Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

 

169

 

29.10.10. 2015 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на седми октомври, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

    ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

 

                       Юлия Бажлекова

 

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 386 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба на С.С. ***, подадена чрез адв. К.М. ***, против решение № 851/30.04.2015 г., постановено по гр.д. № 3422/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му против К.Г. *** за заплащане на сумата от 25 950 лв., представляваща неизпълнено задължение по чл. 13 от договор за сътрудничество от 17.03.2008 г., както и за заплащане на сумата от 7 559,17 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 24.06.2010 г. до 29.04.2013 г., на осн. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молил е за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на исковете и за присъждане на разноските. Изложил е съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД – окръжният съд счел, че иска за реално изпълнение принадлежи само на изправната страна по договора. Изводът, че ищеца е неизправна страна, също бил неправилен. Изложил е довод, че евентуалното задължение на ищеца към ответника не е пречка за успешно провеждане на иска за реално изпълнение, а ответникът не е поддържал и възражение за неизпълнен договор на осн. чл. 90 от ЗЗД, нито претендирал едновременно изпълнение на двете задължения. Сочил е наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неизготвянето на доклад, съответстващ на изискването на чл. 146 от ГПК. Искания по доказателствата не е заявил.

В срока по чл. 263 от ГПК, К.Г.Г., чрез адв. А.Д. ***,  е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на обжалваното решение. Правилно окръжният съд установил неизправност на насрещната страна по договора и достигнал до извода за неоснователност на претенцията. Несъстоятелни били оплакванията и във връзка с доклада по делото, а и те не били своевременно заявени. Доказателствени искания не е направил.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, представлявани от своите процесуални представители, са поддържали съответно въззивната жалба и отговора и са претендирали за присъждане на разноските по приложени списъци по чл. 80 от ГПК. Представили са и писмени бележки.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания намира следното:

Производството пред Варненския окръжен съд се е развило по предявените от С.С.С. против К.Г.Г. искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД (след допуснатото изменение на размера на първия иск с определение от 11.11.2013 г.), за осъждане на ответника да заплати на ищеца: - сумата от 25 950 лева - задължение по чл. 13 от сключен между страните на 17.03.2008 г. договор за сътрудничество и обезщетение за забава в размер на 7 559, 17 лв., определено от законните лихви върху главницата за периода от 24.06.2010 г. до 29.04.2013 г. Ищецът е претендирал и законните лихви върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

Ищецът е поддържал, че с договора за сътрудничество от 17.03.2008 г. уредили с ответника отношенията си във връзка с учреденото му  право на преминаване върху имот на последния и във връзка с изграждане на ВИК, ел. инсталация и останалата инженерна инфраструктура от уличната регулация и възможността на ответника да се включи безвъзмездно във ВИК инсталацията от три подхода. Ищецът изпълнил задължението си с осигуряване възможност на ответника да се включи в инсталацията от пет подхода, вместо от три. Със същото споразумение договорили да си поделят поравно разноските по заведено дело срещу общината за обезщетение, за отчуждена от имота на ответника част за улична регулация, а след получаване на обезщетението от общината и за поделянето му. Ответникът не изпълнил задължението си да плати на ищеца половината от полученото от общината обезщетение, което съставлява претенцията по първия иск. След поканата, ответникът изпаднал в забава и затова ищецът претендира и мораторните лихви от поканата – до 29.04.2013 г.

Ответникът е оспорил исковете и е настоявал за отхвърлянето им. Сочил е, че ищецът е неизправна страна, тъй като не е изпълнил задълженията си по договора от 17.03.2008 г. за изграждане на ВИК, ел. инсталация и останалата инфраструктура от т.164 към т.158 от уличната регулация, както и не заплатил съдебно-деловодни разноски по воденото административно дело от ответника и поради това нямал правото да претендира изпълнение по договора. Нямало и получена сума. Не ставало ясно за кое административно дело се отнасяла уговорката. Ответникът не можел да обещава сума, която не му се дължи, доколкото върху имота имало учредено право на ползване в полза на лице, което също имало право на обезщетение. Договорът за сътрудничество бил сключен при привидни условия, които се установявали от твърденията на ищеца по друго дело, водено между същите страни. Позовал се е изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание пред първата инстанция, ищецът във връзка с отговора на ответника е заявил, че е изпълнил задължението си по споразумението от 17.03.2008 г. като осигурил безвъзмездното включване на ответника в канализационното отклонение, а поради липсата на съдействие от ответника да му посочи размера на сторените разноски по воденото административно дело, не е могъл да участва в заплащането им.

Установено е от събраните по делото доказателства, че на 17.03.2008 г. страните по делото са сключили договор, с който се споразумели за сътрудничество с цел прокарване на подход през имота на К.Г. и предоставяне на право на преминаване на С.С., както и изграждане на ВИК, ел. инсталация и останалата инженерна инфраструктура по улицата от точка 164  до точка 158.  Според чл.3 ответникът се съгласил да предостави на ищеца или на фирма или лица, закупили обекти в изградените сгради, право на преминаване  чрез прокарване на подход с ширина 3,5 м. в източния (долния) край на пътя – улицата за сумата от 270 лв., платена при подписване на договора пред нотариуса. Според чл. 5 страните съвместно следвало да уточнят трасето на бъдещите инсталации, като С.С. се задължил при проектиране на ВИК инсталацията да гарантира безплатното (безвъзмездно) включване на К.Г. към нея от три подхода. В чл.14 от споразумението, страните  се задължили да изтеглят всички жалби и претенции към общината и съответните инстанции, възпрепятстващи договора, като в чл.13 са предвидили изключение от горното по отношение на воденото по жалба на К.Г. административно дело с общината относно обезщетение за отчуждения от него имот за прокарване на улица. Съгласно уговорките в чл.13, при водене на това дело страните по договора следвало да си поделят направените съдебно-деловодни разноски поравно, а след това получената от К.Г. сума за обезщетението да бъде разделена между К.Г. и С.С.. Именно на това неизпълнено задължение на ответника се е позовал ищеца в исковата си молба, като е претендирал заплащането на половината от полученото от другата страна обезщетение.

Според договор от 18.06.2009 год., сключен между страните по делото и трети лица, договарящите се съгласили да обединят усилията си за изграждане на преминаващо през собствените им имоти канализационно отклонение за задоволяване на битовите им нужди, като задължението на К.Г. и С.С. се е състояло в осигуряване на достъп за преминаването на трасето за инсталациите през имотите им, без да участват в строителството и в разходите по изграждане на отклонението.

Въз основа на договора от 18.06.2009 г. е било изградено и канализационното отклонение от третото лице „ЗСК Девня„ АД и въведено в експлоатация. Изграждането на съоръжението е било съгласувано с изискванията на ответника с оглед осигуряване включването му към канализацията от няколко места (подхода), като в тази връзка са били и показанията на разпитаните свидетели Юлиян Нейчев и Веселин Димитров и Елена Георгиева. Според заключението на тричленната съдебно –техническа експертиза, по проект за процесните имоти били предвидени 5 ревизионни шахти и още две възможности за свързване (подходи), като на место били изградени четири шахти и още два подхода за свързване. В съдебно заседание от 05.11.2014 г. специалистите са пояснили, че за пл.№ IV1127 били проектирани и изпълнени два подхода и за пл. № X 1127 също два подхода (т.е. общо четири подхода). Заключението на вещите лица не е оспорено от страните и като компетентно и безпристрастно изготвено от специалисти в изследваната област, се кредитира от съда. Доколкото ищецът е поел конкретното задължение при проектирането да гарантира безвъзмездното включване на ответника към инсталацията, въпросите дали са били спазени всички технически изисквания по изграждането й и по въвеждането й в експлоатация са без значение за спора и възраженията на ответника в тази връзка са несъстоятелни. Без значение за спора е също така въпроса дали ищецът е бил собственик на съседен имот и възраженията в тази връзка също са неоснователни.

По делото е установено, че със заповед № 4409/22.12.2006 г. на кмета на община Варна, част от собствения на ответника ( по нотариален акт № 123, том  III, рег.№ 10435, дело № 538/2005 г., недвижим имот № 1127 – част от ПИ 663 по плана на кв.Виница, находящ се на ул. „Антон Пруткин” №6, представляващ част от дворно място с площ от 460 кв.м., целия с площ от 1152 кв.м.), имот е отчужден за изграждане на улица – публична общинска собственост. Ответникът е останал недоволен от определеното обезщетение в размер на 9 490 лв. и по негова жалба е било образувано адм. дело № 181/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, по което с решение №31/12.01.2009 г. е изменен размера на обезщетението – на сумата от 51 900 лв. Обезщетението от 51 900 лв. е платено на ответника по банков път с преводно нареждане от 30.03.2010 г. Половината от това обезщетение е предмет на уговорката в чл.13 от споразумението и се претендира от ищеца по делото.

На 24.06.2010 г. с нотариална покана ищецът е поканил ответника да му плати, но плащане не е извършено. Отказът на ответника да стори това е обективиран в съставения констативен протокол от нотариуса на срещата между страните на 12.07.2010 г. и е бил обоснован с по-малкия размер на обезщетението при сключване на споразумението и с усилията на ответника, чрез продължаване на административното дело, да постигне по-висок размер на обезщетението.

За установяване размера на обезщетението за забава по делото е била приета и съдебно – счетоводна експертиза, според която законите лихви, изчислени върху главницата от 25 950 лв. за периода на забавата от 26.06.2010 г. до 29.04.2013 г. се равняват на сумата от 7 607,90 лв.

Предявените искове имат своето правно основание в разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Според чл. 79 от ЗЗД, ал.1, пр.1, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Претенцията на ищеца се основава на поетото от ответника в чл. 13 от договора за сътрудничество от 17.03.2008 г. задължение за поделяне на получено обезщетение от общината за отчуждаване на част от имота му за улица. С този договор, освен общо сътрудничество във връзка с изграждане на ВИК инсталацията и останалите съоръжения от инженерната инфраструктура именно върху частта, предмет на отчуждаването от общината за улица, страните са договорили и конкретни насрещни задължения. Ответникът е обещал да учреди право на преминаване през своя имот на ищеца или на лица, които ще закупят обекти в изградените сгради, срещу сумата от 270 лв. (платена от ищеца при сключване на договора), както и да прекрати водените с общината дела, които ще препятстват изпълнението на договора, с изключение на делото за размера на обезщетението. Възражението на ответника за липсата на яснота в договора относно конкретното административно дело, по което ще бъде получено обезщетението са неоснователни, защото в чл.13 от споразумението е посочено, че се отнася за воденото от К.Г. *** административно дело за обезщетение за отчуждения имот. Соченото от ответника административно дело № 2776/2007 г. по описа на Варненския административен съд не е образувано по жалба на ответника срещу общината, а по жалба на трети лица срещу заповедта за одобряване на ПУП – ПРЗ за УПИ  X 1127 в кв. 1 по плана на кв. Виница и няма за предмет заплащане на обезщетения, поради което не налага извода, че страните са имали предвид същото.  Смисълът на уговорката в чл. 13 от споразумението е при воденето на делото за размера на обезщетението страните да си поделят поравно разноските, а след получаване на обезщетението – и сумата от обезщетението. Във връзка с реализиране на канализационното отклонение, в чл. 5 от договора, С.С. поел задължение към К.Г. при проектиране на ВИК инсталацията да гарантира безплатното (безвъзмездно) включване  на ответника към нея от три подхода. Клаузите в това споразумение са свързани помежду си, като те имат отношение към предвижданото изграждане на канализационна система върху частта от имота на ищеца, предмет на отчуждаването за улица. Затова те следва да бъдат разглеждани във взаимовръзка помежду им. Въпреки, че се е позовал на симулативност на споразумението, конкретни твърдения в какво се изразява тя, ответникът не е навел по делото. Общо посоченото, че по друго дело ищецът поддържал различни твърдения за отношенията им от тези в настоящата искова молба, не доказва привидност на договора.

Насрещно поетото по договора от 17.03.2008 г. (чл.5) задължение от ищеца да гарантира при проектирането безвъзмезното включване на ответника към новоизградената канализация от три подхода, той е изпълнил (установено от заключението на вещите лица по тричленната експертиза, което съдът е кредитирал). Фактът, че това е сторено без заплащане от ответника също е установен по делото. Затова неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не е изпълнил своето насрещно задължение да изгради инсталациите, а това било сторено от трето лице. Договорът от 18.06.2009 г., сключен и с останалите участници в процеса на изграждане на канализационното отклонение конкретно урежда задълженията на всеки от тях, като той не дерогира действието на договора между ищеца и ответника от 17.03.2008 г. Напротив, в съответствие със същия страните по настоящото дело е следвало да осигурят само достъп до трасето без да участват в заплащането и в самите строителни работи. Задължението за осигуряване на пет подхода за ответника не е поето конкретно от ищеца и не касае процесното споразумение, а това от 18.06.2009 г. с останалите участници в изграждането на инсталацията, поради което ответникът неоснователно се позовава на същото, за да обоснове неизправността на другата страна.

Другото задължение на ищеца е свързано със заплащане на част от разноските по административното дело, което ответникът сочи като неизпълнено от ищеца. Ищецът в тази връзка се е позовал на неизвестност на размера им и на бездействието на ответника да посочи размера на претенцията си. Ответникът, включително и в хода на производството не е посочил размера на разноските, които претендира да му плати другата страна, поради което не е оказал необходимото съдействие на ищеца за изпълнение на това задължение и не го е поставил в забава в плащането им. Плащането на разноските, в смисъла на чл.13 от договора, не е поставено и като условие за възникване на правото на ищеца да претендира частта от обезщетението. В този смисъл, ищецът е изпълнил изискуемите си задължения по договора и възраженията на ответника за неизправността му са неоснователни.

Независимо от това, дори да бе прието наличие на изискуемо насрещно задължение на ищеца към ответника, това не го лишава от правото да търси реално изпълнение на задължението на другата страна по двустранен договор, а последната може да противопостави възражение за неизпълнен договор по чл. 90 от ЗЗД.

Евентуални права на ползвателя на имота, предмет на отчуждаването, нямат отношение към поетото от ответника задължение за поделяне на обезщетението с ищеца и в този смисъл възраженията на ответника са неоснователни.

Доколкото вземането за сумата от 21 950 лв. е станало изискуемо с получаването от ответника на сумата за обезщетението за отчуждаването на част от имота му и това е станало на 30.03.2010 г., към датата на подаване на исковата молба (08.05.2013 г.), петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД не е бил изтекъл, поради което и възражението на ответника в тази насока е неоснователно.

С оглед изложените съображения, искът по чл. 79, ал.1 от ЗЗД е основателен и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума от 25 950 лв., представляваща половината от полученото от него обезщетение от 51 900 лв.

С връчената му покана за заплащане на сумата, ответникът е поставен в забава и на основание чл. 86 от ЗЗД той дължи обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на това свое парично задължение, определено по размер от законните лихви за времето на забавата – до претендираната от ищеца дата, предхождаща подаването на исковата молба. Искът по чл. 86 от ЗЗД е основателен изцяло – в размер на претендираната сума от 7 559,17 лв. (предвид установения от вещото лице по-висок размер на обезщетението -7 607,90 лв.).

За забавата, след датата на подаване на исковата молба, ответникът дължи законните лихви върху главницата до окончателното й заплащане.

По изложените съображения и като постановяващо различен краен резултат, решението на окръжния съд за отхвърляне на исковете е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това исковете следва да бъдат уважени.

С оглед резултата по делото, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта му за разноските, а предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски за двете съдебни инстанции по приложени списъци:  3 638 лв. за първоинстанционното производство, от които 1 638 лв. съдебно-деловодни разноски и 2000 лв. платено адвокатско възнаграждение;  2170,18 лв. за въззивното производство, от които 670,18 лв. държавна такса и 1 500 лв. адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  решение № 851/30.04.2015 г., постановено по гр.д. № 3422/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд и вместо това  ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА К.Г.Г. с ЕГН:********** и адрес *** да заплати на С.С.С. с ЕГН:********** и адрес *** 345 , ет.2, ап. 7:  - сумата от 25 950 лева, съставляваща задължение по чл. 13 от договор за сътрудничество, сключен на 17.03.2008 год., ведно със законните лихви върху главницата от 08.05.2013 г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД; - сумата от 7 559,17 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение, определено по размер от законните лихви върху главницата от 25950 лева за периода от 24.06.2010 год. до 29.04.2013 год. на основание чл. 86 от ЗЗД; - сумата от 3 638 лв., представляваща сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от  2170,18 лв. – разноски за въззивното производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: