ОПРЕДЕЛЕНИЕ 505

гр. Варна, 24.08..2016г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                             ПЕТЯ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 390/16г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба на Д.Д.К. *** против определение № 129/13.06.16г., постановено по в.гр.д. № 100/2016г. по описа на ОС-Търговище, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказа на ДСИ П. П. при РС-Попово от 21.04.16г. по изп.д. № 36/16г. за вдигане на наложения запор върху вземането му срещу „Старгейт Маритайм” ЕООД, гр. Варна в размер на 4659.08лв. по изп.д. № 31/16г. по описа на същия ДСИ, и производството по делото е било прекратено поради недопустимост на жалбата. Излага се в частната жалба, че недопустимостта на жалбата е била мотивирана от ТОС с нейната неоснователност – тъй като запорираното вземане не е несеквестируемо. В случай, че жалбата не е отговаряла на някое от изискванията за нейната редовност /например липсата на посочване на порочността на обжалвания акт/, то и съдът е следвало да укаже изправянето на тази нередовност, а не да прекратява делото. Претендира се отмяна на обжалваното определение.

В предвидения срок е постъпил отговор на частната жалба от взискателя по изпълнителното дело „Старгейт Маритайм” ЕООД, гр. Варна, в който се посочва, че частната жалба е допустима, но е неоснователна. Изложено е, че запорът на парично вземане не е сред изрично посочените в закона действия на СИ, които подлежат на обжалване, поради което и правилно ТОС е оставил жалбата без разглеждане.

Частната жалба е подадена в срок, при наличието на интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна поради следното:

Производството пред ТОС е било образувано по жалба на Д.Д.К. ***, подадена в качеството му на длъжник по изп.д. № 20163520400036 по описа на ДСИ при СИС към РС-Попово, против действие на ДСИ, изразяващо се в постановения на 21.04.16г. отказ да бъде вдигнат наложеният по искане на взискателя „Старгейт Маритайм” ЕООД, гр. Варна запор върху вземането на длъжника К., което той има по изп.д. № 31/16г. на ДСИ при СИС към РС-Попово. Оплакванията в жалбата са били, че налагането на запора е било извършено на 12.04.16г. в срока за доброволно изпълнение, започнал да тече от 07.04.16г., когато е получена ПДИ. Поради това се счита, че пристъпването към принудително изпълнение е започнало преди изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение, а налагането на запор в този срок може да стане само при наличието на издадена обезпечителна заповед на съда. Освен това запорът е бил наложен от ДСИ чрез изпращането на запорно съобщение до самия себе си, тъй като запорирането вземане е на К. срещу „Старгейт Маритайм” ЕООД, гр. Варна по изп.д. № 31/16г. на същия ДСИ. Отправено е било искане запорът да бъде вдигнат.

            Жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело № 36/16г. на ДСИ при РС-Попово, което е било образувано на 04.04.16г. по молба на „Старгейт Маритайм” ЕООД, гр. Варна и въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.гр.д. № 2860/15г. на ВОС, по който К. е осъден да заплати на посоченото дружество сумата от 5800лв., представляваща дължимо обезщетение по чл. 2 от договор за придобиване на квалификиация от 15.06.09г., ведно със законната лихва от 20.03.15г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 229 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            При същия ДСИ е налице висящо изп.д. № 31/16г., по което „Старгейт Маритайм” ЕООД, гр. Варна е длъжник, а взискател е Д.Д.К. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 5210/15г. на ВРС, ХХХ с-в, с който дружеството е осъдено да заплати на взискателя сумата от 2761.60лв., представляваща платена без основание с ПКО № 47/06.04.10г. за участие в програма „Еразъм”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 03.04.15г. до окончателното й изплащане и сумата от 1414.32лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.04.10г. до 03.04.15г., както и за сумата от 55.23лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 111.90лв. – разноски в исковото производство. С поканата за доброволно изпълнение до длъжника „Старгейт Маритайм” ЕООД, гр. Варна по това изпълнително дело е бил наложен запор върху банковите сметки на дружеството в „Райфайзенбанк” ЕАД, до размера на посочените в изпълнителния лист суми. На 04.04.16г. дължимата сума е била преведена от банката по сметка на ДСИ по изп.д. № 31/16г. и на 08.04.16г. ДСИ с постановление на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК /поради постъпване на всички дължими суми и ДТ/ е прекратил изпълнителното производство по изп.д. № 31/16г.

            Преведената от „Райфайзенбанк” ЕАД по сметката на ДСИ сума по изп.д. № 31/16г. обаче не е била изплатена на взискателя К., тъй като на 08.04.16г. по молба на взискателя „Старгейт Маритайм” ЕООД, гр. Варна по изп.д. № 36/16г. е бил наложен запор върху това вземане на неговия длъжник К. до размер на 4659.08лв. С молба от 20.04.16г. длъжникът по изп.д. № 36/16г. Д К. е отправил искане за вдигане на запора с аргументи, идентични на изложените в жалбата до съда. ДСИ на 21.04.16г. е постановил отказа си да вдигне запора, посочвайки, че това не е обезпечителна, а изпълнителна мярка, която е допустимо да се наложи и върху вземане, което длъжникът има към взискателя и едновременно с изпращането на ПДИ на осн. чл. 507, ал. 1 от ГПК.

С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че жалбата на Д. К., подадена на 03.05.16г., действително е била недопустима, тъй като в същата липсват оплаквания, че насочването на принудителното изпълнение /чрез налагането на запор върху паричното му вземане по изп.д. № 31/16г., което не попада сред несеквестируемите доходи по см. чл. 446 от ГПК/ е върху имущество, което смята за несеквестируемо. Напротив, наведените оплаквания са свързани с недопустимостта на налагането на запор върху вземане като изпълнително действие /а само като обезпечително такова по заповед на съда/ и то в рамките на срока за доброволно изпълнение, както и поради недопустимост на изпращането на съобщението от ДСИ в качеството му на ДСИ до самия себе си като трето задължено лице. Липсата на оплаквания, попадащи в хипотезата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, прави жалбата недопустима и обжалваното определение е законосъобразно /в този см. т. 1 от ТР № 2/2013г., постановено на 26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС/.

Настоящото определение е окончателно по арг. от т. 2 на ТР № 3/12.07.05г. по т.д. № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС. Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д.Д.К. *** против определение № 129/13.06.16г., постановено по в.гр.д. № 100/2016г. по описа на ОС-Търговище, с което производството по делото е било прекратено поради недопустимост на жалбата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: