РЕШЕНИЕ

 

№ 171 /04.11.2013 год., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и тринадесетата година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

ИВАН ЛЕЩЕВ

 

Секретар В.Т.,

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

въззивно гр.д. № 392 по описа за 2013 година:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от С.И.П. ***, срещу РЕШЕНИЕ № 151/20.06.2013 год. на Окръжен съд - Шумен по гр.д. № 82/2013 год. в осъдителната му част, с която е осъден да заплати на „Бул - Юнион Комерс” ООД, ЕИК 127016752, гр. Шумен, представлявано от П.Н.П., сумата от 17 440 лева, дължима като обезщетение за пълно неизпълнение от страна на ответника по договор за поръчка, чиито съществени клаузи са обективирани в Договор от 15.12.2009 г. и свързан с него анекс, озаглавен „Споразумение” от 20.07.2010 г., касаещ съдействие от страна на ответника за придобиване на собственост от страна на ищеца на 8 бр. земеделски имота, представляващи намиращи се в землището на с. Добротич, общ. Вълчи дол, обл. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата, както и да заплати сторените от дружеството разноски за водене на производството пред ОС, съобразно с уважената част на иска в размер на 2 753.27 лв.

В жалбата се твърди, че решението на ОС е неправилно, постановено при погрешна правна квалификация на съществуващия между страните договор като такъв за поръчка, а не като договор за посредничество.  Твърди се, че по съществуващия договор са изпълнени всички договорни задължения, за което са изложени подробни аргументи. Иска се цялостно отхвърляне на претенцията.

Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от представляващите ищцовото дружество „Бул – Юнион Комерс” ООД, гр. Шумен, в който жалбата се оспорва.

Жалбата е допустима, подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от надлежна страна.

ВАпС, за да се произнесе по спора, взе в предвид следното:

Пред Шуменския окръжен съд е бил предявен иск от „Бул – Юнион Комерс” ООД срещу С.И.П. за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 26 300 лева, получени от него при неосъществени задължения по договор от 15.12.2009 год. и Споразумение от 20.07.2010 год., представляващи обезщетение за неизпълнение, на осн. чл. 79 от ЗЗД, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

По същество в исковата си молба ищецът „Бул – Юнион Комерс” ООД навежда твърдения, че по силата на сключен Договор от 15.12.2009 год. ответникът С.И.П. е поел задължение да проучи предлагани за продажба имоти и да съдейства за надлежното прехвърляне правото на собственост в полза на дружеството. Излагат се твърдения, че ответникът не е изпълнил задълженията си, тъй като с влезли в сила съдебни решение било установено, че сделката, с която праводателят на ищцовото дружество е закупило имотите, е нищожна поради липса на съгласие на продавача по нея, респ. дружеството не е придобил права, след като е договарял с несобственик. Моли за осъждането му да плати 25 100 лева, получени от него като цена за придобиване на имотите и 1 200 лева – възнаграждение по договора, т. е. общо 26 300 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.

Ответникът С.И.П. оспорва предявените искове с подробни доводи за неоснователност на претенциите на ищцата, като счита, че е изпълнил задълженията си по договора.

С обжалваното решение Шуменският окръжен съд е осъдил С.И.П. да заплати сумата от 17 440 лева, получена като сбор от 16 240 лева – получено от ответника възнаграждение като разлика между дадените му 25 100 лева и заплатени на продавачите 8 860 лева, и 1 200 лева – възнаграждение.

В необжалваната му част решението на ШОС е влязло в сила.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд – гражданско отделение, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че на 15.12.2009 год. същите са сключили договор, по силата на който С.И.П., наречен изпълнител, е поел задължението да осъществява проучване на пазара на недвижими имоти – конкретно земеделски земи в областите Варна, Шумен, Добрич, Търговще и Разград, като при предлагане на такива да уведоми възложителя „Бул – Юнион Комерс” ООД относно „възможността” за закупуването им. Страните са се договорили, че при желание на дружеството да закупи определени земеделски имоти, то сумата по закупуването и възнаграждението на изпълнителя ще бъдат предмет на допълнително споразумение между тях. В раздел ІІІ, точка 2 от договора са били посочени задълженията на изпълнителя П., като в букви „а” и „б” изрично са посочили: а) „да осъществява проучване на пазара и предлаганите за продажба земеделски земи в посочените области; б) да участва в преговори за договаряне на условията за закупуване на земеделски земи”.

Договорът е сключен за срок от една година с опция за продължаването му за неопределено време (р.ІV,т.2).

Видно от сключеното Споразумение на 20.07.2010 год. страните са продължили действието на Договора от 15.12.2009 год. по силата на условието в раздел ІV, т.2 от последния. Съгласно това споразумение изпълнителят е предложил, а възложителят е приел да се осъществи закупуване на процесните земеделски земи, находящи се в землището на с. Добротич, община Вълчи дол, област Варна, а именно: ПИ № 034019,  ПИ № 059059,  ПИ № 062026,  ПИ № 058023,  ПИ № 060008,  ПИ № 018004,  ПИ № 055003 и ПИ № 031017. Също така при подписване на споразумението възложителят е изплатил на изпълнителя П. сума в размер на 25 100 лева, която е била предвидена за покупна цена на посочените имоти, както и 1 200 лева договорено възнаграждение. В т. 5 е уговорено, че ако изпълнителят успее да договори по-ниска продажна цена от предоставените му за закупуване 25 100 лева, то разликата остава за него като възнаграждение.

В това допълнително споразумение страните са уговорили изпълнителят да участва в преговорите с продавачите на земеделските земи и да „се запознае с документацията по отношение прехвърляне правото на собственост” (т. 4), както и че поема задължението след осъществяване прехвърляне правото на собственост върху земеделските земи да предостави на възложителя следващите се документи установяващи извършената сделка (т. 6).

На 21.07.2010 год. е сключен договорът за покупко-продажба на посочените 8 броя земеделски имоти, която сделка е обективирана в нотариален акт № 145/22.07.2010 год. по описа на СВ – Девня. Продавач е С. Г. ***– Юнион Комерс” ООД, действащо чрез пълномощника си Х.Д.Х.

Установява се от приетите по делото доказателства също така, че с влязло в законна сила решение № 308/22.12.2011 год. на Девненския районен съд, постановено по гр. д. 1549/2010 год. е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, с който Светлин Г. ***– Юнион Комерс” ООД) на 15.07.2010 год. е закупил имота от Е. Д.А. С влязлото в сила на 08.06.2012 год. решение № 812 от 25.04.2012 год. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 573/2012 год. Е.Д. А. е признат в отношенията си с „Бул – Юнион Комерс” ООД за собственик на процесните 8 бр. земеделски земи, при участието на трето лице – помагач на страната на ответника „Бул – Юнион Комерс” ООД – С.Г. С.

Искът намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 79, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, тъй като договорът не е развален, респ. се търси компенсаторно обезщетение по него за неизпълнение на задълженията от С.П..

Договорът от 15.12.20109 год. е за посредничество и се доближава по естеството си до договор за поръчка, тъй като с него довереникът (наречен изпълнител) е поел задължения да извърши за сметка на доверителя (наречен възложител) възложените му от последния действия от фактически и правен характер.

Един от спорните въпроси между страните е този, дали С.И.П. е имал задължението да провери собствеността по отношение на имотите, които въззиваемото дружество е заявило желание да закупи; какво следва да се има предвид под това „да провери”; както и дали, ако е имал такова задължение, може да носи отговорност за липсата на вещно-транслативен ефект на продажбата, с която дружеството не е придобило собствеността върху имотите, поради закупуването им от несобственик.

Настоящият съдебен състав на Варненския апелативен съд намира, че тълкувайки съгласно чл. 20 от ЗЗД сключените между страните Договор от 15.12.2009 год. и Споразумение от 20.07.2010 год., търсейки действителната обща воля, преценявайки отделните уговорки във връзка една с друга и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, както и качеството на лицата, които го сключват, стига до извода, че изпълнителят С.П. не е имал задължението да извръшва правен анализ на правото на собственост на продавачите на земеделските земи, заявени за закупуване от възложителя „Бул – Юнион Комерс” ООД. Задълженията на П., така както са били оформени от страните, са били за проучване на пазара за земеделски имоти в посочените области, като при установяване, че същите се предлагат за продажба да уведоми възложителя, респ. при заявено евентуално желание от същия да ги закупи, да води преговори по условията за закупуването им като тук би трябвало да се вклюват тези условия по прехвърляне на собствеността като цена, момент на предаване на владението и т. н. Задължението на изпълнителя да „се запознае с документацията по отношение прехвърляне правото на собственост” (т. 4 от споразумението) не следва да се разширява до неуговорени между страните договорки и следва да се възприеме като формално събиране на необходимите за една покупко-продажба документи, каквито са титул за собственост, скицата, данъчната оценка, евентуално някакви допълнителни удостоверения като удостоверение за идентичност на имена, за търпимост и т. н. „Запознаването” с документите не може да се приеме, че означава проверки в Службата по вписвания за установяване на евентуално вписани договори в полза на трети лица, искови молби и други. Уговореното в т. 6 от споразумението задължение „след осъществяване прехвърляне правото на собственост върху земеделските земи да предостави на възложителя следващите се документи, установяващи извършената сделка” се отнася по-скоро до фактическото снабдяване на възложителя с препис от нотариалния акт за покупката на имотите от дружеството и по своето естество представлява действия по отчитане по смисъла на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД. Всички посочени действия са все такива от фактически характер.

Не е договорено представителство или участие в сделката, което би променило характера на договора.

Следователно, договорът е бил такъв по чл. 49 ТЗ, за посредничество.

С оглед гореизложеното, извършените от изпълнителя П. изцяло фактически действия, не могат да доведат до ангажиране неговата отговорност за ненастъпилото прехвърляне правото на собственост в полза на дружеството – въззиваем. Още повече няма изрични клаузи, за да се търси такава отговорност.

Отделно от това, съдът намира за необходимо да уточни и още нещо по спора: Дори и да бяха заложени сред задълженията на изпълнителя и тези по проверка собствеността на продавачите (в посочения по-горе смисъл, т.е. юридически), то пак не би могло да се търси отговорност от изпълнителя, конкретно за настоящия случай. Въззивникът П. е изпълнил задълженията си по договора с дължимата грижа. Той не е бил длъжен да извършва проверка в Служба по вписванията за евентуални права или претенции на трети лица, въпреки че е направил такава. Исковата молба, с която е била прогласена нищожността на сделката от 15.07.2010 год. е била вписана доста по-късно - на 18.01.2011 год., видно от приложеното към настоящото дело гр. д. №1549/10 год. на ДРС, поради което и няма на какво основание да се приеме, че може да се предполагат така развилите се последващи събития. Доводът на въззиваемия, че погрешното изписване на имената на продавача Е. Д. А. като Е. А. Д. би трябвало да възбуди съмнение у изпълнителя и да доведе до по-задълбочени проучвания (дори да се стигне до разпитване на участниците по сделката са ли били съгласни да я сключат или не, и участвали ли са в сделката или не - съобразно мотивите на първоинстанционния съд) при положение, че е налице обективирана в надлежната нотариална форма пред нотариус сделка, за когото съществува задължението да провери самоличността на лицата, които се явяват пред него, не може да се приеме за основателен.

Отделно, следва да се отбележи, че в договора липсва клауза както за задължение за правен анализ на правото на собственост, извън обичайното запознаване с титул за собственост, така и за отговорност на посредника при евентуална или съдебна евикция на купувача на имотите. Посредникът е извършил обичайните за осъществяваната от него дейност проверки по отношение на правата на продавача – за наличие на титул за собственост и за вещни тежести по съответния ред. Няма основание да се приеме по пътя на тълкуване на договора, че са поети по-големи по обем от обичайните задължения по договор за посредничество, което би променило неговия характер към договор за правна помощ, или търговско представителство. Не е договорено пряко участие на посредника в сделките /решение №54/10.09.2010 год. по т.д. 267/2009 год., ІІ ТО на ВКС и решение №372/29.05.2008 год. по т.д. 90/2008 год. на ТК на ВКС, І ТО/.  Следователно, отговорност за настъпилата евикция следва да носи насрещната страна по сделката, а не посредникът. 

Водим от горното, съдът приема, че исковете са изцяло неоснователни и решението, като неправилно следва да се отмени в обжалвана му част, като се постанови друго, с което исковете се отхвърлят изцяло. В необжалваната, същото е влязло в сила.

На въззивника следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 2502,80 лв.

Водим от горното, съдът

 

                                Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 151/20.06.2013 год. на Окръжен съд - Шумен по гр.д. № 82/2013 год. в ЧАСТТА, с която С.И.П., ЕГН **********,***, е осъден да заплати на „Бул - Юнион Комерс” ООД, ЕИК 127016752, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Спортист” № 1, сумата от 17 440 лева, дължима като обезщетение за пълно неизпълнение от страна на ответника по договор за поръчка, чиито съществени клаузи са обективирани в Договор от 15.12.2009 г. и свързан с него анекс, озаглавен „Споразумение” от 20.07.2010 г., касаещ съдействие от страна на ответника за придобиване на собственост от страна на ищеца на 8 бр. земеделски имота, представляващи намиращи се в землището на с. Добротич, общ. Вълчи дол, обл. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 2 753.27 лева – съдебно-деловодни разноски, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искът на „Бул - Юнион Комерс” ООД, ЕИК 127016752, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Спортист” № 1, за осъждане на С.И.П., ЕГН **********,***, да заплати на ищеца сумата от 17 440 лева, дължима като обезщетение за пълно неизпълнение от страна на ответника по договор за поръчка, чиито съществени клаузи са обективирани в Договор от 15.12.2009 г. и свързан с него анекс, озаглавен „Споразумение” от 20.07.2010 г., касаещ съдействие от страна на ответника за придобиване на собственост от страна на ищеца на 8 бр. земеделски имота, представляващи намиращи се в землището на с. Добротич, общ. Вълчи дол, обл. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Бул - Юнион Комерс” ООД, ЕИК 127016752, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Спортист” № 1, да заплати на С.И.П., ЕГН **********,***, сумата 2 502,80 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на Република България при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: