Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

165

гр.Варна, 31.10.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 02.10.2013 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия Д. в.гр.д. № 389/2013 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Б.Т.Б., чрез адв. С.Г., срещу Решение № 945 от 07.05.2013 год. по гр.д. № 2204/2012 год. на Окръжен съд - Варна, с което е осъден да заплати на С.И.К. сумата от 246 790 евро, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 15.01.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2012 год. до окончателното й заплащане, както и е осъден да заплати направени по делото съдебно - деловодни разноски. В жалбата е посочено само, че решението е неправилно и незаконосъобразно, с молба да бъде отменено. Впоследствие с допълнителна уточняваща молба от 02.07.2013 год. въззивникът излага подробни аргументи за твърдяната неправилност и моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.

В постъпилия отговор на жалбата въззиваемият С.И.К., чрез адв. М.Д., е изложил доводи за нейната неоснователност и искане за оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно.

Жалба срещу решението е подал и С.И.К. в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 99 019,86 евро за периода от 12.11.2008 до 14.06.2012 год, както и за законната лихва върху главницата за периода от 16.07.2012 до 20.09.2012 год. Образуваното по тази жалба в.ч.гр.д. № 390/2013 год. е присъединено към в.гр.д. № 389/2013 год. за съвместно разглеждане.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 240 ЗЗД, предявен от С.И.К. срещу Б.Т.Б. за връщане на сумата 246 790 евро, след изменение на иска чрез намаляване, заявено в с.з. на 21.11.2012 год, съединен с иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за период от 12.11.2008 год. до завеждането на иска в размер на 99 019,86 евро.

От събраните по делото доказателства е установено от фактическа страна следното:

Между страните е сключен договор за заем от  15.01.2008 год с анекс към него от същата дата, съгласно който ищецът се задължил да предаде в собственост на ответника по банков път сума в размер на 250 000 евро в срок до 15.02.2008 год, а последният се задължил да я върне в срок от 6 месеца след получаване на пълния размер на заетата сума. От представените банкови документи на „СиБанк” ЕАД клон Варна се установява, че в изпълнение на поетото задължение ищецът е превел на ответника част от сумата в общ размер 246 790 евро. В отговора на исковата молба ответникът не оспорва горните обстоятелства, както и че не е изпълнил насрещното си задължение да върне заетата сума по съображения, че според него падежът, уговорен в чл. 2 от договора не е настъпил, тъй като не е получил пълния размер на уговорената сума. По делото са събрани гласни доказателства относно това дали ищецът е отправил покана за връщане на заема, но от показанията на свидетелите не може да се направи категоричен извод за наличието на такава.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:

Договорът за заем е реален и поражда действието си с предаването на уговорената сума. В случая страните са постигнали писмено съглашение, в изпълнение на което заемодателят е превел по банков път сума в размер на  246 790 евро, като последният транж е извършен на 12.05.2008 год. Съгласно чл.2 от договора падежът на задължението за връщане на сумата настъпва в срок от шест месеца след изплащане на пълния уговорен размер. Неизпълнението на поетото задължение в неговата цялост е лишило кредитора от предимството на срока, затова следва да се приложи правилото на чл. 84 ал.2 ЗЗД, т.е. за да бъде поставен длъжникът в забава е необходима покана. С оглед ограниченията, предвидени в чл. 164 ГПК, за установяване настъпването на изискуемостта на задължения, поети с писмен акт, поканата също трябва да бъде в писмена форма. Такава не е представена по делото, а и събраните гласни доказателства не са категорични относно този факт. Ето защо следва да се приеме, че исковата молба изпълнява функцията на покана. Задължението на ответника е станало изискуемо от деня на завеждане на иска – 16.07.2012 год, а не 21.09.2012 год, както е приел съдът, обвързвайки тази дата с изтичане на едномесечен срок от врчването на исковата молба на ответника. Следователно, за период отпреди завеждането на иска последният не дължи обезщетение за забава, поради което решението в частта, с която е отхвърлена претенцията в размер на 99 019,86 евро – мораторни лихви върху главницата, считано от 12.11.2008 до 14.06.2012 год. е правилно и законосъобразно. Ответникът обаче дължи законна лихва върху главницата от завеждането на иска – 16.07.2012 год до окончателното й изплащане. Задължението за законна лихва е последица от осъдителното решение, а не представлява самостоятелен иск с правно осн. чл. 86 ЗЗД, както неправилно е приел съдът. Постановеният в този смисъл отхвърлителен диспозитив следва да се обезсили, като вместо него се постанови осъждане за законна лихва върху главницата, считано от 16.07.2012 год.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 12 124 лв, определени съгласно чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 7 ал.2 т.4  от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения и § 2а от Допълнителните разпоредби към наредбата и съгласно представения на осн. чл. 80 ГПК списък на разноските.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 945 от 07.05.2013 год. по гр.д. № 2204/2012 год. на Окръжен съд – Варна, г.о., 6 състав, в осъдителната му част по иска с правно осн. чл.240 ЗЗД в размер на 246 790 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2012 год. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част за сумата 99 019,86 евро, претендирани като обезщетение за забава на осн. чл. 86 ЗЗД за периода от 12.11.2008 до 14.06.2012 год.

ОБЕЗСИЛВА решението в отхвърлителната му част по иска с правно осн. чл.86 от ЗЗД за периода от 16.07.2012 – 20.09.2012 год. като постановено по непредявен иск.

ОСЪЖДА Б.Т.Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати на С.И.К. с ЕГН ********** разноски за тази инстанция в размер на 12 124 лв с включен ДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)