О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№63

Гр. Варна, _31_.01.2014 г.

ВАРНЕНСКИЯТ  АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение в закрито заседание на __31__ януари през две хиляди и четиринадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

                          П. ПЕТРОВА;

Като разгледа докладваното от съдията П. Христова

ч.гр.д. № 39 по описа за 2014 г.:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 от ГПК.

Образувано по частна жалба срещу определение № 4617/07.11.2013 г. по т.д. 300/2013 по описа на ВОС, Т.О., подадена от: 1. БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, ГР. София, ЕИК 831633691,; 2. ПИРЕОС ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР ЕООД, гр. София, ЕИК175101929, с което е оставено без уважение възражението им за неподсъдност на спора по т.д. 300/2013 год. пред ОС Варна. 

Аргументите в жалбата са, че неправилно съдът се е позовал на мястото на сключване на договор за кредит като място на извършване на незаконосъобразните действия, от които се претендират вреди. Твърди се, че претендираните вреди са от сключване на застрахователен договор, по който Банката не е страна. Оспорва се правната квалификация на предявените искове като такива за вреди от непозволено увреждане, тъй като твърденията в исковата молба не били за неправомерни действия от страна на служители на жалбоподателите. Оттук се прави извод за неприложимост на хипотезата на чл. 115 ГПК. Направено е искане за уважаване на възраженията за местна подсъдност на спора по седалището на ответниците.

Срещу ЧЖ е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ищцата по делото М.Л.Ц.. Оспорват се аргументите в частната жалба и се излагат съображения за приложимост на хипотезите на чл. 115 ГПк и чл. 108, ал.1, изр.2 ГПК.

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК. Частната жалба са постъпили в законоустановения срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е образувано по искове на М.Ц. срещу БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, гр. София; ПИРЕОС ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР ЕООД, гр. София, ЕИК175101929, и„ДЗИ – Общо застраховане”, гр. София. Срещу „ДЗИ – Общо застраховане”, гр. София, е предявен главен иск по чл. 226 КЗ за заплащане на 50000 лв., частичен иск за вреди от незаконосъобразни действия на другите двама ответници, покрити от застраховка „Професионална отговорност”, а срещу първите двама ответници са предявени евентуални искове за солидарното им осъждане на осн. чл. 49 ЗЗД, като съпричинители, за същата сума като обезщетение от непозволено увреждане.

С атакуваното определение от 07.11.2012 год. ВОС е прекратил поради оттегляне производството по главния иск, а по отношение на евентуалните искове по чл. 49 ЗЗД е оставил без уважение направеното възражение за местна подсъдност на спора пред СГС, направено с подаване на отговор от ответниците.

Настоящата инстанция споделя изводите на ОС Варна.

На първо място, квалификацията на исковете се определя от твърденията в исковата молба. Твърденията са извършени неправомерни действия на служители на ответниците при сключване на договор за кредит и обслужващ кредита застрахователен договор. Твърди се сключване на договорите в офис на банката в гр. Варна. Дали действително описаните действия са неправомерни и покриват състава на непозволено увреждане е въпрос по съществото на спора. Следователно, предявените сикове са по чл. 49 ЗЗД с твърдения за местоизвършване на деянията в гр. Варна и при отношения с подразделение на банката в гр. Варна.

Ищецът е този, на когото законът е дал право да упражни правата си при условията на алтернативна местна подсъдност по чл. 115 ГПК, а и по чл. 108 ГПК. При това положение, възражението за местна подсъдност на спора по седалище на ответниците е неоснователно.

Обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, ВАпС

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4617/07.11.2013 г. по т.д. 300/2013 по описа на ВОС, Т.О., с което е оставено без уважение възражението на 1. БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, ГР. София, ЕИК 831633691,; и 2. ПИРЕОС ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР ЕООД, гр. София, ЕИК175101929, за неподсъдност на спора по т.д. 300/2013 год. пред ОС Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с ЧЖ пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: