Р Е Ш Е Н И Е

155

гр. Варна, 08.11.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Юлия Калчева,

Прокурор Св. Курновска,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 387 по описа за 2017-та година:

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивни жалби срещу решение № 755/15.05.2017 год. по гр.д. 1834/2016 год. на ОС Варна, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Е.М.М., на основание: чл.2. ал. 1. т. 3 от ЗОДОВ сумата от 10000 лева,  представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинения по СЛ.Д. 109/2014 год. по описа на ОСлС — Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2015 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1000 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.09.2016 год., ВЕДНО СЪС сумата от 63,38 лева направени по делото разноски; ОТХВЪРЛЕНИ СА исковете на Е.М.М. срещу Прокуратурата на РБ за разликата над 10000 лв. до 50000 лв. по отношение на неимуществените вреди; за сумата от 12878 лв., имуществени вреди от отстраняването й от длъжност; осъдена е Прокуратурата на РБ да заплати на адв. Х.Д. от ВАК възнаграждение в размер на 860 лв., на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.

Подадена е ВЖ от Е.М.М. срещу решението в отхвърлителната му част. Твърди се в жалбата, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалваната част. Излагат се доводи за несправедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и за незаконосъобразност по отношение на отхвърлените искове за имуществен вреди. Иска се уважаване на претенциите изцяло. Претендира се адвокатски хонорар и разноски за въззивната инстанция.

Срещу тази жалба не е подаден писмен отговор.

Постъпила е въззивна жалба и от Прокуратурата на РБ срещу решението в осъдителната му част, по – конкретно в частите, с които е присъдено обезщетение в размер на 10000 лв. за неимуществени вреди и в частта, с която е присъдено възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА. Излагат се съображения за несправедливо определен размер на обезщетението за неимуществени вреди и се претендира намаляването му, както и намаляване на адвокатското възнаграждение поне до минималния размер от 474 лв.

Срещу тази жалба е подаден писмен отговор, в който жалбата се оспорва.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба от Е. М. против Прокуратурата на Република България, с правно основание на предявения иск чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.201 и чл.309 ал.1 от НК по прекратеното с постановление от 27.05.2015г. наказателно производство по сл.дело № 109/2014 г. по описа на ОСлО – Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване – 25.09.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 12 878лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди за периода, през който е била отстранена от длъжност и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди - – заплатен адвокатски хонорар в досъдебното производство, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2016г., до окончателното им изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК, исковете са оспорени. В писмения отговор се възразява срещу допустимостта на претенцията за пропуснати ползи в размер на 14 500лв.

От фактическа страна се установява по делото, че срещу г-жа М. е било образувано сл.д.№ 109/2014г. на ОСлО – Варна, като с постановление от 24.11.2014г. била привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.201 от НК и по чл.309 ал.1 от НК.

На 25.11.2014г. прокурор от ВРП внесъл във ВРС искане по реда на чл.69 от НПК за отстраняването й от длъжност „старши разследващ полицай“ в 04 РУ при ОД МВР – Варна. С протоколно определение от 04.12.2014г. по ЧНД № 5404/2014г. на ВРС – ХХХVІІІ състав, влязло в сила на 09.12.2014г., искането било уважено, като обвиняемата по ДП № 109/2014г. на ОСлО-ОП-Варна, била отстранена от посочената по-горе длъжност, до отпадане на нуждата от взетата мярка.

Срещу г-жа М. е било образувано дисциплинарно производство по чл.207 ал.1 т.1 от ЗМВР, установено посредством представената към исковата молба призовка до нея, като изпълняваща длъжността „Ст.разследващ полицай” в РУ в ОДМВР от отдел „Досъдебно производство” при ОД на МВР – Варна, с която е поканена да се яви в сградата на ОД на МВР – Варна, за да бъде запозната със заповед № 8121К-3011/16.12.2014г. на Министъра на вътрешните работи за образувано срещу нея дисциплинарно производство. С покана, приложена по делото, г-жа М. е била поканена в срок до 06.01.2015г. да представи писмени обяснения във връзка със започналото срещу нея дисциплинарно производство за нарушения на служебната дисциплина, като за същите деяния, квалифицирани като престъпления, е била привлечена преди това като обвиняем по посоченото по-горе следствено дело.

С протокол от 23.12.2014 г. Г-жа М. е предала служебната си карта, във връзка с влязло в сила на 09.12.2014г. определение по ЧНД № 5404/2014 г. по описа на ВРС - 38 състав за отстраняването й от длъжност. На 13.01.2015 г. й било отнето разрешението за достъп до класифицирана информация, на основание чл.56 и чл.59 от ЗЗКИ.

Приключеното със заключително постановление от 21.04.2015 г. досъдебно производство е изпратено на РП - Девня с мнение за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност и на основание чл.234 ал.1 т.2 от НПК.

С постановление от 27.05.2015 г. на РП – Девня, потвърдено с постановление от 17.09.2015г. на прокурор при ВОП, било прекратено воденото срещу г-жа М. наказателно производство по сл.дело № 109/2014г. по описа на ОСлО – Варна за престъпление по чл.201 и чл.309 ал. 1 от НК, като постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 25.09.2015г.

Със Заповед № 8121К-4032/04.11.2015г. на Министъра на МВР, издадена на основание чл.226 ал.1 т.4 от ЗМВР, било прекратено служебното й правоотношение.

С разпореждане № 031-00-8148-1/04.01.2016 г. на ТП на НОИ Варна е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на г-жа М., на основание чл.54ж ал.1 вр.чл.54а ал.1 от КСО.

От представения по делото договор за правна защита и съдействие серия В № 131775 от 10.09.2015 г. е видно, че г-жа М. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. на адв. Росен Стоев Русев за осъщественото от него процесуално представителство и защита по ДП № 109/2014г. по описа на ОСлО – Варна, а от приложеното към настоящото дело досъдебно производство се установява, че именно този адвокат я е представлявал, като на л.35 от ДП № 109/2014г. по описа на ОСлО – Варна се намира пълномощното на същия.

Представено е удостоверение за раждане, съгласно което Е. М. е майка на детето С., родена на *** год. Не се спори по делото, че тя го отглежда сама.

По делото са събрани гласни доказателства за претърпени от г-жа М. вреди във връзка с наказателното преследване – свидетелски показания и СЕ.

От показанията на св. Б. се установява, че в момента Е.М. работи, но преди това, близо една година, била без работа. Работела в полицията като дознател, но имала някакви проблеми и била отстранена от длъжност. Една година не могла да започне друга работа, защото не й бил прекратен трудовия договор. През това време Е. М. била в лошо финансово положение, била потънала в заеми, а тя сама се грижела и продължава да се грижи за дъщеря си, която била на 12 години, когато майка й била отстранена от длъжност. Г-жа М. вземала заеми от роднини и приятели. Била емоционално срината, лежала в дома си и постоянно плачела. Детето също било много потиснато, стояло само при майка си, не излизало навън да си играе с други деца, притеснявало се за нея. Е. споделила с единия свидетел, че е много обидена от всичко, идвали призовки за нея и се притеснявала от съседите, не си плащала дори входните такси, защото нямала пари и семейството на свидетеля поемало тези нейни разходи. През това време Е. посещавала психолог. Животът й се променил. Преди това била весела, контактна, сега вече много рядко излизала. Преди била весел човек, имала приятели, но след това рядко поддържала контакти с тях. Не ги търсела, защото нямала средства да излиза, била ограничена в дома си. Г-жа М. споделяла, че е напуснала работа, защото била обидена от случилото се и не желаела вече да работи там.

Видно от медицинско удостоверение от 18.12.2014 г., издадено от д-р Р.Б. – психиатър, г-жа М. страдала от реакция на стрес с разстройство в адаптацията, в резултат на психотравма. Изписана й е била терапия с антидепресанти. При проследяване на състоянието на г-жа М. от същия лекар се установява от медицинско удостоверение от 21.10.2015г., че е продължила реакцията на стрес с разстройство на адаптацията, ведно с протрахирана депресивна реакция, г-жа М. е била депресирана, напрегната и тревожна, но без болестни изменения.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психологична експертиза се установява, че състоянието на г-жа М. по време на воденото срещу нея наказателно производство се е характеризирало с остър стрес, довел до дистрес и изпадане в състояние на регрес, неспособност да се грижи за себе си и дъщеря си и нужда от външна намеса за оцеляването на ищцата. Засегнати били жизненоважни нейни функции като хранене и сън, изпаднала в безпомощно състояние - липса на енергия, безинициативност, намалена волева активност и жизненост, демотивация, неспособност да се грижи за себе си и за дъщеря си, регрес като измерител за тежестта на състоянието й. След това преминава в „Реакция на стрес с разстройство в адаптацията", установена от психиатър в рамките на един месец и по-късно, преди да изтекат две години, въпреки назначената медикаментозна терапия, не отзвучала, преминала поради наличието на времевия критерий по МКБ - в „Протрахирана депресивна реакция". Г-жа М. преживяла психична болка и страдание, обида и срам. Нарушено е било качеството на цялостният й живот; наранено и травмирано психически е детето й.

Видно от заключението, че случилото се с М. е представлявало за нея остра /по неочаквания си характер/ и тежка /поради интензивността и силния негативен ефект върху целия й живот/ психотравма. Както тогава, така и в момента на съдебно-психологичното освидетелстване, г-жа М. разработва свръхценностно психотравмата като факт и преживяване, с произтичащите от него тревожно и депресивни симптоми.

Със Заповед № 6608/27.10.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ на съдия при ВРС, издадената по гр.д.№ 13191/2015г., е разпоредено г-жа М., в качеството й на длъжник, да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД сумата от 1808,30лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 03.11.2014г., с посочен номер в заповедта, сумата от 775,10лв. – договорна лихва за периода 05.03.2015 г. – 06.05.2015 г., сумата от 52,90 лв. – обезщетение за забава за периода 05.03.2015 г. – 15.10.2013 г., ведно със законната лихва от 26.10.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

От представеното удостоверение изх. № 365000-44661/29.11.2016 г., подписано от Директора на ОД МВР – Варна е видно, че ищцата е била служител в Дирекцията за периода от 07.01.2008г. до 10.11.2015г. вкл., като е напуснала на основание чл.226 ал.1 т.4 от ЗМВР/по собствено желание/, считано от 11.11.2015г. С определение от 04.12.2014г., постановено по ЧНД № 5404/2014г. по описа на ВРС, ХХХVІІІ състав, в законна сила от 09.12.2014г., служителката е отстранена от служба, на основание чл.69 ал.1 от НПК, считано от 09.12.2014г. Впоследствие наказателното производство по ДП № 109/2014г. по описа на ОСлО при ОП – Варна е прекратено и взетата спрямо служителката мярка „отстраняване от служба“ е отменена, считано от 09.10.2015 г. За периода на отстраняване от 09.12.2014 г. до 08.10.2015 г. вкл. са начислени и внесени всички осигурителни вноски. На служителката не е изплатено обезщетение за това, че е останала без работа/поради отстраняването й от длъжност на основание чл.69 ал.1 от НПК/, тъй като съгласно писмено становище на главния юрисконсулт на ОДМВР Варна, разпоредбата на чл.214 ал.4 от ЗМВР е неприложима. За прослужени 7 години, 10 месеца и 4 дни е изплатено обезщетение 7 брутни заплати: 1102,12лв. х 7 = 7714,84лв., на основание чл.234 ал.1 от ЗМВР.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е, че Е. М. е освободена от длъжност “старши разследващ полицай”, считано от 09.12.2014 г. и е възстановена на длъжност на 09.10.2015 г. Евентуалният размер на брутното трудово възнаграждение, което би получавала за периода от 09.12.2014 г. до 31.05.2015 г. е в размер на 1276,24 лв., а за периода от 01.06.2015 г. до 05.10.2015 г. е в размер на 1311,44 лв. За периода от 09.12.2014 г. до 08.10.2015 г. брутното трудово възнаграждение, което би получила М. се равнява общо на 12 878 лв.

При възстановяването й на длъжност през м.11.2015 г. са начислени и заплатени осигуровки за времето, през което е останала без работа, както следва: за периода 09.12. - 31.12.14 г. – за ДОО 289,75л в., за ДЗПО 40,47 лв., за периода от м. 01.15 г. до м.09.15 г. вкл. – за ДОО по 413,93 лв. месечно, за ДЗПО по 57,18 лв. месечно; за периода 01.10. – 08.10.15 г. – за ДОО 112,89 лв., за ДЗПО 15,77 лв. На М. са начислени и заплатени осигуровки за периода 09.12.2014 г. – 08.10.2015 г.вкл., както следва: за ДОО общо в размер на 4128,01 лв. и за ДЗПО общо в размер на 576,53 лв.

По делото не е било спорно, че исковете на г-жа М. са доказани по основание. Спорът пред въззивната инстанция е за размера им.

Безспорно е установено по делото, че срещу М. е водено незаконно наказателно преследване, че вследствие воденото наказателно производство срещу нея, във връзка с извършени действия на длъжностни лица от Прокуратурата на Република България, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство, са й били причинени неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с тези действия.

Спорно е какъв размер на обезщетение обуславят претърпените неимуществени вреди. Размерът следва да се определи съобразно продължителността, вида и интензитета на вредното влияние на наказателното преследване върху М., като се вземе предвид и доклоко понесените отрицателни въздействия са довели до трайни промени в живота й – върху психиката, качеството на живот, здравето и т.н.

В настоящото производство се установява, че в продължение на една година е водено наказетлното преследване, като почти десет месеца г-жа М. е отстранена и от работа. В този период тя е била лишена от доходи, сигурност, преживяла е сериозен психически срив и се е наложило да потърси помощ от лекар. Депресиванат й реакция все още не е преодоляна напълно, но няма данни да има последици върху здравето й или трайни изменения на психиката, които да са с необратим характер.

Качеството на живота на г-жа М. също сериозно е пострадало – тя е изпаднала в социална изолация, претърпяла е страдания и като родител, отглеждащ сам детето, отстранена е била от работата си в МВР, което е повлияло на репутацията й в обществото. Установи се, че по време на воденото срещу М. наказателно производство тя е преживяла остър стрес, довел до дистрес и изпадане в състояние на регрес, неспособност да се грижи за себе си и дъщеря си и нужда от външна намеса за оцеляването й. Поставените й диагнози от психиатър „Реакция на стрес с разстройство в адаптацията" и протрахирана депресивна реакция, преживяванията на обида и срам, нарушен родителски авторитет, бил накърнен тежко професионалния идентитет, са болезнени преживявания с висок интензитет, които обаче са обратими и почти отшумели понастоящем, пораи което и следва да се вземат предвид в рамките на действителния период, в който са претърпени. Психическите травми на г-жа М. не са довели до тежки необратими промени в тялото й, нито до заболявания в тесния смисъл на думата. По делото, всъщност, е проведена психологическа експертиза, по която вещото лице може да даде заключение относно влиянието върху преживяванията и личността на М. на наказателното преследване, но само вещо лице –лекар може да установи „диагноза по МКБ“, т.е. заболяване. Ето защо от заключението може да се приеме, че М. и понастоящем е уязвима на стрес и фрустрация, тревожност и потиснатост, но няма доказателства за отключено заболяване и трайни промени в психиката.

По делото не е било спорно, че след приключване на преследването М. сама е напуснала работа, поради преживяния от нея сром и уронване на професионалното й достойнство. Този факт също следва да бъде ценен като напускане на работа, вследствие болезнените преживявания от незаконното наказателно преследване.

Следва да се вземе предвид, че наказателното преследване е приключило за десет месеца, без мярка за неотклонение, която да ограничава свободата на М..

Преценявайки по справедливост, в съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и интензивността на причинените на М. морални болки и страдания, от незаконното обвинение, по отношение на които се събраха доказателства, че са в причинно-следствена връзка с воденото срещу нея наказателно производство, като съобрази и общата му продължителност, съдът намира, че сумата, достатъчна за репариране на причинените й от незаконното обвинение неимуществени вреди, като необходима и достатъчна за обезщетяването им възлиза на 6 000лв., поради което до тази сума предявеният иск се явява доказан по размер, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство - 25.09.2015 г., до окончателното й изплащане. За разликата над 6 000лв. до 50 000лв., като недоказан, искът следва да бъде отхвърлен, включително за присъждане на законна лихва върху тази разлика.

По имуществените вреди: съгласно задължителната съдебна практика, част от която е цитирана от ОС: решение № 355/03.08.2010 г. по гр.д.№ 1651/2009 г. на ВКС - ІІІ г.о., решение № 433/23.06.2010 г. по гр.д.№ 563/2009 г. на ВКС - ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. на ВКС - ІV г.о и др., разходваните средства за адвокатска защита в хода на наказателното преследване, което е прекратено или е приключило с оправдателна присъда, се явяват за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. На обезщетяване подлежат единствено реално направените разноски. По делото са представени доказателства, че М. е заплатила възнаграждение на защитника си в размер на 1000 лв. Няма основание това действително заплатено възнаграждение да бъде редуцирано в настоящия процес. Искът е основателен и следва да се уважи изцяло, тъй като за защитата си г-жа М. е заплатила именно тази сума, която е била наложена от действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело. В случая, в производството по репариране на вредите, единственият факт, който се преценява, е претърпяна ли е вредата и пряка последица ли е от увреждането. Не се установява този разход да е направен по друга причина, освен за защита в наказателното производство, не се установява това да е луксозен разход по приумица на г-жа М. – напротив, с оглед на заеманата от нея позиция в МВР и обвинението срещу нея, защитата й е била наложителна, а както се вижда, и ефективна.

По отношение на другите искове за имуществени вреди, те са неоснователни. Последиците на временното отстраняване от длъжност, когато то е предприето по причина на образувано наказателно производство, както е в случая, са в зависимост от изхода на наказателното производство. В разпоредбата на 237 ал.2 от ЗМВР е предвиден специален начин на обезщетяване на служители на МВР в случаите на отстраняване от длъжност по реда на НПК, когато наказателното производство спрямо тях бъде прекратено, а именно – имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Съобразно разпоредбата на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ,  Прокуратурата на Република България не следва да отговаря по реда на ЗОДОВ за претендираното от М. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучени трудови възнаграждения за периода на отстраняването й от длъжност, поради което и искът по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 12 878 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. В този смисъл е налице и съдебна практика. В цитирано от ОС определение № 701/03.06.2011г. по гр.д.№ 1812/2010г. на ВКС, ІІІ г.о, е прието, че при наличие на изрична регламентация за обема на отговорността за имуществени вреди, определена от специален закон/какъвто е ЗМВР/, недопустимо е прилагането на правни норми, уредени в друг специален закон, какъвто е ЗОДОВ, както и че при наличие на нарочна регламентация в специален закон за обема на отговорността за обезвреда на вреди от неполучаване на месечен доход само за определен отрязък от време, този обем не може да се разшири. Подобно е разбирането на ВАС в подобен казус в Решение № 9524 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8939/2016 г., III о., докладчик председателят Ж. П.

Решение № 73/12.06.2013, гр.д.№ 311/2012, ІV г.о., ВКС съдържа практика във връзка с чл. 225 КТ, който е аналогичен в по отношение на чл. 237 ЗМВР. Прието е от ВКС, че обезщетение над ограничения размер, в който работодателят отговаря за незаконно оставане без работа, в случая отстраняване от длъжност, може да се търси само за имуществени вреди, надхвърлящи определения размер и резултат от деликт по чл. 45 ЗЗД, и то от виновното за това длъжностно лице. Може да се приеме по аналогия, че това е и начинът, по който може да се търси по-голям обем на отговорността на държавата от предвидения в чл. 237 ЗМВР, но в случая липсват твърдения, относими към посочената възможност, а и те не са относими към ЗОДОВ. В конкретния случай г-жа М. е претендирала във въззивната жалба да й присъди алтернативно обезщетение за времето над шестте месеца, за които има право на обезщетение по ЗМВР. Но разширяването на обема на отговорността на Държавата, извън предвидения в специалния закон, не намира своето основание в ЗОДОВ.

Във всички случаи, ЗМВР урежда особени обществени отношения и е специален по отношение на ЗОДОВ, поради което и редът за обещетяване на г-жа М., с оглед на работата й в системата на МВР, е по специалния закон. Ето защо исковете й, свързани с неполученото трудово възнаграждение са изцяло неоснователни.

В частта от въззивната жалба, касаеща възнаграждението по  чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата/ЗАдв/ има произнасяне от ОС по реда на чл. 248 ГПК.

Поради несъвпадане на изводите на ВАпС и ОС решението следва да се отмени в частта, с която е уважен искът за неимуществени вреди за разликата над 6000 лв. до 10000 лв., като вместо него се постанови друго, с което искът бъде отхвърлен за същата разлика.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО в следните негови части: в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 10000 лв., ведно със законната лихва; в частта, с която е отхвърлен искът за имуществени вреди в размер на 12878 лв., в частта, с която е уважен искът за имуществени вреди в размер на 1000 лв., в частта, с която е уважен искът за неимуществени вреди в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва.

В частта за разноските решението следва да се измени, съобразно отхвърлената от ВАпС част от иска, а именно: следва да се намали размера на дължимото адвокатско възнаграждение на адв. Д. на 630 лв., а деловодните разноски – на 38 лв.

Пред настоящата инстанция г-жа М. е претендирала разноски – 5 лв. за д.т., които не следва да се присъждат, и възнаграждение на адв. Д. за безплатна адвокатска помощ, каквото следва да се присъди в размер на 630 лв.

Предвид горното , съдът

                                     РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 755/15.05.2017 год. по гр.д. 1834/2016 год. на ОС Варна, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Е.М.М., на основание: чл.2. ал. 1. т. 3 от ЗОДОВ сума,  представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинения по сл.д. 109/2014 год. по описа на ОСлС — Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2015 год. до окончателното й изплащане, само за разликата над 6000 лв. до 10000 лв.,  И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Е.М.М. срещу Прокуратурата на РБ за осъждането на Прокуратурата да заплати на Е.М.М., на основание чл.2. ал. 1. т. 3 от ЗОДОВ, обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинения по сл.д. 109/2014 год. по описа на ОСлС — Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2015 год. до окончателното й изплащане, САМО ЗА РАЗЛИКАТА над. 6000 лв. до 10000 лв.

ИЗМЕНЯ решението в частта за разноските, като ги намалява на 630 лв. разноски за адвокатски хонорар за първата инстанция в полза на адв. Д., и 38 лв. деловодни разноски, дължими от Прокуратурата.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 755/15.05.2017 год. по гр.д. 1834/2016 год. на ОС Варна, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Е.М.М., на основание: чл.2. ал. 1. т. 3 от ЗОДОВ сумата от 6000 лева,  представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинения по сл.д. 109/2014 год. по описа на ОСлС — Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2015 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1000 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.09.2016 год., ВЕДНО със сумата от 38 лева направени по делото разноски; ОТХВЪРЛЕНИ СА исковете на Е.М.М. срещу Прокуратурата на РБ за разликата над 10000 лв. до 50000 лв. по отношение на неимуществените вреди; за сумата от 12878 лв., имуществени вреди от отстраняването й от длъжност; осъдена е Прокуратурата на РБ да заплати на адв. Х.Д. от ВАК възнаграждение в размер на 630 лв., на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ да заплати на адв. Х.Д.Д. от ВАК адвокатски хонорар за представителство във въззивната инстанция, съобразно уважената част от иска, в размер на 630 лв., на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :