изисквания за строежите; нито на поведението на лицата, на които е било възложено от „Стеки Консулт” ЕООД и те са изготвили от името на дружеството комплексен доклад – оценка за съответствието на проектната документация със съществените изисквания на строежите по чл. 142, ал. 1 от ЗУТ.

            По претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди и дължимото за тях обезщетение.

            От показанията на разпитаните като свидетели родственици на ищците – св. Д. Д. и св. Н. Д. /техни леля и свако/, чиито показания съдът преценява с оглед евентуалната им заинтересованост на осн. чл. 172 от ГПК, се установява че 5 години преди смъртта на техния баща П.А., е починала тяхната майка /през 2009г./. Ищцата има свое семейство /съпруг, две деца, свекър и свекърва/ и от около 12 години живее с него в гр. Стара Загора, а ищецът и след смъртта на майка си е останал да живее единствено с баща си в с. Одринци в едно домакинство. П.А. не е женен. Бащата и сина особено се сближили след смъртта на съпругата на Пламен и майка на ищците - били са неразделни и заедно са живели и работили. Били са плътно и винаги двамата. Според св. Д. П.А. все още дълбоко преживява смъртта на баща си, тъй като и майка му преди това е починала внезапно, а сега и баща му. Ищецът не искал да посещава гробищата, а когато се заговори за баща му, напускал помещението. Св. Д. посочва, че П. е рухнал след смъртта на баща си – всичко е замряло в имота им, паднал е куража му за всичко, каквото са поддържали с баща си – и за градина и за цветя и за всичко. След като загубил баща си съвсем се предал. Може би година след смъртта на баща си П. не е работил, но сега вече работи.

            Двамата свидетели сочат, че връзките между ищцата и нейния баща също са били силни и те са били в добри отношения. Събирали се по празниците, а П. е продължавал да подкрепя и двете си деца според възможностите си. През лятото В. е идвала в дома на баща си и по 2 месеца е стояла там с двете си деца. Дори ищцата е оставяла децата на грижите на своя баща, а когато същият е работел – той оставял внуците си на грижите на св. Д. и нейните родители.   

            Св. Н.И. е близка приятелка на бабата и дядото на ищците /родители на майка им/. Същата познава П. и В. още от тяхното раждане. П. винаги е живял със своите родители и никога не се е отделял от тях. В. е заминала за Стара Загора и там е създала свое семейство. Според свидетелката П. още преживявал шока от смъртта на баща си – той е много затворен и не е преодолял болката си. Ако се говори за бащата като жив – се включвал в разговора, но иначе предпочитал да излезе от стаята. Между бащата и сина е имало много голяма привързаност – те били и приятели и били винаги заедно, вкл. и на работа. В. също споделяла на свидетелката, че много тежко преживява смъртта на баща си 

            Изложеното и от тримата свидетели, че П.А. не е имал големи финансови възможности, се подкрепя и от представените от ответниците доказателства на л. 230-233 – същият е работил по трудови договори за кратки периоди от време и е бил осигуряван на минимални осигурителни доходи.

            Всичко гореизложено сочи, че всеки от двамата ищци е преживял негативно и интензивно загубата на своя баща – настъпилата внезапна смърт е била предхождана от внезапната смърт на тяхната майка. Към 26.05.14г. П. А. е бил на 53 години, ищецът П.А. е бил на 27 години, а сестра му – на 32 години. Следва да се приеме, че отношенията между ищците и техния баща са били много близки /особено след смъртта на майка им/. Емоционалния живот и на двамата ищци е бил основно засегнат от тази загуба по един крайно негативен начин – те са загубили единствената им останала родителска опора.     

            Все пак следва да се приеме, че съобразно изложеното в показанията на свидетелите, които са съвпадащи и безпротиворечиви, интензитета на негативните изживявания на ищеца П.А. от внезапната смърт на баща му, е сравнително по-висок. Това е логично обосновано и от обстоятелството, че ищецът винаги е живял със своите родители, а след смъртта на майка си е продължил да живее единствено със своя баща. Двамата са поддържали общо домакинство, споделяли са изцяло и трудовото си  ежедневие, били са неразделни /а според св. И. – били и като приятели/. Естественото пренасочване на синовните чувства единствено към останалия жив родител са по-силно накърнени от внезапната му смърт, особено когато същият представлява и цялото ти семейство и целия ти живот във всеки един ден от него. В тази връзка и показанията на тримата свидетели са за все още продължаващата и непреодоляна от ищеца болка от загубата на неговия баща, съдейки по неговото поведение и реакции, свързани с факта на внезапно настъпилата смърт на П.А.. 

            Същевременно не следва да се отричат и негативните преживявания и страдания на ищцата от загубата на нейния баща. По същия начин следва да се приеме, че тази загуба се е насложила и към изпитвата мъка от загубата на нейната майка от 2009г. Наличието на емоционална близост между баща и дъщеря е установена по делото – по всички големи празници ищцата е празнувала освен със семейството си, но и със своя баща и брат; през летните месеци ищцата е гостувала в дома на баща си със своите деца; и до настоящия момент тя преживява тежко настъпилата внезапно загуба на баща си.

            Вземайки предвид възрастта на всеки от ищците, наличието на емоционална обвързаност с техния баща и интензитета на негативните преживявания на всеки от тях през призмата на обективните условия, при които е била осъществявана духовната и физическата връзка с него, както и особеностите на конкретния случай и момента на настъпването на вредите, както и приетото и в съдебната практика в тази насока, то макар и несъвършено, но като единствено възможно и удовлетворяващо принципа на справедливостта, паричното обезщетение в полза на П.А. следва да бъде определено в размер на 80 000лв., а това в полза на В.А. – в размер на 70 000 лв. Обезщетенията се дължат солидарно от двамата ответници.

            Решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в отхвърлителните му части за горниците над присъдените обезщетения и до отхвърления размер и да се присъдят разликите в полза на всеки от ищците до посочените по-горе суми. Решението следва да се потвърди само в отхвърлителната част по иска на ищцата за разликата над дължимия размер от 70 000 лв. и до претендирания размер от 80 000 лв.      

            По частната жалба на ищците против определението по чл. 248 от ГПК.

            Настоящият състав намира същата за неоснователна. Видно от представените по делото на ДОС доказателства, относими към въпроса за дължимите на ищците разноски, че на л. 57, 61 и 62 са представени пълномощни от всеки от ищците в полза на адв. Д. Д. за процесуално представителство по делото, а на л. 247 е представен списък на направените от ищците разноски, в който са отбелязани адвокатски хонорари от по 3516 лв. за всеки. В протокола от последното проведено с.з. на 13.04.17г., когато е приключило съдебното дирене и е бил даден ход на устните състезания, е записано изявлението на адв. Д., че предоставя списъка на разноските, разяснявайки че това е цената на исковете по минимума, ведно с ДДС, тъй като той е регистриран по ДДС. В протокола няма отразяване да е представен и приеман договор за правна защита, сключен между ищците и техния адвокат. Едва след този протокол в делото на л. 267 се намира приложен договор за правна защита и съдействие серия Д, № 0000022453 на АК-Добрич от дата 12.04.17г. Няма данни как този договор се е озовал в делото. На л. 269-271 са подредени депозираните от адв. Д. Д. писмени бележки с рег. № 2565/24.04.17г., в които отново е поддържано искането за присъждане на разноски. От служебно изготвената от настоящия състав справка от деловодната система на ДОС относно вписванията по гр.д. № 362/16г., също не се установява приложения на л. 267 договор за правна защита и съдействие да е бил представен по делото до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция.

            При това положение следва да се приеме, че след като ищците не са представили доказателства за действителното заплащане на адвокатски хонорари на своя процесуален представител до приключване на последното по делото с.з., то такива не следва да им се присъждат. Обжалваното определение следва да се потвърди.

            По разноските при настоящото разглеждане на делото.

            Първоинстанционното решение следва да се измени в частта за разноските като на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата ДТ съобразно уважената част от исковете на ищците – в размер на още по 700 лв.

               На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивниците П.А. и В.А. се дължат и направените за настоящата инстанция разноски съразмерно на уважената част от въззивната жалба. Същите са представили доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 2 556 лв. с ДДС /1880 лв. + 376 лв. ДДС/. Имайки предвид материалния интерес по обжалваната от тях част на първоинстанционното решение /възлизащ на общо 45 000 лв./, то заплатеното възнаграждение е в размер на предвидения по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС минимум. При това положение релевираното от насрещните страни П. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в молбата-становище от 21.02.18г., е неоснователно. На въззивниците А. следва да се присъди сумата в размер на 1754.67 лв. – съразмерно на уважената част от въззивната им жалба.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 122/15.05.17г., постановено по гр.д. № 362/16г. на ДОС в частта му, с която В.Д.П., ЕГН ********** *** и Д.В.Д., ЕГН ********** *** са осъдени солидарно да заплатят на В.П.А., ЕГН ********** от гр. Стара Загора, кв. „Казански”, бл. 32, вх. В, ап. 78 сумата от 55 000 лв. и в частта му, с която В.Д.П., ЕГН ********** *** и Д.В.Д., ЕГН ********** *** са осъдени солидарно да заплатят на П.П.А., ЕГН ********** *** сумата от 60 000 лв., които суми съставляват обезщетение за неимуществените вреди на всеки от ищците, дължими от първия ответник като делинквент, а от втория като възложител на работа – СМР по обект „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда” в гр. Добрич, ул. „Бойчо Огнянов”, № 32, при чието изпълнение на дата 26.05.14г. е причинена виновно и противоправно смъртта на баща им – П.В.А., ведно със законната лихва върху всяка от присъдените суми, считано от 27.05.14г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 45, ал. 1 и чл. 49 от ЗЗД.

            ОТМЕНЯ решение № 122/15.05.17г., постановено по гр.д. № 362/16г. на ДОС в частта му, с която е бил отхвърлен иска на В.П.А. против В.Д.П. и Д.В.Д. за солидарното осъждане на двамата да ѝ заплатят обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 55 000 лв. до 70 000 лв., и в частта му, с която е бил отхвърлен иска на П.П.А. против В.Д.П. и Д.В.Д. за солидарното осъждане на двамата да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 60 000 лв. до 80 000 лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА  В.Д.П., ЕГН ********** *** и Д.В.Д., ЕГН ********** *** солидарно да заплатят на В.П.А., ЕГН ********** от гр. Стара Загора, кв. „Казански”, бл. 32, вх. В, ап. 78 сума в размер на още 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) /разликата над присъдения размер от 55 000 лв. и дължимия размер от 70 000 лв./ като обезщетение за неимуществените вреди на ищцата, дължими от първия ответник като делинквент, а от втория като възложител на работа – СМР по обект „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда” в гр. Добрич, ул. „Бойчо Огнянов”, № 32, при чието изпълнение на дата 26.05.14г. е причинена виновно и противоправно смъртта на баща ѝ – П.В.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.14г. до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл. 45, ал. 1 и чл. 49 от ЗЗД.

            ОСЪЖДА  В.Д.П., ЕГН ********** *** и Д.В.Д., ЕГН ********** *** солидарно да заплатят на П.П.А., ЕГН ********** *** сума в размер на още 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) /разликата над присъдения размер от 60 000 лв. и дължимия размер от 80 000 лв./ като обезщетение за неимуществените вреди на ищеца, дължими от първия ответник като делинквент, а от втория като възложител на работа – СМР по обект „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда” в гр. Добрич, ул. „Бойчо Огнянов”, № 32, при чието изпълнение на дата 26.05.14г. е причинена виновно и противоправно смъртта на баща му – П.В.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.14г. до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл. 45, ал. 1 и чл. 49 от ЗЗД.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 122/15.05.17г., постановено по гр.д. № 362/16г. на ДОС в частта му, с която е бил отхвърлен иска на В.П.А. против В.Д.П. и Д.В.Д. за солидарното осъждане на двамата да ѝ заплатят обезщетение за претърпените неимуществени вреди за горницата над 70 000 лв. до 80 000 лв., на осн. чл. 45, ал. 1 и чл. 49 от ЗЗД.

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 870/15.09.17г., постановено по гр.д. № 362/16г. на ДОС, с което е отхвърлена молбата на В.П.А. и П.П.А. с вх. № 3304/25.05.17г. за допълване на решението по делото в частта за разноските чрез осъждането на ответниците В.Д.П. и Д.В.Д. да заплатят на всеки от ищците сума от по 3 516 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

            ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН ********** *** и Д.В.Д., ЕГН ********** *** да заплати всеки от тях сума от по 700 /седемстотин/лв. по сметка на Окръжен съд-Добрич, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

            ОСЪЖДА  В.Д.П., ЕГН ********** *** и Д.В.Д., ЕГН ********** *** да заплатят на П.П.А., ЕГН ********** *** и В.П.А., ЕГН ********** от гр. Стара Загора, кв. „Казански”, бл. 32, вх. В, ап. 78 сумата в размер на 1754.67 /хиляда седемстотин петдесет и четири лева и шестдесет и седем ст./ лв., представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на ответниците В.Д.П., ЕГН ********** *** и Д.В.Д., ЕГН ********** ***, а именно: Т.Н.Т.,***, Лозята І, път 86, Х.М.Б.,*** и „Стеки Консулт” ЕООД, ЕИК 148014950, гр. Добрич, ул. „П. Хитов”, № 2, вх. Б, ап. 9

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

                    

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: