ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№466

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на   01.08.2018 година                     в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

  МАРИЯ МАРИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 393/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадени са частни жалби от М.Л.Ж., както следва:

Срещу определение № 1822/13.07.2018 год по гр.д. № 1478/2018 год на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата за предоставяне на правна помощ, и

Срещу определение № 1685/29.06.2017 год, с което е прекратено като недопустимо производството по гр.д. № 1478/2018 год на ВОС.

Частните жалби са подадени в срок от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Частната жалба срещу определение № 1685/29.06.2017 год, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение в размер на 200000 лв на основание чл. 2 от ЗОДОВ, евентуално – на осн. чл. 45 и сл. от ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че поради отказ на прокуратурата да допусне до разпит свидетели по воденото срещу ищеца наказателно производство, се е стигнало до неговото осъждане на лишаване от свобода, което той счита за несправедливо. Позовал се е на нарушаване на правото му на справедлив процес съгласно Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.

Въз основа на аналогични твърдения, макар и срещу други ответници – Окръжна следствена служба, Районна прокуратура Варна и Окръжен съд Варна, е било заведено гр.д. № 1387/2016 год на Окръжен съд Варна, производството по което е прекратено с влязъл в сила съдебен акт, недопуснат до касационен контрол с определение от 29.09.2017 год по гр.д. № 3529/2017 год на ВКС на РБ.

На обезщетяване по реда на ЗОДОВ подлежат вредите, причинени на граждани от незаконосъобразните действия на разследващите органи, прокуратурата или съда, при строго изброени хипотези, а именно:

 1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.

2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;

 3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

 4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;

 5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;

 6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;

 7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.

Осъждането на ищеца с влязла в сила присъда изключва приложението на чл.2 от ЗОДОВ, защото отговорността се носи от разследващите и правораздавателни органи само тогава, когато действията или бездействията им са отменени като незаконосъобразни. За отстраняване на пропуските, допуснати при разглеждането на наказателното производство са предвидени процесуални възможности в НПК и те могат да се упражнят до приключването му с окончателен съдебен акт, какъвто в случая е налице. Тяхното преразглеждане, и то от гражданския съд, е недопустимо.

Поради това определение № 1685/29.06.2017 год, с което производството по делото е прекратено, е правилно и законосъобразно.

Частната жалба срещу определение № 1822/13.07.2018 год също е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:

 Разпоредбата на чл. 24 от Закона за правната помощ урежда случаите, в които правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя. Една от хипотезите е когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Исковата молба, макар и саморъчно написана, отговаря на изискванията за редовност съгласно чл. 127 от ГПК – посочен е съда, до който е адресирана, както и ответника, срещу когото е насочена, определена е цената на иска, изложени са точно и достатъчно ясно обстоятелствата и твърденията, на които се основава иска,  формулиран е и петитумът. Следователно, въпреки липсата на специални юридически познания, ищецът успешно се е справил със защитата си, познава законовите разпоредби на ЗОДОВ и ЕКПЧОС, на които се позовава и непредоставянето на правна помощ не е накърнило правата му. Друг е въпросът, че предявеният иск се явява недопустим на основанията, посочени по-горе, но това е още една причина, поради която правна помощ не следва да се предоставя, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 24 ал.1 т.2 от ЗПП.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че частните жалби са неоснователни, а обжалваните определения следва да бъдат потвърдени.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА № 1822/13.07.2018 год по гр.д. № 1478/2018 год на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата за предоставяне на правна помощ. Определението в тази част е окончателно на осн. чл. 95 ал.6 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1685/29.06.2017 год, с което е прекратено като недопустимо производството по гр.д. № 1478/2018 год на ВОС. В тази част определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред ВКС на РБ на осн. чл. 274 ал.3 от ГПК при наличие на предпоставките по чл. 280 ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.