ОПРЕДЕЛЕНИЕ

520

12.09.2017 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12.09. през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

гр. д.396 по описа за 2017 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, по частни жалби, подадени от С.Г. Славова и С.И.С., срещу следните съдебни актове:

І. Жалба от 19.08.2015 г., допълнена с жалба от 02.09.2015 г. срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2897/10.08.2015 год. на ОС Варна по в.гр.д. 2308/2015 год., с което е оставена без уважение молбата на същите лица за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 25 лв., дължима по сметка на ВОС за разглеждане на подадената жалба с вх. № 21533/28.07.2015 г. по описа на ЧСИ Я., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК; оставени са без разглеждане молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 48 лв., дължима на основание т. 5 и т. 8 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ по сметка на ЧСИ Я. по изпълнително дело № 20107110401205 по описа на ЧСИ Я. с рег. № 711 на КЧСИ, както и искането за спиране на изпълнителните действия по същото, касаещи недвижим имот – жилище, находящо се в гр. Варна, обл. Варна, ул. „Шейново” № 4, ет. 3.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, поради основания за отвод на състава, който го е произнесъл и който не е съобразил направеното искане за това; поради липса на средства за заплащане на държавни такси, като са изложени подробни съображения в тази насока – възраст, професии, издръжка на непълнолетен низходящ. Изложени са съображения за противоречие на нормата на чл. 417 ГПК с европейски правни норми, с което е обосновано искането за спиране на изпълнението. Иска се отмяна на определението и връщане на заплатените средства за държавни такси след уважаване на исканията за освобождаване от заплащане на такива.

С оглед на едностранния характер на този етап от производството, не е връчван препис на насрещната страна.

ІІ. Жалба от 05.10.2015 год.  на С. и С. Славеви, срещу определение № 3258/17.09.2015 год. по същото дело, с което се оставя без уважение искането им за освобождаване от заплащане на такса за предходната жалба с идентични мотиви, допълнени с основания за отвод на съдии от ОС и АПС Варна.;

ІІІ.  Жалба от 24.11.2015 год. срещу определение № 3930/17.11.2015 год., с което по същото дело е оставена без уважение поредната молба за освобождаване от заплащане на д.т. по предходната жалба.;

ІV. Жалба от 18.02.2016 год. срещу определение № 312/01.02.2016 год., с което е оставена без уважение молба за освобождаване от заплащане на д.т. по предходната ЧЖ.;

V. жалба от 12.05.2016 год. срещу определение №1064/22.04.2016 год., с което е оставена без уважение молба за освобождаване от заплащане на такса по предходната ЧЖ;

VІ. жалба от 19.07.2016 год. /л.57/ срещу определение №1535/21.06.2016 год., с което е оставена без уважение молба за освобождаване от заплащане на д.т. по предходното определение.;

VІІ. Жалба от 17.03.2017 год. срещу определение № 612/07.03.2017 год., с което е оставена без уважение молбата от 21.02.2017 год. за освобождаване от заплащане на държавна такса по предходната ЧЖ, на осн. чл. 83, ал.2 ГПК.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е стартирало по молба на С. и С. С. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 25 лв., дължима по сметка на ВОС за разглеждане на подадената жалба с вх. № 21533/28.07.2015 г. по описа на ЧСИ Д. П.., с рег. № 711 на КЧСИ и държавна такса в размер на 48 лв., дължима по сметка на ЧСИ Я. на основание т. 5 и т. 8 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20107110401205 по описа на ЧСИ Я.с рег. № 711 на КЧСИ.

С постановеното по делото определение № 2897/10.08.2015 г. на ВОС е оставена без уважение молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 25 лв., дължима по сметка на ВОС за разглеждане на подадената жалба с вх. № 21533/28.07.2015 г. по описа на ЧСИ Я., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Със същото определение са оставени без разглеждане молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 48 лв., дължима на основание т. 5 и т. 8 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ по сметка на ЧСИ Я. по посоченото изпълнително дело, както и искането за спиране на изпълнителните действия по същото, касаещи недвижим имот – жилище, находящо се в гр. Варна, обл. Варна, ул. „Шейново” № 4, ет. 3. В постановяването на тези актове съдия М. не е взела участие.

Против така постановеното определение на ВОС от 10.08.2015г. е подадена частна жалба от С., депозирана във Варненския апелативен съд с вх. № 5219/14.08.2015 г. С разпореждане № 1341/17.08.2015 г. на ВАпС жалбата е изпратена на ВОС за администриране.

С постановеното по делото определение № 3258/17.09.2015г. на ВОС е оставена без уважение молбата на Славеви за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв., дължима по сметка на ВАпС за разглеждане на подадената частна жалба с вх. № 25410/19.08.2015г. /депозирана пред ВАпС с вх. № 5219/14.08.2015г./ против определение № 2897/10.08.2015 г., постановено по в. гр. д. № 2308/2015 г. по описа на ВОС, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Против определение № 3258/17.09.2015 г. на ВОС е подадена частна жалба с вх. № 29594/05.10.2015г. от С.. Именно по отношение на освобождаване от заплащането на дължимата д.т. по тази ЧЖ е постановено определение №3930/17.11.2015 год.

Против това определение е подадена ЧЖ от 24.11.2015 год. Отново е подадена молба за освобождаване от заплащане на такса, като по същата процедура се стига до жалба от 18.02.2016 год. срещу определение № 312/01.02.2016 год., с което е оставена без уважение молба за освобождаване от заплащане на д.т. по предходната ЧЖ.; жалба от 12.05.2016 год. срещу определение №1064/22.04.2016 год., с което е оставена без уважение молба за освобождаване от заплащане на такса по предходната ЧЖ; жалба от 19.07.2016 год. /л.57/ срещу определение №1535/21.06.2016 год., с което е оставена без уважение молба за освобождаване от заплащане на д.т. по предходното определение.; жалба от 17.03.2017 год. срещу определение № 612/07.03.2017 год., с което е оставена без уважение молбата от 21.02.2017 год. за освобождаване от заплащане на държавна такса по предходната ЧЖ, на осн. чл. 83, ал.2 ГПК.

Съобразно постановеното по ч. гр. д. № 961/2016 г. на ВКС, І г. о., определение № 118/ 28.04.2016 г., при обжалване на определение за отказ от освобождаване от д.т. не се събира д.т. до окончателното разрешаване на въпроса с влязъл в сила съдебен акт. Въз основа на тази практика на ВКС съставът на ВАпС приема подадената жалба на г-н Т. за допустима и без да се произнася по молбата му освобождаване от заплащане на д.т.

Ето защо, подадените частни жалби следва да бъдат разгледани от настоящия състав, дори и при неплатени такси по частните жалби, доколкото междувременно в съдебната практика се прие, че такса не се събира до окончателното разрешаване на въпроса с дължимостта на държавната такса.

Съставът на ВАпС намира актовете на въззивната инстанция за правилни.

По отношение на първото определение, в частта му, с която са оставени без разглеждане исканията за спиране на изпълнението и за освобождаване от заплащане на такса от 48 лв., съдът намира, че тези искания са били недопустими и е следвало да се оставят без разглеждане, тъй като те не са допустими.

Жалбата в останалата си и част и останалите шест жалби имат за предмет искане по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на такси по образуваното гражданско дело. Това искане е било неоснователно във всичките му форми.

Съпрузите С. не са доказали, че нямат достатъчно средства да заплащат дължимите такси по посоченото дело на ОС, а също и по изпълнителното дело.

Във всички свои молби адв. С. е поддържала, че има доход от 300 лв.-420 лв. месечно като адвокат, а съпругът й – доход в размер на или около минималната работна заплата. За 2015 год. се твърди доход от 760 лв. месечно. Имат дете, което към 2015 год. е било на 15 години. Декларирали са собствено жилище, земеделски, съсобствен жилищен, необитаем, ид.ч. от парцел и др. имоти, от които се твърди, че е невъзможно да се реализира доход, тъй като са възбранени, а това пък изключвало отдаването им под наем.

Те са работоспособни и имат достатъчно доходи за заплащане на минималните такси, които са и еднократно дължими, дори при съобразяване на посочените минимални доходи и издръжка на непълнолетно дете. Субективните пречки, които са изтъкнати като довод за невъзможност да се реализират други доходи, не са сред обстоятелствата по чл. 83, ал.2 ГПК, които могат да бъдат съобразени в настоящото производство. Драматизмът, агресивните нападки към съда и злословенето в жалбите не представляват годни фактически и правни аргументи в подкрепа на исканията за освобождаване от такси.

Всички доводи за необходимост от отводи на съдии поради участие в дела, които нямат общо с настоящото, сравняване с произнасяне по казуси, некасаещи конкретния случай, както и твърденията за противоречие на процедурата по чл. 417 ГПК с европейски правни норми са неотносими и не подлежат на обсъждане.

Обжалваните актове следва да бъдат потвърдени.

Водим от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА следните актове по в.гр.д. № 2308/2015 год. на ВОС: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2897/10.08.2015 год.; определение № 3258/17.09.2015г. на ВОС; определение №3930/17.11.2015 год.; определение № 312/01.02.2016 год.; определение №1064/22.04.2016 год.,; определение №1535/21.06.2016 год.; определение № 612/07.03.2017 год. на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: