ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

549/09.09.2016

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  09.09.2016   в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 394/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Д.Е.К. и А.Ж.К. чрез процесуалния им представител адв. А. срещу определение № 1632/01.07.2016 год по гр.д. № 2469/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е оставена без уважение молбата за даване на разрешение за извършване на плащания в общ размер 244 365,66 лв от запорирани в полза на държавата суми. По съображения за незаконосъобразност на определението, частните жалбоподатели молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искането им бъде уважено.

В постъпилия отговор от КОНПИ се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението. Изтъква се, че към настоящия момент няма постановено решение за присъждане на разноски, поради което и не е налице правно основание за освобождаване на част от запорираното имущество за заплащането им. На второ място се посочва, че данъчно-ревизионните актове не са влезли в сила и дължимите суми по тях не са окончателно установени по размер. Цитират се съдебни актове на ВКС на РБ.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Производството по делото е по реда на ЗОПДНПИ.

С определение № 484/18.07.2014 год по ч.гр.д. № 480/2014 год на Окръжен съд Добрич е допуснато обезпечение на бъдещия иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Д.Е.К., А.Ж.К., В. А. Т., „Андреев строй” ООД и „Же-Де-2006”ЕООД чрез налагане на възбрани и запори върху имущества на ответниците.

По иска, предявен от Комисията срещу Д.Е.К. и А.Ж.К. е образувано гр.д. № 2469/2014 год на Окръжен съд Варна, което не е приключило.

С молба вх.№ 17167/15.06.2016 год ответниците са поискали от съда на осн. чл. 40 ал.1 от ЗОПДНПИ да им разреши извършване на плащания на обща стойност 244 365,66 лв – адвокатско възнаграждение и публични задължения по данъчно-ревизионни актове, от запорирани в полза на държавата суми.

Съгласно чл. 40 от ЗОПДНПИ съдът, след мотивирана молба от заинтересувните лица може да разреши плащане или други разпоредителни действия с имущество, върху което е наложено обезпечение, в случай на неотложна необходимост. За разлика от разпоредбата на чл. 23, ал.4 от отменения ЗОПДИППД, която съдържаше изброяване на хипотезите, при които съдът разрешава извършване на плащанията, новият текст е по-общо формулиран, което позволява на решаващия орган да мотивира преценката си съобразно с конкретните обстоятелства.

Безспорно, заплащането на разноските по делото представлява необходим разход, без който за ответниците ще бъде затруднено осъществяването на защитата срещу иска. Производствата по ЗОПДНПИ в по-голямата си част са със значителна фактическа и правна сложност, което обуславя нуждата от квалифицирана адвокатска помощ. Ето защо разрешаването на плащане или други разпоредителни действия със запорирано или възбранено имущество гарантира на ответника възможност за участие в съдебното производство. Това са необходими за производството разноски, поради което за да бъде освободено имущество на тази стойност не е необходимо молителят да представи сключения вече договор с адвокат - средствата са му необходими именно, за да сключи договор за правна помощ.

В този смисъл е разрешението, дадено по реда на чл. 290 от ГПК с определение № 593 от 21.07.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3042/2014 г., IV г. о. Това определение, въпреки че е постановено при действието на отменения ЗОПДИППД би могло да служи като ориентир по отношение приложението на чл. 40 от ЗОПДНПИ. В него обаче е разгледана хипотеза, при която цялото имущество на проверяваните лица е поставено под запори и възбрани, което не е така в настоящия случай.

С оглед необходимостта имуществото да служи като обезпечение при евентуалното уважаване на иска, съдът е длъжен да извърши преценка освен за размера на необходимите разноски, така също и да съобрази разполага ли ответникът с други имущества, незасегнати от обезпечението. В случая такива са били налице, но ответниците са се разпоредили с тях на занижени цени, и то в хода на самото производство. Част от имотите са прехвърлени на „Агродес АА” ООД, което е свързано лице, тъй като съдружниците в него Д. И. Б. и Ж. З. Б. са родители на ответницата А.Ж.К.. За два от имотите, придобити чрез алеаторни сделки, същите са били развалени по съдебен ред от прехвърлителите Д. И. Б. и Ж. З. Б. след направено от ответниците признание на иска. При служебна справка с търговския регистър се установява, че А.Ж.К. на 16.12.2014 год е прехвърлила дружествените си дялове в „Агродес АА” ООД на майка си Д. И. Б..

По този начин ответниците сами са се лишили от имуществото си, което е било свободно от запори и възбрани и затова изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на искането за разрешаване на плащания от запорираните парични средства, е правилен и законосъобразен.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1632/01.07.2016 год по гр.д. № 2469/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.