РЕШЕНИЕ

 

 

6/27.01.2014 г.     Гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                 Гражданско отделение

На  15 януари                                                                      2014 год.

в публично заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛСЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                  ПЕТЯ ПЕТРОВА

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от Д. Джамбазова въззивно гражданско дело № 399 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби, подадени от Община-Варна срещу решенията на Окръжен съд-Варна от 10.06.2013 г. и от 07.10.2013 г. по гр.д.№ 1671/12 г., с които са уважени исковете за присъждане на обезщетения за ползата, от която е лишила дружеството, осъществявайки фактическа власт върху имот, собствен на ищеца, на основание чл.73 от ЗС, лихва за забава по чл.86 от ЗЗД и разноски по делото. Оплакванията са за недопустимост на второто решение, както и за неправилност на двете решения с молба за тяхната отмяна и за отхвърляне на исковете.

         В подадени писмени отговори въззиваемата страна изразява становище за недопустимост на първата жалба поради неотстраняване на нередовностите й в срок и незаконосъобразност на постановеното от първоинстанционния съд определение за удължаване на срока за внасяне на дължимата за обжалване държавна такса. По същество оспорва жалбите и изразява становище за правилност на решенията, като моли те да бъдат потвърдени с присъждане на направените за настоящата инстанция разноски.

         Конституираните трети лица-помагачи не изразяват становище.      

         Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежна страна и са процесуално допустими. Искания по доказателствата не са направени.

Направеното от въззиваемата страна възражение за недопустимост на първата жалба е неоснователно. Същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, но като нередовна – невнесена д. такса за обжалване – е оставена без движение. По молба на страната на основание чл. 63, ал. 1 ГПК ВОС е продължил срока за заплащане на таксата с определение, което не подлежи на инстанционен контрол. След като дадените указания са били изпълнени в продължения от съда срок, въззивната жалба се явява редовна.

         След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

            ВОС е бил сезиран от „БГ Маркет” ЕООД-Варна в условията на обективно кумулативно съединяване с:

1/ Отрицателен установителен иск за собственост на ид. части от подробно описан в уточняваща молба /л. 223/ недвижим имот срещу ответници-физически лица, Община Варна и „БГ Маркет” ЕООД-Варна, производството, по който е прекратено с влязло в сила определение и с

2/  Осъдителни искове от „БГ Маркет” ЕООД-Варна срещу Община Варна да заплати на дружеството сумите:

а/ от 964 370 лева /след допуснатото изменение на иска/, представляваща обезщетение за ползването без правно основание на подробно описания в ИМ недвижим имот /ПИ с идентификатор 10135.1507.231 по кадастралната карта на гр. Варна, с адм. адрес: гр. Варна, ул. „Шейново" № 18, с площ от 888 кв. м., при граници: ПИ с идентификатори 10135.1507.209; 10135.1507.226; 10135.1507.226; 10135.1507.227; 10135.1507.228; 10135.1507.232; 10135.1507.233; 10135.1507.235 и 10135.1507.239 и намиращата се в поземления имот триетажна сграда с идентификатор 10135.1507.231.1, със застроена площ от 241 кв. м./, за периода от 01.07.2009 г. до 01.08.2012 г., включително добивите, които ответника е могъл да получи за този период, както и за ползите, от които е лишено дружеството за същия период и

б/ обезщетение за забава в размер общо на 162 620 лева /след допуснатото изменение на иска/ за периода 01.07.2009 г. – 01.08.2012 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска - 02.08.2012г. - до окончателното плащане на задължението.

Претенциите са основани на твърденията на ищеца, че е лишен от възможността да ползва собствения си недвижим имот, върху който ответната община осъществява фактическа власт без правно основание през посочения период, поради което претендира от нея обезщетение за ползването на процесния имот, както добиви и ползи, от които е лишен. Ищецът твърди, че е правоприемник на реституирани собственици по силата на решение № 979 от 18.12.2007 г. по адм. д. № 464/2007 г. на ВОС, влязло в законна сила на 11.01.2008 г., постановено по реда на ЗВАСОНИ на собственици, които след съставянето на констативен нотариален акт, са продали имота на дружеството на 15.01.2008 г. В хода на първоинстанционното производство ищцовото дружество представя влязъл в законна сила съдебен акт /Р. по гр. д. № 118/2010 г./, с който е разрешен спорът за собственост на процесния имот между него и Община Варна. Твърди също, че Община Варна не е предала владението върху мота, за което е била поканена с писмо вх. Рег. № РД – 8-94-Б/2/13.07-2009 г., както и че е сключил договор за отдаване под наем на имота с ЕООД „Златани“ за периода от 01.07.2009 г. до 01.07.2014 г. при месечна наемна цена в размер на 29 388 лева.

            Ответната страна в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК оспорва предявените искове, оспорва правото на собственост на ищеца независимо от реституционното решение, констативен нот. акт и сключената разпоредителна сделка. Твърди, че за установяване на своите права е предявила иск по гр. д. № 118/2010 г. на ВОС. В условията на евентуалност ответникът е направил второ възражение по основателността на иска, според което ищецът е собственик само на ид. части от имота, позовавайки се на решение № 13919 от 19.11.2010 г. по адм. д. № 4216/2010 г. на ВАС – ІV о. Твърди, че обект на реституция са само 723/888 ид. части от дворното място и едноетажната сграда със застроена площ 170 кв. м., съществувала към датата на отчуждаването. Оспорва твърденията на ищеца, че праводателите му са собственици и че е сключен договор за наем на процесния имот. Прави и възражение за недопустимост на предявения иск за периода от 01.07.2009 г. до 31.12.2010 г. като твърди, че за този период между страните са висящи съдебни производства по предявени искове по висящи административни  във Варненския административен съд дела.

Въз основа на посоченото в исковата молба основание на първия осъдителен иск и изложените от ищеца обстоятелства, от които същият извежда своето право и определя вида на търсената защита, първоинстанционният съд е квалифицирал иска на основание чл. 73, ал. 1, пр. 3 от ЗС.

Настоящата съдебна инстанция намира така определената правна квалификация за неправилна, респ. правната норма, която регулира спорното правоотношение е чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Съдът не е обвързан от сочената в исковата молба правна квалификация, а сам я определя като изхожда от предмета на иска - правопораждащи юридически факти и обстоятелствата и петитум. Искът, чрез който се търси обезщетение, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание е по  чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както е изяснено в Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС на РБ. Претенцията не е за периодично задължение, различна е по характер от иска за граждански плодове /не се твърди, че ответникът е получавал наеми или други доходи от вещта вместо собственика/. По въпроса за правното основание, на което носителят на вещното право на собственост върху недвижим имот може да претендира обезщетение за това, че е лишен от ползването от лица, упражняващи без основание фактическа власт върху имота, трайната съдебна практика приема, че претенцията следва да бъде разгледана по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Въпреки посоченото, окръжният съд не се е произнесъл по непредявен иск, т.к. се е произнесъл по заявеното спорно материално субективно право, очертано в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, но дадената правна квалификация е неправилна, която след направената констатация следва да бъде поправена с вярната такава от въззивната инстанция и спорът да бъде решен по същество /така Решение № 439 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 476/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. Ц.; Решение № 71 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 138/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията К. Ю., Решение № 317 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 117/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. И., Решение № 375 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 931/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. П., Решение № 389 от 29.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1598/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Е. Т., Решение № 433 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5902/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. П., Решение № 509 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 142/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б./. Не съставлява произнасяне по непредявен иск неправилната квалификация на спорното право от първата инстанция. Неправилната правна квалификация е нарушение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване. Въззивният съд следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата пре тенция.

Уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.

Безспорно по делото е, че ответникът осъществява фактическа власт върху имота в очертания от ищеца в исковата молба период – от 01.07.2009 г. до 01.08.2012 г., а така също и понастоящем.

Оспорено е правото на собственост на ищеца. Този спор е разрешен с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 118/2010 г. /л. 277-289 и л. 260-263/, с което са отхвърлени:

1/  предявеният от Община Варна срещу „БГ Маркет” ЕООД-Варна като главен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот с адм. адрес – гр. Варна, ул. „Шейново” № 18, представляващ дворно място, цялото с площ от 888 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор 10135.1507.231 по КК на гр. Варна , идентичен с имот пл. № 16 в кв. 6 по плана на 8 – ми подрайон на гр. Варна по КП от 2003 г., при граници ПИ с идентификатори  10135. 1507.209, …226,227,228,232,233,235,239, ведно с построената в него триетажна масивна сграда с идентификатор 10135.1507.231.1 по КК на гр.Варна, със застроена площ на първи етаж – 341 кв. м., на втори етаж 235 кв. м., на трети етаж /тавански/ 253 кв.м. и сутерен с площ от 341 кв. м., и

2/  предявеният в условията на евентуалност отрицателен установителен иск за собственост на 165 кв.м. ид. части от гореописаното дворно място и 80 % ид. части от  построената в него триетажна масивна сграда.

Въведеният от ищеца с настоящата искова молба обект на правото на собственост е идентичен на този по гр. д. № 118/2010 г. на ВОС, същите са и страните. Ищецът се легитимира като собственик на имота по силата на правна сделка /покупко-продажба от лица, на които имотът е бил реституиран – л. 64-72; 74-76; 77-79/. Тази сделка е била предмет на спор между същите страни, разрешен с влязло в сила решение. Нормата на  чл. 298 ГПК урежда института на субективните и обективните предели /страните и предметът на материалното право, по което съдът се е произнесъл с решението/ на силата на пресъдено нещо. Ето защо, в конкретния случай е недопустимо да се преразглеждат и изследват отново направените от ответната община възражения, свързани с отричане /изцяло или частично/ на правото на собственост на ищеца.

Предвид така установеното, следва да се приеме, че за процесния период ищецът е бил лишен от ползите, които се следват според правото му на собственик. За периода от 01.07.2009 г. до 01.08.2012 г. ответната община е осъществявала фактическа власт върху собствения на ищеца имот без да е налице правно основание за това. Искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е доказан по основание.

Направеното от ответника възражение за частична недопустимост на предявените искове /за периода от 01.07.2009 г. – 31.06.2010 г./ е неоснователно. Претенциите на ищеца- предмет на спрените административни дела, посочени от ответника, са за обезщетяване на вредите от незаконосъобразните му действия /бездействия/ като административен орган, респ. от негови служители. Този предмет е различен по основание от предявените искови претенции по чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД. Липсва идентичност между делата с оглед различното правно основание, на което те са предявени. Не е налице колизия между общ и специален закон, тъй като всяка от предявените претенции произтича от различни правопораждащи факти. Отговорността по ЗОДОВ се ангажира при допуснати незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията, а отговорността за пропуснати ползи – от неоснователното ползване на имота.

Възражението на ответника за симулативност на сделката – договор за наем от 28.02.2008 г. /л. 81-84/ е недоказано. Тежестта на доказване на възражението съгласно разпоредбите на чл. 154, ал. 1 ГПК е на направилата го страна, което в случая не е направено.

Дължимото от ответната страна имуществено изравняване е до размера на средномесечния пазарен наем на имота. В заключението на назначената от ВОС СИЕ /л. 306 / са дадени два варианта – І в. - наема цена и лихва за забава за процесия период, съобразени с представения договор за наем, сключен между ищеца и „Златани” ЕООД /л. 81-84/, които са съответно в размери – наемна цена и лихва за забава - 964 370 лева и 162 620 лева и ІІ в. – средно пазарна наемна цена и лихва за забава за същия период – съответно в размери на 1 086 506 лева и 178 091 лева. Настоящият съдебен състав приема за правилен вторият вариант от заключението, тъй като неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ, се определя от средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е изяснено в ТР-82-74-ОСГК ВС РБ и последователно е прилагано в трайната практика на Върховния съд и Върховни касационен съд. Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение обаче е в по-малък от посочения в заключението размер /964 370 лева/, в който и следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 02.08.2012 г. Общо присъденото с двете решения на ВОС обезщетение е в размер на 964 369,85 лева, т. е. с 0,15 лева по-малко от установеното дължимо такова, но жалба от страна на ищеца за присъждане на тази разлика не е подадена.

В с. з., проведено на 21.02.2012 г., ответната община е направила възражение, че предназначението на процесния имот е за детска градина и именно като такъв се ползва от ответника. С оглед на това първоинстанционният съд е допуснал допълнителна СИЕ, в чието заключение изрично се посочва, че определената в него цена за ползване на имота като детско заведение или магазин не представлява пазарна такава.  Настоящият съдебен състав намира и това възражение за неоснователно по следните съображения: Това възражение е преклудирано, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 131, ал. 1, т. 4 и 5, вр. чл. 147, т. 1 ГПК срокът за възражения, които ответникът е можел да наведе, е до подаването на отговора на исковата молба. Твърдение за начина на ползване на процесния имот в отговора на ИМ не е заявено. Ползването на имота за настаняване на детска градина не представлява пазарен аналог. Съгласно практиката на ВКС на РБ ирелевантен за спора е начина, по който ответникът ползва имота. Отговорността на последния да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би се получил за спорния период / Р. № 55 от 28.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., ІІІ-то г. о. на ВКС/.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по своя характер представлява обезщетение за неизпълнение на едно парично задължение. Тя се дължи от деня на забавата. Когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Предпоставка за настъпване на забава е изискуемостта на вземането, а ако то е безсрочно - необходима е и покана на кредитора. Предвид представената по делото покана РД-8-94-Б12/13.07.2009 г. /л. 80/ и изготвеното основно заключение на СИЕ – І вариант /л. 306/ акцесорната претенция е основателна за процесния период в претендирания размер – 162 620 лева, в какъвто общ размер са присъдени в двете решения. Направените в този смисъл изводи от ВОС в обжалваните решения напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което в тези му части обжалваните решения следва да бъдат потвърдени.

Предвид изложеното, обжалваните решения следва да бъдат отменени само в частите им, с които в полза на ищеца е присъдено обезщетение за ползването на собствения му недвижим имот от ответната община на основание чл. 73, ал. 1 от ЗС и вместо него следва да бъде постановено решение, с което тази искова претенция се уважи с действителното правно основание – чл. 59, ал. 1 ЗЗД. На основание чл.78, вр. с чл.81 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените по делото за настоящата инстанция разноски в размер на 228 000 лева съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и приложени доказателства, за които процесуалният представител на въззивника изрично е заявил в с.з., че не прави възражения за прекомерност.Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Варненският апелативен съд

                                      Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯВА решенията на Варненския окръжен съд № 1217 от 10.06.2013 г. и № 1945 от 07.10.2013 г. по гр. д. № 1671/12 г. САМО В ЧАСТИТЕ ИМ, с които Община Варна е осъдена да заплати на „БГ МАРКЕТ“ ЕООД-Варна на основание чл. 73, ал. 1 от ЗС  сумите от 651 601.25 лева  и 312 768,60 лева, представляващи обезщетение за ползата от която е лишила дружеството, осъществявайки фактическа власт върху следния недвижим имот поземлен имот с идентификатор 10135.1507.231 по кадастралната карта на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Шейново" № 18, с площ от 888 кв. м., при граници: ПИ с идентификатори 10135.1507.209; 10135.1507.226; 10135.1507.226; 10135.1507.227; 10135.1507.228; 10135.1507.232; 10135.1507.233; 10135.1507.235 и 10135.1507.239 и намиращата се в поземления имот триетажна сграда с идентификатор 10135.1507.231.1, със застроена площ от 241 кв. м., като недобросъвестен владелец за периодите от м. юли 2010 г. до м. юли 2012 г. и от м. юли 2009 г. до 30 юни 2010 г., ведно със законна лихва върху тези суми считано от датата на предявяване на иска - 02.08.2012 г. до окончателното им изплащане И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Община Варна на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да заплати на „БГ МАРКЕТ” ЕООД-Варна сумата от 964 369,85 /деветстотин шестдесет и четири хиляди триста шестдесет и девет 0,85/ лева, представляваща обезщетение за полването, осъществявайки фактическа власт без правно основание върху недвижим имот - ПИ с идентификатор 10135.1507.231 по кадастралната карта на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Шейново" № 18, с площ от 888 кв. м., при граници: ПИ с идентификатори 10135.1507.209; 10135.1507.226; 10135.1507.226; 10135.1507.227; 10135.1507.228; 10135.1507.232; 10135.1507.233; 10135.1507.235 и 10135.1507.239 и намиращата се в поземления имот триетажна сграда с идентификатор 10135.1507.231.1, със застроена площ от 241 кв. м., за периода 01.07.2009 г. – 30.06.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2012 г.

ПОТВЪРЖДАВА същите решения в частите им, с които Община Варна е осъдена да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „БГ МАРКЕТ” ЕООД-Варна сумите от 67 302,71 лева и 95 317,29 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата от 964 370 лева за периодите от м. юли 2010 г. до м. юни 2012 г. вкл. и от 01.07.2009 г. до 30.06.2010 г. вкл,  както и за сумите от 74 812.60 лева и 51 611,40 лева  представляващи направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „БГ МАРКЕТ” ЕООД-Варна сумата от 228 000 /двеста двадесет и осем хиляди/ лева – разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                          2.