Р Е Ш Е Н И Е

 

145/12.11.2018 г.

 

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:            МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Ю.К.

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно гражданско дело № 392 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор от ОП – Варна против решение № 1073/15.06.2018г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 488/2018г. в частта, в която на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Н.С.Р., ЕГН **********

1.Обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, по което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 227/2016г. на ОС – Варна, потвърдена с решение на АпС – Варна по ВНОХД № 354/2016г. и КНД № 198/2017г. на ВКС, изразяващи се в неполучено възнаграждение по служебно правоотношение поради отстраняването й от длъжност, на основание чл.100 ал.2 ЗДСл., за периода 28.05.2016г. до 18.05.2017г., в размер на горницата над 59 759.73 лева до присъдения размер от 72 077,73 лева /съгласно уточнителна молба от 19.10.2018г./, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане.

2. Обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на горното обвинение и изразяващи се в неполучено ДМС /допълнително материално стимулиране/ в размер на 16 716,38 лева за  периода от 01.07.2012г. до 18.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане.

3. Обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконното обвинение и изразяващи се в неполучени суми за облекло за периода 26.08.2011г. до 18.05.2017г. в размер на 2 319 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане.

4. Обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконното обвинение и изразяващи се в заплатени от ищцата здравни осигуровки за периода 28.05.2016г. до 18.05.2017г. в размер на горницата над 957.60 лева до присъдения размер от 1 159,84 лева /съгласно уточнителна молба от 19.10.2018г./, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане.

5. Обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконното обвинение и изразяващи се в заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по водените наказателни дела в размер на 3 600 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички наведени от въззивника възражения по предявените искови претенции. Оспорват се изводите на съда относно периода, за който Прокуратурата на РБ следва да отговаря за обезвреда на имуществените вреди вр. неполученото трудово възнаграждение и заплатени здравни осигуровки, както и за дължимостта на сумите, съставляващи неполучено ДМС и за представително облекло. Излагат се аргументи по съществото на спора, като са развити подробни доводи защо периодът следва да бъде ограничен до 27.05.2016г. /датата на подаване на молбата за възстановяване на длъжност/ и защо не се дължи заплащане на сумите за ДМС и облекло. Относно присъденото обезщетение за адвокатско възнаграждение за наказателното производство счита, че не подлежи на обезвреда, както и са наведени възражения, че същото е прекомерно.

Иска се от настоящата инстанция да отмени така обжалваното решение и постанови друго, с което присъдените суми за обезщетение вр. неполучено възнаграждение по служебното правоотношение и заплатени здравни осигуровки да бъдат намалени и присъдени такива само за периода 26.08.2011г. – 27.05.2016г., съобразно което да бъде редуциран и размера на дължимата законна лихва, а исковете за заплащане на обезщетение вр. неполучено ДМС, суми за облекло и заплатено адвокатско възнаграждение да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност се иска присъдените суми за ДМС и облекло да бъдат редуцирани до размери съответно на 14 700.27 лева за първата претенция и 2 152.33 лева.

В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.

            В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Н.Р., с който жалбата се оспорва като неоснователна. По същество, чрез процесуален представител се пледира за потвърждаване на решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

            При извършената проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.   

    Предявени са искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.

                В исковата си молба въззиваемата Н.Р. е изложила твърдения, че с Постановление от 2011г. по ДП № 406/2009г. е била привлечена като обвиняем за извършване на престъпления по чл.256 ал.2 вр. ал.1 НК и чл.282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, като й е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лева. С оглед на така повдигнатите й обвинения със Заповед № 297/25.08.2011г. на Изпълнителния директор на НАП е била временно отстранена от заеманата от нея длъжност „главен инспектор по приходите“ в Дирекция „Средни данъкопладци и осигурители“ в ТД на НАП – Варна. Впоследствие е внесен обвинителен акт само за второто повдигнато обвинение, по който е образувано НОХД № 425/2013г. на ОС – Варна, впоследствие НОХД № 227/2016г. Наказателното производство по това обвинение е приключило с присъда № 38/17.03.2016г. по НОХД № 227/2016г., с която същата е оправдана. Присъдата е потвърдена с решение на АпС – Варна по ВНОХД № 354/2016г. и на ВКС по КНД № 198/2017г., с оглед на което е влязла в сила на 27.04.2017г. В хода на делата и с оглед отмяната на чл.100 ал.2 ЗДСл е поискала да бъде възстановена на работа, но е получила отказ от Изпълнителния директор на НАП. Възстановена е след постановяване на оправдателната присъда съгласно Заповед № ЗЦУ-567/12.05.2017г. едва на 18.05.2017г.

Твърди още, че в резултат на незаконно повдигнатото й обвинение по чл.282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК и обусловеното от него отстраняване от работа е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в неполучени суми за възнаграждение по служебното й правоотношение за периода на отстраняването й, за допълнително материално стимулиране и представително облекло за същия период, заплатени лично от нея здравни осигуровки и възнаграждение на адвокат за процесуално представителство в наказателното производство във всички инстанции. С оглед на това е предявила и исковите си претенции за заплащане на сумата от 72 077,73 лева, претендирана като дължимо обезщетение за неполученото възнаграждение за периода 26.08.2011г. – 18.05.2017г. /съгласно допуснатото изменение по реда на чл.214 ГПК/,  сумата от 16 716,38 лева, претендирано обезщетение за неполучено ДМС за периода 01.07.2012г. – 18.05.2017г. /съгласно допуснатото изменение по реда на чл.214 ГПК/, сумата от 2 319 лева, представляваща неполучени суми за представително облекло за периода 26.08.2011г. – 18.05.2017г., сумата от 1 159 лева, претендирана като обезщетение за заплатени здравни осигуровки за периода 26.08.2011г. – 18.05.2017г., сумата от 3 600 лева, претендирана като претърпени вреди, изразяващи се в заплатено  в наказателното производство адвокатско възнаграждение и сумата от 226 лева, претендирана като обезщетение за вреди – неполучени доходи от задържане на внесената от нея парична гаранция по наложената й мярка за неотклонение за периода 08.08.2011г. – 18.10.2013г.

Досежно последната искова претенция първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В срока по чл.131 ГПК исковете са оспорени като неоснователни. Наведени са възражения, че претендираните суми за неполучено ДМС и облекло не се дължат, тъй като първата зависи от качеството на действително извършената работа и дадената оценка на съответния ръководител, поради което пропускането да получи такова не съставлява сигурно събитие, а тези за облекло са дължими само за действително упражняване на служебните задължения. Относно претенциите за неполучено трудово възнаграждение и заплатени здравни осигуровки се оспорва, че същите са доказани в претендирания размер, както и че отстраняването от работа е във връзка с процесното наказателно производство. Сочи се още, че за периода след влизане в сила на оправдателната присъда Прокуратурата не следва да отговаря за тези вреди. В хода на процеса е наведен правен довод за недължимост на тези суми за периода след 27.05.2016г., когато  ищцата е депозирала искане пред работодателя си да бъде възстановена на работа, доколкото след обявяването на противоконституционността на разпоредбата на чл.100 ал.2 ЗДСл основанието за отстраняване е отпаднало и отговорността за евентуални вреди е за работодателя, който е отказал да я възстанови на работа.

Срещу иска за обезщетение за вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в наказателното производство са наведени възражения, че такова не е осъществявано, респ. не е заплащано.

Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното производство, наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор между страните, респ. наведени в жалбата оплаквания, че с Постановление от 04.08.2011г. по ДП № 406/2009г. въззиваемата е била привлечена като обвиняема за извършването на престъпление по  чл.282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, по което обвинение е внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 227/2014г. по описа на ОС – Варна. С присъда от 17.03.2016г. същата е призната за невиновна по така повдигнатото й обвинение. Присъдата е влязла в сила на 27.04.2017г., след постановени потвърдителни решения на ВАпС по ВНОХД № 354/2016г. и на ВКС по КНД № 198/2017г.

Не е спорно и че към момента на привличането й като обвиняем Н.Р. е заемала длъжността „главен инспектор по приходите“ в отдел „Контртол“ към дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ при ТД на НАП – Варна, както и че повдигнатите й обвинения са именно във връзка с дейността в това й качество.

Наличието на повдигнато обвинение и последвалото оправдаване ангажират отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, на основание на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. На обезвреда подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени от въззиваемата, които са в пряка причинно-следствена връзка с тези действия на ответната страна. В тази връзка са и спорните между страните въпроси.

Видно от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства е, че със Заповед № 297/25.08.2011г. на Изпълнителния директор на НАП, връчена на въззиваемата на 26.08.2011г. същата е била отстранена временно от длъжност до произнасянето на компетентните органи. Основанието за отстраняването е разпоредбата на чл.100 ал.2 ЗДСл, действаща към момента на образуване на наказателното производство и обявена за противоконституционна от КС на РБ с решение, обн. ДВ, бр. 38 от 2016г.  Това основание е посочено изрично и в коментираната заповед, поради което и доколкото няма наведени твърдения за други образувани наказателни дела срещу Р. за длъжностни престъпления, следва категоричен извод, че отстраняването й е именно във връзка с обвиненията, които са основание за ангажиране отговорността на въззивника по настоящите искови претенции. Същата е възстановена на длъжност на 18.05.2017г., след влизане в сила на оправдателната присъда и съгласно Заповед № ЗДУ-567/12.05.2017г. на Изпълнителния директор на НАП.

Следователно и по арг. от разпоредбите на чл.100 ал.3 и 4 ЗДСл невъзможността да получава полагаемото се възнаграждение по служебното й правоотношение за периода на отстраняването /26.08.2011г. – 18.05.2017г./ е в пряка причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото й обвинение. Това важи и за заплатените от нея здравни осигуровки за този период, доколкото ако работеше същите се заплащат от държавния бюджет /чл.38 ЗДСл./.

Съдът не споделя доводите на въззивника, че отговорността за обезвреда на тези вреди е ограничена само за периода до 27.05.2016г., когато въззивницата е депозирала молба до работодателя си за възстановяване, позовавайки се на постановеното решение на КС на РБ № 5/12.05.2016г., обн. в ДВ, бр.38/20.05.2016г. за обявяване противоконституционността на разпоредбата на чл.100 ал.2 ЗДСл., евентуално до датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Съгласно действащата към датата на привличането й като обвиняема разпоредба на чл.100 ал.2 ЗДСл във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа. Последният действа в условията на обвързана компетентност, без право на преценка. Отстраняването е последица от образуваното наказателно производство. Поради това и при незаконност на повдигнатите обвинения именно Прокуратурата е тази, която отговаря за претърпените от отстранения вреди, изразяващи се в неполученото за периода на отстраняване трудово възнаграждение.

Законодателят не е установил изискване възстановяването да става по почин на отстранения. В тежест на органа, повдигнал обвинението е да уведоми съответния работодател, че причината за отстраняването е отпаднала, така, както уведомява за образуваното наказателно производство. С оглед на това дължимото обезщетение обхваща периода от отстраняването до уведомяването от страна на органа по обвинението за отпадане на основанието, а ако няма такова – до възстановяването.

 Обявяването противоконституционността на разпоредбата на чл.100 ал.2 ЗДСл няма за последица автоматично отпадане на основанието за отстраняване. Решението на КС има действие за напред и не засяга вече възникнали правоотношения. Още повече същото не задължава органът по назначаването да възстанови отстранения служител, именно поради изложеното по-горе, че този орган няма право на преценка, а е обвързан от искането /уведомяването/ от обвинителя. С оглед на това дори и да се приеме, че основанието за временното отстраняване е отпаднало с постановяване на конституционното решение, то отново Прокуратурата е задължения орган да предприеме съответните действия.

При така изложеното и с оглед установените размери на следващото се, но неполучено от въззиваемата брутно възнаграждение за периода 26.08.2011г. – 18.05.2017г. в неоспореното заключение на в.л. Ил. С. и за внесени суми за здравни осигуровки, съгласно удостоверение изх. № 40612/17.09.2017г. /л.61/, съдът намира, че предявените от Н.Р. искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение по служебното правоотношение, включващо основна заплата и клас и заплатени здравни осигуровки се явяват основателни в предявените размери /72 077,73 лв. за първата претенция и 1 159,84 лв. по втората/.

На основание чл.86 ЗЗД върху горните суми се дължи законна лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното им изплащане.

Относно претенциите за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучени суми за ДМС /допълнително материално стимулиране/ и за представително облекло:

Съдебната практика е константна, че размерът на пропуснатите месечни възнаграждения се определя на база брутната месечна заплата, включваща основно месечно възнаграждение и постоянните допълнителни възнаграждения. Допълнителните възнаграждения с непостоянен характер не са задължителен елемент от трудовото възнаграждение и не съставляват предвидима вреда, подлежаща на обезщетение.

Съгласно чл. 67, ал. 8 ЗДСл, допълнителното възнаграждение за постигнати резултати (по чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл) се определя за точно и в срок изпълнение на поставени задачи. То зависи от резултата на трудовия процес и се начислява и изплаща на служителя в съответствие с количеството и качеството на действително извършената работа. Преценката за личния принос на служителя и проявения от него професионализъм при изпълнение на работата му може да бъде извършена само при реално положен труд, поради което допълнителното възнаграждение за постигнати резултати не е с постоянен характер и поради това не е дължимо за времето, когато служителят не е бил на работа, независимо от причините за това. Това важи и за времето, през което държавният служител е отстранен от работа поради незаконно повдигнато обвинение, тъй като през това време безспорно той не изпълнява служебните си задължения и преценка за личния му принос, основана на реални факти не може да бъде извършена. Такава не може да бъда направена въз основа на постигнати и вече оценени резултати за предходен период, в каквато насока са доводите на въззивницата.

Ето защо, претендираните вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за ДМС не подлежат на обезвреда /в т.см. Решение № 227/26.10.2017г. по гр.д.№ 4488/16г., ВКС, ІV гр.о., определение № 548/22.04.2015г. по гр.д.№ 6988/14г., ВКС, ІV гр.о., Решение № 1245/20.05.2009г. по гр.д.№ 5230/07г., ВКС, ІІ гр.о./.

Искът за заплащане на това обезщетение е неоснователен.

Аналогични са съображенията и досежно претенцията за обезщетение на вредата, изразяваща се в неполучени суми за представително облекло.

Съгласно чл.40 ал.1 ЗДСл за осъществяване на служебните си задължения държавният служител има право на представително и униформено облекло при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Тези правила са разписани в чл.27 и сл. от Наредбата за служебното положение на държавните служители. Анализът на ал.1-3 от чл.27 на тази наредба налага извода, че предоставянето на суми за представително облекло е обвързано с действително отработеното време от държавния служител в съответната календарна година. Това кореспондира и на целта на предоставянето на тези суми – да обезпечат задължението на служителя да се явява на работа в облекло, съответстващо на обществения имидж на институцията, в която работи. При липса на реално полагане на труд от въззиваемата за процесния период към нея не е било налице изискването да използва представително облекло, съответно и не е налице задължение да се обезпечи такова.

Ето защо и по отношение на тази претенция не е налице причинно-следствена връзка между неполучаването на суми за облекло и незаконното обвинение. Поради това и този иск също се явява неоснователен.

По претенцията за заплащане на обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение за представителство в наказателния процес:

Съгласно приетия като доказателство по делото договор за правна защита и съдействие от 10.10.2017г. /л.64/ въззиваемата е заплатила на адв.Ю.Г. възнаграждение за осъществено процесуално представителство по НОХД № 227/2014г., ВНОХД № 354/2016г. и КНД № 198/2017г. сума в размер на 3 600 лева.

Направеният от първоинстанционния съд фактически извод, че в трите съдебни инстанции на наказателното производство същата е била защитавана от адв. Г. не е оспорен с въззивната жалба. Същият се подкрепя и от приложените в кориците на делото решения и постановления за привличане на обвиняем от 14.03.2012г. и 08.10.2012г., и протокол от с.з. по НОХД 425/2013г. /първоначално образуваното по внесения обвинителен акт дело/. Следователно претендираната сума е заплатена за действително осъществено процесуално представителство, като настоящият състав намира, че няма пречка същата да е изплатена след влизане в сила на оправдателната присъда. Представения договор за правна помощ се цени именно като разписка за извършеното плащане.

Наред с това, доколкото в наказателния процес не се присъждат разноски в полза на подсъдимия при оправдаването му, то не съществува законова норма, задължаваща го да представя доказателства за направените от него разноски. В тази връзка наведеният аргумент пред настоящата инстанция за недължимост на това възнаграждение вр. датата на процесния договор е неоснователен.

Що се отнася до възражението за прекомерност, съдът намира, че същото е заявено за първи път едва с писмената защита, представена след приключване на устните прения пред първоинстанционния съд. По същество това съставлява ново възражение срещу исковата претенция, което не е заявено в срока по чл.131 ГПК, поради което е преклудирано и не следва да се разглежда. Дори и това да не бъде споделено, то размерът на заплатеното възнаграждение не е прекомерен, изхождайки от фактическата и правна сложност на наказателното производство, продължителността и обема на оказаната процесуална защита за три инстанции и досъдебно производство, и същото не надвишава значително минималните размери по чл.13 от Наредба № 1/2004г.

Ето защо тази искова претенция е изцяло основателна.

С направените изводи по съществото на спора и частичното им несъвпадане с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта относно уважените искове за обезщетения на имуществени вреди, изразяващи се в неполучени суми за ДМС и представително облекло, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното им заплащане и вместо това постановено друго, с което същите да се отхвърлят като неоснователни. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора решението на ОС – Варна следва да бъде ревизирано в частта относно присъдените в полза на въззиваемата разноски, като същите съобразно уважената част от исковите претенции /в т.ч. и тази, по която решението е влязло в сила/ са в размер на 3 585 лева.

На основание чл.78 ГПК въззиваемата има право на разноски и за настоящата инстанция съобразно отхвърлената част от въззивната жалба. Настоящият състав намира направеното от процесуалния представител на Прокуратурата възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК за основателно. Претендираното адвокатско възнаграждение от 3 600 лева надвишава повече от два пъти размера по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г., който съобразно обжалваемия интерес в случая е 1 585 лева. В същото време спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е само едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. Ето защо следващото се адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 1 600 лева, при което подлежащата на възстановяване част от него съобразно отхвърлената въззивна жалба е в размер на 734 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 1073/15.06.2018г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 488/2018г. в частта, в която на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Н.С.Р., ЕГН ********** обезщетения за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение, по което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 227/2016г. на ВОС, представляващи неполучено ДМС /допълнително материално стимулиране/ в размер на 16 716,38 лева за  периода от 01.07.2012г. до 18.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане и неполучени суми за облекло за периода 26.08.2011г. до 18.05.2017г. в размер на 2 319 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.С.Р., ЕГН ********** против Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение, по което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 227/2016г. на ВОС, потвърдена с решение на АпС – Варна по ВНОХД № 354/2016г. и КНД № 198/2017г. на ВКС, представляващи неполучено ДМС /допълнително материално стимулиране/ в размер на 16 716,38 лева за  периода от 01.07.2012г. до 18.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане и неполучени суми за облекло за периода 26.08.2011г. до 18.05.2017г. в размер на 2 319 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1073/15.06.2018г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 488/2018г. в останалата му обжалвана част, в която основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Н.С.Р., ЕГН ********** обезщетения за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение, по което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 227/2016г. на ВОС, представляващи неполучено възнаграждение по служебно правоотношение поради отстраняването й от длъжност, на основание чл.100 ал.2 ЗДСл., за периода 28.05.2016г. до 18.05.2017г., в размер на горницата над 59 759.73 лева до присъдения размер от 72 077,73 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; заплатени от ищцата здравни осигуровки за периода 28.05.2016г. до 18.05.2017г. в размер на горницата над 957.60 лева до присъдения размер от 1 159,84 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по водените наказателни дела в размер на 3 600 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане.

В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Р., ЕГН ********** сумата от 3 585 /три хиляди петстотин осемдесет и пет/ лева, представляваща направени разноски пред първоинстанционния съд, съобразно уважената част от исковите претенции, на основание чл.78 ГПК, както и сумата от 734 /седемстотин тридесет и четири/ лева, представляваща разноски за въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, на основание чл.78 ал.1 вр. ал.5 ГПК.

 

Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.