ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

514

 

Гр.Варна, …12..08.2015 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на …12…..08.2015 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

 

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

               ЖЕНЯ Д.

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. № 393  по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК.

Частно гражданско дело № 393/2015 г. на АС гр.Варна е образувано по частна жалба на Е.К.Д., подадена чрез адв. Й.Ч., против определение № 2264/24.06.2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавни такси  и разноски по същото дело.

Жалбоподателят е молил за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата му, като е изложил съображения за неправилност на съдебния акт. Сочил е, че окръжният съд не е подложил на преценка и не е обсъдил представените от молителя доказателства, че е безработен, без източници на доходи, нито съобразил декларираната от него липса на недвижимо имущество и на доходи от търговска дейност.

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от  лице с правен интерес от обжалването му, като неизгоден за него. Същата е допустима, а разгледана по същество – отчасти основателна по следните съображения:

Жалбоподателят е ищец по гр.д. № 1509/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, като е предявил срещу Л.С.Д. осъдителен иск за заплащане на сумата от  232 792,70 лв. Предвид посочения в исковата молба размер на претенцията, съдът е определил дължима държавна такса от 9 311,71 лв. като е указал на ищцеца да я внесе.

Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Искането за освобождаване от държавната такса е било заявено от жалбоподателя с уточняваща молба, с която той е посочил, че претендира от ответницата сумата от 116 396,35 лв.

От приложените документи и декларираните от него данни за материално и гражданско състояние в декларация по образец, във връзка с чл. 83, ал.2 от ГПК се установява, че той е на 59 години, в цялостно добро здравословно състояние, разведен е и няма задължения за издръжка към непълнолетни лица. Не притежава моторни превозни средства, няма влогове, регистриран е в бюрото по труда в група „безработни” като търсещ работа от 04.08.2014 г. /служебна бележка от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” Варна с изх.№ 322/16.02.2015 г./, не получава доходи от заплата, наеми, ренти, дивиденти, пенсия и е заличен като едноличен търговец „Аспирин -500-Е.Д.”. Декларирал е, че не притежава недвижими имоти. От събраната служебно от окръжния съд информация става ясно, че ищецът е едноличен собственик на капитала /в размер на 20 лв./ на ЕООД „СВЕМ”, като за последното липсват вписвания, отбелязвания и заличавания, според справката от Службата по вписванията, гр.Варна. Във второто, служебно изискано от окръжния съд удостоверение от Службата по вписванията с изх. № 7840/19.06.2015 г. са посочени, наложени от съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20138080400472, възбрани върху ½ ид.ч. на два поземлени имота в гр.Варна, представляващи празно място /хавра/ в местността „Сотира”, съответно с пл. №№ 2174 и 2173 и площи 1081 кв.м. и 600 кв.м., което е послужило на окръжния съд за обосноваване на извод, че те са собствени на ищеца. Последното е отречено от молителя както в декларацията му по чл. 83, ал.2, т.2 от ГПК, така и в жалбата до настоящата инстанция.

При така установеното и с оглед декларираното от молителя материално състояние, се налага извод, че той е безработен и няма източници на доходи. Не са налице доказателства за реализирани средства и от дейността на едноличното търговско дружество, а капиталът му е в размер на 20 лв. Дори при наличието на притежавани от молителя поземлени имоти /според установеното от първата инстанция по справката на службата по вписванията/,  възбраните по изпълнително дело са пречка те да бъдат продадени и сумите  да послужат за заплащане на таксата по делото. Освен това, ищецът е отрекъл към момента да притежава в собственост недвижими имоти, като за декларирането на неверни данни, той носи наказателна отговорност. При евентуално установяване на доходи и имущество, окръжният съд е в правомощията си да изиска внасянето на сумите по делото и да сезира съответните компетентни органи.

По делото ищецът е бил задължен от окръжния съд да внесе държавна такса от 9 311,71 лв., като дори и при намаляване на искането, съгласно уточнението с последващата молба, то държавната такса би се равнявала на сума от 4 655,85 лв. Към момента ищецът няма задължения за разноски по делото.

Имайки предвид, че в производството по чл. 83, ал.2 от ГПК, съдът  преценява реалната финансова възможност на страната да извърши плащането и предвид изложеното, се налага извода, че ищецът няма достатъчно средства да заплати държавната такса за образуване на делото. Налице са основанията по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащането й. Направеният в обратния смисъл извод от окръжния съд е неправилен, поради което постановеният от него акт следва да бъде отменен в частта досежно заплащането на държавната такса и в тази част искането – уважено. Доколкото към момента ищецът няма задължения за разноски и преценката за възможността за заплащането им не може да бъде извършена, в тази част искането правилно е било отхвърлено от окръжния съд и определението му в тази част следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ  определение № 2264/24.06.2015 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на Е.К.Д. по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавни такси по делото и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСВОБОЖДАВА ищеца Е.К.Д. от заплащане на държавна такса, дължима при образуване на гр.д. № 1509/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2264/24.06.2015 г. по описа на Варненския окръжен съд в останалата му част, с която е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на разноските по делото.

В частта на потвърждаването, определението може да се обжалва пред ВКС, с касационна жалба и при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: