Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

1/05.01.2015 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 03.12.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 397/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Г.Г.В. и В.П.В. чрез процесуалния им представител адв. Р.М. *** срещу решение № 714/13.05.2014 год по гр.д. № 519/2013 год на Окръжен съд Варна, г.о., 12 състав, както следва:

1) В частта, с която са отхвърлени исковете им, предявени срещу М.Г.Н. – за прогласяване абсолютната привидност на договор за замяна от 20.08.2004 год с нот.акт № 37, том III рег.№ 8846, нот.д. № 430/2004 год на осн. чл. 26 ал.2 от ЗЗД и срещу К.И.А. и С.А.А. за приемане на установени правата на ищците на собственост върху 245 кв.м. ид.ч. от недвижим имот в гр.Варна, местност „Св.Св.Константин и Елена”, представляващ поземлен имот с площ от 4394 кв.м. по представените документи за собственост, а по скица с площ 4381 кв.м., съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2568.142 с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), срещу Т.К.А. – за установяване правата на ищците на собственост върху 150 кв.м. ид.ч. от същия недвижим имот, срещу Е.И.Т. и М.И.Т. – за установяване правата на ищците на собственост върху 1100 кв.м. ид.ч. от същия имот, срещу „Агро Капитал 67” ЕООД , евентуално срещу Г.Р.Р. за установяване правото на собственост върху 2199 кв.м. ид.ч. от същия имот, срещу К.П.К. – за установяване правата на собственост върху 700 кв.м. ид.ч. от същия имот, всички основани на твърдения за придобиване по наследяване от Г. Величков В., поч. на 27.08.2007 год, а от него- по завещание, за което е издаден констативен нотариален акт № 77, том II рег.№ 4725, д.№ 263/14.07.2003 год, евентуално по давност – чрез владение, упражнявано в периода 27.08.2007 до 23.02.2012, присъединено към владението, упражнявано от наследодателя Г. Величков В. в периода от 1993 до 27.08.2007 год.

2) В частта, с която е прекратено производството по исковете, предявени срещу М.Г.Н. и К.И.А. за прогласяване привидността на договор за дарение от 23.12.2004 год с нот.акт № 34, том III рег.№ 2929, нот.д. № 210/2004 год, с който е прикрита продажба, срещу М.Г. Н. и К. И.А. и С.А.А. – за прогласяване привидността на договор за продажба от 23.12.2004 год с нот.акт № 35, том III , рег.№ 2930, нот.д. № 211/2004 год, както следва: абсолютна привидност по отношение 1230 кв.м. ид.ч. от процесния имот, и прикриваща продажба за сумата 260 000 лв по отношение на 2869 кв.м. ид.ч. от същия имот, срещу Г.Р.Р., К. И.А. и С.А.А. – за отричане правата им на собственост върху 298 кв.м. ис.ч. от гореописания имот

3) в осъдителната част за разноските.

Подробно са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението както в отхвърлителната, така и в прекратителната част и в осъдителната част за разноските, като въззивниците молят за отмяна на решението в цялост и постановяване на друго, с което всички предявени искове бъдат уважени, с присъждане на разноски за двете инстанции.

Постъпили са отговори на въззивната жалба от Г.Р. Златева, К.П.К. и „Агро Капитал 67” ЕООД, както и от адв.И.А.  качеството му на процесуален представител на К.И.А., С.А.А., Т.К.А., Е.И.Т., М.И.Т. и М.Г.Н., в които ответниците оспорват въззивната жалба и молят за потвърждаване на съдебното решение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане са исковете, предявени от В.П.В. и Г.Г.В., както следва: 1) Срещу М.Г.Н. – с правно осн. чл. 26 ал.2 от ЗЗД за нищожност поради абсолютна симулация на договора за замяна, сключен с нот.акт № 37/20.08.2004 год; 2) Срещу К.И.А. и С.А.А. – положителен установителен иск с правно осн. чл. 124 от ГПК за установяване, че ищците са собственици на 245 кв.м. ид.ч. от процесния имот; 3) Срещу Т.К.А. - положителен установителен иск с правно осн. чл. 124 от ГПК за установяване, че ищците са собственици на 150 кв.м. ид.ч. от процесния имот; 4) срещу Е.И.Т. и М.И.Т. - положителен установителен иск с правно осн. чл. 124 от ГПК за установяване, че ищците са собственици на 1100 кв.м. ид.ч. от процесния имот; 5) Срещу Г.Р.Р. и „Агрокапитал 67” ЕООД - положителен установителен иск с правно осн. чл. 124 от ГПК за установяване, че ищците са собственици на 2199 кв.м. ид.ч. от процесния имот; 6) Срещу К.П.К. - положителен установителен иск с правно осн. чл. 124 от ГПК за установяване, че ищците са собственици на 700 кв.м. ид.ч. от процесния имот; 7) Срещу К.И.А. и Г.Р.Р. като наследница на Р.Р. – отрицателен установителен иск с правно осн. чл. 124 от ГПК за установяване, че ответниците не са собственици на 298 кв.м. ид.ч. от имота по нот.акт № 31/15.09.2006 год, тъй като ищците като техни праводатели не са били собственици; 8) иск за недействителност на сделките по нот.акт № 34/23.12.2004 год и № 35/23.12.2004 год поради привидност, съответно – първия прикриващ продажба, а втория – поради симулация по отношение на цената.

По иска с правно осн. чл. 26 ал. 2 от ЗЗД за нищожност на договора за замяна, сключен между Г. Величков В. – наследодател на ищците и В.П.В. от една страна и М.Г.Н. – от друга, който е обуславящ по отношение на останалите искове, съдът намира следното:

На 20.08.2004 год е сключен договор за замяна, по силата на който Г. В. В. и съпругата му В.П.В. прехвърлят на М.Н. правото на собственост върху 4100 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, целият с площ от 4398 кв.м. с пл.№ 58 по КП на вилна зона Варна, местност „Абатко”, като в замяна М.Н. им прехвърлила правото на собственост върху апартамент № 10 в гр.Шумен, ул.”П.Волов” № 12, вх.А, ет.3 с принадлежащото избено помещение № 1 и таванско помещение № 8, със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място- парцел 1 в кв. 165 по плана на гр.Шумен.

В подкрепа на твърденията на ищците за абсолютна симулация на сделката е представено копие на обратно писмо със дата 20.08.2004 год, нотариално заверено под рег.№ 7540/23.06.2009 год на нотариус Александър Ганчев рег.№ 194 на Нотариалната камара и район на действие РС гр.Варна. В това обратно писмо се съдържа изявление от името на М.Н., че извършената замяна е фиктивна и тя се задължава да го прехвърли обратно при поискване.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че имот пл.№ 58 е с идентификатор 10135.2568.142 и площ от 4564 кв.м. и е идентичен с процесния.

По повод оспорване автентичността на обратното писмо по делото са приети заключения на единична и две тройни графологични експертизи. Заключението на единичната експертиза, че подписът върху копието на изследвания документ е положен от М.Н., се опровергава от заключенията на двете тройни експертизи, които са работили независимо една от друга. Вещите лица са констатирали различия както в общите, така и в частните признаци на подписа, което е дало основание да заключат, че подписът не е положен от лицето, сочено за автор на документа. В подкрепа на извода си експертите са конкретизирали, че формата на движение при изписване на главната буква „М”, както и на примковидните елементи в средната част на подписа са дъговидни в изследвания документ, а в сравнителните образци- праволинейни. При изследване с помощта на видеоспектрален компаратор на представеното като сравнителен материал друго обратно писмо без дата, експертизата е установила следи от натиск и използване на техническо средство, от което е направила извод, че този подпис е възпроизведен върху оспорения документ чрез механично пренасяне. Тази констатация е още един аргумент, че обратното писмо от 20.08.2004 год не е автентично. В допълнение, втората тройна експертиза чрез изследване в лабораторни условия, е установила наличието на неомастилени релефно-вдлъбнати щрихи, обвеждащи и повтарящи щрихите на подписа. При по-детайлно изследване чрез косо падаща светлина, е установено, че се касае за повече от един цялостен контур. Въпреки визуалното съвпадение във формата, относителния размер и сходството на елементите между изследвания подпис и сравнителния образец, експертизата е установила различия в изписването, дължащи се на недостатък в използвания метод на пренасяне, а именно – копиране чрез натиск с остър предмет и пренасяне на графичната структура под формата на релеф върху друг носител и след това – омастиляване на така получените вдлъбнати щрихи. При последното, въпреки възможността да се води от релефно-вдлъбнатите щрихи, имитиращият не е достатъчно уверен в движенията си и допуска видимо забавяне на общия темп на изписване, колебания, необосновани спирания и нарушения в линейността на щрихите. Посочените констатации от изследването означават, че между подписа върху копието на оспорения документ и подписа върху сравнителния образец е налице еднаквост в голяма степен, каквато не може да се получи при полагане на подпис от едно и също лице заради обичайната вариантност на подписа. Освен това в изображението на копието са налице признаците на копиране с твърд остър предмет и последващо омастиляване. Посочените факти са съществени и водят до категоричния извод, че подписът в обратно писмо без дата, използвано като сравнителен материал е използван неколкократно като шаблон за копиране чрез натиск и пренасяне на графичната му структура върху друг документ. Подписът върху обратното писмо от 20.08.2004 год не е положен от М.Н., а представлява имитиран подпис със стремеж за наподобяване на графичната структура на оригинала.

Обратното писмо, чиято автентичност е оборена от заключенията на двете тройни графологични експертизи, е представено във вид на ксерокопие с твърдение, че оригиналът бил изгубен не по вина на ищците при отстраняването им от имота. По делото са събрани гласни доказателства във връзка с това твърдение, но от тях не може по категоричен начин да се установи, че оригинанът на обратното писмо изобщо се е намирал в имота в деня на въвода, нито че е останал там след това.

От показанията на свидетелката С. В.–съпруга на ищеца, се установява, че на 17.05.2012 год ищците са били отстранени принудително от имот, съседен на процесния, в изпълнение на влязло в сила решение, постановено срещу тях по чл. 108 от ЗС. Въводът във владение е бил осъществен от помощник-ЧСИ В. Н. Показанията на свидетелката В. по отношение въпросния документ са противоречиви – веднъж твърди, че оригиналните документи били предадени от тях на адв.М., но след това на въпрос на съда заявява, че само са показали на адвокатката оригинала на обратното писмо, след което са го прибрали. Според свидетелката всички документи са се намирали в една чанта в стаята на свекърва й, но тя останала там след въвода и не успели да си я вземат поради създалата се суматоха. В същото време тя е зявила, че са си взели матраците същия ден, което прави неправдоподобно твърдението, че са пропуснали да вземат документите, които са много по-ценни. При разпита й свидетелката не отрича, че са взели някакви документи, но не помни какви, защото всичко станало много бързо.

По делото са разпитани като свидетели помощник-ЧСИ В.Н., която е извършила въвода, и П.П. – полицейски служител. От техните показания се установява, че наистина по време на въвода във владение е имало напрежение между двете страни – взискател и длъжник, както и че поради отказан достъп до имота се наложило да извикат ключар. Преди започване на описа никой освен присъствалата С. В. не е влизал в помещенията. Дадена е била възможност на длъжниците да изнесат личните си вещи от имота, които те натоварили в лек автомобил, и след това помещенията били запечатани от съдебния изпълнител.

При тези данни не може да се приеме за доказан фактът, че оригиналът на обратното писмо се е намирал в имота, както и че е бил изгубен или унищожен по време на въвода във владение.

С оглед на събраните доказателства – експертни заключения и свидетелски показания, преценени в тяхната съвкупност съдът приема, че обратното писмо от 20.09.2004 год. с нотариална заверка от 23.06.2009 год не е автентично – не е подписано от лицето, посочено като негов автор. Не е установено също и че оригиналният екземпляр е изгубен или унищожен не по вина на ищците. Поради това разкриването на симулативността сделката чрез гласни доказателства е недопустимо.

Предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за замяна с правно осн. чл. 26 ал.2 от ЗЗД е неоснователен и недоказан. От това следва изводът, че договорът е породил вещно-прехвърлителното си действие и ответницата М.Н. е придобила собствеността върху спорния имот.

Неоснователно е позоваването на ищците в условията на евентуалност на придобиване на имота по давностно владение, продължило в периода 27.08.2007 до 23.02.2012, присъединено към владението, упражнявано от наследодателя Г. В. В. в периода от 1993 до 27.08.2007 год. Това е така, защото по силата на правна сделка – договор за замяна, сключен на 20.08.2004 год, чиято действителност не е оборена, наследодателят на ищците и съпругата му валидно са се разпоредили с имота. След тази дата те са държатели и в тяхна полза не тече придобивна давност.

Ето защо и обективно съединените искове за установяване правото на собственост на ищците срещу последващите приобретатели също са неоснователни и недоказани. Постановеното решение в частта, с която тези искове са отхвърлени е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение исковете срещу М.Н. и К.А. за прогласяване нищожността поради привидност на договора за дарение, сключен с нот.акт № 34/23.12.2004, с което е прикрита продажба; срещу М.Н., К.А. и С.А. за прогласяване привидността на продажбата, сключена с нот.акт № 35/23.12.2004 – абсолютна в частта за 1230 кв.м. ид.ч. и прикриваща продажба на 2869 кв.м. ид.ч. в частта за цената - за сумата 260000 евро вместо отразената в нот.акт 90000 евро; срещу Г.Р.Р., К.А. и С.А. – за отричане правото им на собственост върху 298 кв.м. ид.ч. от имота, настоящият състав намира следното:

Тези искове са процесуално недопустими поради липса на правен интерес. Ищците не са страни по оспорените сделки, не разполагат с противопоставими права срещу ответниците, поради което правната им сфера не е засегната от тях. Ето защо в частта, с която производството по тези искове е прекратено, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемите страни не са представени доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция, а такива не се и претендират.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 714/13.05.2014 год по гр.д. № 519/2013 год на Окръжен съд Варна, г.о., 12 състав.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)