Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

171

03.11. 2016 г.,  гр. Варна

                                                В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на деветнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Мария Маринова

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 389 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл.ГПК и е образувано по въззивна жалба на Д.К.Ц., поправена с молба вх.№ 5669 от 07.09.2016 г., против решение № 69 от 09.06.2016 г., постановено по т.д. № 296/2011 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което са отхвърлени, предявените от него срещу М.С.К. искове по чл. 240 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 68 252,60 лв., представляваща левовата равностойност на 34 897 евро, дължима по договор за паричен заем от 17.10.2006 г. и за сумата от 631, 87 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 30.11.2009 г. до 17.02.2011 г.

Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за неговата незаконосъобразност и необоснованост като е молил за отмяната му, за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемият М.К., чрез адв. П.Й., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на обжалваното решение както и за присъждане на сторените по делото разноски.

 Въззивната жалба е подадена по пощата в срок и същата изхожда от  лице с правен интерес от обжалване решението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът Ц. е поддържал жалбата си. Въззиваемият с писмена молба, подадена чрез пълномощникът му адв. П.Й., е поддържал отговора и е молил за присъждане на разноските по делото.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Производството по ч.гр.д. № 919/2010 г. по описа на Дуловския районен съд, по което е била издадена по реда на заповедното производство в полза на ищеца заповед за изпълнение срещу ответника за същото вземане, е било прекратено и заповедта – обезсилена с определение № 26 от 19.01.2011 г., влязло в сила на 03.02.2011 г., поради което и предявеният осъдителен иск е допустим.

По правилността на решението, Варненският апелативен съд, като съобрази доказателствата по делото и доводите и оплакванията на страните, намира следното:

Предмет на производството пред Силистренския окръжен съд, след направеното изменение по чл. 214, ал.1 пр.3 от ГПК, са били предявените от Д.К.Ц. против М.С.К. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 68 252,60 лв. представляващи левовата равностойност на 34 897 евро - невърнати на падежа парични средства, дадени от Ц. на К. по сключен между тях договор за заем от 17.10.2006 г., както и сумата от 631,87 лв., представляваща законната лихва върху претендираната главница за периода от 30.11.2009 г. до 17.02.2011г.

 Ищецът е твърдял, че на 17.10.2006 г. предоставил в заем на ответника сумата от 34 897 евро, за което последният се подписал на копие от задграничния си паспорт и поел задължение за връщане на парите в срок до две години, което не изпълнил въпреки отправената му покана на 30.11.2009 г. Ответникът е оспорил твърдението за наличие на заемно правоотношение с насрещната страна - че е получил посочената сума от ищеца със задължение да му я върне. Подписът му върху копието от задграничния паспорт не удостоверявал получаването на парите от ищеца и не бил поставен с тази цел. Оспорил е истинността на представения документ като неавтентичен при твърдения, че текстът „кредитор  Д.Ц.” е допълнително дописан. В тази връзка е заявил искане и съдът е открил по реда на 194 от ГПК производство за проверка истинността на документа.

Приложеният от ищеца документ за доказване на дълга е следният: върху копие на задграничния паспорт на ответника е попълнен текста „Получих сумата от 34 897 евро, Бенсхаим, 17.10.2006 г.”, под който фигурират имената  М.С.К. и подпис. Според заключението на вещото лице, изготвило съдебно-графическата експретиза по делото, този текст е изпълнен с черна химикална паста и подписът е на М.К..  В този смисъл и съгласно чл.180 от ГПК като подписан частен документ, същият доказва, че това изявление е направено от ответника. В останалата част, документът продължава с текста „кредитор: Д.Ц.” и подпис, който според експерта, е изпълнен със синя химикална паста от Д.Ц. и е подписан от него. Според обясненията и на самия ищец, той сам е допълнил последния текст и го е подписал. Това налага извода, че в тази част документът не изхожда от ответника и не доказва негово изявление. В насока на последното е и влязлото в сила решение № 169 от 17.03.2016 г., постановено по анд № 146/2016 г. по описа на Силистренския районен съд, с което Д.Ц. е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода 17.10.2006 г. -18.02.2011 г. съзнателно допълнил текста „Кредитор: Д.Ц.” и положил подписа си в частен документ, който М.С.К. съставил върху копие на собствения си задграничен паспорт с текста „Получих сумата от 34 897 евро. Бенсхаим 17.10.2006 г.” и подписан от К., с което допълнение Д.К.Ц. изменил съдържанието и му придал вид на договор за заем, и го употребил пред Районен съд – гр.Дулово за образуване на частно гражданско дело №132/2011 г. на същия съд, за да докаже, че съществува негово право да получи от М.С.К. *** сумата от 34 897 евро, на основание чл.309, ал.1 НК и чл. 78а, ал.1 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.

Доколкото претенцията на ищеца се основава на облигационно правоотношение по сключен с другата страна договор за паричен заем от 17.10.2006 г., по който заемателят – ответник по делото не е изпълнил задължението си да върне в срок дадените му в заем парични средства, той в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК, следва да го докаже. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. В настоящия казус тези елементи не са налице. Изявлението на ответника за получаване на сумата от 34 897 евро, при установената неавтентичност на останалата част от текста, посочваща като кредитор Д.Ц., не доказва предаването на парите от последния – на ответника. Т.е. не е доказано даването на парите от Д.Ц. – на М.К.. Не налице и втория елемент, а именно поето задължение от ответника за връщане на заета сума, като по делото няма събрани никакви доказателства в тази насока.

В този смисъл, щом ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието към момента на валидно облигационно правоотношение по сключен с другата страна договор за заем от 17.10.2006 г., искът му по чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД за изпълнение на задължение за  връщане на заета от другата страна сума по този договор, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради този резултат, неоснователен се явява и обусловеният иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетението за забава в размер на законните лихви за периода от 30.11.2009 г. до 17.02.2011 г.

С оглед съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от въззивното производство, Д.Ц. следва да заплати на М.К. сумата от 2000 лв., представляваща разноски за платен адвокатски хонорар на процесуалния му представител адв. Й. за въззивното производство.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 69 от 09.06.2016 г., постановено по т.д. № 296/2011 г. по описа на Силистренския окръжен съд.

ОСЪЖДА Д.К.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на М.С.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 000 лв., представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: