ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

520

 

гр.Варна,28.08.2014 г.

 

 

 

         Варненският апелативен съд, гражданско отделение, на двадесет и осми август, две хиляди и четиринадесета година, в закрито заседание в състав:

                           

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                        АНЕТА БРАТАНОВА

 

         Като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова Ч.гр.д.№ 386/14г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по частни жалби, подадени срещу определение № 1596/31.05.2014 г. на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по гр.д.№ 1158/2013 г. на ВОС-Х състав по предявен от Технически университет-Варна против Л.С.Б. иск с правно основание чл.124 от ГПК като недопустим.

         Технически университет – Варна обжалва цитираното определение с оплакване за неправилност поради нарушение на закона. Моли за отмяна и за даване по-нататъшен ход на спора от първоинстанционния съд.

         Л.С.Б. обжалва същото определение с оплаквания за незаконосъобразност. В условията на евентуалност навежда доводи за нищожност на отказа от иск, направен по в.гр.д.№ 2522/10 г. на ВОС или за неправилност на определението поради липса на идентичност между двата прави спораа. Моли за отмяна на определението и за връщане на делото за даване по-нататъшен ход.

         В подаден писмен отговор Технически университет-Варна изразява становище за основателност на частната жалба, но за недопустимост от преразглеждане на действителността на направения по предходното дело отказ от иска.

         Областен управител-Варна, като представляващ Министъра на регионалното  развитие – София е подал писмено възражение срещу втората частна жалба със становище за нейната неоснователност и за правилност на обжалваното определение.

         Въззивните части жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.

         След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

         Предявеният от Л.С.Б. и П. И. Б. срещу Технически университет – Варна и Министъра на образованието и науката - София иск с правно основание чл.108 от ЗС е отхвърлен с решение на ВРС-Х състав № 3012/4.08.2010 г. по гр.д.№ 5972/08 г. по отношение на имот, идентичен с този по настоящия спор. Въз основа на молба от 22.03.2011 г. съдът е постановил определение на 15.04.2011 г., с което е обезсилил решението на ВРС по гр.д.№ 5972/08 г. и е прекратил производството по него и по образуваното в.гр.д.№ 2522/10 г. на ВОС, на основание чл.233 от ГПК – поради отказ от иска.

         За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че е налице идентичност между страните и  предмета на спора по двете дела. Формираната сила на пресъдено нещо го е мотивирала да направи извод за недопустимост на образуваното производство и да прекрати делото.

         Настоящата инстанция приема този извод за неправилен.

         С направения отказ от иска в предходния процес ответниците /тогава ищци/ са се отказали от правото на процесуална защита на претендираното от тях право на собственост върху процесния имот. В решение № 281/29.1.2012 г. по гр.д.№ 130/12 г. на ВКС, І г.о. се разграничават двете схващания дали към отказа от иск се прикрепя сила на пресъдено нещо, подобно на силата на пресъдено нещо  на решението по съществото на спора, като приложението зависи от всеки отделен казус.

В настоящия случай отказът от иск няма за последица формиране на сила на пресъдено нещо по спорния предмет, а камо погасяване на правото на иск по отношение на спорното материално право. Няма правна норма, която да свързва отказа от иск с последиците от влязло в сила решение.

Отказа от иска по чл.108 от ЗС не означава, че ответниците в настоящия процес са се отказали от възстановеното им по реституция право на собственост, защото по отношение на всички трети лица  те се легитимират като собственици на спорния имот, вписан по партидата им в имотния регистър, което пък обуславя правния интерес на ТУ-Варна да установи със сила на пресъдено нещо правото на държавна собственост.  

    С отказа от иск по чл.108 от ЗС, направен от ответниците по предходния спор по никакъв начин не възниква сила на пресъдено нещо по отношение  на собствеността на държавата върху имота, предоставен за управление на ТУ-Варна. Именно поради факта, че твърдяното от ищеца в настоящия спор право е оспорено, предявеният положителен установителен иск е процесуално допустим.

Съдът приема, че в настоящото производство е недопустимо произнасяне по евентуалната нищожност на направения в предходното дело отказ от иска.

Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за даване по-нататъшен ход. Разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат – не са представени доказателства за тяхното извършване. Ако такива са сторени, следва да бъдат претендирани с оглед изхода на образуваното гр.д.№ 1158/13 г. на ВОС-Х състав.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                            О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 1596/31.05.2014 г. на Окръжен съд-Варна, Х състав, с което е прекратено производството по гр.д.№ 1158/2013 г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО за даване по-нататъшен ход.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

                                                                  2.