Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

190

 

29.11. 2013 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и седми ноември, две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Джамбазова

     ЧЛЕНОВЕ: Иван Лещев

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: Ю.К.           

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 394 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни жалби, съответно на К.Н.Х., подадена чрез назначения й особен представител адв. А.Б. и от С.К.Х., подадена чрез особения й представител адв. А. Н. срещу решението на Варненския окръжен съд № 1364/24.06.2013 г., постановено по гр. д. № 11/2012 г. В ЧАСТИТЕ МУ, с които двете са осъдени ДА ВЪРНАТ на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД на В.К. *** получените от наследодателите им на неосъществено основание – договор за продажба на недвижим имот: 1/ общо сумата 18 000 /осемнадесет хиляди/ евро, равняващи се на 35 204.94 лева, или – всяка една по 9 000 евро /или 17 602,47 лева/ и 2/ по 3000 /три хиляди/ евро /или 5 867.49 лева/ всяка една, ведно със законната лихва върху горепосочените суми считано от датата на завеждането на исковете – 03.01.2012 г. , както и в частта на осъждането за разноските.

         В жалбата на адв. А.Б. – особен представител на К.Х. се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано и се моли да бъде отменено в обжалваните от нея части и постановено ново решение, с което предявеният срещу нея иск да се отхвърли.

         Адв. А. Н. – особен представител на С.Х. прави оплакване в своята жалба  за постановяване на първоинстанционното решение в нарушение на материалния и процесуален закони и непълнота на доказателствата с молба да бъде отменено и предявеният срещу доверителката й иск да се отхвърли изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК срещу жалбите са постъпили писмени отговори от въззиваемия В. К. К. чрез процесуалния му представител адв. И. Д., в който изразява становище за тяхната неоснователност.

Въззивните жалби отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и са допустими.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части, а по правилността му, с оглед наведените във въззивните жалби оплаквания, намира следното:

Пред Варненския окръжен съд първоначално са били предявени от В.К.К. срещу М. А. Х., Н.К.Х., С.К.Ф., К.Н.Х. и С.К.Х. искове по чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждането на първата за сумата от 18 000 евро /35 204,94 лв./, а на останалите, всяка от тях за сумата от 3000 евро /5867,49 лв./, всички суми, дадени от ищеца на първата ответница и на наследодателя на всички ответници К. Н. Х. поч. на 10.08.2011 г. на неосъществено основание – договор за продажба на недвижим имот – ½ ид.ч. от УПИ № X -321, кв.6 по плана на I микрорайон на гр.Варна, за сключването на който е бил подписан предварителен договор от 04.01.2007 г.

В хода на първоинстанционното производство, на 03.02.2012 г., е починала ответицата М. А. Х. и същата е била заместена от своите наследници по закон – дъщеря С.К.Х. и внучка К.Н.Х. /дъщеря на починалия, преди наследодателката, син Н. К. Х./.

Писмен отговор на исковата молба е подала единствено ответницата  С.Х., чрез назначения й особен представител адв. А.Н. ***. Същата е сочила, че исковете са неоснователни, като е навела следните възражения: -към датата на подписване на предварителния договор, продавачите не били собственици на имота; - ищецът имал прово на иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, но не посочил защо не го е предявил; - наследниците не се били обогатили неоснователно; - оспорила е истинността – автентентичността на предварителния договор от 04.01.2007 г.

Установено е от събраните по делото доказателство, че на 04.01.2007 г. К. и М. Х. са сключили с В.К. предварителен договор, с който обещали да прехвърлят на ищеца 1/2 ид. ч. от 780 кв. м. или 390 кв. м ид. ч. от УПИ № Х-321, кв. 6 по действащия план на ж. к. "Владислав Варненчик", І микрорайон, които идеални части са идентични с бивш поземлен имот № Х-112, кв. 6, с площ на целия УПИ № Х-321 923 кв. м. при цена от 45 000 хиляди евро. Уговорен е бил срок за сключване на окончателния договор, до 20 дни след снабдяване с констативен нотариален акт и до 10 дни след снабдяване със скица и данъчна оценка, но в рамите на срока до 30.06.2007 г.

Към датата на сключване на предварителния договор, продавачите не са били собственици на имота, като в тази връзка по делото са представени нотариален акт № 15/1971 г. и предварителен договор от м. май 1990 г. за продажба на същия имот, сключен със С. Х. /майка на К. Х./. Това, обаче не прави предварителният договор недействителен. Той е действителен и когато с него се обещава да се прехвърли имот, който продавачите още не притежават, но могат впоследствие да придобият. Нужно е, обаче в момента на подписване на окончателния договор продавачите да са станали собственици на имота.

Оспорването на автентичността на предварителния договор за продажба от ответницата С.Х. не е проведено успешно, като според изслушаната съдебно – почеркова експретиза, подписите на продавачите К. Н. Х. и на М. А. Х. в предварителния договор от 04.01.2007 г. са положени от тези лица. Това означава, че предварителният договор е автентичен и подписан от продавачите по него.

Според уговорките в предварителния договор, плащането на цената е следвало да се извърши на части, като първата вноска от 30 000 евро е била платима при подписване на предварителния договор, а останалата част – при подписване на окончателния договор.

С изрично съставена за целта разписка от 04.01.2007 г., К. и М. Х. са признали получаването на сумата от 30 000 евро, платени им от В.К. по т.3 /1/ от предварителния договор за продажба. Възражение, че сумата не е била платена на продавачите по предварителния договор, насрещната страна изобщо не е навела в писмен отговор. Затова, заявеното едва с въззивната жалба възражение, че сумата не била предадена на продавачите, както и това, че плащането не е било сторено във връзка с проектирания договор за продажба, за който е бил сключен предварителен договор, като преклудирани /съгл. чл.133 от ГПК/ не могат да бъдат разглеждани. Освен това, с посочената разписка, съдържаща признание на продавачите за получаването на парите, предаването на сумата от 30 000 евро по обещаната продажба е и доказано от ищеца. Други факти като наличие на сумата по банковите му сметки или изтегляне на сумата от банка, ищецът не следва да установява. Затова съдът не споделя възраженията на въззивницата К.Х. в тази връзка.

В срока за сключване на договора за продажба продавачите не са успели да придобият собствеността на обещания имот, като идеални части от него К. Х. е закупил едва на 14.01.2009 г. с нотариален акт № 1, том I, рег.№ 93, дело 1 /2009 г. на нотариус Т. М. с рег. № 237 на НК и то заедно с още две лица - „Трансконсулт Груп” ООД и П. А. в равни части - по 1/3 ид.ч. за всеки. На 12.07.2010 г. К. и М. Х. са били признати за собственици на още 143 кв.м. от поземления имот с констативен нотариален акт № 56, том III, рег.№ 6777, д. 439 от 2010 г. на А. Г. с № 194 в НК.

До смъртта на продавача К. Х. на 10.08.2011 г., а и до завеждане на делото за връщането на платената цена, договор за продажба на обещания имот не е бил сключен. Продавачите не са изпълнили задължението да прехвърлят собствеността в срока, а и до завеждане на делото. Ищецът е изпълнил задълженията си по предварителния договор за продажба и е платил обещаната вноска от цената на имота в размер на 30 000 евро. Поради това той се явява изправна страна по договора и има правото да го развали, което е сторил с подаването на исковата молба.

Несъстоятелни са и оплакванията във въззивната жалба на въззивницата С.Х. за изпълнение на договора за продажба чрез прехвърлянето на идеални части от имота от третите лица, негови собственици, - директно на дружество, управлявано от ищеца. Липсват доказателства и основание да се приеме по делото, че с последващите сделки, продавачите са се освободили от поетото към ищеца задължение за продажба на ½ ид.част от имота.

Искът по чл. 55, ал., пр. 2 от ЗЗД гласи, че който е получил нещо с оглед неосъществено основание е длъжен да го върне.

В случая проектираният договор за продажба не е бил осъществен, а получената от купувачите част от цената е дадена на неосъществено основание и затова подлежи на връщане.

Наследниците на продавачите, получили парите, отговарят за връщането им до размер на своите дялове от наследството. Те съответстват на претендираните от ищеца суми от всеки от тях.

Като е уважил изцяло исковете срещу ответниците К.Н.Х. и С.К.Х. - въззивници в настоящото производство, окръжният съд е постановил правилен съделен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната му част.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответниците дължат на ищеца сторените от него разноски по исковете срещу тях, които правилно са изчислени за първата инстанция, включително и разноските за назначените им особени представители – адв. Б. и адв. Н..

За въззивното производство, всяка от въззивниците дължи на В.К.К. сума от по 1000 лв. за платеното от него възнаграждение на особените им представители. Таксата от 12 лв. за банковата услуга, включена в списъка по чл. 80 от ГПК, не съставлява  разноска по делото, поради което не следва да бъде присъждана. Въззивниците следва да заплатят и в полза на съда, дължимата от тях държавна такса за въззивното производство в размер на сумите от по 469,40 лв. всяка от тях.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1364/24.06.2013 г., постановено по гр. д. № 11/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ МУ, с които К.Н.Х., представлявана по делото от особен представител адв. А.Б. и С.К.Х., представлявана по делото от особения й представител адв. А. Н., двете като наследници по закон на М. А. Х., починала на 03.02.2012 г., са осъдени да върнат на В.К.К. – общо сумата 18000 (осемнадесет хиляди) евро=35204.94 лв., от които 15000 евро, получени от М. Х. и 3000 евро, получени от К. Н. Х. поч.10.08.2011 г., както и са осъдени да върнат на В.К.К., всяка от тях сума от по 3 000 (три хиляди) евро = 5867.49 лв., получени от наследодателя К. Х., починал на 10.08.2011 г., всички на неосъществено основание – договор за продажба на недвижим имот – 1/2 ид. ч. от УПИ № Х-321, кв. 6 по плана на І м. р. на гр. Варна, проектиран с предварителен договор, сключен на 04.01.2007 г., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на исковете – 03.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумите, както и решението В ЧАСТТА, с която К.Н.Х. и С.К.Х. са осъдени да заплатят на В.К.К. разноски по делото -  общо сумите от 1 431,60 лв. и 2 613,50 лв. - разноски за такси и адвокат и възнаграждение за особени представители, както и поотделно всяка от тях сума в размер на по 238,60 лв.

ОСЪЖДА К.Н.Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и настоящ адрес гр. Варна, ул.”Стилиян Чингилиров” №1, представлявана по делото от особен представител адв. А.Б., да заплати на В.К.К. с ЕГН ********** с адрес за съобщения: гр.Варна , ул.”Капитан Петко Войвода” №17, ет.3, ап.5, сумата от 1 000 лв., представляваща сторените от него разноски в настоящата инстанция.

ОСЪЖДА С.К.Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес:***.”Стилиян Чингилиров” №1 и настоящ адрес гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик”, бл.230, вх. 5, ет.4, ап.15, представлявана по делото от особения й представител адв. А. Н., да заплати на В.К.К. с ЕГН ********** с адрес за съобщения: гр.Варна , ул.”Капитан Петко Войвода” №17, ет.3, ап.5, сумата от 1 000 лв., представляваща сторените от него разноски в настоящата инстанция.

ОСЪЖДА К.Н.Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и настоящ адрес гр. Варна, ул.”Стилиян Чингилиров” №1 да заплати по съответната сметка на Варненския апелативен съд сумата от 469,40 лв., представляваща дължимата държавна такса за въззивното производство.

ОСЪЖДА С.К.Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес:***.”Стилиян Чингилиров” №1 и настоящ адрес гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик”, бл.230, вх. 5, ет.4, ап.15 да заплати по съответната сметка на Варненския апелативен съд сумата от 469,40 лв., представляваща дължимата държавна такса за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: