Р Е Ш Е Н И Е

 

 168/23.10.2014 г.                                                    гр. ВАРНА

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Апелативен съд – Варна                                         Гражданско отделение

На 15 октомври                                                                     2014 год.

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ:  МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

  ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                         

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от съдия С. Илиева в. гр. д. № 395 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК и е образувано по жалбата на ДП „Ръководство на въздушното движение”-София чрез процесуалния му представител адв. Цв. З. срещу решението на Варненския окръжен съд № 493/28.03.2014 г., постановено по гр. д. № 1610/2010 г., с което е отхвърлен предявеният на основание чл. 108 от ЗС иск за предаване владението върху недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението, срещу Р. и И. *** и при участието на третите лица-помагачи ЕТ „Вариант-В-К.В.”***, представляван от К.С.В. и М.А.В., с твърдение за придобиване правото на собственост върху процесния имот по силата на решение от 23.07.2002 г. по гр. д. № 3135/2001 г. на ВРС-VІІ. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност и постановяване на обжалвания съдебен акт при допуснати съществени нарушения на процесуалните норми с молба да бъде отменен и вместо него постановено ново решение, с което искът да се уважи с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК срещу жалбата е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на въззиваемите, в който се изразява становище за нейната основателност и се моли решението на ВОС да бъде потвърдено с присъждане на разноски за настоящата инстанция. При евентуално уважаване на въззивната жалба, се моли да бъде уважено направеното възражение за извършени подобрения и възражение за задържане на процесния имот до тяхното изплащане.

Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищецът ДП "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ"-София твърди, че по силата на решение, постановено по гр. д. № 3135/2001 г. на ВРС-VІІ с., с което е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД договор за покупко-продажба с ЕТ „К.В.-Вариант В”, е собственик на недвижим имот, подробно описан в ИМ. Твърди също, че след вписването от 09.10.2002 г. на горепосоченото решение на ВРС, на 20.12.2002 г. същият имот е закупен от ответника Р.К.Т. с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 56, т. 6., вх. рег. № 205/2012-2002 г. на СВ-Варна и че имотът се владее от Т. и съпругата му И.Г.Т.. Моли да бъде постановено решение, с което след като се признае за установено, че е собственик на процесния имот, ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението върху същия и да му се присъдат направените по делото разноски.

С определение на ВОС № 3124/06.11.2012 г. /л. 159/ по делото са конституирани трети лица-помагачи на ответниците - К.С.В., действащ като ЕТ „Вариант-В-К.В.” и М.А.В..

Ответниците оспорват иска и моля да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на всички направени по делото разноски. Те твърдят, че владеят апартамент, различен по местоположение, площ, помещения и граници от процесния имот, който е бил предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Предявяват възражение, че ищецът не е могъл да придобие имота по силата на съдебното решение, тъй като същият не е бил включен в търговското предприятие на ЕТ-обещател по предварителния договор и че имотът е СИО, а спругата му не е участвала в производството по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Предявяват възражение за свое право върху имота, придобито чрез продажба с нот. акт № 56, том LX, дело № 13724/2002 г. СВ-Варна.

Евентуално предявяват възражение за придобиване на имота по давност чрез владение, установено лично от ответника през м. юни 1999 г. по силата на сключен на 01.09.2994 г. от баща му К. Т. П. с ЕТ предварителен договор за продажба и анексиран на 01.11.1996 г. /от която дата до 1999 г. се е владял от бащата на отв./.

При евентуално уважаване на иска, ответникът предявява възражение за задържане на имота до заплащане на сумата 75 000 евро, представляваща увеличената му стойност вследствие извършването на подобрения, подробно описани в отговора на ИМ /л. 67-72/, както и за заплащане на сумата от 5 000 лева, необходими разноски за запазване на вещта, представляващи заплатени от него такси за държавно приемане на сградата. Ответникът твърди, че всички подобрения и разноски са извършени от него като добросъвестен владелец въз основа на предварителен договор, сключен през 1994 г. /01 септември/ и анексиран на 01.11.1996 г.  

В писмено становище /л. 186-189/ ищецът оспорва направените от ответника възражения. Оспорва датите на сключване на предварителния договор и анекс между ЕТ и бащата на ответника. Сочи, че договорът за покупко-продажба по нот. акт № 56, том LX, дело № 13724/2002 г. СВ-Варна между ответника и третите лица-помагачи е сключен  след вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Оспорва придобиването на имота от ответниците по силата на давностно владение, тъй като давността върху имоти – частна държавна собственост, какъвто е процесният, е спряна до 31.12.2014 г.  съгласно ЗД на ЗС, евентуално е прекъсната чрез опитите на ищеца да получи владението. Оспорва и твърдението на ответника, че е извършил подобренията в имота и направил необходими разноски за запазване на вещта като добросъвестен владелец, както и искането му за признаване на право на задържане.  

Третито лица-помагач М. Ал. В. не изразява становище.

В отговор на писменото становище на ищеца след заявеното такова от ответниците по предявения иск третото лице К.С.В. с писмена молба /л. 337, 338/ потвърждава сключването на предварителен договор и анекс с бащата на ответника, респ. положените под тях подписи. Същият не оспорва и установяването на владение върху процесното жилище от ответника през 1996 г., когато му го е предал в груб строеж, както и че всички СМР до довършването на жилището във вида му понастоящем са извършени от ответника.

Видно от представените по делото писмени доказателства /л. 293-312/ въз основа на отправена от третото лице-помагач – ЕТ до  СО РВД-Варна, чийто правоприемник е ищецът, на 03.06.1993 г. /л. 258/ е сключен предварителен договор, по силата на който ЕТ се е задължил да продаде на ищеца 10 жилища, сред които апартамент във вх. 8, ет. 4 – ляв с площ 107.37 кв. м. срещу посочена в чл. 2 от договора цена. Индивидуализацията на имота в договора не е абсолютна, но съгласно практиката на ВКС /Р. № 514 от 6.12.2011 г.  по гр. д. № 905/2010 г., IV г. о./ е достатъчна за страните. Настоящият съдебен състав възприема изложеното в мотивите на ВОС относно тълкуването на така сключения предварителен договор, площообразуването на имота и последващите обстоятелства /сключването на нов предв. договор с друго лице/ , и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

От приложените граждански дела и преписката се установява, че с решение от 23.07.2002 г. по гр. дело № 3135/2001 г. на ВРС-VII с., вписано на 04.10.2002 г. /л. 6/ предварителният договор от 03.06.1993 г. за апартамент с площ от 107.37 кв. м, състоящ се от входно антре, дневна, спалня, кухня-столова, дрешник, баня-тоалет и две тераси, при граници на апартамента: запад - калканна стена към вход 9, юг - вътрешна улица, изток - стълбище и север - вътрешен двор, находящ се във вход 8, етаж 4 - вляво е обявен за окончателен. По разпределението на помещенията жилището по решението съвпада с апартамента вляво от стълбите, тъй като процесният апартамент вдясно от стълбите има не една, а две спални. По границите жилището по решението съвпада с процесния апартамент /л. 28 от гр. дело № 3140/2001 г. на ВРС-ХХХI с., прекратено и изпратено по подсъдност и образувано в гр. дело № 18/2002 г. на ВОС/, в което е запазено указанието, че се намира вляво. Границите са първостепенен по значение критерий за индивидуализация, поради което следва да се приеме, че направеното от ответниците оспорване на идентичността на процесния имот е неоснователно.

Безспорно е, че действителният собственик може да оспорва вещно-прехвърлителния ефект на решението по чл. 19 ЗЗД, което има конститутивно действие. В настоящия случай ответниците оспорват решението, по силата на което ищецът се легитимира като собственик на процесния имот поради липса на съгласие от съпругата. Видно от приложените по делото писмени доказателства /л. 301-335/ в полза на ЕТ „Вариант-В-К.В. е учредено право на строеж и съответно издадени разрешения за строеж на сграда, в която е ситуиран процесният имот. Имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда принадлежат на едноличния търговец. Съгласието на съпруга-нетърговец не е необходимо при сключването на предварителен договор, тъй като съпружеската имуществена общност е изключена. Съпругът-нетърговец не е легитимиран като страна в производството по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, в какъвто смисъл е  задължителното за съдилищата ТР № 2/27.12.2001 г. на ВКС на РБ по гр. д. № 2/2001 г. на ОСГК.

От горното следва извода, че решението по предявеният на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД иск е произвело вещно действие за процесния имот. Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот считано от датата на вписване на решението, с което е уважен предявеният на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД иск – 20.12.2002 г. /у-ние от СВ-л. 336/.

От представения нот. акт № 56, том LX, дело № 13724 по описа за 2002 г. СВ-Варна /л. 3 и 4/, се установява, че на 20.12.2002 г. е сключен договор, чрез който третото лице е продало на ответника имот на адрес гр. Варна, ул. „Петко Стайнов” № 12 – апартамент № 11 на четвъртия етаж, във вх. 8, с площ от 104.80 кв. м, при граници: апартамент № 12 във вх. 7, апартамент № 8 във вх. 8, стълбищна площадка и фасада срещу платена цена в размер 617 641 лв., с което продавачът изпълнява задълженията си по договора от 01.09.1994 г. След дадените обяснения от в. л. М. в с. з. от 06.12.2013 г. /л. 481/ следва да се приеме, че договорът е сключен за процесния имот. Договорът е действителен, но няма вещно-прехвърлително действие, тъй като продавачът вече не е бил собственик. Или, ответниците не са придобили правото на собственост върху процесното жилище по силата на тази сделка.

По възражението за придобиване на имота по давност чрез владение:  От представения заверен препис /л. 138/ се установява, че на 01.09.1994 г. е сключен предварителен договор с К. П. - баща на ответника /л. 139/. На 01.11.1996 г. е сключен анекс към този предварителен договор /л. 137/, с който се променя изборът на апартамент /от такъв с площ 110,58 кв. м. във вход 1, ет. 4 на ап. 11 във вход 8, ет. 4 – т. е. процесният/ и купувачът – вместо Костадин Т. Панайотов – синът му Р. К. Т. /настоящ ответник/. В първоинстанционното производство е назначена почеркова експертиза, от чието заключение /л. 392/ се установява, че договорът и анексът са подписани от посочените страни. От показанията на разпитаните от окръжния съд свидетели /л. 425 и сл./ се установява, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесния имот от 1996 г., като е извършвал груби довършителни работи в процесния имот и че към 1999 г. сградата е била завършена и той се е нанесъл да живее, продължавайки да извършва подобрения в имота.

Фактическата власт, установена от купувача въз основа на предварителен договор, сключен със собственика, се приема от закона за добросъвестно владение /чл. 70, ал. 3 ЗС/. При това положение следва да се приеме, че ответникът е упражнявал владение /и то добросъвестно/ въз основа на предварителен договор в периода от 1996 г. до 20.12.2002 г. Владението му не е отпаднало и след обявяването на  предварителния договор с ищцовото предприятие за окончателен /20.12.2002 г./, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС на РБ по чл. 290 ГПК /Р. № 91/02.07.2010 г. по т. д. № 713/2009 г., II т. о./. По изложените съображения следва да се приеме, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот по давност, докато ищецът го е изгубил /чл. 99 ЗС/.

Направеното от ищеца възражение, че придобитият по силата на съдебното решение имот е държавна собственост, е неоснователно.  В чл. 53, ал. 5 от ЗГВ изрично е направено разграничение от какво се състои имуществото на ДП „РВД”. В конкретния случай по силата на предл. 2, изр. 1 от цитираната разпоредба процесният имот се явява имущество, което е придобито, а не предоставено от съответните държавни органи и по отношение на него няма пречка да бъде придобито по давност. В най-лошия случай този придобит от ищеца имот се явява частна държавна собственост, по отношение на която е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗДС /ДВ-бр. 33/1996 г. в сила от 01.06.1996 г./ за възможността да бъде придобита по давност. Дори и в този случай /на частна държавна собственост/, към влизане в сила на 01.06.2006 г. на разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/06.06.2006 г./  за спиране давността за придобиване на държавни и общински имоти след 31.05.2006 г., правото на собственост върху процесния имот е било вече придобито по давност от ответника.

Предвид изложеното, като неоснователен, предявеният иск следва да се отхвърли. При този изход на спора направените от ответниците възражения в отношение на евентуалност не следва да бъдат разгледани.

На основание чл. 78 във връзка с чл. 81 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. К.А.М. *** адвокатско възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адв. Възнаграждения в размер на 3 620,50 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Варненският апелативен съд

 

                             Р    Е    Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Варненския окръжен съд № 493/28.03.2014 г., постановено по гр. д. № 1610/2010 г.,

ОСЪЖДА ДП „„Ръководство на въздушното движение”-София, ЕИК-000697179 да заплати в полза на адвокат К.А.М. *** адвокатско възнаграждение в размер на 3 620,50 /три хиляди шестстотин и двадесет и 0,50/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.