ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

480

 

Гр.Варна,12. 09.2013 г.

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 12септември, две хиляди и тринадесета година в закрито заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева

 

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Хорозова

 

             Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. № 396 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 196 от ГПК и сл.от ГПК /отм./.

Производството е образувано по две въззивни жалби:

- По въззивна жалба на Община Варна против решение № 831/16.04.2012 г., постановено по гр.д. № 1237/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което общината е осъдена да заплати на А.Х.Е. сумата от  5 840 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи за периода от 12.06.1996 г. до 15.05.2001 г. следствие извършен неправилен въвод във владение на имот, находящ се в гр.Варна, ул. „Вл.Варненчик” №81, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, на осн. чл. 49, вр. чл.45 ЗЗД, както и разноски по делото. Въззивникът е настоявал, че решението на първата инстанция е недопустимо, поради изтичане на 5 – годишен преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 49 от ЗЗД  и е молил за обезсилване на решението в обжалваната му част и за прекратяване на производството по делото. Настоявал е, че откриването на дееца на непозволеното увреждане е станало на 22.02.1996 г. с отстраняването на ищеца от имота, а настоящият иск е бил предявен на 15.05.2001 г. т.е. след изтичане на петгодишен срок.

Насрещната страна А.Е., чрез адв. П.О., е оспорила жалбата по съображения за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност. Сочила е, че съдебното отстраняване от имота е станало на 06.09.1996 г., което се установявало от приложеното към отговора писмо на съдия изпълнителя по изп.дело № 3268/96 г. и призовка за доброволно изпълнение, които е приложила към писмения отговор.

 - По частна жалба на А.Х.Е., подадена чрез адв. П.О., против решение № 831 от 16.04.2013 г., допълнено с решение от 14.06.2013 г., постановени по гр.д.№ 1237/12 г. на ВОС, В ЧАСТТА, с която е било прекратено като недопустимо производството по гр.д. 1237/2012 г. на ВОС, а именно за сумата от 40 055 лв. за периода от 15.05.2001 г. – 03.04.2012 г., претендирана като пропуснати ползи. Жалбоподателката е молила за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната му прекратителна част за сумата от 40 055 лв. като неправилно и за произнасяне по същество от въззивния съд с уважаване на иска за посочената сума. Изложила е съображения, че окръжният съд неправилно приел за недопустимо изменението на иска за горницата над сумата от 5 840 лв. до 45 895 лв., приемайки, че се променяли едновременно основанието и петитума на иска. В случая с удължаването на периода се увеличавала само цената на иска, което било допустимо. Освен това, след завеждането на делото ищецът продължавал да търпи вреди от пропуснати наеми, поради което се наложило да претендира обезщетение и за този последващ период. Позовала се е и на разпоредбата на чл. 116, ал.3 /отм./ от ГПК, която гласяла, че не се считало за увеличение на иска прибавянето на събрани добиви от веща след неговото предявяване.

Насрещната страна Община Варна не е подала отговор на жалбата.

И двете жалби са подадени в срок от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в съответните му части и са редовни.

Приложените към отговора на А.Е. писмени доказателства са нови такива във връзка с направеното от другата страна възражение за погасяване на иска по давност и следва да бъдат допуснати.

Производството по делото, обаче следва да бъде спряно на основание чл. 182, ал.1, б. „г” ГПК до приключване на производството  по ч.гр.д. № 397/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд. Последното е образувано по частна жалба на А.Е., подадена чрез адв. П.О. против Разпореждане № 7035/05.07.2013 г., с което е върната въззивна жалба с вх.№ 20723/02.07.2013 г. на А.Е. в частта срещу решение № 831/16.04.2013 г. /срещу което са подадени и двете въззивни жалби, предмет на настоящото производство/. Доколкото поради връзката им всички въззивни жалби срещу едно и също решение следва да бъдат разгледани в едно общо въззивно производство, резултатът от обжалването на акта за връщане на едната от въззивните жалби /тази по която е образувано частно гр.дело № 397/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд/, се явява преюдициален за производството по в.гр.д. № 396/2013 г. на ВнАС и затова то следва да бъде спряно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска писмените доказателства, депозирани от А.Е. с отговора на въззивната жалба, а именно: - писмо по изп.дело № 3268/96 г. на СИС при РС Варна от 11.09.1996 г.; - призовка за доброволно изпълнение от 29.07.1996 г.

СПИРА  производството по в.гр.д. № 396/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд до приключване на производството по ч.гр.д. № 397/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд.

Определението за спиране подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: