Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

137/31.10.2018 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 10.10.2018 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 390/2018 год. по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от „Електроразпределение Север“ АД, представлявано от всеки двама от Н. Й.Н., К.Т.И. и Р.Г.Л. чрез процесуалния представител адв. Н.М.Б. ***, срещу решение № 895/21.05.2018 год по гр.д. № 2078/2017 год на Окръжен съд Варна. Въззивникът е изложил доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, изразяващи се в следното: С изменението на чл. 117 от ЗЕ и по-специално новата ал.8 от същия е въведен специален, административен ред за защита на собствениците на електрически уредби. Съгласно цитираната разпоредба при липса на постигнато съгласие с електроразпределителното предприятие относно цената за предоставения достъп до съоръженията, ползването им става по разпореждане от комисията за енергийно и водно регулиране и по цени, определени от нея съобразно установената методика. Следователно, според въззивника ищецът е разполагал с друг ред за осъществяване на правата си, а искът по чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен и поради това не може да намери приложение. Наред с това са изложени съображения, основани на неправилно интерпретиране от съда на представената по делото съдебно-техническа експертиза, която е изготвена в четири различни варианта. Съдът не е взел предвид действителния момент на въвеждане на съоръжението в експлоатация, респ. амортизацията му през изтеклия период, които са съобразени във вариант 2 от заключението. Въз основа на така изложените доводи въззивникът моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск, а в условия на евентуалност – само в осъдителната част над 25 878,29 лв по втория вариант от експертизата. Моли за присъждане на разноски пред двете инстанции.

В постъпилия отговор от „Елба“ ЕООД чрез адв. С.С. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е предявения от „Елба“ ЕООД гр.Елена срещу „Електроразпределение Север“ АД (с предишно наименование „Енерго Про Мрежи“ АД)  за заплащане на обезщетение за ползването от ответника на трафопост и кабелно захранване, собственост на ищеца, за пренос на ел.енергия и разпределението й за други потребители. Исковият период е от 01.05.2015 год. до 17.08.2017 год., а цената на иска е 77 927 лв.

По възражението за недопустимост на иска с оглед възражението на въззивника за наличието на друг правен способ за реализиране правата на ищеца съгласно чл. 117 ал.8 от ЗЕ (изм. от 17.07.2012), съдът намира следното:

Субсидиарното приложение на чл. 59 от ЗЗД означава ищецът да не разполага с друг иск за защита на правата си, а изменението на цитираната разпоредба на чл. 117 от ЗЕ урежда административна процедура пред КЕВР. Поради това искът е допустим.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че ищецът е собственик на ТРАФОПОСТ №3 с площ от 72 кв.м., построен въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя в УПИ V-3736 в кв.550 по ПУП на гр.В.Търново, и прилежащото към него кабелно захранване. Процесните енергийни обекти са придобити от него на 15.12.2007 год. чрез договор за покупко-продажба, сключен под формата на нот.акт №1263, том VII, рег.№10299, дело №1234 на нотариус рег.№430 в НК Д.Рачевец.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че трафопостът с необходимото оборудване и кабелно захранване към него са изградени за нуждите на "Жилищна група Роуд-2“ и са въведени в експлоатация от праводателя на ищеца, както следва: на 18.06.2004 год. за трафопоста и на 13.08.2004 год. за кабелното захранване. След придобиването им от ищеца, същите са заведени като дълготраен материален актив в инвентарната му книга към 31.12.2007г., но от тогава до настоящия момент дружеството не е начислявало амортизационни отчисления върху тях. Няма и посочена дата на въвеждането им в експлоатация.

Стартирала е процедура по изкупуване на процесния трафопост от страна на ответното дружество, но поради непостигане на съгласие между страните същата не е приключила. С оглед на това и на осн. чл. 117 ал.8 от ЗЕ при липсата на сключен договор за достъп до притежаваните от ищеца съоръжения спорът за заплащане на ползването им се разглежда по правилата на неоснователното обогатяване.

За определяне на размера на дължимото обезщетение приложима е Методиката на КЕВР за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.

Съществен компонент от формулата, по която съобразно с чл.3.1 от Методиката се определя цената за достъп, респ. обезщетението в случаите по чл. 117 ал.8 от ЗЕ, е балансовата стойност на енергийния обект, която е променлива величина. Следва да се съобрази също и количеството енергия, разпределено и пренесено чрез процесния трафопост.

През исковия период ответното дружество е извършвало чрез този трафопост и кабелното захранване, представляващо неотделима част от него, пренос и разпределение на ел.енергия за 302 битови клиенти, 7 асансьора, 16 общи електромера, и 7 клиенти юридически лица. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че за периода от 01.05.2015 до 17.08.2017 год. пренесени и разпределени към крайните потребители 2 903 864,25 kWh електроенергия.

По делото е прието допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, което е изготвено в четири различни варианта, а именно: Първи вариант, съгласно който е взета предвид балансовата стойност на актива, отчетена в счетоводството на ищеца без амортизационни отчисления, считано от 01.05.2015 год.; Втори вариант, при който са взети предвид амортизационни отчисления с приложение на годишен линеен метод, считано от 01.12.2007 год. – датата на завеждане на актива в счетоводството на ищеца; Трети вариант въз основа на годишен нелинеен метод, считано от 01.05.2015 год. и Четвърти вариант – съгласно годишен нелинеен метод, считано от 01.12.2007 год. 

Задължението за отчитане на амортизацията на дълготрайните материални и нематериални активи произтича от  Националния счетоводен стандарт СС-4, на осн. препращащата норма на чл. 34 ал.2 от Закона за счетоводството. Разпоредбите на този счетоводен стандарт се прилагат към всички амортизируеми ДМА, с няколко изчерпателно изброени изключения, като напр. природни ресурси, произведения на изкуството, музейни експонати, както и активи, неупотребявани в дейността на предприятието, новопридобити активи до въвеждането им в употреба и др. Очевидно е, че енергийните обекти, предмет на делото, не попадат сред тези изключения и следователно по отношение на тях важи задължението за начисляване на амортизационни отчисления.

Счетоводният стандарт в чл. 5.1 и чл. 5.2 дава възможност на всяко предприятие само да определи своята амортизационна политика, като използва един от посочените методи – линеен или нелинеен метод. И в двата случая то е длъжно да начислява амортизации в съответствие с изискванията на стандарта. При линейния метод амортизацията се разпределя равномерно и пропорционално на периодите, които обхващат предполагаемия срок на годност на съответния актив. Този метод се прилага тогава, когато не може да се определи ползата от употребата на активите в рамките на срока им за годност. Често той служи и за нуждите на данъчното облагане. При нелинейните методи размерът на амортизацията е различен в отделните периоди на предполагаемия срок на годност. Те могат да бъдат намаляващи, когато ползата от активите е предимно в началото на експлоатационния им срок и впоследствие намалява поради очаквано насищане на пазара или появяване на нов, по-усъвършенстван конкурентен продукт или услуга. Обратно – при увеличаващите нелинейни методи на амортизация се предполага, че във всеки следващ период размерът на амортизацията ще нараства. Този метод се използва за продукти или услуги с все още недостатъчно подсигурен пазар или за такива, които изискват пробен или тестващ период за пускането им в масова продажба.

В настоящия случай като най-подходящ метод на амортизация следва да се приеме изчислението, направено от вещото лице във втория вариант от допълнителното заключение, а именно – по линейния метод, считано от датата на придобиване на актива. Това е така, защото с оглед характера на самия дълготраен материален актив, представляващ енергиен обект с предназначение да осигурява пренос и разпределение на ел.енергия до крайните потребители, неговата амортизация се разпределя равномерно за целия експлоатационен период. Нуждите, за задоволяване на които трафопостът служи, са константни и не се влияят от пазарни флуктуации в такава степен, че да се прогнозира по-бърза или намаляваща амортизируемост, които биха обосновали приложението на нелинейните методи.

Понятието „балансова стойност“ е дефинирано в Национален счетоводен стандарт НСС-16 като сумата, с която един актив се признава във финансовия отчет, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации и се коригира със загубите от обезценката им или с извършените преоценки. Затова като не е начислявал амортизации за целия период от придобиването на актива до настоящия момент, отразената в счетоводството на ищеца балансова стойност не отразява вярно и честно имущественото и финансово състояние  на предприятието, което е в нарушение с императивното изискване на чл. 24 от Закона за счетоводството.

Поради фактическото износване на съоръженията в процеса на тяхното използване, стойността им е намаляла. Ако при определяне на обезщетението за ползването им бъде взета предвид неточно отразената по-висока балансова стойност в счетоводството на ищеца, то последният би се обогатил неоснователно за сметка на ответника. Затова правилно е във формулата за изчисляване цената за достъп като база за определяне размера на дължимото обезщетение да участва действителната балансова стойност на съоръженията след приспадане на амортизацията за целия период на тяхната експлоатация от 01.12.2007 год. до 17.08.2017 год.

По изложените съображения настоящият състав кредитира втория вариант от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно който обезщетението, което ответникът дължи за ползването на процесния трафопост без правно основание, е в размер на 25 878,29 лв. Той съответства както на действителната балансова стойност на съоръжението, така и на количеството пренесена и разпределена ел.енергия през исковия период от 01.05.2015 до 17.08.2017 год. и най-точно отговаря на изискванията на Методиката на КЕВР.

По изложените мотиви първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разликата над тази сума до пълния размер от 68 689,31 лв., като в тази част предявеният иск бъде отхвърлен. 

По разноските съдът съобрази следното:

В първоинстанционното производство ищецът е претендирал разноски в размер на 8 125, 24 лв., а ответникът – 3884 лв.

Съразмерно с уважената част от иска и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2698,26 лв., като в тази част първоинстанционното решение следва да се потвърди, а за разликата до присъдените 7161,95 лв. – да се отмени.

Ответникът също има право на разноски на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК, поради което с настоящото решение следва да се присъдят в негова полза 2134,19 лв. разноски за първата инстанция, представляващи горницата над присъдените с решението 460 лв. до дължимите съразмерно с отхвърлената част от иска 2594,19 лв. В осъдителната част за разноските до размер на 460 лв. първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Във въззивното производство с оглед изхода на спора разноските се разпределят, както следва: за въззивника – 856,22 лв. и за въззиваемата страна – 1171,37 лв.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 895/21.05.2018 год. по гр.д. № 2078/2017 год. на Окръжен съд Варна г.о. в осъдителната му част до размер на 25 878,29 лв., представляващи обезщетение за ползването без правно основание на ТРАФОПОСТ №3 с площ от 72 кв.м., построен въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя в УПИ V-3736 в кв.550 по ПУП на гр.В.Търново, и прилежащото към него кабелно захранване, за период от 01.05.2015 год. до 17.08.2017 год., ведно със законната лихва от завеждането на иска – 28.08.2017 год. до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която „Електроразпределение Север“ АД (с предишно наименование „Енерго Про Мрежи“ АД) с ЕИК 104518621 е осъдено да заплати на „Елба“ ЕООД гр.Елена с ЕИК 814190966 разноски в размер на 2698,26 лв., както и в частта, с която „Елба“ ЕООД гр.Елена с ЕИК 814190966 е осъдено да заплати на „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК 104518621 разноски в размер на 460,46 лв.

ОТМЕНЯ същото решение в осъдителната част за разликата над 25 878,29 лв. до 68 689,31 лв., както и в частта, с която „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК 104518621 е осъдено да заплати на „Елба“ ЕООД гр.Елена с ЕИК 814190966 разноски за разликата над 2698,26 лв. до 7161,95 лв. и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Елба“ ЕООД гр.Елена с ЕИК 814190966 срещу „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК 104518621, предявен на осн. чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването без правно основание на ТРАФОПОСТ №3 с площ от 72 кв.м., построен въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя в УПИ V-3736 в кв.550 по ПУП на гр.В.Търново, и прилежащото към него кабелно захранване, за период от 01.05.2015 год. до 17.08.2017 год., ведно със законната лихва от завеждането на иска – 28.08.2017 год. до окончателното изплащане, за разликата над 25 878,29 лв. до 68 689,31 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД ЕИК 104518621 да заплати на „Елба“ ЕООД гр.Елена с ЕИК 814190966  разноски за настоящата инстанция в размер на 1171,37 лв.

ОСЪЖДА „Елба“ ЕООД гр.Елена с ЕИК 814190966 да заплати на  „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК 104518621 разноски в първата инстанция в размер на 2134,19 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска, представляващи горницата над присъдените с решението 460 лв. до дължимите съразмерно с отхвърлената част от иска 2594,19 лв.

ОСЪЖДА „Елба“ ЕООД гр.Елена с ЕИК 814190966 да заплати на  „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК 104518621 разноски в размер на 856,22 лв. за настоящата инстанция.

В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 68 689,31 лв. до 77 927 лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)