Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

146

 

27.10. 2017 г.,  гр. Варна

                                                В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на осемнадесети  октомври, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

    ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                    Мария Маринова

Секретар: Виолета Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 386 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 386/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на С.Д.Г., подадена чрез адв. В.В., против решение № 625 от 24.04.2017 г., постановено по гр.д. № 527/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са уважени, предявените срещу нея от М.Д.Т. искове по чл. 42, б. „б“ вр. чл.25, ал.1 от ЗН и по чл. 108 от ЗС и е прогласена нищожността на саморъчно завещание от 08.11.2014 г., евентуално от 08.01.2014 г., от Д. Г. Г../, поч. на 17.08.2015 г. в гр. Варна, което след смъртта на наследодателя, по искане на С.Д.Г. е било обявено на 22.12.2015 г. от нотариус А. А., рег. № 316 на НК, и вписано на същата дата в СлВп-Варна и на 01.02.2016 г. в СлВп-Генерал Тошево, тъй като не е написано и подписано от завещателя и със същото решение въззивницата е осъдена да предаде на М.Д.Т. владението върху по 1/2 /една втора/ идеална част от следните недвижими имоти: апартамент № 119, находящ се на пети етаж на жилищна сграда в гр. Варна, бул. "Христо Ботев" № 18, вход 5, ведно с принадлежностите; 2. гараж № 13, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, бул. "Христо Ботев" № 18, вход 3, ведно с принадлежностите, придобити по наследяване от Д. Г. Г../, поч. на 17.08.2015 г., а от него: като обезщетения за имот, отчужден за мероприятие по ЗТСУ, за което са издадени НА № 41, том VII, дело № 3453 от 31.03.1995 г. на нотариус при ВРС – за жилището и заповед № 0188 от 15.02.2002 г. на Кмета на община Варна – за гаража и е осъдена да заплати разноските по  делото.

Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано, като е молила за отмяната му и отхвърляне на исковете. Навела е оплаквания, че решението било лишено от мотиви, като окръжният съд изобщо не обсъдил събраните по делото доказателства, включително показанията на свидетелите, заключението на вещото лице по СТЕ и дадените от последното разяснения в открито съдебно заседание, не изложил мотиви и по направеното оспорване на нотариалната заверка и удостоверяването в протокола от 22.12.2015 г. на нотариуса, не съобразил и разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК и така достигнал до погрешен извод за основателност на исковете при недоказаност на исковата претенция от ищеца.

М.Д.Т., чрез адв. Е.Д., е подала писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата и по подробни съображения за правилността на решението на окръжния съд е молила за потвърждаването му и за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

В съдебно заседание въззивницата чрез процесуалния си представител е поддържала жалбата, като е настоявала за присъждане на разноските. Възразила е срещу размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Въззиваемата не се  е явила в съдебно заседание като с писмена молба, подадена чрез процесуалния й представител, е заявила становище за неоснователност на възивната жалба и е претендирала разноски по приложен списък. Направила е възражение за прекомерност на разноските на възивницата за адвокатско възнаграждение.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността с оглед наведените оплаквания и събраните по делото доказателства, намира следното:

Пред окръжния съд са били предявени искове от М.Д.Т. срещу С.Д.Г. за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 08.11.2014 г., евентуално от 08.01.2014 г., от Д. Г. Г../, поч. на 17.08.2015 г. в гр. Варна, което след смъртта на наследодателя, по искане на ответницата е било обявено на 22.12.2015 г. от нотариус А. А., рег. № 316 на НК, и вписано на същата дата в СлВп-Варна и на 01.02.2016 г. в СлВп-Генерал Тошево, с предмет: 1. апартамент № 119, находящ се на пети етаж на жилищна сграда в гр. Варна, бул. "Христо Ботев" № 18, вход 5, със застроена площ от 89.05 кв. м, състоящ се от три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, килер, тераса и входно антре, при съседи по нотариален акт: тяло на вх. З, бул. "Христо Ботев", ап. 120, отгоре - ап. 123, отдолу - ап. 115, ведно с принадлежащото избено помещение № 16 със застроена площ от 4.54 кв. м, при граници: изба № 15, изба № 17, коридор, както и 0.3296 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място УПИ ІІ-за жилищно строителство и обществено обслужване, кв. 13 по плана на 11 м. р.; 2. гараж № 13, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, бул. "Христо Ботев" № 18, вход 3, със застроена площ от 21 кв. м, при граници: изба № 2, изба № 3, вход 5 на сградата, двор, изба № 13, ведно с 0.0719 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху гореописаното държавно дворно място; 3. поземлен имот с площ от 77.427 дка, трета категория, начин на трайно ползване: полска култура, съставляваща имот № 014008 в землището на с. Малина, община Генерал Тошево, ЕКАТТЕ 48351; 4. поземлен имот с площ от 68.043 дка, трета категория, начин на трайно ползване: полска култура, съставляваща имот № 010033 в местност "Кованлъка" землище на с. Малина, община Генерал Тошево, ЕКАТТЕ 48351; 5. поземлен имот в гр. Варна, с. о. "Траката", местност "Узун Алан" с идентификатор и по настоящем № 10135.2520.1907, при граници: имоти с идентификатори №№ 10135.2520.9558; 1905; 1886; 1908 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 891 кв. м, основан на твърдения, че не е написано и подписано от завещателя, евентуално е антидатирано, по чл. 42, б. "б" вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, евентуално за унищожаване на същото саморъчно завещание, основан на твърдение, че завещателят не е разбирал значението на постъпките си и не е можел да ги ръководи към момента на действителното съставяне на завещанието: от 15.04.2015 г. до 06.07.2015 г., поради злокачествено заболяване и прием на обезболяващи лекарства, по чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН, евентуално за намаляване завещателните разпореждания, направени със същото саморъчно завещание до размера, необходим за допълване на запазената част на ищцата – 1/3 идеална част, по чл. 30 ЗН, евентуално за осъждане ответницата да предаде на ищцата владението върху по 1/2, съответно 1/3 идеална част от следните недвижими имоти: 1. гореописания апартамент № 119, находящ се на пети етаж на жилищна сграда в гр. Варна, бул. "Христо Ботев" № 18, вход 5, ведно с принадлежностите; 2. гореописания гараж № 13, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, бул. "Христо Ботев" № 18, вход 3, ведно с принадлежностите, основани на твърдения за придобиване по наследяване от общия наследодател, а от него: като обезщетения за имот, отчужден за мероприятие по ЗТСУ, за което са издадени НА № 41, том VII, дело № 3453 от 31.03.1995 г. на нотариус при ВРС – за жилището и заповед № 0188 от 15.02.2002 г. на Кмета на община Варна – за гаража, по чл. 108 от ЗС.

Ответницата е оспорила исковете  и е настоявала за отхвърлянето им.

По иска за прогласяване нищожността на саморъчното завещание по  чл. 42, б. "б" вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН:

Установено е по делото, че страните са сестри и са единствени наследници по закон на Д. Г. Г../, техен баща, починал на 17.08.2015 г. в гр. Варна. Установено е също така, че с протокол от 22.12.2015 г. нотариусът А. А., с район на действие ВРС, вписан в НК под № 316, в кантората му в гр.Варна и по молба на ответницата С. Г., е обявил саморъчно завещание на Д. Г. Г., датирано с дата 08.01.2014 г., съхранявано в нотариалната кантора  депозирано от молителката на 06.07.2015 г. под рег.№ 9590. Текстът на същото гласи, че Д. Г. завещава на С.Г. имотите, предмет на иска по чл. 42, б. "б" вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН.

В исковата си молба ищцата е поддържала, че саморъчното завещание е нищожно, защото не е написано и подписано от завещателя, т.е. тя е оспорила автентичността на саморъчното завещание. Същото ползва ответницата, тъй като е направено в нейна полза. Ищцата е настоявала, че С.Г. носи доказателствената тежест от неустановяване автентичността на завещанието. С определението си по чл.140 от ГПК, окръжният съд е съставил проект за доклад, с който е разпределил доказателствената тежест между страните и е указал на ответницата, че в нейна тежест е да докаже, че завещанието е написано и подписано от завещателя. След като ответницата с писмена молба е посочила, че желае да се полза от оспореното завещание, съдът в първото съдебно заседание е съставил окончателен доклад по делото, с който е указал на С.Г., че в нейна тежест е да докаже, че завещанието е написано и подписано от завещателя, както и че не е посочила доказателства за установяването на тези  факти. Ответницата, чрез адв. Т., е възразила срещу така разпределената от окръжния съд доказателствена тежест и е поддържала, че твърдяната неавтентичност на завещанието следва да се докаже от ищцата, като категорично е заявила, че не иска допускане на почеркова експертиза.

Във връзка с допълнително наведеното твърдение на ищцата, че в завещанието има добавки и зачерквания, съдът по искане на същата е допуснал и изслушал съдебно – криминалистическа експретиза за техническо изследване на завещанието, при която вещото лице Ц. е дало заключение, че целият текст на завещанието е изписан с едно и също пишещо средство, като към отделни текстове с друга химикалка са добавени цифри, елементи от букви или отделни щрихи (последните непроменящи смисъла на думите). Според експерта, подписът от името на завещателя е положен с химикалка, различна от тази, с която е написан текста на завещанието и която най-вероятно е тази, с която са направени описаните добавки. Не са налице зачерквания в текста на завещанието. Заключението  не е оспорено от страните и като компетентно, пълно и обосновано е прието от съда като доказателство по делото.

Според чл. 25, ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Завещанието, при съставянето на което са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал.1 от ЗН, е нищожно поради недостатък в законоустановения елемент на формата – изрично посочено в чл. 42, б.“б“ ЗН. Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ и се ползва с предвидената в чл. 180 ГПК формална доказателствена сила, която се основава на неговата автентичност. Когато се оспорва автентичността на завещанието, доказателствената тежест за установяване, че същото е написано и подписано от завещателя, е върху страната която се ползва от него, по правилото на чл. 193, ал.3 от ГПК, изр. последно ГПК. Страната, която се ползва от документа трябва да установи неговата истинност при пълно и пряко доказване. Това разрешение е последователно и безпротиворечиво застъпено в теорията (Закон за наследството, Научноприложен коментар, ИК „Труд и право“, София, 2016 г.стр.361) и в  съдебната практика на ВКС, включително и в задължителната такава (решение № 60 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 693/2012 г., II г.о.; решение № 123 от 07.04.2014 г. ВКС по гр.д. № 2393/2013 г., IV г.о.; решение № 202 от 24.07.2001 г. на ВКС по гр.д. № 583/2000 г. I г.о.; решение № 493 от 09.07.2003 г. на ВКС по гр.д. № 106/2002 г. I г.о.). В случая, ответницата не е доказала автентичността на завещанието, извършено в нейна полза, като въпреки правилно разпределената доказателствена тежест между страните и конкретните указания на съда, че тя не сочи доказателства за тези факти, е отказала назначаването на съдебно – почеркова експертиза. Затова, съдът следва да приеме, че завещанието е неавтентично като същото не е написано и подписано от завещателя. Именно защото ответницата носи доказателствената тежест от неустановяване автентичността на завещанието като писано и подписано от завещателя, заключението на назначената по искане на ищцовата страна техническа експертиза, установила поправки в текста и различност в пишещото средство  на текста и подписа, не променя горния извод. С оглед изложените съображения, предявеният иск по чл. 42, б.“б“ ЗН вр. чл. 25, ал.1 ЗН е основателен и следва да бъде уважен, като саморъчното завещание бъде прогласено за нищожно.

Поради уважаване на  иска за нищожност, не следва да се разглеждат евентуалните спрямо него искове за унищожаване на завещанието и намаляване на завещателни разпореждания, поради което и не следва да бъдат обсъждани събраните в тази връзка доказателства.

На разглеждане подлежи искът по  чл. 108 от ЗС за ½ ид. част от апартамент № 119 и гаража: Установено е с приетите по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ с № 41, том VII, дело № 3453 от 31.03.1995 г. на нотариус при ВРС и заповед № 0188 от 15.02.2002 г. за обезщетяване с гараж, че наследодателят на ищцата – Д. Г. Г. (Д.),  баща на двете страни, е придобил правото на собственост върху процесния апартамент № 119, находящ се на пети етаж на жилищна сграда в гр. Варна, бул. "Христо Ботев" № 18, вход 5, както и гараж № 13, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, бул. "Христо Ботев" № 18, вход 3. Доказано е също така с удостоверението за наследници, че ищцата е негов наследник по закон и има право на собственост върху ½ ид.част от тях. Установено е също така с признанието на ответницата, че тя владее апартамента лично, а гаражът - чрез майка си П. Д. С оглед на установеното, ищцата в съответствие с правото си на собственост върху ½ ид.част от имотите, има право да получи владението върху тази част, поради което и искът по чл. 108 от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен.

Окръжният съд е достигнал до идентични изводи за уважаване на исковете за нищожност на завещанието и на иска за собственост, поради което решението му следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода от делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата С.Д.Г. следва да заплати на ищцата М.Д.Т. сторените от последната разноски за въззивното производство, които  съставляват платен адвокатски хонорар от 3 200 лв. по приложения списък по чл. 80 ГПК и доказани с договор за правна защита и съдействие. Адвокатското възнаграждение е изчислено под минималния размер по чл. 7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерността му е неоснователно.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

 ПОТВЪРЖДАВА  решение № 625 от 24.04.2017 г., постановено по гр.д. № 527/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА С.Д.Г. ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на М.Д.Т., ЕГН **********, с   постоянен   адрес *** сумата от 3 200 лв., представляваща сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: