О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

481

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на …08 08.2018г., в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА

                                                                                        НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№391/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от А.К.П. против определение №1463/11.06. 2018г., постановено по в.гр.д.№2191/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е допъл - нено на осн. чл.248 от ГПК Решение №617/04.04.2018г., постановено по в.гр.д.№ 2191/17г. по описа на ВОС, гр.о., като е осъдена „Райфайзенбанк (България)”ЕАД да заплати на А.К.П. сума в размер на 5, 83лв., представля -ваща направени разноски в производството пред ВОС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което решението се допълни като на страната се присъдят в пълен обем направените от нея разноски в производството пред ВОС, евентуално, ако горното искане се приеме за неоснователно, то да се присъдят разноски съразмерно на основателната част от подадената от нея жалба против действия на съдебен изпълнител.

Въззиваемата страна „Райфайзенбанк (България)”ЕАД, гр.София в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител ю.к.А.Ц., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт.

Производството по в.гр.д.№2197/17г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по подадената от А.К.П. жалба вх.№8485/23.08.2017г./по описа на ЧСИ/ против действия на ЧСИ Н. Д., рег.№… с район на действие ОС-Варна, по изп. дело №…. - разпределение от 18.08.2017г. на сумата от 91 100лв., постъпила от публична продан на недвижим имот по изп.д. 20158070401494.

В жалбата се твърди, че разпределението е незаконосъобразно, предвид след - ното: 1/ неправилно включване в разпределените на взискателя суми за заплатени такси и разноски /общо в размер от 7 613, 19лв./ на сумата от 4 518лв. като заплатена от взискателя такса по т.20 от ТТРЗЧСИ, като се поддържа, че подобна такса не следва да се начислява и събира; 2/ неправилно начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер от 3 386, 20лв., като се поддържа, че същата следва да бъде в размер на 4 844лв.; 3/ неправилно включване на начислена такса в размер от 94, 90лв. като такса по т.31 от ТТРЗЧСИ; 4/ неправилно посочване в описателната част на разпределението на дълга по пера само в евро, без левова равностойност и без посочване каква част от общото задължение към взискателя се погасява; 5/ непра -вилно невключване в сумите за разпределяне и на публичното задължение на длъжника към държавата в размер от 2 515, 53лв.

С решение №617/04.04.2018г., постановено по в.гр.д.№2191/17г. по описа на ВОС, гр.о., обжалваното разпределение е отменено и вместо него е извършено ново разпределение, като съдът е разпределил сумите по идентичен начин с един -ственото изключение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, която в разпределението на ЧСИ е била в размер на 3 386, 20лв., а съдът е определил в размер от 3 235, 75лв. и съответно с разликата съдът е увеличил сумата за банката взискател, както и е увеличил таксите за ЧСИ със сумата от 94, 90лв./от 2 282, 60лв. на 2 377, 50лв./. Посочено е и с разпределената на взискателя с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД сума кои конкретни части от дълга се погасяват.Намерени са за неоснователни възраженията на жалбоподателката относно сумата от 4 518лв., заплатена от взискателя такса по т.20 от ТТРЗЧСИ, относно таксата по т.31 от ТТРЗЧСИ в раз -мер от 94, 90лв. и относно невключване в сумите за разпределяне на публичното задължение на длъжника към държавата в размер от 2 515, 53лв.

А.П. е претендирала присъждане на разноски пред ВОС, а именно такси в размер от 75, 31лв. и адв.възнаграждение в размер от 480лв., за които е предста -вила в срок списък по чл.80 от ГПК.Представила е доказателства за направени разноски за адв.възнаграждение в размер от 200лв. или общо направени разноски в размер от 275, 31лв.По искането за разноски съдът не се е произнесъл в цитираното решение.С молба, депозирана в срока по чл.248 от ГПК, А.Петкова е поискала допълване на решението в частта за разноските чрез присъждане на претендираните по представения списък разноски, от които са й присъдени с обжалваното определение 5, 83лв.

Макар и обжалваното от А.П. разпределение да е било отменено, то с извършеното от съда ново такова по същество е повторено разпределението, извършено от ЧСИ, с посоченото изключение относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, която е намалена със сумата от 150, 45лв.Всички останали възражения на страната, а именно относно сумите от 4 518лв., 94, 90лв. и 2 515, 53лв. са намерени за изцяло неоснователни.Предвид горното и за тези неоснователни претенции не следва насрещната страна в производството да бъде осъждана да заплаща сторени от жалбоподателката разноски.Съразмерно на основателната част от претенцията /намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ със сумата от 150, 45лв./ и неоснователната /сбора на горепосочените суми, които А.Петкова е твърдяла, че неправилно са включени, съответно изключени от разпределение/ е сумата от 5, 83лв., която е присъдена с обжалваното определение.Последното като правилно следва да бъде потвърдено.

На осн.чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на насрещната страна следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер от 150лв.Съгласно нормата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда, като не може да надхвърля максималния размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП, т.е. размерите, посочени в НЗПП за съответния вид дело. Максималният размер, посочен в чл.25а, ал.3 от НЗПП, е 100лв.В настоящия случай съобразно материалния интерес пред настоящата инстанция и фактическата, и правна сложност на делото съдът определя възнаграждение в размер на 30лв., което следва да бъде присъдено на въззиваемата страна.  

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №1463/11.06.2018г., постановено по в.гр.д. №2191/17г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА А.К.П., ЕГН ********** да заплати на „Райфайзенбанк (България)”ЕАД, ЕИК 831558413 сумата от 30лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: