О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Варна,  № 538/12.09.2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВАРНА, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                                                                                                       ИВАН ЛЕЩЕВ

 

сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив. Лещев в. ч. гр. дело № 387 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК” ЕАД гр. София, чрез процесуален представител, срещу определение № 170/26.05.2014 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 126/2014 година, с което е оставена без разглеждане, поради липса на надлежна легитимация подадената жалба за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот.

Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. Представят се доказателства, че е налице вписване на договора за ипотека по партидата на собственика на имота в Служба по вписванията.

Насрещните страни „Търговска верига Яна” ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. Търговище (длъжник), „Юробанк България” АД – гр. София (взискател), „Логистика” ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. Шумен (длъжник) и Б.К.А. не са изразили становище по частната жалба.

Настоящият състав на съда намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят „Банка ДСК” ЕАД е взискател по образувано изпълнително дело № 504/2012 г. на ЧСИ рег. № 769 Анелия Загорова с длъжници „Логистика” ЕООД /н/, „Търговска верига Яна” ЕООД /н/ и Б.К.А.. Банката е ипотекарен кредитор по силата на договорна ипотека съгласно нот. акт № 192/30.11.2009 г. за недвижим имот в с. Давидово, общ. Търговище – нива № 002020, с площ от 22.504 дка, собственост на Б.К.А., предоставен като обезпечение на отпуснат на „Логистика” ЕООД банков кредит.

Междувременно по образуваното преди това изпълнително дело № 107/2011 г. на ЧСИ рег. № 873 С. Г. за вземане на „Юробанк България” АД спрямо длъжниците „Логистика” ЕООД /н/, „Търговска верига Яна” ЕООД /н/ и Б.К.А., ипотекираният (в полза на „Банка ДСК” ЕАД) недвижим имот е продаден на публична продан, вследствие на която е издадено Постановление за възлагане от 01.11.2011 г., влязло в сила на 08.11.2011 г. и вписано в Служба по вписванията – Търговище на 29.10.2013 г.

От приетите по настоящото дело писмени доказателства, а именно справка по лице за Б.А., изходяща от Служба по вписванията - Търговище за периода от 01.01.1992 г. до 13.03.2014 г. и удостоверение по чл. 48 от Правилника за вписванията за наличните отбелязвания касателно процесния имот за периода от 01.01.2004 г. до 05.06.2014 г. се установява разлика в отразените обстоятелства. В удостоверението е посочено, че договорната ипотека за процесния имот е вписана на 30.11.2009 г., докато в справката по лице това вписване липсва.

Правни изводи:

Съгласно чл. 459, ал. 2 от ГПК ипотекарният кредитор е присъединен по право взискател. Правата му като равнопоставена страна в принудителното изпълнение се предоставят от момента на настъпване на основанието за присъединяване, независимо дали съдебният изпълнител ги е констатирал с изричен акт. Зачитането обаче на правата му с останалите взискатели се определя към момента на насочване на изпълнението, непосредствено преди описа (арг. от чл. 501 от ГПК). Само така и тези кредитори биха могли в цялост да реализират правата си, като поискат експертиза за оценката на вещта и участват в наддаванането.

В настоящата хипотеза неспазването от ЧСИ Г. на процедурата по чл. 501, ал. 1 от ГПК, която предвижда при продан на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, съдебният изпълнител да му изпрати съобщение за насрочването на описа и проданта, е факт, причината за който е неустановена. Дали е вследствие на липса на отразяване в регистрите на Служба по вписванията на договорната ипотека и оттам на незнание, че такъв кредитор съществува /доколкото въобще е налице липса, с оглед доказателства и за обратното, видно от удостоверението по чл. 48 ПВп/ или по друга причина, не е предмет на разглеждане в настоящото производство, а би могло да бъде изследвано евентуално в производство по чл. 441 от ГПК.

Независимо от горното, разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК предвижда, че постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Видно е, че жалбоподателят „Банка ДСК” ЕАД, макар и взискател по право, поради описаната по-горе фактическа установеност, не отговаря на изискването на закона за надлежна процесуална легитимация. В случая настоящата инстанция осъществява контрол за законност на постановеното от окръжния съд определение за прекратяване на производството, респ. за оставяне без разглеждане на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, резултат от който е изводът за правилността на обжалваното определение.

Водим от горното, ВАпС

 

                                              О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 170 от 26.05.2014 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 126/2014 година.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

     2.