Р Е Ш Е Н И Е

168

гр.Варна, 29.10.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:   

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ;

 ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ ПЕТРОВА;

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия БАЖЛЕКОВА въззивно гр.д. №391 по описа за две хиляди и петнадесета година на ВАпС, намира следното:

 

     Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от   от В.С.А. срещу решение № 413/09.03. 2015г., постановено по гр.д.№3128/13г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени предявените от него срещу М.С.Я. и Я.Г.Я. искове, както следва: 1/ с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата М.Я. да заплати сумата от 117 349.80лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 60 000 евро, дължима на основание сключен между ищеца и ответницата договор за заем от 10.10.2008г., по силата на който ищецът, като заемодател предал на ответницата - заемател исковата сума, чрез превод по банковата й сметка в „МКБ Юнионбанк” АД, срещу задължението на последната да върне заетата сума; 2/ с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят сумата от 39 116.60 лв., представляваща левовата равностойност на 20 000 евро, дължима като дадена от ищеца на ответниците през лятото на 2009г. при първоначална липса на основание- по нищожен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот; 3/ евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 156 466.40лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 80 000 евро, дължима като дадена от ищеца на ответниците при първоначална липса на основание и 4/ евентуален иск с правно основание 59, ал. 1 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 156 466.40лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 80 000 евро, дължима на основание неоснователно обогатяване, всяка от сумите се претендира ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на исковата молба - 09.10.2013г. до окончателното плащане на задължението, както и жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на М.С.Я. и Я.Г.Я. сумата от по 4 000лв. на всеки, представляваща съдебно деловодни разноски. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и в противоречие на събраните доказателства, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове се уважат. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

     Въззиваемите страни М.С.Я. и Я.Г.Я. са депозирали отговор в срока по чл. 263 ГПК, с който оспорват жалбата като неоснователна. Излагат, че решението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства и молят да бъде потвърдено. Претендират разноски.

     За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: В.С.А. е предявил срещу М.С.Я. и Я.Г. съединени в условията на първоначално обективно и пасивно субективно съединяване осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 240, ал. 1, пр. II от ЗЗД за осъждане на М.С.Я. да заплати сумата от 117 349.80лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 60 000 евро, дължима на основание сключен между ищеца и ответницата договор за заем от 10.10.2008г., по силата на който ищецът, като заемодател предал в собственост на ответницата – заемател сумата, чрез превод по банковата й сметка в „МКБ Юнионбанк” АД, срещу задължението на последната да върне заетата сума; искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят сумата от 39 116.60лв., представляваща левовата равностойност на 20 000 евро, дължима като дадена от ищеца на ответниците при първоначална липса на основание – по нищожен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен между страните през лятото на 2009г.; предявени са и в условията на първоначално обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 156 466.40лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 80 000 евро, дължима като дадена от ищеца на ответниците при първоначална липса на основание и с правно основание 59, ал. 1 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 156 466.40лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 80 000 евро, дължима на основание неоснователно обогатяване вследствие получаването й за сметка обедняването на ищеца. Претендира се и законната лихва върху всяка от сумите считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им плащане и направените по делото разноски.

Ищецът излага в исковата молба, че е бил в близки приятелски отношения с ответниците и по молба на ответницата Я. й предал на 10.10.2008г. чрез банков превод по сметка в „МКБ Юнионбанк” АД с мемориален ордер № 53898, сумата от 60 000 евро, в заем, срещу задължението на ответницата да върне заемната сума. Въпреки, че в края на 2009г. къщата била завършена, ответницата не изпълнила поетото задължение за връщане на заемната сума, поради което ищецът претендира реално изпълнение на задължението и осъждане на ответницата да заплати исковата сума. Твърди също, че за гарантиране вземането си по договора за заем, на 16.08.2010г. между ответниците от една страна като продавачи и ищеца, от друга, като купувач, е сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот – апартамент № 24 в гр. Варна, ул. „Кр. Мирски” № 11 и по този договор ищецът платил на ответницата в брой сумата от 20 000 евро. По повод отправена нотариална покана за сключване на окончателен договор ищецът разбрал, че имотът предмет на предварителния договор е отчужден в полза на трето лице, а през юли 2011г. при предявяване на материалите по ДП № 96/2011г. по описа на ОД на МВР – Варна и, че предварителният договор не е подписан от продавача Я.. Счита, че поради липса на валидно изразена воля от единия продавач, предварителния договор е нищожен, а платената по нищожния договор цена е дадена при първоначална липса на основание, поради което и ответниците дължат връщане на тази сума.

Твърди също, че отново за гарантиране вземането му по договора за заем и по нищожния предварителен договор на 24.09.2010г. е сключено Споразумение между него като кредитор от една страна и М.Я. като длъжник, Я.Я. – като солидарен длъжник от друга страна. Със споразумението ответниците признали вземането на ищеца в размер на 210 000 евро и за удовлетворяване на това вземане се съгласили да прехвърлят недвижим имот, собственост на трети лица. Впоследствие ищецът разбрал, че това споразумение е нищожно поради това, че длъжниците не разполагат с представителна власт за прехвърляне на чуждия имот и че то се явява договор върху неоткрито наследство.

Ответниците оспорват исковете като неоснователни. Оспорват наличието на договор за заем и факта на предаване на исковата сума на това основание. Навеждат възражение за погасяване по давност на евентуалното вземане. Признават, че между страните е сключен предварителен договор за продажба на апартамент № 24 в гр. Варна, ул. „Кр. Мирски” № 11, който, поради това, че не е подписан от един от продавачите не е произвел обвързващо страните действие. Не оспорват и обстоятелството, че имота впоследствие е прехвърлен на трето лице. Признават, че на 24.09.2010г. са сключили споразумение с ищеца, с което са се задължили да прехвърлят на него или на посочено от него трето лице имот, собственост на майката на ответницата и сестра й. На 28.09.2010г. правото на собственост върху имота е прехвърлено на посоченото от ищеца лице – К. В. П., с договора по НА № 173/2010г. Считат, че по този начин отношенията между страните са уредени окончателно. Твърдят, че в частта, в която е посочена продажна цена на имота равна на данъчната оценка, договора по НА № 173/2010г. е симулативен и прикрива изпълнение по сключеното споразумение от 24.09.2010г. В потвърждение на последното ищецът подписал декларация от 02.11.2010г., в която е заявил, че след прехвърлянето на имота на посоченото от него лице е изцяло удовлетворен и няма претенции по посочената в споразумението сума. Считат доводите на ищеца за нищожност на споразумението са неоснователни, доколкото такива могат да бъдат наведени чрез иск или възражение единствено от Ст. А. – майка на ответницата. Дори споразумението да е нищожно, налице е извънсъдебно признание на ищеца, обективирано в декларация, че е удовлетворен от извършеното прехвърляне от трето лице на имот в погашение на дълг на ответниците на посочено от него лице. Задължението по споразумението за връщане на сумата от 210 000 евро е поето от трето лице Й.А.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото предварителен договор, сключен на 09.10.2008г., ответниците са се задължили да прехвърлят на ищеца като купувач правото на собственост върху собствения им апартамент №24, находящ се в гр.Варна, ул.”Кр.Мирски” №11, срещу продажна цена в размер на 210 000 евро, платима както следва: 20 000 евро платени при договарянето, а остатъка при изповядване на сделката.

От представения по делото мемориален ордер №53898/10.10.2008г. се установява, че на посочената в ордера дата е извършено плащане на сума в размер на 60 000 евро от сметката на ищеца в „МКБ Юнионбанк”АД по сметка на ответницата Я., с основание на плащането – прехвърляне на средства по споразумение”.

Видно от представеното заверено копие на предварителен договор се установява, че на 16.08.2010г. страните са сключили последващ договор с идентично на договора от 09.10.2008г. съдържание.

Със споразумение от 24.09.2010г., сключено между ответницата Я. като длъжник и Ответника Я. – солидарен длъжник и ищеца като кредитор, ответниците са признали вземане на ищеца в размер на 210 000 евро, която сума дължат солидарно и за удовлетворяването й са се съгласили да прехвърлят на кредитора или на посочено от него трето лице недвижим имот – ап.4, находящ се в гр.Варна, ул.”Жулио Кюри” № 66, собственост на С.А. и Р.Т., в срок до 27.09.2010г.

Съгласно договор за покупко продажба, обективиран в НА № 173828.09.2010Г. С.Й.А. и Р.Й.Т. продават на К.В.П. ап.4, находящ се в гр.Варна, ул.”Жулио Кюри” № 66.

С декларация от 02.11.2010г. Й.С.А. е декларирал, в присъствие на страните по делото, че приема качеството на длъжник за сумата от 210 000 евро по отношение на В.А. и вземането на последния спрямо ответниците Я. е удовлетворено.

По делото е представена декларация от 02.11.2010г., в която В.А. е декларирал, че подписаното споразумение между него и ответниците удовлетворява вземането му като кредитор и имотът, находящ се в гр.Варна, ул.”Жулио Кюри” №66, прехвърлен на трето физическо лице е предмет на последващо споразумение между ищеца и Й.С.А. с дата, следваща датата 24.09.2010г.

Като доказателства по делото са приети: договор от 08.09.2010г. между ищеца като възложител и „С.Г.Груп” ООД в качеството на изпълнител, за проучване на клиенти и длъжници на възложителя, установяване и издирване на действителното им материално състояние, като в чл.12 от договора ищецът като възложител е заявил, че длъжниците Я.Г.Я. и М.С.Я. му дължат сумата от 210000 евро, съгласно предварителен договор за продажба на имот; анекс към договора от 08.09.2010г.; пълномощно, с което ищецът е упълномощил „С.Г.Груп” ООД да  го представлява и подписва всякакви документи, молби и искания във връзка с дължими суми, от името на упълномощителя да завежда дела, да преупълномощава адвокат, включително с права да сключва спогодба и отказ от иска.

Пред въззивната инстанция са разпитани свидетелите А.А./ сестра на ищеца/ и П.М.Б.. В показанията си свидетелката заявява, че ищеца и ответниците са работили заедно и са били близки приятели. Ответницата Я. помолила ищеца да й даде в заем 60 000 евро за покупка на имот в с. Приселци. За даването на заема и това, че сумата не е върната свидетелката знае от ищеца, като не може да посочи кога точно е даден заема, 2008 или 2009г. За връщането на сумата нямало срокове, не била уговорена и лихва. Съгласно обясненията на свидетелката между ищеца и ответниците имало ”някакви отношения”, които тя не знае точно. Свидетелката също дала на ответниците заем в размер на 130 000 евро в същата година, по едно и също време, когато и брат й им дал заем, за същия имот в с. Приселци и води съдебни дела срещу ответниците за връщане на дадената от нея сума. Свид. Б. посочва, че познава страните по повод работата си във фирма за събиране на дългове. Ищецът потърсил услугите на фирмата, като представил документи, че е кредитор на ответниците по договор за покупко-продажба на апартамент. Сумата била около 200 000 евро. Обяснил, че по-голямата част от сумата е преведена от сестра му. В представените документи имало банкови бордера за превеждане на сумата. Свидетелят се свързал с ответницата Я. и започнали разговори за връщане на сумата или прехвърляне на имота. След преговори ответницата предложила да прехвърли собствеността върху друг имот и било подписано споразумение. Ищецът поискал апартамента да се прехвърли на трето лице.

По така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявеният иск с правно основание чл.79, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД:

     За да бъде уважен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за изпълнение на договор за заем е необходимо по делото да бъде установено предаването на сумата, както и, че предаването е станало въз основа на сключен между страните договор за заем. Тежестта за доказването на тези обстоятелства е за ищеца.

В случая от представените по делото доказателства не се установяват твърденията на ищеца, че преведената от него на 10.10.2008г. по банков път по сметка на ответницата сума в размер на 60 0000 евро е на основание сключен между страните договор за заем. Договорът за заем е реален договор, който се счита за сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие, заемодателят предаде, а заемателят получи в заем сума, която се задължава да върне. Безспорно от доказателствата се установява предаване на сума в размер на 60 000 евро, но не се установява, че това е станало в изпълнение на поети договорни задължения по сключен неформален договор за заем между страните. Събраните по делото доказателства, включително и гласните, не установяват конкретни договорки между страните във връзка с превеждането на сумата. От ангажираните от ищеца гласни доказателства не може да се направи категоричен извод, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на договор за заем и процесната сума е била предадена на ответницата именно въз основа на този договор. Свидетелката А. няма лични впечатления за отношенията и конкретните уговорките между ищеца и ответниците във връзка с предаването на процесната сума. Съдът намира, че от заявеното в показанията й, предвид близката родствена връзка с ищеца и обстоятелството, че свидетелката е страна по съдебни спорове с ответниците по настоящото дело, показанията й ценени, с приложение на разпоредбата на чл.172 ГПК, не установяват конкретни договорки между страните във връзка с превеждането на процесната сума и конкретните уговорки относно това дали същата е трябвало да бъде върната, в какви срокове. Показанията на тази свидетелка не са преки и непосредствени, не кореспондират и остават изолирани от останалите събрани по делото доказателства, които сочат на извода, че между страните е съществувало друго правоотношението, възникнало по повод сключен между тях предварителен договор за продажба на недвижим имот.

Предвид изложеното настоящият състав на съда намира, че ищецът не е установил, че между него и ответницата е сключен договор за заем, въз основа на който е предадена сумата от 60 000 евро, поради което и искът с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД е неоснователен. Решението в тази част е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Настоящият състав на съда намира за неоснователен иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на равностойността на сумата от 20 000 евро, по следните съображения: В представените по делото предварителни договори липсва изрична уговорка, че договора служи като разписка за получаване на продажната цена или част от нея, поради което същият не представлява доказателство за плащане на посочената от ищеца сума. Не са ангажирани доказателства, установяващи предаването на сумата от 20 000 евро от ищеца на ответниците. Дори да се приеме, че договорът, предвид заявеното от страните съгласие, че сумата е била изплатена преди подписването на договора, установява плащане, не може да се приеме, че то е извършено при първоначална липса на основание. Неоснователни са твърденията на ищец, че предварителният договор за покупко-продажба е нищожен, поради това, че не е подписан от единия продавач – ответника Я.. Обстоятелството, че предварителните договори не са подписани от единия от съпрузите – продавачи не води до нищожност на същите. Напротив, договорите са валидни и обвързват страните по тях, докато не бъдат прекратени или развалени. По делото не са наведени твърдения и не се представят доказателства, че някоя от страните по договора е предприела действия за прекратяване или разваляне на договорите. Съгласието на съпруга на продавача на недвижим имот има значение за валидността на сделката при извършването на реално разпореждане с правото на собственост, т.е. при сключването на окончателния договор. От ангажираните по делото доказателства не може да се направи и извод за нищожност на договорите поради противоречието им с разпоредбата на чл.152 ЗЗД. Предвид изложеното решението в тази обжалвана част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По предявения в условие на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД за връщане на левовата равностойност на сумата от 80000 евро: Ищецът, в чиято тежест е да установи фактическото предаване на сумата и получаването й от ответниците без основание, не е ангажирал доказателства, от които безспорно да се установяват тези обстоятелства. Липсват доказателства в подкрепа на твърдението му за предаване на сума в размер на 20000 евро през лятото на 2009г., като представения предварителен договор от 09.10.2008г. не представлява такова доказателство, предвид липсата на изрична уговорка, че договора служи като разписка. В бордерото за извършен на 10.10.2008г. банков превод на сума в размер на 600000 евро, като основание за прехвърлянето е посочено „прехвърляне на средства по споразумение”. От друга страна в договора за поръчка, сключен между ищеца и „С.Г.Груп”ООД като основание за възникването на задължението в размер на 210 000 евро от ответниците е посочено – предварителен договор по чл.19, ал.3 ЗЗД. В отправената от ищеца нотариална покана рег.№ 4854/30.07.2010г., същият е посочил, че плащането на суми в размер на 190 000 евро е извършено на основание сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот и предхождащи го преддоговорни съглашения. Предвид установеното наличие на валидна облигационна връзка между страните, не може да се обоснове извод, че сумата в размер на 60 000 евро е предадена от ищеца на ответниците при липса на основание, поради което и правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е отхвърлил иска като неоснователен.

По предявения в условие на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата в размер на 80 000 евро, съдът намира следното: За да бъде уважен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, ищецът следва да установи, че е налице негово обедняване, обогатяване на ответника и причинно-следствена връзка между обедняването и обогатяването. В тежест на ответниците е да установят, че е налице правно основание за преминаването на имуществени блага от патримониума на ищеца в патримониума на ответниците.

В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че ищецът е превел по банков път по сметка на ответницата Я. сума в размер на 60000 евро, в резултат на което имуществото на ищеца е намаляло, а това на ответницата се е увеличило с размера на посоченото сума. От ангажираните по делото доказателства се установява, че обогатяването от страна на ответниците не е без основание. Видно от текста на представеното по делото споразумение, сключено на 24.09.2010г., ответниците са признали вземане на ищеца в размер на 210 000 евро. За удовлетворяване на това вземане страните са се съгласили ответниците да прехвърлят собствеността на недвижим имот, който към датата на споразумението е бил собственост на трети лица. Имотът, правото на собственост върху който страните са се споразумели да се прехвърли в срок до 27.09.2010г. на ищеца или, посочено от него трето лице е конкретно посочен – ап.4, гр.варна, ул.”Жулио Кюри” №66. Съгласно твърдения на ищеца това споразумение е сключено по повод предхождащи го преддоговорни отношения на страните. Неоснователни и ирелевантни са твърденията на ищеца, че споразумението е недействително, тъй като към момента на подписването му имотът е собственост на трети лица, а ответниците не са разполагали с представителна власт за прехвърлянето му. Споразумение е валидно и обвързва подписалите го страни, доколкото обективира тяхната свободна воля, съгласно разпоредбата на чл.9 ЗЗД, като същото няма за предмет прехвърлянето на вещни права върху имот. Налице е и писмено изявление на ищеца от 02.11.2010г., че това споразумение удовлетворява вземането му като кредитор. Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че имотът, описан в споразумението е прехвърлен на трето лице и е предмет на споразумение между ищеца и това трето лице. Предвид изложеното, съдът приема, че не е налице неоснователно обогатяване на ответниците за сметка на ищеца с посочената сума, поради което и предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД е неоснователен.

     Водим от гореизложеното и предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВАпС, с установеното от ВОС по спора от правна страна, решението на първата инстанция в този смисъл следва да бъде потвърдено.

     Предвид изходът от спора и направените искания, на въззиваемите страни следва да се присъди сумите от по 4000лв., за всеки, представляваща направените съдебно-деловодни разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 413/09.03.2015г. по гр.д.№ 3128/2013г. по описа на ВОС,VІІ-ми състав.

ОСЪЖДА В.С.А. с ЕГН ********** и с адрес: ***  да заплати на М.С.Я., ЕГН ********** и Я.Г.Я., ЕГН ********** *** сумата от по 4 000 /четири хиляди/ лева на всеки, представляваща съдебно деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: