ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

582/19.09.2014

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 18.09.2014 г. в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № № 390/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от „Астрейд” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано от управителя К.Г.Ч. срещу определение № 1990/08.07.2014 год по в.гр.д. № 1494/2014 год на ВОС. По съображения за незаконосъобразност на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна.

В постъпилия отговор от длъжника „Гамор”ООД се изразява становище за неоснователност на частната жалба и искане за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Частният жалбоподател в качеството му на взискател обжалва отказа на съдебния изпълнител да назначи посоченото от него лице за пазач на запорираното и възбранено имущество. За да остави жалбата без разглеждане съдът е преценил, че това действие не подлежи на самостоятелно обжалване – извод, който се споделя и от настоящия състав.

Разпоредбата на чл. 435 от ГПК регламентира кои действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване, въвеждайки редица ограничения в това отношение. Безспорно, взискателят разполага с най-широки възможности да атакува отказите на съдебния изпълнител да извърши поисканите изпълнителни действия. Доколкото в закона няма легална дефиниция на понятието „изпълнително действие”, съдържанието му следва да се изведе по тълкувателен път.

Целта на изпълнителното производство е да бъде удовлетворен кредиторът чрез предприемане на принудителни действия върху имуществото на длъжника. Тези действия, наричани „начини за изпълнение” взискателят посочва още с молбата си за образуване на изпълнителното производство – чл. 426 ал.2 от ГПК. Той може да посочи също от кои имущества на длъжника желае да се удовлетвори.

Последващите разпоредби подробно регламентират вида и способите за принудително изпълнение, както и действията, чрез които то се осъществява. Съдебният изпълнител налага запори и възбрани, извършва опис и оценка, организира осребряването на имуществото чрез публична продан или продажба на движими вещи, определя купувача и му възлага продадените вещи,  извършва разпределение на събраните суми. Без да е изчерпателно, това изброяване посочва кои са действията, пряко насочени за удовлетворяване на взискателя чрез принудителни мерки върху имуществото на длъжника. Този е критерият, по който едно действие се определя като изпълнително, защото съдебният изпълнител извършва и дейности, които не са изпълнителни по своя характер, а имат съпътстващо и подпомагащо значение, като например – събирането на информация относно имуществото на длъжника, отваряне и претърсване на помещения, осигуряване на охрана при изпълнение на функциите си и др.

Процесуалните права на взискателя са основни и определящи по отношение хода на изпълнителното производство, но той все пак не е абсолютен господар на процеса. Законът предоставя на съдебния изпълнител правото на самостоятелна преценка в някои, изрично уредени хипотези. Така например, съгласно чл. 443 от ГПК по предложение на длъжника съдебният изпълнител може да предприеме друг способ за изпълнение, различен от този, който взискателят е поискал.  

Друга хипотеза, при която съдебнят изпълнител разполага с правото на преценка е тази по чл. 470 от ГПК, а именно – предаването на описаната вещ на пазач. Правилото е, че след описа вещта се оставя на длъжника, но по изключение тя може да бъде предадена на взискателя или на пазач, определен по преценка на съдебния изпълнител и назначен от него. Тази преценка е по целесъобразност и взискателят не разполага с правна възможност да влияе върху избора на съдебния изпълнител. На съдебна проверка подлежи само законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, но не и тяхната целесъобразност.

В хипотезата, която е предмет на разглеждане по настоящото дело, съдебният изпълнител е изпълнил всички поискани от взискателя изпълнителни действия - наложил е запори върху движими вещи на длъжника и възбрана върху имота, в който те се намират. Извършил е също опис и оценка на имуществото, като въз основа изричното искане на взискателя е назначил пазач. При преценката си относно личността на пазача съдебният изпълнител не е длъжен да се съобразява с предпочитанията на взискателя. Правата на последния са гарантирани чрез установената от закона пълна имуществена отговорност както на пазача, така и на съдебния изпълнител за вредите, които са произлезли от действията им.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1990/08.07.2014 год по в.гр.д. № 1494/2014 год на ВОС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.