Р Е Ш Е Н И Е № 170

гр. Варна, 02.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 388 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по следните жалби и против следните съдебни актове, постановени по гр.д. № 600/14г. на ДОС, както следва:

1. Въззивна жалба на Р.А.Л. *** срещу решение № 49/20.02.15г., постановено по посоченото дело, в частите, с които е бил отхвърлен иска му против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди – психически и емоционални страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт, в следствие на незаконното му обвинение в извършването на престъпления по чл. 302 т. 1, вр. чл. 301 ал. 2 от НК, за това, че на 01.07.2011г. в гр. Добрич, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение: полицейски орган – младши разузнавач по линия „издирване” в сектор „Криминална полиция” при Първо РУ „Полиция”, ОД на МВР гр. Добрич, приел дар – банкнота от 50лв., които не му се следват, загдето е нарушил служебните си задължения – чл. 159 ал. 7 от ЗМВР и т. 6 пр. 4 и 5 от Разпореждане № І – 9827: 20. 07. 2005г. на Директора на дирекция „КИАД” в МВР. С постановление от 15.03.2012г. горното обвинение било прецизирано, като нарушението на служебните задължения било въз основа на регламентите на чл. 157 ал. 3 от ЗМВР и чл. 4 ал. 1 от Наредба за реда и достъп до информационните фондове на МВР, издадена на основание чл. 61 ал. 10 от ЗМВР, и по чл. 360 от НК, за това, че на 24. 06. 2011г. в гр. Добрич, разгласил сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено съгласно чл. 157 ал. 3 от ЗМВР и чл. 4 ал. 1 от Наредбата за реда и достъп до информационните фондове на МВР, издадена на основание чл. 61 ал. 10 от ЗМВР, като предоставил на С. Я. С. от гр. Добрич информация за това, че Е. И. Х. от с. Изворско, общ. Аксаково, притежава свидетелство за правоуправление на МПС, и незаконното му задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 01.07.2011г. – 20.09.2011г. и „домашен арест“ за периода 20.09.2011г. – 02.11.2011г., за разликата над присъдения размер от 12 000 лв. до предявения размер от 60 000 лв.; и е бил отхвърлен иска му против Прокуратурата на Р България за осъждането й да му заплати сумата от 3 000лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари по наказателното производство във връзка с незаконното му обвинение в извършването на описаните по-горе престъпления, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 07.11.2013г. до окончателното им изплащане. В жалбата се поддържа, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди не компенсира адекватно претърпените от незаконното обвинение и задържането под стража вреди – не е бил отчетен приноса на ответната страна за разгласяване чрез медиите на данните за повдигнатото на ищеца обвинение, тъй като нейните служители са действали недобросъвестно и деликтно; не са били отчетени негативните психически изживявания на ищеца във връзка с извеждането му от сградата на Първо РУП на МВР-Добрич с белезници и без връзки на обувките и отвеждането му под конвой в съда за вземане на мярка за неотклонение в досъдебното производство /което е станало без прокурорът да е издавал постановление за задържане и довеждане с цел явяване пред съда, съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, въпреки, че е бил длъжен да осъществи съответен контрол, за да не допусне ограничаване на свободата на придвижване на ищеца/; не са били отчетени като фактор за негативните изживявания на ищеца и поставянето му в унизителни и нечовешки условия в ареста, за което също следва да отговаря Прокуратурата на РБ; не са били отчетени в пълна степен особеното обществено и длъжностно качество на ищеца, довело до по-силен дистрес, както и емоционалния стрес от наложените обезпечителни мерки. Всичко това е довело до нарушение на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва се и извода на съда за недължимост на обезщетението за имуществени вреди, тъй като по делото са налице договорите за правна защита и съдействие, по които са били изплатени уговорените адвокатски хонорари.

Насрещната страна не е депозирала отговор на тази въззивна жалба.

2. Въззивна жалба от Прокуратурата на РБ срещу решение № 49/20.02.15г., постановено по посоченото дело, в частта му, с която е била осъдена да заплати на ищеца сумата от 12 000лв. като обезщетение за описаните по-горе неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършването на посочените престъпления, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и съдебно-деловодни разноски. Счита се решението в тази част за неправилно, тъй като по делото не е била доказана причинната връзка между претърпените вреди и повдигнатото обвинение. Не са били отчетени обстоятелствата, че заключението на СпЕ е било изготвено от експерт, който не е работил с други служители на МВР, че същият не е бил запознат с данните от кадровото досие на ищеца за налагани порицания. Определеният размер на обезщетението от 12 000лв. се счита за необосновано висок съобразно принципа за справедливост и съдебната практика по аналогични дела. Претендира се отмяна на решението като неправилно, а евентуално – да се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззвна жалба от насрещната страна Р. Л., с който същата се оспорва като неоснователна. Посочено е, че заключението на вещото лице не е било оспорено от представителя на ответника. Поддържа се, че по делото са установени всички вреди, претърпени вследствие на повдигнатото и поддържано от ответника обвинение, по което е бил оправдан.

            3. Частна жалба на Р.А.Л. *** срещу определение № 467/22.05.15г., постановено по посоченото дело, с което е оставено без уважение искането му, инкорпорирано във въззивна жалба с вх. № 1940/ 19.03.2015г., против решение № 49/ 20.02.2015г., постановено по гр. д. № 600/ 2014г. на ДОС, за изменение на решението в частта на разноските. Тъй като процесуалното представителство на ищеца по делото е било осъществено от двама адвокати, но в рамките им на адвокатско съдружие /на което ищецът е бил клиент съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗА/, то и изплатеното от ищеца възнаграждение е за един адвокат и следва да се присъди като такова. Не е било необходимо представянето на доказателства за наличието на адвокатското съдружие пред съда, тъй като регистрите на българската адвокатура са публични, а с исковата молба са били описани данни за идентификационния № на адвокатското съдружие. И двамата адвокати от съдружието са били упълномощени поотделно, тъй като самото съдружие не е персонифицирано и не може да осъществява процесуално представителство, но това разделно упълномощаване не налага извода за изплащане на две адвокатски възнаграждения. Доказателствата за изплащането на адвокатския хонорар /по една банкова сметка – ***/ сочат на единния му характер, какъвто е и характера на осъществената адвокатска защита от сдружените адвокати. Индиция за това, че е заплатен един адвокатски хонорар, е обстоятелство, че същият е съобразен с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС. Начина на разпределението на единния хонорар между сдружените адвокати е въпрос на техни вътрешни отношения. Претендира се отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на решението в частта му за разноските.

            Насрещната страна не е депозирала отговор на частната жалба.

            В с.з. пред въззивната инстанция ищецът поддържа чрез процесуален представител въззивната и частната си жалба, както и дадения отговор на въззивната жалба на насрещната страна. В депозираните писмени бележки се поддържа, че не е налице хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ за изключване или редукция на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца, препращайки към аргументацията, съдържаща се в изложение пред първоинстанционния съд.

            В с.з. пред въззивната инстанция ответникът чрез прокурор от Апелативна прокуратура-Варна поддържа жалбата си и оспорва жалбите на ищеца. Навежда и оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като съдът се е произнесъл, присъждайки обезщетение и за оправдаването на ищеца по обвинение по чл. 360 от НК, но е бил сезиран само с претенция за обезщетение от оправдаването му по обвинение по чл. 302 от НК. В депозирани писмени бележки поддържа съображенията си за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната му от Прокуратурата на РБ част.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

            Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от Р.А.Л. *** срещу Прокуратурата на Република България, с предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 60 000.00 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване авторитета, доброто име и цялостната сфера на личен, професионален и социален живот, в причинени болки и страдания, силен емоционален стрес и тежко нервно напрежение, вследствие на обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, във връзка с чл. 301, ал. 2 от НК по ДП № 21/2011г. на ОСлС при ОП-Добрич, образувано в НОХД № 202/2012г. на ДОС, приключило с оправдателна присъда; както и да му заплати сумата от 3000лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари в наказателното производство по посоченото дело, ведно със законната лихва от 07.11.13г. до окончателното им изплащане. В обстоятелствената част на исковата молба подробно са изложени твърдения за претърпените неимуществени вреди, които са следствие на повдигнатото и поддържано обвинение от Прокуратурата по посоченото наказателно дело, вкл. и за деяние, извършено на 24.06.11г. и квалифицирано по чл. 360 от НК /освен за деянието от 01.07.11г., квалифицирано от обвинителния орган по чл. 302, т. 1, вр. 301, ал. 2 от НК/, по което е бил оправдан.

            От материалите по НОХД № 202/13г. на ОС-Добрич, включващи ДП № 21/2011г. на ОСлО при ОП-Добрич, ЧНД - образувани по искания по чл. 64, ал. 1 от НПК, по чл. 65 от НПК и чл. 72 от НПК, както и делата от инстанционните проверки на постановената първоинстанционна присъда се установява следното: наказателното производство против ищеца в досъдебната му фаза е образувано на 01.07.2011г. като на същата дата той е бил задържан след проведена операция от служители на отдел „Вътрешна сигурност” при МВР за установяване извършването на престъплението „подкуп” – приел дар /банкнота от 50 лв./, които не му се следват, загдето е нарушил служебните си задължения на младши разузнавач по линия „Издирване” в сектор „Криминална полиция” при Първо РУ „Полиция” на ОД на МВР-Добрич, предоставяйки информация на едно трето лице от информационните масиви на МВР, извън установения за това ред. На същата дата е бил привлечен като обвиняем за извършеното по-горе престъпление и с протоколно определение от съдебно заседание, проведено също на 01.07.2011г., в 18.00ч. по ЧНД № 329/11г. на ДОС, на ищеца е била наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, като определението е подлежало на незабавно изпълнение. Предварителното задържане на ищеца за срок от 24 ч. е било постановено със заповед от 01.07.2011г., издадена от гл. инспектор К. на основание чл. 63 ал. 1 т. 1 от ЗМВР /отм./. Липсват доказателства ДОП да е издала постановление, с което и на основание чл. 64 ал. 2 от НПК да е продължила задържането на ищеца в срок до 72ч. с оглед осигуряване явяването му пред съд, но и това не е било необходимо.

            Мярката за неотклонение на ищеца от „Задържане под стража” в „Домашен арест” е била изменена с определение 70/12.09.2011г. по ЧНД № 437/ 2011г. на ДОС, потвърдено с протоколно определение № 235/20.09.2011г. по ВЧНД № 360/ 2011г. на Апелативен съд гр. Варна. С протоколно определение № 81/02.11.2011г. по ЧНД № 523/2011г. по описа на ДОС мярката за неотклонение „домашен арест“ е била променена в „парична гаранция“ в размер на 500лв., вносими в 7 – дневен срок. С платежно нареждане от 03.11.2011г. гаранцията е била внесена по сметка на ДОС.

            С определение № 187/09.09.2011г. по ЧНД № 438/ 2011г. на ДОС и на основание чл. 72 ал. 2 от НПК, вр. чл. 397 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК е било допуснато обезпечение на предвиденото в състава на престъплението по чл. 302 т. 1, вр. чл. 301 ал. 2 от НК наказание „глоба“ в размер до 20 000лв., посредством налагането на следните обезпечителни мерки: „възбрана“ върху недвижим имот – апартамент със застроена площ от 112. 99 кв. м., находящ се в гр. Добрич, ж. к. „Добротица“ бл. 38 вх. А ет. 1 ап. 1, и обезпечителна мярка „запор“ върху л. а. м. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с ДК№ ТХ 48 58 ХА - и двете собственост на Р.А.Л.. С определение № 250/02.12.2013г. обезпечителните мерки са били отменени.

            Наказателното производство в съдебната му фаза е образувано по внесения на 03.05.12г. обвинителен акт против ищеца за извършено от него на 01.07.11г. престъпление по чл. 302, т. 1 вр. 301, ал. 2 от НК /подробно описано като фактически състав по-горе/, както и за извършено престъпление по чл. 360 от НК, за деяние от 24.06.11г., когато е посочено, че ищецът е разгласил сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено съобразно норми на ЗМВР и съответната Наредба, регламентираща реда и достъпа до информационните фондове на МВР. С присъда № 1/17.01.2013г. по НОХД № 202/ 2012г. на ДОС Р.А.Л. е бил признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 302 т. 1, вр. чл. 301 ал. 2 от НК, като е бил признат за виновен в по-леко наказуемото престъпление по чл. 360 от НК, за това, че на 01.07.2011г. в гр. Добрич, разгласил сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено съгласно чл.157, ал.3 от Закона за министерството на вътрешните работи: „Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения в закона ред” и чл.4, ал.1 от Наредба за реда и достъп до информационните фондове на МВР, издадена на основание чл.161, ал.10 от ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 71/01.09.2006г.: „Информацията от информационните фондове на МВР се предоставя на заявителя от Министъра на вътрешните работи или от ръководителя на съответното структурно звено по чл.9 от ЗМВР”, а именно предоставил на А. П. П. от гр.Добрич лични данни: адрес по местоживеене и снимка на С. А. А. от гр.Варна, адрес по местоживеене и телефонни номера на родителите му и телефонен номер на съпругата му, като на основание чл. 78а ал. 1 от НК бил освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 360 от НК и му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. С присъдата Р.А.Л. на основание чл. 9 ал. 2 от НК бил признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 360 от НК, за това, че на 24.06.2011г. в гр. Добрич разгласил сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено съгласно чл.157, ал.3 от ЗМВР: „Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения в закона ред” и чл. 4 ал. 1 от Наредба за реда и достъп до информационните фондове на МВР, издадена на основание чл.161 ал. 10 от ЗМВР, обнародван в бр. 71/ 01.09.2006г.: „Информацията от информационните фондове на МВР се предоставя на заявителя от Министъра на вътрешните работи или от ръководителя на съответното структурно звено по чл. 9 от ЗМВР”, а именно предоставил на С. Я. С. от гр.Добрич информация за това, че Е. И. Х. от с. Изворно, общ. Аксаково, обл. Варна, притежава свидетелство за правоуправление на МПС. С решение № 72/13.05.2013г. по ВНОХД № 50/ 2013г. на Апелативен съд гр. Варна присъдата е била потвърдена, а въззивното решение е било оставено в сила с решение № 440/ 07.11.2013г. по н. д. №  1339/ 2013г. на ВКС, І н. о.

            От представените в първоинстанционното дело доказателства, представляващи документи от личното кадрово досие на ищеца става ясно, че същият е встъпил в длъжността „младши разузнавач“ на 01.10.2001г. (преди това за периода от 16.04.1987г. до 01.07.95г. е бил в системата на МВР като полицай – уволнен по собствено желание; от 19.02.1996г. отново е назначен като ст. полицай и от 01.10.2001г. – мл. разузнавач – по данни от кадровата справка на л. 120 от делото на ДОС). На същия е било наложено наказание „мъмрене” през 2003г. за това, че е нарушил реда за извършване на задгранично пътуване, както и наказание „порицание” през 2005г. за изгубена служебна карта и личен знак. Бил е обаче и многократно награждаван за примерното изпълнение на служебните си задължения. Със заповед № з – 2383/30.08.2011г., издадена от Директора на ОД на МВР гр. Добрич, на Р.А.Л. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Според мотивите на заповедта, най-тежката дисциплинарна санкция е наложена за това, че на 01.07.2011г. ищецът е извършил дисциплинарно нарушение – в качеството му на младши разузнавач е получил подкуп в размер на 50лв. срещу предоставена от него информация, придобита от информационните фондове на МВР, съдържаща лични данни на трето лице – действия, съставляващи използване на служебно положение за лична облага, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, което е предизвикало широк отзвук сред обществеността чрез медиите и е уронило престижа на МВР.

            Ищецът е представил към исковата си молба заверени преписи от вестник „Нова добруджанска трибуна“, бр. 121 от 04.07.2011г., в който на страница 2 има публикувана статия, озаглавена „Задържаха с 50лв. подкупен полицай“. В статията името на задържаното лице е посочено с инициали Р. Л, като е посочено, че данните за ареста са въз основа на информация от окръжния прокурор. Представена е и разпечатка от електронен документ от новинарски сайт „Блиц“ от 28.06.2012г., видно от който е публикувано съобщение, че Добричкият окръжен съд е дал ход на делото срещу 47 – годишният бивш полицай Р.А., срещу когото имало повдигнати две обвинения – за подкуп и разгласяване на забранена информация. На 04.07.2011г. в новинарските сайтове на „Дарик нюз“ и „Днес.бг“ са били публикувани съобщения, че подкуп от 50лв. е оставил добрички полицай Р. Л. в ареста. Новините са били разпространени въз основа на прессъобщения на Добричкия окръжен съд, публикувани в блога на съда /л. 85 от първоинстанционното дело/.

            По повод твърденията за влошаване здравословното състояние на ищеца са представени магнитно-резонансна томография на ляво коляно от 16.11.2006г., епикриза от 15.12.2006г. на МБАЛ „Теодоси Витанов“ – Трявна и фактура № 1623/ 20.12.2006г. за импланти за пластика на предна кръстна връзка, които в своята съвкупност подкрепят твърдението на Р.Л., че през м. 12.2006г. е била извършена операция на лявото му коляно. От предоставената от ОС „ИН“ гр. Добрич медицинска справка на задържания под стража Р.Л., както и бланка за раздадени лекарства, се установява, че по време на престоя си в ареста ищецът е получил витамини „Суправит“ и крем за мазане /външно/ „Дийп Рилийф“. Няма вписани данни да е получавал лекарства извън ареста.

            От представеното удостоверение от отдел „Здравеопазване“ към Община гр. Добрич /л. 30, на гърба/ е видно, че трудовото възнаграждение на съпругата на ищеца Л. Л., към момента на неговото задържане през 2011г., е била в брутен размер на 508. 20лв. месечно Представен е и договор за отпускане на потребителски паричен кредит /л. 40 и сл./, сключен на 04.09.2012г. между „УниКредит Булбанк“ АД и Л. Л., за сумата от 1 700лв. чиста стойност на кредита, със срок за погасяване три години. Поръчител по кредита е бил ищеца Р.Л., като в неговите данни е посочено, че чистият му месечен доход е в размер на 400лв. като пенсионер.

            Ищецът е представил също така договор за поръчка от 21.07.2011г., сключен между съпругата му Л. Л. и „Джиауто“ ЕООД с предмет на договора – извършване на продажба на МПС – л. а. м.„Опел корса“ с ДК№ ТХ 8501 ХС. Представен е договор за покупко-продажба на въпросното МПС, сключен на 15.12.11г. между Л. Л., лично и като пълномощник на Р.Л., и лицето М. Р. И., за сумата от 1500лв.

            От показанията на св. Р. Р. /дългогодишен колега и приятел на ищеца/ се установява, че същият е узнал за арестуването на Л. в същия ден и по-късно го е видял в изолатора в управлението. Имали са обаче среща в дома на ищеца едва след промяната на МНО в „домашен арест”. Ищецът е изглеждал видимо отслабнал и при срещата на погледите им е изразил емоция и се е просълзил. Л. е споделил, че е имал здравословни проблеми в ареста, свързани с оперирания му крак. След време ищецът е споделил на свидетеля, че търсел работа, но навсякъде му отказвали. При срещи с бивши колеги в центъра на града те са се отвръщали от среща с ищеца и не са го поздравявали. По-късно свидетелят заявява, че реакцията сред колегите в управлението е била, че те не са вярвали ищецът да е извършил такова деяние. Ищецът е споделил на свидетеля, че целият процес е направен така, че самият той да бъде очернен. Изпитвал е огорчение и е изразявал недоволство и от дисциплинарното си уволнение.

            Свидетелят Р. А. е дългогодишен съсед на ищеца и е научил за задържането му от медиите. След освобождаването на Л. от ареста, свидетелят го е видял и го описва като рухнал отвсякъде, изтерзан човек, затворен, разсеян. Свидетелят счита, че ищецът е вече променен, изчезнал е живеца от очите му, счита го за депресиран. Свидетелят описва ищеца като почтен, откровен, чист и прям човек. След случилото се хората се отнасяли към ищеца с предразсъдъци, отбягвали го и това го е обиждало. Създалите се финансови затруднения са принудили ищеца да замине на работа в чужбина. Л. е споделял на свидетеля за лошите условия в ареста.

            От показанията на свидетеля Л. Л. /също дългогодишен съсед на ищеца/ се установява, че съседите са разбрали за задържането на ищеца заради подкуп от медиите и са го коментирали. Преди случилото се ищецът е бил „душата на компанията” – бил е весел, жизнерадостен, оптимистично настроен и с високо самочувствие, а след ареста нямал нито самочувствието, нито веселостта. Свидетелят е забелязал тъга и омерзение, както и недоверие у ищеца към всички институции и държавата. Споделял е на ответника, че се чувства унижен от изхвърлянето му от системата на МВР. Л. се оплаквал на свидетеля за финансовите си затруднения след излизането от ареста – за издръжката на семейството, за заплащане на адвокати за делото.

            Показанията на разпитаната като свидетел съпруга на ищеца – Л. Л. съдът преценява с оглед на нейната заинтересованост по реда на чл. 172 от ГПК. Тя споделя, че е присъствала на извеждането на съпруга й от следствения арест, за да го отведат до съда за разглеждане на МНО. Л. е бил с белезници, без връзки на обувките си и вървял с ниско наведена глава, тъй като по същото време много негови колеги са излизали от работа. При първата им среща в деня на свиждане свидетелката е намерила съпруга си много посърнал, изплашен и стресиран. Отричал е да е извършвал престъплението подкуп. Л. е имал два пъти свиждане с дъщеря си, която тогава е била на 17 години /абитурентка/, но е отказал свиждане с родителите си, тъй като не е искал да го виждат на това място и в такова положение. При срещите на Л. с родителите му след излизане от ареста винаги е имало много сълзи, било е тягостно. Ищецът се е затворил и не е искал да има посещения в дома му. Съпругата сочи, че той все още е затворен и не е човека, когото тя познава отпреди. На ищеца му е тежало и, че негови бивши колеги го контролират по време на домашния му арест, посещавайки дома им в различни части на денонощието. Споделил е на свидетелката за отказа на бивш негов колега да се здрависат при среща в центъра на града, когато е била изменена и предпоследната МНО. За този период свидетелката сочи и за настъпилите финансови затруднения, тъй като всички разходи е следвало да поема тя от заплатата си – за издръжката на ищеца в ареста, за издръжката на дъщеря им, която е ходела на уроци с оглед кандидатстване и за адвокатски хонорари. Това е довело до продажбата на автомобила на свидетелката и до вземане на кредити. Тези затруднения допълнително са потискали ищеца, а още повече, когато са били наложени възбраната върху жилището му и запора върху автомобила. Освен това не е успял да започне работа, тъй като работодателите му са го питали защо е напуснал системата на МВР. По време на ареста оперирания крак на ищеца видимо е бил отслабнал.

         От заключението на СПЕ, изслушано пред първоинстанционния съд се установява, че ищецът е преживял стрес и последвал дистрес с водещи вегетативни прояви – тревожност, вътрешно напрежение, промени в апетита и съня. Вещото лице е посочило, че личностната тревожност, която е устойчива индивидуална характеристика, отразяваща предразположението на субекта към тревога и наличието у него на тенденцията да възприема широк спектър от тревожни ситуации, отговаряйки на всяка от  тях с определена реакция, у ищеца е в умерено равнище. Личностната тревожност, като предразположеност, се активизира за възприемане на определени стимули, оценявани от човека като опасни, свързани със специфични ситуации на заплаха за неговия престиж, самооценка, самоуважение. Според вещото лице у ищеца е в повишена степен неговата ситуативна тревожност, която, като състояние, характеризира субективното преживяване на емоциите: напрежение, безпокойство, загриженост, нервност. Това състояние възниква като емоционална реакция на стресова ситуация и може да бъда различно по интензивност и динамичност във времето. Пред съда вещото лице е потвърдило, че ищецът е чувствал в значителен период от време – около пет месеца, заплаха от бъдещо осъждане, страх от дискредитиране на неговото достойнство, което е имал в обществото, страх от лично дискредитиране, тъй като дъщеря му е била 12-ти клас, абитуриентка. Отразена по ползваната от вещото лице „Скала за социална адаптация“ заплахата от затвор, арест и задържане е втора по интензитет /оценена с 65 от 100 точки/. Интензивността и продължителността на това състояние не е довело до дистрес, който да се е проявил с телесни заболявания и нарушения на психичните функции. Вещото лице е дало заключение, че общата реакция на ищеца била свързана със спецификите на неговата личност, ценностната му система, честолюбието му, неговата чувствителност към обиди и огорчения. Пред съда е уточнило, че ищецът имал изградена представа за себе си като морален човек. Възприемал случващото му се като недопустимо и наказуемо, тъй като считал, че уронва престижа и достойнството му и този, който му го причинява, следва да си получи заслуженото. Като резултат от задържането и обвинението му се е променил хода на ежедневието му, а оттам – и хода на живота му. Влияние върху личността му оказал и широкия медиен отзвук, тъй като твърденията, че полицай е заловен с подкуп се възприемало от медиите като сензация, а обществото било настроено явно негативно. Чувствал се така, като че ли всички знаят за неговото обвинение и го сочат с пръст на обществени места. Тежко преживял физическото посегателство, в което понятие вещото лице влага смисъл, че при мярка за неотклонение „домашен арест“ не можел да напуска дома си, което ограничавало неговата дейна личност. Вещото лице не е констатирало увреждащи състояния на психичния мир, нито психични заболявания като резултат от действията на полицията и прокуратурата. Констатирало е промяна на личността на ищеца от екстровертен в интровертен тип  - затворил се е в себе си и е започнал да се притеснява, да обмисля какво е могъл да стори, както може или не може да говори. Според вещото лице тази промяна не е грандиозна за личността, а е от временен характер, който ще отшуми за период в зависимост от възможността личността да се справи с нея. Вещото лице приема, че макар и при липса на пълна сигурност, с голяма доза увереност може да се приеме, че престоят на Р.Л. в ареста, домашният му арест, наказателното производство, информацията в медиите са причините за неговия стрес и последвалия дистрес. Случилото се е наранило неговото достойнство.

            Правни съображения и изводи.

            На първо място следва да се посочи, че обжалвания съдебен акт не е недопустим поради произнасяне по непредявен иск. Това е така, защото макар и в петитума на исковата молба да не е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди се претендира и за оправдаването на ищеца за деянието, по което му е било повдигнато обвинение по чл. 360 от НК, то в обстоятелствената част на исковата молба подробно е изложена фактическата обстановка на претърпените морални вреди, вкл. и от оправдаването за това деяние и се претендира общо обезщетение. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 377 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова - при определяне размера на претърпяните от незаконните действия на държавните органи по чл. 2 ЗОДОВ, неимуществени вреди, обезщетението следва да се определя общо, без да се вземат предвид броя на повдигнатите обвинения. Следва да се вземе предвид тежестта на преживяванията, срокът на незаконното наказателно преследване или задържане и конкретните прояви на преживявания за всеки един човек поотделно.

            Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

            От посоченото по-горе се установи, че наказателното производство против ищеца е проведено за период от 01.07.11г. до 07.11.13г., когато с окончателен съдебен акт е потвърдена произнесената от първоинстанционния съд присъда – общо 2 години, 4 месеца и 7 дни. Повдигнатото обвинение против ищеца по чл. 302, т. 1 във вр. с чл. 301, ал. 2 от НК, по което същият е бил оправдан, е за тежко умишлено престъпление тъй като предвиденото наказание е лишавано от свобода от 3 до 10 години - по арг. от чл. 93, т. 7 от НК. Това неминуемо също е оказало влияние върху психиката на ищеца.

            По отношение на ищеца са взети две от най-тежките МНО – „задържане под стража”, търпяна за период от 2 месеца и 20 дни, както и „домашен арест” – за период от 1 месец и 13 дни. Същите очевидно са взети с оглед обвинението в извършването на тежкото престъпление, тъй като за престъплението по чл. 360 от НК /второто обвинение/, предвиденото наказание е до 1 година лишаване от свобода или пробация.

            Престъплението „подкуп” и то извършено от полицейски служител има особен обществен резонанс, тъй като тези деяния основно накърняват доверието на обществото в държавните институции и по-специално в системата на МВР, която е призвана да гарантира именно обществения ред и спокойствието. Именно поради тази причина и в настоящия случай обществения отзвук е бил много широк и отразяването му в местните печатни и електронните медии допълнително е създало условия за възбуждане на негативно отношение спрямо ищеца. Информацията е подадена от Окръжната прокуратура в гр. Добрич /макар и с инициалите от имената на ищеца, но същият е бил разпознаваем в един не толкова голям град/ и след това съвсем естествено е отразяван и процеса в досъдебната му фаза /относно мерките за неотклонение/ и в съдебната му фаза. В последна сметка ищецът е оправдан в това да е извършил престъплението „подкуп” като при същите фактически обстоятелства е признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 360 от НК, за което е освободен от наказателна отговорност с налагането на административно наказание, а по второто обвинение по чл. 360 от НК е оправдан /поради наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като деянието е явно малозначинтелно, поради което и не е общественоопасно и не е престъпление/.

            Горното налага извода, че именно поради повдигнатото обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление ищецът е бил принуден да изтърпи наложените тежки мерки за неотклонение, които поради оправдателната присъда се явяват незаконосъобразни. Същите драстично и за не малък период от време /общо 4 месеца и 1 ден /са накърнили неговите права. Ищецът е имал съзнанието и самочувствието на дългогодишен полицейски служител с добра професионална и лична репутация, за което са му давали основание многобройните отличия и награди /вярно е, че има две наложени леки наказания, но същите са за несъществени нарушения и отдавна заличени/. Задържането му и поставянето в ареста, охраняван и съпровождан от бившите си колеги, изложен и на всеобщото им внимание при конвоирането му до съда за определяне на първоначалната МНО, безспорно са го унижили и накърнили човешкото му достойнство и професионалната му чест /така и съпругата му в своите показания и споделеното с останалите свидетели/. Това състояние е продължило и през време на свижданията в ареста, където е трябвало да осъществява срещите си и с непълнолетната си дъщеря. Именно тези негативни емоции и чувство на срам пък са го накарали да отказва свиждания с неговите родители /отново св. Л./. Многобройни и еднопосочни по съдържание са свидетелските показания за състоянието на ищеца след излизането му от ареста и по време на домашния арест, а и след това – от „душата на компанията”, от човек с добро лично и професионално самочувствие се е превърнал в изтерзан и дори озлобен към всичко случващо се. Ищецът безспорно е изпитвал и тревога от евентуалното му осъждане и от евентуалното му лишаване от жилище и личен автомобил, както и всички финансови затруднения, вследствие на тези две тежки мерки за неотклонение.

            Незаконното обвинение на лица, упражняващи определени професии, сред които и служители на МВР, в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера /Решение № 267 от 26.06.2014г. по гр.д. № 820/2012г. на ВКС, IV ГО, ГК/. В тази връзка и показанията на свидетелите Радев, Атанасов и Лазаров, че ищецът много тежко е понесъл обвиненията, загубил е вяра в държавните институции, чувства се омерзен и изоставен.

            Още тук следва да се посочи обаче, че дисциплинарното уволнение на ищеца, което не е обжалвано по съответния ред от ищеца /но не и заради това/, не може да бъде поставено в пряка причинна връзка с повдигнатите и поддържани от ответника обвинения. Действително уволнението е извършено именно заради деянието от 01.07.11г. и при посочване на фактите и правната квалификация, дадени от Прокуратурата, но по съществото си това деяние съставлява престъпление при друга правна квалификация, за което ищецът е признат за виновен, а и поради това е и най-тежко дисциплинарно нарушение, обосновало дисциплинарното уволнение.

            Безспорно може да се приеме, че именно вследствие на лошите битови условия в ареста, негативните изживявания на ищеца са придобили още по-голям интензитет и задълбочаване, но отговорност за тези условия носи орган на изпълнителната власт, а не Прокуратурата на РБ.

            Не може да се приеме за установено, че вследствие на обвинението е настъпило някакво съществено нарушение в състоянието на оперирания крак на ищеца – не се представиха никакви доказателства, които да установят някаква хипертрофия на мускулите или пък някакви други усложнения на костно-мускулната система в този крайник /показанията на съпругата на ищеца в тази насока остават изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал по делото/.

            И така, за период от 4 месеца и 1 ден ищецът е бил подложен на репресията на най-тежките МНО – задържане под стража и домашен арест, а за период от общо 2 години и 4 месеца е бил подложен на репресията на висящо наказателно производство с обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, за което се предвижда налагането на тежки наказания, но по което в крайна сметка е бил оправдан. Вследствие на това ищецът е преживял стрес и последвал дистрес с водещи вегетативни прояви – тревожност, вътрешно напрежение, промени в апетита и съня; повишена е степента на неговата ситуативна тревожност, която, като състояние, характеризира субективното преживяване на емоциите: напрежение, безпокойство, загриженост, нервност. Като резултат от задържането и обвинението му се е променил хода на ежедневието му, а оттам – и хода на живота му. И тези негативни вреди не биха настъпили ако беше направена своевременна и точна преценка от органите на Прокуратурата – че не се касае за извършено тежко престъпление, а за деяние, осъществяващо фактическия състав на престъплението по чл. 360 от НК, за което в крайна сметка ищецът е признат за виновен от наказателния съд с освобождаване от наказателна отговорност.

            С оглед на всичко изложено съдът намира, че общото обезщетение за така претърпените неимуществени вреди, което съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е в размер на общо 15 000лв., който е достатъчен по размер за репарирането им и е в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на настоящия случай, изложени по-горе. Настоящият състав на съда счита, че не е налице хипотезата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ в настоящия случай, независимо от наличието на присъда, с която ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 360 от НК. Според т. 3 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Преценката се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Съгласно приетото в Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. Ц., обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия; когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива действия са недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление. Или пък, когато пострадалият недобросъвестно се е набедил в извършване на престъпление; когато лично се е явил пред органите на досъдебното производство и е направил неистински признания за авторство на престъплението – последното съгласно Решение № 244 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц.

            В настоящия случай ищецът не е създал никакви предпоставки по време на самото наказателно преследване, за да се достигне до повдигането и поддържането на обвинението, по което е бил оправдан, поради което и не може да се приложи хипотезата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ с намаляване на дължимото обезщетение.

            Обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над 12 000лв. до 15 000лв. и ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от още 3 000лв. като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. В останалата му отхвърлителна част за разликата над 15 000лв. до предявения размер от 60 000лв. решението следва да се потвърди.

            По отношение на имуществените вреди.

            Всички разноски, направени в рамките на наказателното производство, които са във връзка с обвинението на прокуратурата, по което ищецът е оправдан, подлежат на обезщетяване и следва да му бъдат присъдени. От представеното на л. 22 от ВЧНД № 281/11г. на ВАпС пълномощно се установява, че съпругата на ищеца Л. Л. в качеството си на негов пълномощник /нейното пълномощно е на л. 23 от същото дело/е преупълномощила адвокатите Б. Р. и М. Р. от АК-Варна да защитават подсъдимия по ДП № 21/11г. с всички права на негови защитници по НПК. Адв. Б. Р. е участвал в откритото с.з. пред въззивния съд, проведено на 12.07.11г., както и в рамките на цялото наказателно производство. От посочената по-горе дата 12.07.11г. е и сключеният между ищеца чрез съпругата му и адв.Б. Р. договор за правна защита и съдействие серия Б, № 186783 за защита по НЧХД № 281/11г. на ВАпС – л. 89 от гр.д. № 600/14г. В този договор е уговорено възнаграждение в размер на 2000лв., за което е посочено, че е внесено в брой. Други доказателства за заплатен адвокатски хонорар в рамките на цялото наказателно производство, които да са представени пред наказателния или гражданския съд, не съществуват (налице са само пълномощни в полза на адв. М. С. от АК-Добрич и адв. Ат. А., но няма данни ищецът да им е заплащал адвокатски хонорари). При това положение първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени в размер на 2000лв. и да се потвърди в отхвърлителната му част за разликата над тази сума и до предявения размер от 3000лв.

            По частната жалба и по разноските.

            Същата е подадена в срок от страна с правен интерес и при наличието на предпоставката за надлежна представителна власт, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

            Действително ищецът е упълномощил, както Адвокатското съдружие, така и отделно адвокатите, учредили това съдружие – адв. Е. Ф. и адв. С.Р. /л. 10/. Исковата молба е подписана от адв. Ф., а останалите процесуални действия по делото са извършвани от адв. Р.. Не е представен договор за правна помощ, но на л. 204-211 от делото на ДОС са представени издадени от Адвокатското съдружие фактури за адвокатски хонорар и доказателства за плащането на сумите от ищеца по банкова сметка ***, възлизащи в общ размер на 2000лв. Смисълът на обединението на усилията и възможностите на адвокатите чрез договора за гражданско дружество под формата на адвокатското сдружение е да се упражнява адвокатската дейност по начин, предполагащ наличието на общи клиенти /чл. 54, ал. 1 от ЗА/. В настоящият случай ищецът е бил представляван не от двама адвокати едновременно, а от всеки от адвокатите от адвокатското съдружие за отделни процесуални действия по делото /което е изпълнило посочената по-горе цел на сдружаването/, а размера на заплатения хонорар е по сметка на самото адвокатско съдружие. Това налага извода, че ищецът не е бил представляван от двама адвокати, на които да е заплатил отделни хонорари, за да се обсъжда наличието на ограничението по чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Още повече, че заплатеният хонорар от 2000лв. е под минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС /който в случая възлиза на 2420 лв. при материален интерес от 63 000лв./. Обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като на ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 2022.50лв., но същите следва да се присъдят съразмерно на уважената част от исковете - сума в размер на 545.75лв.

            Единствено въззивникът Л. е претендирал разноски за настоящата инстанция, поради което и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на същия следва да се присъдят такива. Съобразно представените доказателства и списък на разноските същите възлизат на общо 1512лв., а съразмерно на уважената част от исковете, на въззивника следва да се присъди сумата от 408лв.

            Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 49/20.02.15г., постановено по гр.д. № 600/2014г. на Окръжен съд-Добрич, в частта му, с която е бил отхвърлен иска на Р.А.Л. ***, с ЕГН **********, против Прокуратурата на Р България за заплащане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер от 12 000лв. до размер от 15 000лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р.А.Л. ***, с ЕГН ********** сума в размер на още 3000лв. /разликата над 12 000лв. до 15 000лв./ като обезщетение за неимуществени вреди – психически и емоционални страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт, в следствие на незаконното му обвинение в извършването на престъпления по чл. 302 т. 1, вр. чл. 301 ал. 2 от НК, за това, че на 01. 07. 2011г. в гр. Добрич, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение: полицейски орган – младши разузнавач по линия „издирване” в сектор „Криминална полиция” при Първо РУ „Полиция”, ОД на МВР гр. Добрич, приел дар – банкнота от 50лв., които не му се следват, загдето е нарушило служебните си задължения – чл. 159 ал. 7 от ЗМВР и т. 6 пр. 4 и 5 от Разпореждане № І – 9827/20.07.2005г. на Директора на дирекция „КИАД” в МВР. С постановление от 15.03.2012г. горното обвинение било прецизирано, като нарушението на служебните задължения било въз основа на регламентите на чл. 157 ал. 3 от ЗМВР и чл. 4 ал. 1 от Наредба за реда и достъп до информационните фондове на МВР, издадена на основание чл. 61 ал. 10 от ЗМВР, и по чл. 360 от НК, за това, че на 24.06.2011г. в гр. Добрич, разгласил сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено съгласно чл. 157 ал. 3 от ЗМВР и чл. 4 ал. 1 от Наредбата за реда и достъп до информационните фондове на МВР, издадена на основание чл. 61 ал. 10 от ЗМВР, като предоставил на С. Я. С. от гр. Добрич информация за това, че Е. И. Х. от с. Изворско, общ. Аксаково, притежава свидетелство за правоуправление на МПС, и незаконното му задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 01.07.2011г. – 20.09.2011г. и „домашен арест“ за периода 20.09.2011г. – 02.11.2011г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.11.2013г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

            ОТМЕНЯ решение № 49/20.02.15г., постановено по гр.д. № 600/2014г. на Окръжен съд-Добрич, в частта му, с която е бил отхвърлен иска на Р.А.Л. ***, с ЕГН **********, против Прокуратурата на Р България за заплащане на обезщетение за нанесените му имуществени вреди за сумата до 2000лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р.А.Л. ***, с ЕГН ********** сума в размер на 2000 /две хиляди/лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар във връзка с незаконното му обвинение в извършването на престъпления по чл. 302 т. 1, вр. чл. 301 ал. 2 от НК, за това, че на 01.07.2011г. в гр. Добрич, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение: полицейски орган – младши разузнавач по линия „издирване” в сектор „Криминална полиция” при Първо РУ „Полиция”, ОД на МВР гр. Добрич, приел дар – банкнота от 50лв., които не му се следват, загдето е нарушило служебните си задължения – чл. 159 ал. 7 от ЗМВР и т. 6 пр. 4 и 5 от Разпореждане № І – 9827/20.07.2005г. на Директора на дирекция „КИАД” в МВР. С постановление от 15.03.2012г. горното обвинение било прецизирано, като нарушението на служебните задължения било въз основа на регламентите на чл. 157 ал. 3 от ЗМВР и чл. 4 ал. 1 от Наредба за реда и достъп до информационните фондове на МВР, издадена на основание чл. 61 ал. 10 от ЗМВР, и по чл. 360 от НК, за това, че на 24.06.2011г. в гр. Добрич, разгласил сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено съгласно чл. 157 ал. 3 от ЗМВР и чл. 4 ал. 1 от Наредбата за реда и достъп до информационните фондове на МВР, издадена на основание чл. 61 ал. 10 от ЗМВР, като предоставил на С. Я. С. от гр. Добрич информация за това, че Е. И. Х. от с. Изворско, общ. Аксаково, притежава свидетелство за правоуправление на МПС, и незаконното му задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 01.07.2011г. – 20.09.2011г. и „домашен арест“ за периода 20.09.2011г. – 02.11.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2013г. до окончателното й изплащане.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 49/20.02.15г., постановено по гр.д. № 600/2014г. на Окръжен съд-Добрич в останалите му обжалвани части по исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

            ОТМЕНЯ решение № 49/20.02.15г., постановено по гр.д. № 600/2014г. на Окръжен съд-Добрич в частта му, с която в полза на Р.А.Л. *** са присъдени разноски за първоинстанционното производство И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р.А.Л. ***, с ЕГН ********** сума в размер на 545.75 /петстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и пет ст./лв., представляваща разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р.А.Л. ***, с ЕГН ********** сума в размер на 408 /четиристотин и осем/лв., представляваща разноски за въззивната, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: