О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

499

 

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание на …31. 07.2015г., в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                        МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова ч.гр.д.№394/15г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по подадена частна жалба „Порт Инвестмънт Девелопмънт-България 2”ЕАД, гр.Търговище, представлявано от изпълнителния директор Л.В.Б., про -тив определение №2532/13.07.2015г., постановено по гр.д.№1967/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което е върната подадената от дружеството искова молба и е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно по подробно изложените в същата съображения. Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.  

Производството пред ВОС е образувано по предявени искове от „Порт Ин -вестмънт Девелопмънт-България 2”ЕАД против Държавата, представлявана от министъра на финансите.Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца: І/ сумата от 2 500 000 евро, представляваща обезщетение за претър -пените от ищеца вреди в размера на произнесените с решение №1221/30.12. 2013г., постановено по т.д.№360/13г. по описа на ВОС, отговорност и задълже -ния на ищеца да заплати на „Първа Инвестиционна Банка”АД горепосочената сума от 2 500 000 евро, представляваща стойността на паричен дефицит по кредит от 02.10.2008г., както и сумата 1 465 612, 50 евро, присъдена като  нака -зателна лихва, сумата от 155 121, 58лв., присъдена като съдебни разноски и сумата от 78 010лв., присъдени като юрисконсултско възнаграждение; ІІ/ сумата от 18 623 194, 65 евро, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца вреди в размера на произнесените с решение №2/11.02.2014г., постановено по т.д.№69/13г. по описа на ТОС, отговорност и задължения на ищеца да заплати на „Първа Инвестиционна Банка”АД горепосочената сума от 18 623 194, 65 евро, представляваща стойността на паричен дефицит по кредит от 22.11.2007г., както и сумата 11 260 629, 12 евро, присъдена като  наказателна лихва и сумата от 1 767 242, 90лв., присъдена като съдебни разноски; ІІІ/ сумата от 238 982лв., представляваща обезщетение в размера на стойността на договореното и дъл -жимо от ищеца адвокатско възнаграждение за предоставените правни услуги по т.д.№360/13г. по описа на ВОС; ІV/ сумата от 1 808 017лв., представляваща обезщетение в размера на стойността на договореното и дължимо от ищеца адвокатско възнаграждение за предоставените правни услуги по т.д.№69/13г. по описа на ТОС; V/ сумата от 375лв., представляваща стойността на направените разходи по гр.д.№2346/14г. по описа на ВРС.

В исковата молба се излага, че в резултат на влезли в сила съдебни решения ищецът е осъден да заплати горепосочените суми на „Първа Инвестиционна банка”АД.Предявил е искове за прогласяване нищожността на тези решения, като единият иск е отхвърлен като неоснователен, а производството по другия е висящо.Правната сфера на ищеца е обременена с посочените задължения в ре- зултат от неизпълнение на задълженията, произтичащи от общностното право и изискващи вътрешната нормативна рамка да предостави ефективно гражданско съдопроизводство, при което засегнатите лица от дейност и актове на корупция в частния сектор и пране на пари да могат да релевират последните като фактор и да постигнат анулиране, или по друг изравнителен начин, защита на техните права.В рамките на развилите се съдебни производства ищецът е претендирал да упражни предоставените му от общностното право права на гражданско-правна защита срещу дейността на банката, отличаваща се със съставомерност по чл.20 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и Съвета на Европа от 26. 10.2005г. относно мерките за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпиране на пари и финансиране на тероризъм, както и с възражения по чл.34 от Конвенцията на ООН срещу корупцията и по чл.8 от Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията.Съдилищата обаче в постановените от тях актове отказали да разгледат тези му възражения, както и други, направени от него и черпени от общностното право.По реда на ЗОДОВ претендира обезщетителната отговорност от българската държава, т.к. съгласно чл.4, §3 от ДЕС държавите членки са длъжни да вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от правото на ЕС, да подпомагат общността за постигане на нейните цели и да се въздържат от всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели.

По реда на ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност в изрично пред -видените хипотези по чл.1, чл.2, чл.2а и чл.2б от ЗОДОВ.В закона не е предви -дена отговорност на държавата за претърпени от частноправните субекти вреди в резултат от влезли в сила актове на съдилища, постановени в нарушения на актовете, посочени от ищеца в исковата молба, нито за това, че държавата не е изпълнила задължения за създаване на определена вътрешна нормативна рамка. Съдът няма правомощия да разширява предметния обхват на закона и в тази връзка приема, че така предявените по реда на ЗОДОВ искове са недопустими.

Съгласно постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, вр. чл.280, ал.1 от ГПК, определение №269/08.05.2015г. по ч.гр.д.№1867/15г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о., приложимият процесуален ред да разглеждане на искове за отговорност на държавата за вреди от нарушения на общностното право, произтичащи от чл.4, §3 от ДЕС, е ЗОДОВ, т.к. в националното право липсва специално уредено производство, по което да се реализира отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право, а от друга страна защото предявените пред националния съд искове за обезщетяване на тези вреди следва да бъдат раз -гледани и то по ред, които не е по-неблагоприятен /по-неблагоприятният е чл.49 от ЗЗД, изискващ заплащане на държавна такса в размерите по чл.1 и чл.18 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ откол -кото за подобни искове, засягащи само националното право, като такъв ред за сходни искове съставлява редът по ЗОДОВ.При горното разрешение, ако се приеме, че исковете могат да се предявяват по реда на ЗОДОВ, то държавата, като правен субект, не е процесуално легитимираният ответник по тях с оглед нормата на чл.7 от ЗОДОВ, изискващ исковете да се насочват против съответ - ните органи, от чиито действия са претърпени вреди и които действат като процесуални субституенти в производството.В случая се твърдят вреди от без -действие от орган на законодателната власт и от действия на органи в съдебната власт, съответно държавата не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря като ответник по така предявените искове.  

 По изложените съображения съдът  приема, че предявените искове са недо -пустими, поради което образуваното по тях производство подлежи на прекра -тяване.

Предвид достигането до идентични правни изводи с тези на първо - инстанциония съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №2532/13.07.2015г., постановено по гр.д. №1967/15г. по описа на ВОС, гр.о.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: