Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 28/06.03.2017г.

 

гр.Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори февруари, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 39/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на КОНПИ-София срещу решение № 1306/1.11.2016 г. по гр.д.№ 871/15 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният срещу П. М.А. и Т.П. К. иск по чл.74, ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност в размер на 698088.50 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на исковете. В съдебно заседание въззивникът поддържа подадената жалба.

Пълномощникът на въззиваемите оспорва жалбата и изразява становище за правилност на обжалванвото решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск по чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ от КОНПИ – София, чрез председателя П. Г.Д. срещу П.М.А. и Т.П.К.,*** за  отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 686588,50 лв., подробно описано в мотивираното искане.

На основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение в петитума на иска, като размерът на подлежащото на отнемане имущество е определен на 698088,50 лв., която сума е посочена и в уточнението на въззивната жалба.

Твърденията са, че с присъда № 14/17.06.2013 г. по НОХД № 194/2013 г. на Окръжен съд гр. Шумен ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с чл. 255, ал. 1, т. т. 2, 6 и 7 от НК, попадащо в приложното поле на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ - предпоставка по чл. 21, ал. 1 от ЗОПДНПИ за образуване на производство за установяване на незаконно придобито имущество; ответниците са във фактическо съжителство от 27.04.2006г., от което и имат родени две деца.

Периодът на проверката по чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ е от 23.01.2003 г. до 23.01.2013 г.

 Искането е за уважаване на иска поради наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ, във вр. с § 1 т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ, надвишаващо 250 000 лв., с присъждане на разноските.

Оспорвайки иска, ответниците твърдят законност на средствата за придобиване на имуществото и липса на несъотвествие между приходи и разходи.

Правилен е извода на първоинстанционния съд за допустимост на иска, предявен от надлежна страна по реда на чл.74 и сл. от ЗОПДНПИ.

Твърденията за несъответствие между имуществото на ответниците и нетния доход, което е значително по смисъла на §1, т.7 ДР ЗОПДНПИ, обосновават правния интерес от предявяване на иска. Съгласно чл. 27 ал.3 проверяваният период е 10 години, считано от започването на проверката –  от 23.01.2003г. до 23.01.2013г.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че с присъда № 14/17.06.2013 г. по НОХД № 194/2013 г. на Окръжен съд гр. Шумен ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с чл. 255, ал. 1, т. т. 2, 6 и 7 от НК, попадащо в приложното поле на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ - предпоставка по чл. 21, ал. 1 от ЗОПДНПИ за образуване на производство за установяване на незаконно придобито имущество.

Безспорно по делото е и фактическото съжителство между ответниците, от което има родени две деца, поради което искът е допустим и спрямо ответницата.

Съдът е обсъдил подробно възражението на ответниците за липса на връзка между придобитото имущество и престъпната дейност на отв.П.А. и е направил правилен извод за неговата неоснователност.

Наличието на престъпна дейност е само повод за образуване на проверка на Комисията по ЗОПДНПИ. Необходимостта от установяване на връзка между престъплението и придобитото имущество, по действащия ЗОПДНПИ се изразява в установяване на обстоятелствата по чл.22-24 вр. чл.77 ал.4 т.2 от закона, като на отнемане подлежи имущество за което не е установен законен източник, а не само такова, придобито от престъпна дейност.

По делото са назначени СТЕ, САЕ и СИЕ в два варианта относно размера на придобитото от страните имущество през проверявания период.

Вариант първи на СИЕ установява, че ответниците са придобили имущество в размер на 717 429.54 лв. и са направили разходи в размер на 116 312.61 лв., а реализираните доходи са в общ размер на 538 933.95 лева.

Установеното от вариант първи на експертизата с допълнението към него несъответствие за периода от 23.01.2003 г. до 23.01.2013 г. е в размер на 325 267.44 лв., като през всички години, с изключение на 2008 г., разходите им са надвишавали техните приходи.

Не е доказано твърдението за законност на дохода от получен заем от свид.М.Х. в размер на 20000 евро и на сумите по два броя записи на заповед в общ размер на 24000 евро. За сумата по заема от 20000 евро свидетелят К. не установява връщане. Свидетелката И.И.установява даването с два записа на заповед на общо 24 000 евро и нейното връщане. За да бъде установен като законен доход получен заем, следва да бъде установен законен произход на средствата, с които сумите са върнати. Такива безспорни доказателства в настоящото производство ответника не са представени. За първата сума не се твърди цялостно връщане; твърденията на двете свидетелки, че ответникът има бизнес и добри доходи, не могат да обосноват извод за закнност на средствата за погасяване на заемите, поради изводът на съда за недоказаност на възражението е правилен.

Неправилно при определяне на несъответствието между приходи и разходи, съдът е приел за закнни доходи приходите от банкови кредити на ответниците в размер на 132 959.92 лева. Съобразно практиката /р.№ 231/11.07.2012 г. по гр.д.№ 848/11 г. на ВКС на РБ – ІV г.о./, банковият кредит е приход, но той не може да се разглежда като законен доход на лицето, след като то не разполага с доказателства за законен доход, с който да изплаща вноските по кредита. В тази насока е и заключението на вариант първи от назначената СИЕ.

Не следва да се признаят за законни доходи и приходите от продажба на недвижими имоти, МПС и дружествени дялове от ответника – тези приходи биха имали законен характер само при доказване на законният произход на средствата за придобиване на имуществото, предмет на разпоредителните сделки.

Неправилен е извода на съда за установеност на източниците на средства, постъпили по сметката на ответника с посочено основание „плащане по лизинг“ – съобразно писмените доказателства и показанията на свид.К. Обсъдените доказателства са напълно противоречиви: показанията на свидетеля установяват уговорка между страните за погасяване на лизингови вноски за лек автомобил „Мерцедес Е 320“ в размер на 40000 лева, а цената, посочена в договора за лизинг е 22492.05 лева. Противоречи на житейската и пазарната логика изплащането и преотстъпването на автомобила на трето лице да бъде за сума, двойно по-висока от действителната, поради което настоящата инстанция приема недоказаност на твърдението за законност на средствата от постъпили по банковата сметка на ответника суми от трети лица.

Неправилен е извода на съда – въз основа на адресната регистрация на ответниците и на свидетелеските показания, за изключване на сумата от 30 217.73 лева от разходната част на анализа, тъй като през периода 2011- 2013 г. те живели в Германия. Този факт би могъл да бъде единствено основание за използване на друга методика за изчисления на разходите, но не и за тяхното пълно изключване.      

Съдът е приел за доказани твърденията на ответниците относно стойността на имота, находящ се в гр.Стара Загора, отразена в документите за придобиването и за отчуждаването му. Отразеното в нотариалните актове няма обвързваща сила за трети лица както по отношение на цената, така и по отношение на вида придобиване. Още повече, че изводите на съда не кореспондират с банковите извлечения и със заключението на СИЕ – вариант първи. Противоречиви са и свидетелските показания – братът на ответницата твърди, че не искал да продава имота на чужди хора на ниска цена, а не обосновава факта на продажбата му на близък роднина с реализиране на по-голяма печалба, придружена с последващи многократни изплащания на кредита на ответника за същия имот. Писмените доказателства установяват получаване след отчуждаването на имота чрез банков превод на сумата от общо 69952.98 евро, която не се препокрива с отразената в нотариалния акт сума от 88000 евро. Следователно, изводите на съда в тази насока са неправилни.

Възражението на ответниците за изключване от придобитото имущество на туристическо ремарке с рег.№В 1172 ЕК с дата на първа регистрация 26.06.2002 г., рама №Х4381770020000766, придобито с договор за покупко-продажба от 29.10.2010 г. е основателно. Видно от представените на л. 215-219 от том 1 на делото писмени доказателства, то е било обект на кражба през м.06.2012 г. в Германия, за което на ответника е издадено удостоверение от полицейските власти.

При тази установеност, следва извод за недоказаност на твърденията на ответниците за законност на доходите на описаните в искането недвижими имоти и МПС, с изключение на описаното туристическо ремарке. Към датата на усвояването на банковите кредити за закупуването им, те не са разполагали със законен доход дори за задоволяване на обичайните си разходи и за издръжка на домакинството. Макар че е доказано получаването на банкови кредити, не е доказано погасяването на вноските по тях със средства от законен изтчник.

Следователно, към законните доходи в приходната част от анализа не следва да бъдат включени сумите от продабжа на МПС и недвижими имоти, закупени през период, в който ответниците не са разполагали със средства от законен източник за придобиването им.

Изводът на съда за несъответствие под определения в закона минимум не кореспондира с доказателствата по делото и е неправилен. Приемането за законни на доходите от кредити, неправилното изключване на разходите за издръжка за период от три години, сумите от продажба на МПС и недвижими имоти, за придобиванвето на които не са доказани законни доходи са в противоречие на закона.

Настоящата инстанция изцяло кредитира заключението на назначената СИО – вариант първи, с допълненията към него относно пазарните цени на описаното в него имущество, установяваща несъответствие в размер на 325 267.44 лева.

Като е направил извод за несъответствие за проверявания период в размер на 146181,87  лв., което е под минимума по § 1,т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ и за неоснователност на иска, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което исковете бъдат уважени. Решението следва да бъде потвърдено само в отхвърлителната му част по отношение на туристическо ремарке, на стойност към датата на мотивираното искане 16 400 лв. В полза на КОНПИ следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции - 24672.65 лева за окръжния съд и 450.00 лева за настоящата инстанция, съобразени с изменението на чл.78 от ГПК /ДВ.бр.13/7.02.2017 г./ 

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

Р        Е       Ш      И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 1306/1.11.2016 г. по гр.д.№ 871/15 г. на Окръжен съд – Варна В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ по иска на КОНПИ срещу П.М.А. по чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 62 и чл. 69 от ЗОПДНПИ за отнемане в полза на държавата на  туристическо ремарке с рег. № В 1172 ЕК, дата на първа регистрация 26.06.2002 г., рама №Х4381770020000766, придобито с договор за покупко-продажба от 29.10.2010 г., на стойност към датата на мотивираното искане 16 400 лв.

ОТМЕНЯВА решение № 1306/1.11.2016 г. по гр.д.№ 871/15 г. на Окръжен съд – Варна в останалите му отхвърлителни части и в частта относно присъдените разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТНЕМА в полза на държавата по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ, предявен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734, чрез председателя П. Г.Д., ЕГН **********,  с адрес за  призоваване - гр. Варна, ул. "Алеко Константинов" № 17, ет. 1 против П.М.А., ЕГН ********** и Т.П.К., ЕГН **********,***, р-н Одесос, ул. „Тодор Влайков" №14, вх.Б, ет.1, ап.** имущество на обща стойност 681688,50лв.,  както следва:

І. От П.М.А., на основание чл. 72, във вр. с 63, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 62 и чл. 69 от ЗОПДНПИ:

Сумата от 15 000 лв., получена от продажбата на лек автомобил „Ауди А6" с per. №В 5492 КМ, дата на първа регистрация 04.07.2002 г. Автомобилът е отчужден с договор за покупко-продажба от 06.04.2011 г.

Сумата от 2700 лв., получена от продажбата на лек автомобил „Рено Туинго" с рег.№В 5130 КТ, дата на първа регистрация 03.12.1997 г., придобит с договор за покупко-продажба от 12.10.2007 г. Автомобилът е отчислен по данни на КАТ за гр. Русе на 06.07.2010 г.

Сумата от 960 лв., получена от продажбата на Ремарке-колесар (платформа), за лодка, с рег.№В 7285 ЕК, дата на първа регистрация 14.12.2007 г., придобито с договор за покупко-продажба от 15.07.2008 г. и е отчуждено с договор за покупко-продажба от 04.05.2011 г.

Сумата от 17500 лв., получена от продажбата на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 308 Д" с per. №В 6946 РМ, дата на първа регистрация 26.06.1996 г., придобит с договор за покупко-продажба от 03.10.2008 г. Автомобилът е отчислен по данни на КАТ за гр. Бургас на 08.04.2010г.

Сумата от 3200 лв., получена от продажбата на лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦЦИ" с рег.№В 4755 РН, дата на първа регистрация 27.11.2002 г., придобит с договор за покупко-продажба от 08.04.2010 г. Автомобилът е отчислен по данни на КАТ за гр. Враца на 23.09.2010 г.

Сумата от 4800 лв., получена от продажбата на лек автомобил „БМВ 330 ХД" с рег.№В 2032 РН, дата на първа регистрация 27.10.2003 г., придобит с договор за покупко-продажба и фактура на 16.07.2010 г. Автомобилът е отчислен по данни на КАТ за гр. Русе на 25.10.2010 г.

Сумата от 2500 лв., получена от продажбата на лек автомобил „Ауди А6 авант" с рег.№ В 4541 РР, дата на първа регистрация 01.01.1996 г., придобит от внос на 14.03.2011 г. Автомобилът е отчислен по данни на КАТ за гр. Перник на 23.11.2012 г.

Сумата от 2000 лв., получена от продажбата на Ремарке „Ансемс А С 5000 л" с рег.№В 9549 ЕК, дата на първа регистрация 01.01.1989 г., придобито от внос на 27.12.2011 г. Платформата е отчуждена с договор за покупко-продажба от 24.01.12 г.

Сумата от 195,58 лв., получена при предаването на скрап на лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег.№В 6715 РН, придобит с договор за покупко-продажба от 18.10.2010г. От справка от сектор КАТ „Пътна полиция"- Шумен е видно, че автомобилът е с прекратена регистрация от 06.08.2012 г. и е предаден за скрап.

Сумата от 5280 лв., представляваща равностойността на лек автомобил „СеатАлхамбра" с per. №В 9431 РТ към датата на служебно прекратена регистрация.

Сумата от 700.00 лева  получена от продажбата на Товарен автомобил „Фиат Дукато" с рег. № В 32 15 КН

сумата 10 800.00 лева  получена от продажбата на  Товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ" с рег. № В0641РН

II.От Т.П.К. на основание чл. 72, във вр. с 63, ал. 2, т. 5 във вр.с чл.62 и чл. 69 от ЗОПДНПИ:

Сумата от 9500 лв., получена от продажбата на лек автомобил „Фиат Дукато" с рег.№В 8663 КН, дата на първа регистрация 14.03.1991 г., придобит от внос на 28.03.2007 г. Автомобилът е отчислен по данни на КАТ за гр.Бургас, на 10.10.2007 г.

Сумата от 3800 лв., получена от продажбата на лек автомобил „Дайхатсу Роки" с рег.№В 9750 РВ, дата на първа регистрация 13.04.1993 г., придобит с договор за покупко-продажба и фактура от 01.07.2008 г. Автомобилът е отчужден с договор за покупко-продажба от 13.09.2010 г.

IІІ.От П.М.А. на основание чл. 72, във вр. с чл. 63, ал. 2, т.1 във вр. с чл. 62 и чл. 69 от ЗОПДНПИ:

          Сумата в размер на 1700 лв., представляваща равностойността на отчуждените дружествени дялове от "Еко пласт инвест" ООД, ЕИК 103931460, по номинална стойност към момента на продажбата им.

ІV.От Т.П.К., на основание чл. 72, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр.с чл.62 и чл. 69 от ЗОПДНПИ.

          Сумата в размер на 5100 лв., представляваща равностойността на отчуждените дружествени дялове от "Еко пласт инвест" ООД, ЕИК 103931460, по номинална стойност към момента на продажбата им.

V.От П.М.А., на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с чл.62 и чл.69 от ЗОПДНПИ.

Сумата в размер на 4755 лв., внесена на каса по сметка BG 85 ТТВВ 9400 1515 0468 03 в „СосиетеЖенералЕкспресбанк" АД с титуляр П.М.А..

Сумата в размер на 1440 лв., внесена на каса по сметка BG 18 UBBS 8002 1018 7878 30 в „ОББ" АД с титуляр П.М.А..

Сумата в размер на 39057,94 лв., внесена на каса по сметка BG 90 BPBI 7945 4483 7172 01 в "Юробанк България" АД с титуляр П.М.А..

Сумата в размер на 46047,44 лв., внесена на каса по сметка BG 58 FINV 9150 1003 8825 40 в "Първа инвестиционна банка" АД с титуляр П.М.А..

Сумата в размер на 35171,80 лв., внесена от трети лица по сметка BG 58 FINV 9150 1003 8825 40 в "Първа инвестиционна банка" АД с титуляр П.М.А..

Сумата в размер на 10325 лв., внесена на каса по сметка BG 20 FINV 9150 10 BGN 0НРН9 в "Първа инвестиционна банка" АД с титуляр П.М.А..

Сумата в размер на 100823,56 лв., внесена от трети лица по сметка BG 20 FINV 9150 10 BGN 0НРН9 в "Първа инвестиционна банка" АД с титуляр П.М.А..

Сумата в размер на 71121,74 лв., внесена на каса по сметка BG 23 FINV 9150 2004 6560 32 в "Първа инвестиционна банка" АД с титуляр П.М.А..

Сумата в размер на 46939,92 лв., внесена от трети лица по сметка BG 23 FINV 9150 2004 6560 32 в "Първа инвестиционна банка" АД с титуляр П.М.А..

Сумата в размер на 2041,95 лв., внесена на каса по сметка № 13880463 в "Банка ДСК" ЕАД с титуляр П.М.А..

Сумата в размер на 97967,52 лв., внесена на каса по кредитна сметка № 13882388 в "Банка ДСК" ЕАД с титуляр П.М.А..

Сумата в размер на 5081,31 лв., внесена на каса по кредитна сметка в лева № 8001341618 в "Банка ДСК" ЕАД с титуляр П.М.А..

Сумата в размер на 15450 лв., внесена на каса по кредитна сметка в лева № 18224701 в "Банка ДСК" ЕАД с титуляр П.М.А..

Сумата в размер на 6950 лв., внесена от трети лица по кредитна сметка в лева № 18224701 в "Банка ДСК" ЕАД с титуляр П.М.А..

Сумата в размер на 89895,15 лв., постъпили по сметка BG 48 CREX 9260 1411 6943 00 в „Токудабанк" АД с титуляр П.М.А..

VI. От Т.П.К., на основание чл. 72, във вр. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 62, и чл. 69 от ЗОПДНПИ сумата от 45134,59 лв., /представляваща част от 77%/ получена при продажбата на недвижим имот - апартамент № 12, находящ се в гр. Варна, ул."Тодор Влайков" № 14, бл. 2 вх. Б ет. 1.

ОСЪЖДА П.М.А., ЕГН ********** и Т.П.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на КОНПИ сумите от 24672.65 лева – разноски по водене на делото пред първата инстанция и в размер на 450.00 лева за настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                                       2.