РЕШЕНИЕ

195

Гр. Варна, 27.11.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Христова

възз. гр.д. № 398 по описа за 2015-та година на ВОС:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по две въззивни жалби срещу решение № 734 от 17.04.2015 год. по гр.д. 766/2014 год. на ВОС, с което са осъдени Г.Г.К. – С. ЕГН **********, и Р.Ж.С. ЕГН **********, и двамата от гр. Бургас, да предадат на М.Л.П. ЕГН **********,*** и на Ю.М.И. – Т. ЕГН **********,***, при участието на третите лица-помагачи Б.Н.А., ЕГН ********** ***, Н.Б.К. ЕГН ********** ***, Г.С.И. ЕГН **********,***,   С. Атанасова К., ЕГН **********,***, К.Д.Н., ЕГН **********,***, И.К.И., ЕГН **********, К.И.В., ЕГН ********** и И.И.С., ЕГН **********,***, Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Варна; Й.Д.И., ЕГН **********, и С.Д.М., ЕГН **********,***, владението върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Патриарх Евтимий”, №64, представляващ апартамент № 10, на шести (пети жилищен терасовиден) етаж, ид. 10135.1501.158.1.10 (десет хиляди и сто тридесет и пет; хиляда петстотин и едно; сто и петдесет и осем; едно; десет), със застроена площ 80.29 (осемдесет цяло и двадесет и девет стотни) кв. м, и при граници: улица, апартамент № 11, стълбище, вътрешен двор и ПИ 3, ведно с прилежащото му избено помещение № 4 (четири) с полезна площ от 7.74 (седем цяло и седемдесет и четири стотни) кв. м и застроена площ от 9.20 (девет цяло и двадесет стотни) кв. м, при граници на избеното помещение: изба № 5, ПИ № 1, изба № 3, избен коридор, както и 8.0105 % (осем цяло и сто и пет десетохилядни процента) ид. ч от общите части на сградата и дворното място, в което е построена, съставляващо имот пл. № 3, кв. 293 по плана на 9-ти микрорайон на гр. Варна, с площ от 320 кв. м, върху равни идеални части от който са придобили правата на собственост чрез решение, постановено по гр. дело № 2381 по описа за 2005 год. на ВРС, XIX-ти с-в, на основание чл. 108 ЗС, както и да им заплатят сумата 3723.15 лв. (три хиляди и седемстотин и двадесет и три лева и петнадесет стотинки) разноски, от които 1723.15 лв. платени такси, 150 лв. платено възнаграждение на вещо лице и 1850 лв. платено възнаграждение на адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Срещу решението са подадени жалби от Г.Г.К. – С. и Р.Ж.С., от една страна, и от ТД на НАП като трето лице-помагач.

В ПЪРВАТА ЖАЛБА решението се атакува като неправилно и необосновано. Изложени са подробни доводи в тази насока, като се иска уважаване на исковете и присъждане на разноски за двете инстанции.

Във втората жалба се поддържат същите доводи в бланкетен вид.

Подробен писмен отговор, в който се оспорват жалбите, са подали М.Л.П. и Ю.М.И. - Т..

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Производството пред ОС е образувано по предявени искове по чл. 108 ЗС, за предаване владението върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Патриарх Евтимий”, №64, представляващ апартамент № 10, на шести ет., ид. 10135.1501.158.1.10, със застроена площ 80.29 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № 4 с полезна площ от 7.74 кв. м и застроена площ от 9.20 кв. м, както и 8.0105 % ид. ч от общите части на сградата и дворното място, в което е построена, съставляващо имот пл. № 3, кв. 293 по плана на 9-ти микрорайон на гр. Варна, с площ от 320 кв. м, при твърдяно придобивно основание върху равни идеални части от имота чрез решение, постановено по гр. дело № 2381 по описа за 2005 год. на ВРС, XIX-ти с-в, евентуално по давност чрез владение в периода от 1998 г. до 2014 г., по чл. 108 ЗС, с присъждане на разноски.

Производството по отношение на И.И.Г. е прекратено. Едноличният търговец е заличен.

Ответниците пред ОС са оспорили исковете и твърдението за осъществено давностно владение. Твърдяли са на свой ред, че са придобили права чрез постановление за възлагане от 01.10.2013 г. в публична продан по изп. дело № 20137120400128, влязло в сила на 12.10.2013 г. и вписано в Службата по вписванията с вх. рег. № 294 от 19.01.2014 г. твърдяли са също, че имотът, обектна продажба, и цената не са посочени в предварителния договор, евентуално обектът е различен от този в решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; не е бил настъпил падежът на задължението за прехвърляне, евентуално искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е бил погасен по давност; ответницата не е притежавала правото на собственост; не са били внесени разноските по прехвърлянето, поради което не е следвало да бъде издаден заверен препис от решението.

Третите лица Б.Н.А., ТД на НАП и Н.Б.К. са оспорили исковете.

От фактическа страна по делото се установява, че на 11.07.1996 г. е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж, чрез който С.К.., действаща като ЕТ "С. – С.К." е обещала да прехвърли на М. П. и Ю.Т. процесният имот в гр. Варна,на ул. «Патриарх Евтимий» 64апартамент № 10 срещу цена, платима на вноски, посочени в анекс от същата дата. В анекс от 17.07.1996 г. страните са заявили, че общата стойност на имота към момента на подписване на договора е 1 714 720 лв. (сумата на вноските), а цената на един кв. метър е 28 000 лв. Страните са уговорили, че правото на собственост ще бъде прехвърлено два месеца след издаването на акт обр. 16 за приемане на строежа.

От представеното заверено копие от идеен проект на л. 314 от делото на ОС се установява, че на 14.09.1995 г., т.е. преди сключване на предварителния договор, е бил одобрен идеен проект, вкл. разпределение за ниво + 13.20 м, по който е предвидено изграждането на ап. № 10 с описаните в предварителния договор помещения. По този проект не е било издадено разрешение за строеж, съответно строителството е стартирало без разрешение, а впоследствие върху разработените въз основа на идейния архитектурни проекти са нанесени заснетите отклонения и е издаден акт № 43 от 18.12.1998 г. за узаконяване на жилищната сграда на четири етажа и терасовиден етаж (л. 87 от делото на ОС). Разпределението на ниво + 13.20 м, в частта за ап. № 10, извън носещата югоизточна стена, не е променяно.

Налице е значителна разлика между площта на апартамента по предварителния договор (61.24 кв. м) и тази, измерена по архитектурните проекти от вещото лице -80.29 кв. м, както е видно от заключението по СТЕ на в.л. Онцов на л. 290 от делото на ОС.

Към момента на сключване на предварителния договор при определянето на застроената площ на жилището се прибавя и цялата площ на терасата, измерена по външните й конструктивни очертания (чл. 30, ал. 2 Наредба за базисните пазарни цени на недвижимите имоти (отм.), като впоследствие тази тераса е отпаднала, както е обяснило в с.з. вещото лице. Може да се направи извод, че страните не са договорили застроената площ на жилището, а площта му по проектите. За индивидуализацията на жилището от значение са преди всичко неговите граници, а площта е допълнителен признак, както е прието и задължителната съдебна практика на ВКс, цитирана в частност и от ОС.

По делото е установено, че границите на апартамент № 10 по идейния проект и по екзекутива са идентични, следователно и индивидуализацията по предварителния договор на продаваемия обект е достатъчно точна, тъй като е описан идентичен обект с този по екзекутива.

По отношение на договарянето на цената, същата е договорена като определяема, следователно уговорката е действителна, като действителна е и уговорката за възможност цената по договора да бъде предоговаряна, предвид наличие и на елементи за изработка.

След като предварителният договор съдържа всички съществени елементи на договора за продажба, страни, обект и цена, той е действителен.

По делото е представен заверен препис на искова молба за делба, предявена от Б. и С.А. срещу С. и М.К. и Н. и П.К. с обект на делбата дворно място, ведно с построената в него жилищна сграда, част от която е процесният апартамент. Исковата молба е вписана на 04.07.2005 год. и по нея е образувано гр.д. 1890/2005 год. на ВРС, ХХ състав.

По силата на вписването, съобразно ТР № 3/19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, приобретателят на прехвърлен в хода на процеса на делба дял от съсобствения имот е обвързан от силата на пресъдено нещо на решенията в производството по делба и в двете фази. Вписването на исковата молба за делба има само оповестително действие за наличие на спор за собственост, то няма действието на възбрана, каквото би имало вписването на искова молба по друг конститутивен иск, предвид спецификата на производството за делба, където съсобствеността се преобразува по повече от един способ, който не е предвидим в началото на процеса.  

По делото е представен копие от ИМ /л.139 от делото на ОС/ и  справка на л.16 по д. 2590/2014 год. на ВРС от партидата на лицето М.Л.П., от която се установява, че на 22.11.2005 г. е вписана искова молба от ищците П. и Т. в настоящото производство срещу С.К. за процесния апартамент № 10, по чл. 19, ал.3 ЗЗД.

С решение № 351, постановено на 03.02.2011 г. по гр. д. № 1890 по описа за 2005 г. на ВРС, ХХ-ти състав, в сила от 03.01.2013 г., делбата е извършена, като в дял на С.К. са поставени строителни обекти в сградата, сред които и процесният апартамент и тя е осъдена да заплати на Б.А. сумата 51 156 лв. за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила.

Видно е от представения препис от молба на ЧСИ до Служба по вписванията, на л. 11 от делото на РС, че на 17.01.2013 г. е вписана възбрана от ЧСИ № 712 върху строителни обекти, включително върху ап. 10, собственост на С.К. за обезпечение вземането на Б.Н.А., за което е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 1890 по описа за 2005 г. на ВРС, ХХ-ти състав за неолихвяема сума 3083 лв. и за олихвяема сума 51 341.28 лв., присъдена за уравнение на дяловете в същото производство за делба.

Възбраната е вписана седем години след исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен и поради това не може да бъде противопоставена на г-жа П. и г-жа Т. по аргумент от чл. 114, б. "б" ЗС.

Издадено постановление от 01.10.2013 г. за възлагане процесния апартамент № 10 на ответницата Г.Г.К., влязло в з. с. на 12.10.2013 г., както е видно от представения препис по делото на РС.

С решение № 5401, постановено на 30.11.2013 г. по гр. дело № 2381 по описа за 2005 г. на ВРС, XIX-ти състав, в сила от 22.01.2014 г., вписано на 03.02.2014 год., предварителният договор, сключен на 11.07.1996 г. за прехвърляне на апартамент № 10 на пети жилищен етаж със застроена площ 80.29 кв. м, при граници: улица, апартамент № 11, стълбище, вътрешен двор и ПИ № 3, ведно с прилежащото избено помещение № 4 с площ от 7.74 кв. м и застроена площ от 9.20 кв. м, при граници: изба № 5, ПИ № 1, изба № 3, избен коридор, както и 8.0105 % ид. ч от общите части на сградата и дворното място, в което е построена, съставляващо имот пл. № 3, кв. 293 по плана на 9-ти микрорайон на гр. Варна, с площ от 320 кв. метра, срещу цена в размер 2 482 363 неденоминирани лв., е обявен за окончателен.

Доколкото ответниците в настоящия процес не са обвързани от СПН в същия процес по чл. 19, ал.3 ЗЗД, те могат да направят възражения относно действието на съдебното решение по отношение на процесния имот, но тези възражения, за нищожност на предварителния договор и за липса на идентичност между действително построения обект и имота по договора, са неоснователни по изложените по-горе съображения. Ответниците нямат право на възражения, че падежът на задължението за прехвърляне не е бил настъпил и за погасяване на потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по давност, доколкото тези възражения касаят упражняване на потестативното право, на което те не са носители.

Ответниците се явяват правоприемници на г-жа К. в производството по чл. 19, ал.3 ЗЗД, тъй като са придобили имота чрез публичната продан в хода на производството по чл. 19, ал.3 ЗЗД, след вписване на исковата молба.

По изложението по-горе съображения, не е от значение фактът, че исковата молба за делба е вписана преди исковата молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД. В случая прехвърлянето на имот от патримониума на К. в патримониума на Б.А. е резултат от възникнало парично вземане от производството за делба, което не може да се приеме, че е обезпечено с оповестителното действие на спор за собственост след вписване на исковата молба за делба.

Доколкото е прехвърлено правото на собственост върху имота по силата на съдебното решение по чл. 19, ал.3 ЗЗД и това преобразуване на потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има действие по отношение на всички, чл. 226 ГПК в случая е неприложим. Този текст е неприложим и по отношение на прехвърлянето в изпълнителния процес, където основанието за прехвърлянето е публичната продан, осъществена от орган с властнически правомощия, дадени му от Държавата, а не по силата на сделка.

Не е от значение и соченото решение, с което е отменено спирането на изпълнителния процес – същето не разрешава спор за материално право.

Възлагането на имота преди обявяването на окончателния договор за сключен не може да бъде противопоставено на ищците, както е прието и в цитираното от тях решение № 76 от 16.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4096/2008 г., I г. о., ГК. Публичната продан е деривативно правно основание и с нея не могат да бъдат прехвърлени права, които длъжникът в изпълнителния процес няма. В случая нямат правно значение фактите, че не са били внесени разноските по прехвърлянето и че не е следвало да бъде издаден заверен препис от решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД, тъй като правото на собственост не възниква по силата на издаване на заверен препис, а по силата на самото съдебно решение.

Следва да се приеме, че твърдяното придобивно основание по отношение на процесния имот е доказано, като ищците са придобили твърдяните права на собственост чрез решението, с което окончателният договор е обявен за сключен и чиято сила е противопоставима на правата, възникнали от публичната продан, обезпечени с по-късно вписана възбрана. Следоватено е доказана тяхната активна материално-правна легитимация по иска по чл. 108 ЗС.

По отношение на пасивната легитимация на ответниците, тя също е установена. Фактът на владението върху имота е безспорен. Не се установи твърдяното основание на владението да е действително, т.е. ответниците не са доказали твърдяното от тях право на собственост, изключващо правата на ищците.

При наличие на всички законови предпоставки за това, предявеният иск по чл.108 от ЗС е основателен, поради което и следва да бъде уважен.

Поради съвпадане на изводите на ностящата инстанция с тези на ОС, обажалваното решение следва да се потвърди, като се присъдят в полза на въззиваемите разноските за въззивната инстанция в размер на 480 лв., дължими от въззивниците Г.К., Р.С. и НАП.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 734 от 17.04.2015 год. по гр.д. 766/2014 год. на ВОС.

ОСЪЖДА Г.Г.К. – С. ЕГН **********, и Р.Ж.С. ЕГН **********, и двамата от гр. Бургас, и НАП, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Л.П. ЕГН **********,*** и на Ю.М.И. – Т. ЕГН **********,***, общо сумата от 480 лв. разноски за въззивната инстанция, от които 240 лв. платими от Г.Г.К. – С., и Р.Ж.С., а останалите 240 лв. – от НАП.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: