ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                       № 481

 

                                      12.09.2013 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на  12септември 2013 г. в закрито заседание в следния състав:

  Председател: М.Дончева

         Членове: П. Хорозова

                                                                     П. Петрова

като разгледа докладваното от с. П. Петрова ч.гр.д. № 397  по описа на Апелативен съд Варна за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба с вх.№ 22187 от 15.07.2013 г., подадена от А.Х.Е., чрез адв. П.О., против разпореждане № 7035/05.07.2013 г., с което е върната въззивната й жалба с вх.№ 20723/02.07.2013 г. в частта срещу решение № 831/16.04.2013 г.

Жалбоподателката е настоявала, че неправилно окръжният съд е приел, че жалбата срещу решението от 16.04.2013 г. е просрочена, тъй като срокът за обжалване на това решение следвало да тече след неговото допълване. До този момент липсвал диспозитив за отхвърляне на претенцията до 8 511,45 лв. Настоявала е за отмяна на обжалваното разпореждане и за произнасяне по въззивната жалба срещу решението от 16.04.2013 г. с уважаване на претенцията.

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

 Съдът, след преценка на доказателствата по делото и оплакванията в жалбата, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подадената частна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Затова, същата се явява допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

С решение № 831/16.04.2013 г., постановено по гр.д. № 1237/2012 г. по описа на ВОС, съдът е осъдил Община Варна да заплати на А.Х.Е. сумата от  5 840 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи за периода от 12.06.1996 г. до 15.05.2001 г. вследствие извършен неправилен въвод във владение на имот, находящ се в гр.Варна, ул. „Вл.Варненчик” №81, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, на осн. чл. 49, вр. чл.45 ЗЗД, както и за разноски по делото. В мотивите на решението си окръжният съд посочил, че били допуснати изменения на иска, който и след добавянето на нов период на претенцията достигнал размер от 45 895 лв. Двете изменения на иска били недопустими, тъй като към досегашния период за който се претендирало обезщетението се добавял нов такъв, което представлявало недопустимо едновременно изменение на основанието и петитума на иска. Произнасяне в диспозитива на решението по претенцията за горницата над 5 840 лв. до 45 895 лв., обаче липсвало.

Ищцата А.Е. подала молба по чл. 193 от ГПК /отм./ до съда за допълване на решението с произнасяне по цялата претенция, като поискала допълване на осъдителния диспозитив със сумата от 2 671,45 лв. до 8511,45 лв. за периода от 12.06.1996 г. до 15.05.2001 г. и оставяне без разглеждане и прекратяване на производството по делото над тази сума.

Окръжният съд, като взел предвид, че действително не се е произнесъл по цялото искане, приел молбата за допълване за основателна и с решение № 1295/14.06.2013 г. допълнил решение № 831/16.04.2013 г., като прекратил производството по делото в частта за сумата от 40 055 лв. за периода от 15.05.2001 г. до 03.04.2012 г. /т.е. за горницата над уважената част от 5 840 лв. до претендираните 45 895 лв./ Независимо, че в диспозитива на допълнителното решение съдът посочил, че оставя без уважение искането за допълване на решението в размера над 5 840 лв. до 8 511,45 лв. /предвид, че е имало изрично искане за допълване конкретно на осъдителната част от решението/ с прекратяването на производството за сумата от 40 055 лв. на практика той е уважил изцяло молбата за допълване и се е произнесъл по цялата останала част от иска. Т.е. молбата за допълване на решението е била напълно удовлетворена.

На 02.07.2013 г. А.Е. е подала частна въззивна жалба вх.№ 20732 срещу решението по гр.д. № 1237/2012 г. на ВОС в частта му, с която е било прекратено производството по делото за сумата от 40 055 лв. Въпреки посочването, че обжалва решението от 14.06.2013 г., с тази въззивна жалба тя на практика е обжалвала, допълненото с решение № 1295/14.06.2013 г., решение № 831/16.04.2013 г. по гр.д. № 1273/2012 г. на ВОС. По тази жалба е било образувано ч.гр.д. № ч.гр.д. № 398/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд, присъединено за разглеждане към в.гр.д. № 396/2013 г.на Варненския апелативен съд.

На същата дата /02.07.2013 г./ А.Е. е подала и въззивна жалба вх. № 20723, като е посочила, че тя е „срещу решението от 16.04.2013 г. и допълнително решение от 14.06.2013 г.” Сочила е, че бил оставен без уважение като неоснователен искът й за разликата между 5 840 лв. и 8 511,45 лв. и че едва от допълването на решението е възникнало за нея право на жалба както в прекратителната част на решението, така и в частта, с която претенцията й не била уважена. Молила е за постановяване на решение, с което да бъде уважена претенцията й за сумата от 8 511,45 лв., а при уважаване и на частната й въззивна жалба /тази  с вх.№ 20732/02.07.2013 г., предмет на в.гр.д. № 396/2013 г. на Варненския апелативен съд/ в частта на прекратяване на производството – и за уважаване на иска в пълния му размер – 45 895 лв.

С обжалваното разпореждане № 7035/05.2013 г., окръжният съд, като приел, че въззивната жалба вх. № 20723/ 02.07.2013 г. срещу решение № 831/16.04.2013 г. е просрочена – върнал същата на подателя.

Жалбата не е била просрочена, защото правото на жалба за А.Е. срещу решение № 831/16.04.2013 г. е възникнало едва след допълването му с прекратителния диспозитив. Тя, обаче /жалбата вх. № 20723/ 02. 07.2013 г./ е била недопустима поради липса на предмет, защото с нея е било обжалвано решението само в частта на отхвърляне на претенцията от 5 840 лв. и 8 511,45 лв., а включително и след допълването на решение № 831/16.04.2013 г., диспозитив за отхвърляне на иска няма /за горницата над 5 840 лв. до 8 511,45 лв./. В тази част производството е било прекратено /общо за сумата от 40 055 лв. като разлика между уважения иск от 5 840 лв. и претендираната сума от 45 895 лв./, като срещу прекратителната част е била подадена въззивната жалба вх.№ 20732/02.07.2013 г., която е предмет на в.гр.д.№ 396/2013 г. на Варненския апелативен съд. Затова, като краен резултат обжалваното разпореждане на ВОС за връщане на въззивната жалба вх. № 20723/ 02. 07.2013 г. срещу решение № 831/16.04.2013 г.  е правилно и следва да бъде потвърдено.

Доколкото с жалба вх.№ 20723 от 02.07.2013 г. не са били изложени изобщо оплаквания и съответно искане касаещи производството и решението за допълване /а и както бе посочено по-горе окръжният съд е уважил молбата за допълване на непълното решение като се е произнесъл по иска в пълния му размер - прекратил е производството за горницата над 5 840 лв. до 45 895 лв./ се налага извода, че същата е била насочена само срещу допълненото решение № 831/16.04.2013 г. по гр.д. № 1273/2012 г. на ВОС, а не както неправилно е приел първоинстанционния съд и срещу решението за допълване. Затова, с разпореждането за връщане на практика е върната изцяло жалбата.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд - Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7035/05.07.2013 г.,  постановено по гр.д.№ 1237/2012 г. по описа на ВОС, в частта с която е върната въззивната жалба вх.№ 20723/02.07.2013 г. на А.Х.Е. срещу решение № 831/16.04.2013 г.  

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му и при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: