Р Е Ш Е Н И Е   № 176

гр. Варна, 09.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 392 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу решение № 680/06.04.15г., постановено по гр.д. № 1625/13г. по описа на ВОС, с което е отхвърлен иска й по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД против „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ” АД, ЕИК 813095472, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. Златни пясъци, за осъждане на ответника да плати сумата от 336 085.26 лева, заявена като частичен иск от иск с цена 373 428.26 лв., с която неоснователно се обогатил за сметка на Държавата, вследствие ползването без основание на собствения й недвижим имот публична държавна собственост, представляващ морски плаж „Златни пясъци” в периода от 27.05.2008г. до 08.09.2008г., а ищецът е обеднял вследствие невъзможността в този период да ползва собствения си плаж, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 23.05.2013г. до окончателното плащане на сумата; ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 10 717 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. В жалбата се поддържа, че решението съдържа редица противоречия, неправилни тълкувания и изводи, които обосновават неправилността му, а освен това е постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че след като по делото е установено, че за процесния период страните не са били в договорни отношения /по договор за концесия или наем на плажа/, а същевременно ответното дружество е продължило да експлоатира морския плаж и да извършва задължителните дейности по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗУЧК, то следва да се приеме, че дружеството се е обогатило под формата на спестени средства за сметка на имуществото на ищеца. Оспорва се извода на съда, че от това ползване държавата не е обедняла, доколкото за процесния период тя не е могла нито да го ползва, нито да реализира някакви облаги от него. Твърди се, че именно прогласеното за нищожно споразумение между страните № 176/08.09.08г. доказва ползването на плажа от ответника и обедняването на държавата, съизмеримо с евентуално дължима концесионна такса ако беше налице договор за концесия. Сочи се, че съдът не е анализирал и събраните по делото експертни заключения, сочещи на евентуално дължимо концесионно плащане съобразно площта на имота. Сочи се още, че съдът не е обсъдил и наличието на влязлото в сила решение по частичния иск за същото вземане, което обвързва страните по делото, досежно всички правопораждащи факти, индивидуализиращи спорното право, включени в основанието на иска. Това незачитане на силата на пресъдено нещо представлява съществено процесуално нарушение. Отделно от горното се посочва, че държавата е била в обективна невъзможност да отдаде плажа под наем /след като не го е отдала на концесия/, тъй като тази възможност е била налице след изменението на ЗУЧК от 29.07.08г., а едва на 24.03.09г. е приета Методиката за определяне на наемните цени при отдаване под наем на морските плажове. Поради това и единствения адекватен начин за определяне на обезщетението в настоящия случай е по Методиката за определяне на концесионното възнаграждение, неразделна част от прекратения между страните договор за концесия. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявения осъдителен иск, ведно с присъждане на разноските по делото. В с.з. представител не се явява, но с изпратената писмена молба, получена в съда на 05.10.15г., се поддържа въззивната жалба и се изразява становище по съществото на спора.

Насрещната страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна. Споделя се решаващия извод на съда, че не е налице обедняване на държавата, тъй като последната не е започнала процедура за предоставяне на концесия или отдаване под наем на плажа, нито пък същият е предоставен на Община Варна. Оспорват се твърденията за необоснованост и неправилност на решението, както и за допуснати процесуални нарушения. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят на страната направените разноски. В с.з. становището по отговора се поддържа чрез процесуален представител. Същият представя и писмена защита, в която освен гореизложеното се поддържа тезата, че по делото не е установено ответникът да е упражнявал фактическа власт върху имота по начин, че да изключва възможността на собственика да се ползва от вещта си. Именно последното е в основата на извода, че не е налице обедняване на държавата. За първи път пред настоящата инстанция именно в писмените бележки се поддържа, че настоящият съд следва да разгледа в условията на евентуалност неприетото от първата инстанция възражение за прихващане на вземане на ответника срещу ищеца за сумата от 123 208.27лв., представляващи направени разноски през процесния период и извършени вместо собственика и в негов интерес за обезопасяване и почистване на плажа.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявения от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ” АД, ЕИК 813095472, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати сумата от 336 085.26 лева, заявена като частичен иск от иск с общ размер от 373 428.26 лв., представляваща обезщетение за ползването без основание на собствения на Държавата недвижим имот, представляващ публична държавна собственост - морски плаж „Златни пясъци”, в периода от 27.05.2008г. до 08.09.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 23.05.2013г. до окончателното й плащане. Наведените от ищеца твърдения са били, че между ответника, като концесионер и МРРБ на РБ като концедент, бил сключен концесионен договор за морски плаж „Златни пясъци”, прекратен на 01.05.2008г. поради изтичане срока на действие. На 27.05.2008г. нарочна комисия приела морски плаж „Златни пясъци” от концесионера, за което е съставен констативен протокол. Независимо от това, ответното дружество продължило да експлоатира морския плаж в периода от 27.05.2008г. до 08.09.2008г. и да извършва задължителните дейности по § 1, т. 1 от ДР на ЗУЧК, вследствие на което се обогатило неоснователно за сметка на държавата. Размера на претендираното за това обезщетение е определен на база Методика за определяне на концесионно възнаграждение, неразделна част от прекратения между страните концесионен договор. С допълнителна молба от 19.06.13г. ищецът е уточнил, че се търси не концесионно възнаграждение, а обезщетение, съизмеримо с такова възнаграждение, определено по Методиката на действалия между страните до 01.05.2008г. концесионен договор.

В депозирания от ответното дружество отговор на исковата молба, предявеният иск е бил оспорен. Признава се факта на действие между страните на концесионен договор с предмет морски плаж „Златни пясъци”, прекратен на 01.05.2008г. и предаден на държавата. Оспорва твърдението, че в исковия период е ползвал морския плаж, тъй като е извършвал дейностите по § 1, т. 1 от ДР на ЗУЧК, но не е препятствал Държавата да ползва и управлява имота. Отрича се в процесния период ответното дружество да е реализирало каквито и да приходи от този плаж, а напротив – твърди се, че са реализирани разходи, които са били извършени вместо собственика и в негов интерес. Оспорена е тезата на ищеца, че за определяне размера на обезщетението е приложима Методиката по прекратеното концесионно правоотношение. С отговора на исковата молба е било релевирано възражение за прихващане с вземането на ответника към ищеца в размер на 123 208.27лв., представляващи разходи на дружеството за извършване на задължителните дейности по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗУЧК.

            От материалите на приобщеното към първоинстанционното дело гр.д. № 2308/10г. на ВОС се установява, че с влязло в сила на 04.02.2013г. /датата на определение № 161 по гр.д. № 1079/12г. на ВКС, ІV г.о./ решение № 58/03.04.2012г. по в.гр.д. № 59/12г. на ВАпС, ответното дружество е осъдено да заплати на Държавата сумата от 37 343лв., предявена като част от сумата от 373 428.26лв., представляваща сума, с която дружеството се е обогатило без основание за сметка на Държавата от ползването на имот публична държавна собственост – плаж „Златни пясъци”, за периода от 27.05.08г. до 08.09.08г., на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 23.09.10г. до окончателното й изплащане.

            С протоколно определение от 23.01.15г. ВОС е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между тях е бил сключен договор за концесия на плаж „Златни пясъци”, в сила от 01.05.98г., прекратен с изтичане на срока му на 01.05.2008г.; че след прекратяване на договора и в рамките на процесния период, ответникът е продължил да извършва задължителните дейности по § 1, т. 1 от ДР на ЗУЧК; че след прекратяване на концесионния договор и в рамките на спорния период Държавата не е предприела действия по обявяване на процедури за отдаване на плажа на концесия или под наем, нито пък е предоставила морския плаж за управление на Община Варна или на трето лице; че концесионер на плажа след този момент е обявен с Решение № 489/22.06.09г. на МС /обн. ДВ, бр. 50/03.07.09г./; че за процесния период морски плаж „Златни пясъци” не е бил обявен за неохраняем. С протоколно определение от 26.02.15г. ВОС е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че в периода от 29.07.08г. /изменението на ЗУЧК с ДВ, бр. 67/ до 24.03.09г. /момента на приемането на Методиката за определяне на наемната цена/, ищецът не е отдавал имота под наем.

            Част от горните обстоятелства се установяват и от представените с исковата молба документи, приети като доказателства по делото - копие на договора за предоставяне на концесия върху морски плаж „Златни пясъци”, сключен на 09.06.1998г. между Държавата и ответното дружество, със срок на действие от 10 години /чл. 3, ал. 1/, считано от 01.05.98г. /чл. 50/. Същият е бил изменян с анекси от 03.07.01г. и 15.12.04г., а неразделна част от същия е била Методика за определяне на концесионното възнаграждение по този договор. В последната са дефинирани всички критерии и начина на тяхното взаимно обвързване чрез формули, за да се определи размера на концесионното възнаграждение. В приложение № 7 към този договор пък са определени конкретните стойности на дефинираните с Методиката критерии, един от които е чистата активна пясъчна площ, взета предвид при определяне броя на плажните места – 144 720 кв.м. /т. І, л. 14 и л. 62-63/. С констативен протокол от 27.05.08г. е удостоверено връщането на коцедента на обекта на концесия от концесионера по горния договор.

            Част от горните безспорни факти се установяват и от представеното на л. 71-72 копие на договор от 14.11.07г., с който ответното дружество е възложило на друго ТД да осъществява пропускателен режим и охрана на обекти в к.к. „Златни пясъци”, част от които са и части от плажната ивица;от представените с отговора на исковата молба на л. 99-105, т. І договори за осъществяване на медицинска помощ за сезона на 2008г. и за експлоатация на яхтеното пристанище „Златни пясъци”.

            Твърдението на ответника, че през летния туристически сезон на 2008г. материалната база на ответното дружество е била оптимално заето от туристи се установява и чрез представените статистически данни от НСИ /т. І, л. 149-151/.

            Видно от Споразумение № 176/08.09.08г., подписано между МРРБ и ответното дружество, че последното се е задължило да осигури задължителните дейности по § 1, т. 1 от ДР на ЗУЧК и свободен и безплатен достъп на територията на морски плаж „Златни пясъци”, определен при граници, съгласно Акт № 1045/16.04.08г. за поправка на Акт № 234/19.05.1997г. за изключителна държавна собственост, срещу правото да извършва дейностите по чл. 10, ал. 4 от ЗУЧК. Дружеството се е задължило в срок до 31.12.08г. да плати по сметка на МРРБ сума в размер на годишното концесионно възнаграждение за 2008г., определено при условията на концесионния договор за морски плаж „Златни пясъци” от 09.06.1998г.

            Копие от цитирания Акт № 1045/16.04.08г. за поправка на Акт № 234/19.05.1997г. за изключителна държавна собственост е приет по делото като доказателство /на л. 180, т. І/ и от него се установява, че чистата активна пясъчна площ е определена на 130 371 кв.м. Представеното на л. 169-170 от делото на ВОС копие на показатели във връзка с концесия, един от които е площта на плажа от 59335.20 кв.м., не установява за кой плаж се отнася и към кой концесионен договор е приложение.

От приложеното към ч.гр.д. № 2497/13г. на ВКС, ІІІ г.о. /като част от делата по инстанционна проверка на актове, постановени по гр.д. № 2308/10г. на ВОС/ заверено копие от решение № 393/29.04.11г. по т.д. № 1644/10г. на ВОС, влязло в сила на 30.05.11г., се установява, че са били отхвърлени предявените от Държавата срещу ответното дружество искове за заплащане на сумата от 129 371.30лв., представляваща незаплатена сума по горното споразумение № 176/08.09.08г., частичен иск от сумата от 1 293 713.05лв., ведно със сумата от 24047.97лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода от 01.01.09г. до 31.07.10г. Приетото в мотивите на съда е, че сумата се претендира въз основа на нищожен договор. 

            Видно от отговор на ответното дружество до МРРБ от 19.05.2009г., че дружеството не оспорва, че още преди предаването на плажа на Държавата на 27.05.2008г., то е започнало подготовката му за експлоатация през сезона – извършена е предсезонна обработка и почистване със специализирана техника, назначени са били спасители, сключени са договори за реанимационно обслужване, както и от началото на м. май – ежедневно почистване. След 27.05.08г. дружеството е продължило да извършва дейностите по осигуряване на нормалното функциониране на плажа, както и да извършва разходи, а същевременно не е получавало приходи от наеми и услуги за територията на морския плаж.

            От заключението на първоначалната СИЕ се установява, че концесионното възнаграждение за периода от 27.05.08г. до 08.09.08г., изчислено съобразно Методиката към прекратения между страните на 01.05.08г. концесионен договор за плаж „Златни пясъци” би било в размер на 423 231.23лв. /при изчисляването е използвана чиста активна площ на плажа от 144 720 кв.м./. В допълнителното заключение на ССчЕ е посочено, че при проверка в счетоводството на ответното дружество е установено, че в Дневника на см/ка 703/2 – Постъпления от инфраструктура, аналитично партида 92 „Плаж и ВВБ”, за процесния период е отчетен приход от авансово събрани наеми за годината общо в размер на 87 083.34лв., отчитани по см/ка 704/4 – „Приходи за бъдещи периоди от наеми по години” в аналитична партида 411 „търговски обекти на Първа алея” за 66 666.67лв. и партида 412 „Търговски обекти-Север” за 20 416.67лв. Осчетоводените от дружеството разходи за морски плаж „Златни пясъци” за процесния период са общо в размер на 94070.21лв. /подробно описани като видове разходи/.

            От изслушаното на 23.01.15г. допълнително заключение по СИЕ се установява, че концесионното възнаграждение за периода от 27.05.08г. до 08.09.08г., изчислено съобразно Методиката към прекратения между страните на 01.05.08г. концесионен договор за плаж „Златни пясъци” би било в размер на 381 259.04лв. /при изчисляването е използвана чиста активна площ на плажа от 130 371 кв.м./.

            Последното изслушано от ВОС заключение по допълнителната СИЕ е основано на изследването на договори за наем, сключени от Областен управител през 2010г. по възлагане на МРРБ за сключване на договори за наем на морски плажове -  за морски плаж „Кабакум-север 2” и морски плаж „Кабакум-централен 2” /като и за двата плажа няма съставени АДС – изключителна държавна собственост/. Отделно от това е установено от вещото лице и наличието на сключения на 30.05.09г. договор за наем на морски плаж „Златни пясъци” между МРРБ и „Ламс Холдинг груп” ООД при активна площ от 130 845 кв.м. /същият е представен на л. 392-395, т. ІІ/ и при годишна наемна цена в размер на 1 860 000лв. с ДДС. При това положение вещото лице е коригирало тази договорена наемна цена с инфлационния процент и за 2008г. наемната цена се получава в размер на 1 809 339лв. С оглед на тази цена, то и за процесния период е изчислено обезщетение за ползването на процесния плаж в размер на общо 514 128лв., от които 311 443лв. за периода от 27.05.08г. до 28.07.08г. и 202 685лв. за периода от 29.07.08г. до 07.09.08г. Дадено е и заключение за евентуално дължимо обезщетение за периода от 07.08.08г. до 07.09.08г. /като началния момент е определен при хипотетично обявен търг по реда на ППЗДС и извършена цялостна процедура, считано от 27.05.08г./ - 158 193лв.

Въз основа на установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По същността на предявения субсидиарен иск за неоснователно обогатяване.

С иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се цели да се възстанови неоснователното разместване на блага от патримониума на един правен субект в този на друг, без да има правно основание, което да оправдава това разместване, поради което този, който се е обагатил от това разместване дължи връщане на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Или, предпоставките за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД са: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, като обедняването и обогатяването следва да произтичат от един или от няколко общи факта. Обогатяването, което винаги има материално естество /оценимо е в пари/ е налице не само когато се увеличава имуществото на едно лице. То е налице и когато се спестяват на обогатения някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане /така в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 91 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6541/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова/.

Отново съгласно установената по реда на чл. 290 от ГПК практика /например решение № 409 от 20.06.12 г. по гр. д. № 1411/10 г. по IV г. о., № 55 от 28.02.12 г. по гр. д. № 652/11 г. на ВКС и № 204 от 5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС/ лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. Ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той получава добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно Изводът се извежда от приетото в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, съгласно което обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго претърпяло обедняване лице. Правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставяно в зависимост от волята на това лице дали да реализира или не доходи от държаната без основание чужда вещ. Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищеца е била държана без той да има основание за това. По този начин собственика е бил лишен от възможност да я ползва, поради което за него е налице обедняване. От друга страна - ответникът е държал чужда вещ, която е ползвал или е могъл да ползва, в зависимост единствено и само от волята си.

По значението на решението по частичния иск в производството за останалия размер на вземането.

На съда е известна съдебната практика, която сочи, че силата на пресъдено нещо на решението по частичния иск следва да бъде зачетена в производството за остатъка от размера на вземането, като това се отнася до силата на пресъдено нещо по основанието на иска /така Решение № 89/11.07.11г. по т.д. № 716/2010г., І т.о. на ВКС/. В последното е прието, че формираната сила на пресъдено нещо с предходно решение по частичния иск, не се разпростира и върху останалия размер на вземането, предмет на следващо производство. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право. Следователно установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо. Със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право, чрез основанието и петитума на иска. Това се споделя и в по-новата правна доктрина – така К. Цолова в „Частичният иск”, изд. „Сиби”, 2012г., стр. 189-203.

На противното становище са изразените в доктрината мнения на проф. Д . Силяновски /по цитираната в горния труд публикация в Годишника на СУ, ЮФ – „Частични искове и тяхната допустимост”, 1940-1941/ и проф. д-р Ж. Сталев – „Сила на пресъдено нещо в гражданския процес”, изд. „Сиела”, 2007г., стр. 229-231. Според последния автор, „когато частичният иск бъде уважен, предмет на СПН е само съдебно предявената част от вземането. Непредявената част от вземането не е съдебно проверена и относно нея СПН не може да се разпростре. Затова вторият иск за остатъка от вземането може да бъде отхвърлен от съда, без да се изпада в непримиримо противоречие между двете решения. Напълно е възможно претенцията на ищеца за остатъка от вземането да е била неоснователна.” Това становище е в основата и на преобладаващата съдебна практика – определение № 148/14.03.09г. по т.д. № 98/09г., т.к., ІІ т.о. на ВКС, определение № 381/20.05.11г. по т.д. № 590/10г., т.к., І т.о. на ВКС и посочените други определения и решения на стр. 191 от цитирания труд на доц. д-р К. Цолова. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 и сл. от ГПК Решение № 33/25.03.13г. на ВКС по т.д. № 140/12г., І т.о., ТК, в което се посочва: „Неправилно е разбирането, че при уважен частичен иск съдът в последващ процес за останалата част от вземането ще решава само за размера на иска, но не и за основанието, защото за него имало вече влязло в законна сила решение. Това е неправилно, защото фактическите констатации на съда не влизат в законна сила, а в законна сила влиза заключението, което съдът извежда от субсумирания под правната норма фактически състав и което намира израз в диспозитива на решението, но не и предпоставките от които се извежда това заключение. Решението по частичния иск изобщо не може да произвежда действието на законна сила в следващия процес за останалата част от вземането”. Същото становище е изразено и в мотивите на т. 1 по ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС.

Ако се приеме първото от двете становища, то следва да се приеме и наличието на обвързаност на настоящия съд с приетото в решението по частичния иск относно общите правопораждащи материалното право юридически факти /представляващи основанието на предявения частичен иск/ – че Държавата е собственик на плаж „Златни пясъци”, който има статута на публична държавна собственост и се управлява и стопанисва от МРРБ; че за процесния период ответното дружество е осъществявало всички задължителни дейности по поддържане на плажа без за това да има концесионен договор или договор за наем с МРРБ и поради тази причина се е обогатило за сметка на обедняването на държавата, за което й дължи обезщетение.

Ако се приеме второто становище, то не е налице сила на пресъдено нещо не само относно претендирания размер на обезщетението, а изобщо дали се дължи обезщетение на Държавата за ползвания от ответното дружество плаж за процесния период.

Настоящият състав на съда намира, че дори и да се приеме второто становище, то предявеният иск е основателен по следните съображения:
В рамките на настоящото производство се установи, че плаж „Златни пясъци” е изключителна и публична държавна собственост, чието поддържане и управление е възложено на МРРБ и нормативно регламентирано чрез ЗУЧК. Съобразно тази нарочна нормативна регламентация, действала към процесния период, морските плажове с прилежащата им акватория могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите за срок до 10 години. Съгласно ал. 3 на чл. 7, плажовете, които не са предоставени на концесия, се предоставят за управление на съответните общини с решение на МС. Общините в тези случаи осъществяват задължителните дейности на предоставените им за управление морски плажове. Тази редакция на закона е действаща до изменението и допълнението на ЗУЧК, Обн., ДВ, бр. 67 от 29.07.2008г. В ал. 5 на чл. 7 в новата редакция на закона е предвидено, че морските плажове, които не са предоставени на концесия, се управляват от МРРБ чрез отдаването им под наем по реда на ППЗДС за срок до 5 години срещу задължение на наемателя да заплаща наемна цена и да извършва задължителните дейности. Морски плажове, които не са предоставени на концесия или по реда на ал. 5, са неохраняеми морски плажове /чл. 7, ал. 7 от ЗУЧК/. Същевременно обаче, съгласно изменението на чл. 8, ал. 2 с посочения ДВ от 29.07.08г., е допълнено, че минималният размер не само на концесионното плащане, но и на наемната цена, за морски плажове се определя по методика, приета от Министерския съвет по предложение на МРРБ. С ПМС № 39/27.02.08г. е приета Методика за определяне размера на концесионното плащане при предоставяне на концесия за услуга за морските плажове – обекти на концесия. С ПМС № 67/24.03.09г. е приета пък Методиката за определяне на минималната цена при отдаване под наем на морските плажове по реда на чл. 8, ал. 2 от ЗУЧК. 

Следователно, в рамките на исковия период /27.05.-08.09.2008г./, с оглед особения характер на обекта на правото на държавна собственост – морски плаж, държавата е разполагала с възможността да ползва, поддържа и управлява морския плаж, като предостави същия на концесия или за управление на Община Варна, но не и да го отдава под наем /поради липсата на Методика за минималните цени при отдаване под наем на морски плажове към процесния период/. Безспорно е по делото, че МРРБ не е предприело нито отдаването на концесия за плажа, нито предоставянето му на Община Варна, нито плажът е обявен за неохраняем такъв.

Установи се по настоящото дело, че за целия процесен период ответното дружество, имайки собствен интерес /в крайна сметка предоставяните от дружеството туристически услуги като морски курорт са свързани именно с използването на плажа и морето от неговите туристи/ и без да има правно основание за това, е предприело и осъществило всички задължителни дейности по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗУЧК - по осигуряване на водното спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинско обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж. Спорно е между страните дали дружеството е извлякло преки облаги от стопанисването на плажа и прилежащата му акватория /например дали отразения в счетоводството му доход от 87 083.34лв. е действително от самия плаж/ или тези облаги са индиректни – наличието на туристи в материалната база на дружеството, ползващи туристическата услуга в морски курорт чрез ползване и на плажа. Макар и нищожно поради заобикаляне на закона и поради това не пораждащо правни последици, Споразумение № 176/08.09.08г., сключено между МРРБ и ответното дружество съдържа извънсъдебно признаване на факта, че ответното дружество е продължило да упражнява през процесния период всички онези права, които са му били предоставени по прекратения договор за концесия на плажа. Индиция за това е поетото от дружеството задължение да заплати сума в размер на концесионното възнаграждение.

Но всъщност дали дружеството е извлякло ползи от това ползване, преценено през призмата на цитираната по-горе съдебна практика, е без значение, тъй като следва да се приеме, че ответното дружество е ползвало морски плаж „Златни пясъци” /или е могло да ползва вкл. и чрез дейностите по чл. 10, ал. 4, т. 1-3 от ЗУЧК/ в зависимост единствено и само от волята си. Следователно, ответното дружество се е обогатило, спестявайки си разходи по заплащане на цена за ползването на морския плаж за процесния период.

Настоящият състав на съда намира, че собственикът на вещта винаги се обеднява, когато неговата вещ е ползвана от друго лице без правно основание, независимо от обстоятелството дали собственикът е имал намерение или дори дали е имал задължение /както е в настоящия случай/ да управлява тази вещ и да получава цена за това ползване. Това е така, защото част от правото на собственост е правото на ползване на вещта, вкл. чрез получаване на гражданските плодове от това ползване. Задоволяването /или хипотетичната възможност от задоволяване/ на нуждите на друг правен субект чрез специфичните функции на самата вещ, означава не само спестяване на разходите за ползването на вещта от ползващия, но и обедняване на собственика в размера на спестените от ползващия разходи.

Имайки предвид, че Държавата чрез МРРБ е могла да управлява морския плаж или чрез отдаването му на концесия или чрез предоставянето му на Общината за управление, но последното не е извършено, то обезщетението което се дължи от ползвалия го без правно основание, следва да е съизмеримо с евентуално концесионно възнаграждение /същото остава единствения измерител за остойностяване на спестените разходи/. Най-адекватен начин за определяне на такова възнаграждение остава да е Методиката по действалия до 01.05.08г. между страните концесионен договор, тъй като в същата са определени най-точно специфичните показатели /общо 33 на брой – виж т. І, л. 62-63/, индивидуализиращи морски плаж „Златни пясъци” и то за непосредствено най-близък период до процесния /поради тази причина и не следва да се приемат изчисленията на вещото лице за обезщетение, съизмеримо с наемни цени за 2010г. и то за други плажове, макар и находящи се в к.к. „Златни пясъци” – плаж „Кабакум-север 2” и морски плаж „Кабакум-централен 2”/. В тази връзка следва обаче да бъде съобразена и актуализираната чиста активна площ на плажа от 130 371 кв.м., записана в Акт № 1045/16.04.08г. за поправка на Акт № 234/19.05.1997г. за изключителна държавна собственост /макар и в сключения на 30.05.09г. договор за наем на морски плаж „Златни пясъци” между МРРБ и „Ламс Холдинг груп” ООД активната площ да е посочена в размер на 130 845 кв.м./. При това положение евентуално дължимото концесионното възнаграждение за периода от 27.05.08г. до 08.09.08г., изчислено съобразно Методиката към прекратения между страните на 01.05.08г. концесионен договор за плаж „Златни пясъци”, би било в размер на 381 259.04лв. /от изслушаното на 23.01.15г. допълнително заключение по СИЕ/. Същото е по-ниско и от размера на евентуално дължим наем съобразно данните по цитирания Договор за наем от 30.05.09г., което според вещото лице за процесния период и съобразно корекция със средногодишната инфлация за 2008-2009г. би било 514 128лв.

При това положение предявеният иск за заплащане на сумата от 336 085.26лв, представляваща частта над сумата от 37 343лв., присъдена по частичния иск, до общо дължимия размер от 373 428.26лв. като обезщетение за ползването без правно основание на собствения на Държавата плаж за посочения период, е основателен.

По възражението за прихващане на ответника.

С определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане възражението за прихващане. Поради това и същото не е станало предмет на първоинстанционното производство. В тази връзка е без значение дали е налице неправилност на правните съображения на ВОС, обосновали извода му за недопустимост на възражението за прихващане, тъй като такова оплакване от ответника /за допуснати процесуални нарушения/ не е релевирано своевременно пред въззивния съд. Имайки предвид, че активното вземане /на прихващащия/ е спорно, то и възражението за прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция, още по-малко с писмените бележки в хода на устните прения /така и т. 4 от ТР № 1/2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. От изложеното пък следва, че възражението за прихващане на ответника не следва да бъде разглеждано.

Първоинстанционното решение следва да се отмени изцяло, а предявеният частичен иск да се уважи в предявения му размер, ведно със законната лихва от 23.05.13г. до окончателното изплащане на сумата.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят направените разноски в общ размер на 41 889.12лв., от които 24 555.41лв. за първата инстанция и 17 333.71лв. за въззивната инстанция.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение 680/06.04.15г., постановено по гр.д. № 1625/13г. по описа на ВОС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ” АД, ЕИК 813095472, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. Златни пясъци да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството сумата от 336 085.26 /триста тридесет и шест хиляди осемдесет и пет лева и двадесет и шест ст./ лева, представляваща частичен иск от иск в общ размер от 373 428.26 лв., представляваща обезщетение за ползването без основание на собствения на Държавата недвижим имот, представляващ публична държавна собственост - морски плаж „Златни пясъци”, в периода от 27.05.2008г. до 08.09.2008г., , на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 23.05.2013г., до окончателното й плащане.

            ОСЪЖДА „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ” АД, ЕИК 813095472, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. Златни пясъци да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, сумата от 41 889.12 /четиридесет и една хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и дванадесет ст./лв., представляващи разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: