Р Е Ш Е Н И Е   № 198

гр. Варна, 20.11.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                                           ПЕНКА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 399 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивната жалба, подадена от И.П. *** чрез адв. И.К. против решение № 83/23.04.14г. по гр.д. № 695/13г. на ШОС, с което е прието за установено по отношение на въззивницата И.С.П. с ЕГН ********** *** /ул. „Добри Войников” №1/, ет. 4, ап. 5, че ищцата Р.С.И. с ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощника си адв. Ц.К. от ШАК е собственик на следния недвижим имот: ИЗБА № 8 с площ от 14,29 кв. м. при граници: на север – дворно пространство към съседния жилищен парцел; на запад – калкан на съществуващата жилищна сграда; на юг – избено помещение № 4, на изток – стълбищна клетка и площадка пред избените врати, принадлежаща към апартамент № 4 с идентификатор 83510.675.137.3.4 с адрес гр. Шумен ул. „Добри Войников”, № 1, ет. 3, находящ се в сграда с идентификатор 83510.675.137.3,  построена в поземлен имот  VІІІ-№4487, в кв. 263 по плана на гр. Шумен с идентификатор 83510.675.137 по КК на гр.Шумен и ответницата е осъдена да предаде на ищцата владението върху описаната по-горе изба, на осн. чл. 108 от ЗС, както и ответницата е осъдена да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 2 369.48лв. Счита се, че решението е необосновано и незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Сочи се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се установи, че праводателката на ищцата е притежавала като принадлежност към продавания апартамент именно процесната изба, тъй като в нотариалните актове избите към апартаментите не са посочени с площ, граници и №. В процеса на строителството две от избите са били преустроени в жилищни помещения и така за два от апартаментите изби няма. Воденото от праводателката на ищцата дело за предаване владението върху процесната изба в завършен вид е срещу строителите на сградата и ответницата не е обвързана от това съдебно решение. Наред с това описаните в по-късно съставения КНА за собственост на апартамента на праводателката на ищцата /НА № 126/07г./ граници на избено помещение № 8 не съвпадат с границите, описани в съдебното решение по гр.д. № 377/01г. на ШОС. Не е било взето предвид и обстоятелството, че промените в плана на жилищната сграда не са били одобрявани от гл. архитект на гр. Шумен. Позовава се на придобивна давност за придобиването на процесното избено помещение, владяно като принадлежност към закупения от ответницата през 1997г. апартамент № 5. Сочи се, че през м. май 2014г., завръщайки се в България въззивницата е научила, че праводателката на ищцата С. К. Р. е водила дело за собствеността на друго избено помещение като принадлежащо към апартамента й № 4 против друг правен субект, притежаващ самостоятелен обект в жилищната сграда, която претенция е била отхвърлена. От това се прави извода, че единствено отсъствието на ответницата от страната е дало основанието да се определи владяното от нея избено помещение като собственост на други лица. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

В предвидения срок насрещната страна не е депозирала отговор на въззивната жалба. С молба, пристигнала в съда на 08.09.14г. въззиваемата чрез процесуалния си представител е изразила становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че по делото е установено, че именно ищцата е собственик на ап. 4 в жилищната сграда и че ползваната от ответницата изба принадлежи именно на ап. 4, като не е доказано от ответницата валидно правно основание за ползването на тази изба. Прави се заключение, че в тази насока всички възражения, касаещи описание на избата с други граници, наличието на дела между други страни, липсата на достатъчно изби за всеки от апартаментите, са неотносими към предмета на настоящия спор. Счита се, че е настъпила преклузията за релевираното възражение за придобиване на избата по давност, тъй като не е заявено с отговора на исковата молба, а отделно от това, тъй като избата не е самостоятелен обект на правото на собственост, същата не може да се придобива по давност. Претендират се направените по делото разноски и се релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивницата. В с.з. въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

            Производството пред първата инстанция е било образувано по искова молба на Р.С.И. против И.С.П. с предявен ревандикационен иск за предаване владението върху избено помещение № 8 като принадлежност към ап. 4, с площ от 14.29 кв.м. при граници: на север – дворно пространство към съседния парцел; на запад – калкан на съществуващата жилищна сграда, на юг – избено помещение № 4 и на изток – стълбищна площадка пред избените врати. Ищцата е твърдяла, че е придобила собствеността върху ап. 4 с идентификатор 83510.675.137.3.4 по КККР на гр. Шумен, с административен адрес: гр. Шумен, ул. „Добри Войников”, 1, ет. 3, ведно с принадлежащото му избено помещение, което определя като № 8 с посочените по-горе граници, въз основа на решението по гр.д. № 779/08г. на ШРС. Твърди се, че ответницата владее посоченото избено помещение без правно основание за това.

            В депозирания от ответницата И.П.С. отговор на исковата молба, същата е оспорена като неоснователна. Посочено е било, че на 15.12.1997г. тя е закупила от посоченото търговско дружество апартамент № 5 с прилежащо избено помещение № 5, който имот се намира на ул. „Охрид” 18/ул. „Добри Войников” 1. По време на продажбата,а и след това избените помещения не са имали номера. От момента на закупуването на апартамента си ответницата е започнала да ползва и избата, посочена й от продавача. Посочено е, че в нотариалния акт, с който е бил оформен договора, сключен между праводателката на ищцата С.К.Р. и дружеството-строител за построяването на жилищна сграда в дворното място на Р., апартаментът, който е следвало да се предостави на последната /ап. № 4/ е с посочено избено помещение, но без № на същото и граници. През 2007г. Р. се е снабдила с констативен нотариален акт за апартамента си, в който като принадлежност на същия е описана изба № 8 с площ от 14.29 кв.м. и при други от претендираните по делото граници: север – на калкан сграда в съседен имот; изток – ул. „Добри Войников”, югоизток – ул. „Охрид”, югозапад – изба № 7, от запад – коридор, отгоре – първи етаж-магазин, отдолу – земя. Твърди се, че избено помещение с такива граници няма. Претендираната от ищцата по настоящото дело изба не граничи отгоре с магазин.

             От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

            Видно от решение № 565/29.10.09г. по гр.д. № 779/08г. на ШРС, че на осн. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е бил обявен за окончателен предварителен договор от 12.10.06г., по силата на който С.К.Р. се е задължила да прехвърли собствеността на апартамент № 4, с площ от 81.19 кв.м., с идентификатор 83510.675.137.4 на трети етаж на четириетажната жилищна сграда, ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 14.74 кв.м., при посочени граници само на апартамента, и гараж № 10 с посочени площ и граници на същия, на Р.С.И.. Решението в тази част не е било обжалвано /видно и от мотивите на решение от 12.11.12г. по в.гр.д. № 569/10г. на ШОС/ и поради това е влязло в сила преди образуване на въззивното производство. С първоинстанционното решение е бил отхвърлен иск на ищцата Р.И. да бъде осъдена С. К. Р. на осн. чл. 190 от ЗЗД да намали цената на имота с левовата равностойност на избеното помещение от 14.74 кв.м. В мотивите на решението по този иск е отбелязано, че избените помещения в сградата не са били номерирани и поради това е невъзможно да се каже към кое от жилищата принадлежи всяко едно от тях. Въпреки това обстоятелство, установено чрез заключението на експерта Ат. Орманов, съдът е приел, че собствеността върху процесния апартамент обуславя и собствеността и на описаното в договора избено помещение. Решението в тази част е потвърдено от въззивния съд и последното не е допуснато до касационно обжалване с определение от 10.04.13г. по гр.д. № 1409/13г. на ВКС, ІІІ г.о.

            Легитимацията на С. К. Р. като собственик на прехвърления имот е основана на договора за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на право на строеж, оформен в НА № 142/1995г. на нотариус при ШРС, с който тя и С.Д. К. са продали на Н. С.П. и А.С.П. ½ ид.ч. от дворното място върху което е построена сградата, учредявайки им право на строеж, срещу задължението на купувачите да построят жилищната сграда и да предоставят на С.К. ап. № 4 с площ от 72.80 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 4, а на С.Р. – ап. № 5 с площ от 113.80 кв.м., заедно с избено помещение /без №/ и гараж с площ от 22.78 кв.м. /при описани граници/.

            Видно от издаден на 27.02.07г. изпълнителен лист по гр.д. № 377/01г. на ШОС /копия на всички решения на всяка една от съдебните инстанции по това дело е на л. 41-48 от първоинстанционното дело на ШОС/, че Н. С.П., Р.М.П и А.С.П. са осъдени солидарно да предадат на С.К.Р. в завършен вид избено помещение № 8 в жилищна сграда в парцел VІІІ-4487, кв. 262 по плана на гр. Шумен, с площ от 14.29 кв.м., при граници: на север – дворно пространство към съседния жилищен парцел; на запад – калкан на съществуващата жилищна сграда; на юг – избено помещение № 4, на изток – стълбищна клетка и площадка пред избените врати. Приетото за установено между страните по това гр.д. № 377/01г. на ШОС е, че поелите с договора, оформен в НА № 142/95г. на нотариус при ШРС задължение Н.П., Р.П. /като съпруга на приобретателя/ и А.П. за предаване на прехвърлителките С.К. и С.Р. на ап. № 4 и ап. 5, са ги предали с по-малки от уговорените площи , като специално апартамента на Р. вместо 113.80 кв.м. е с площ от 81.19 кв.м.

Предприетото въз основа на горния изпълнителен лист принудително изпълнение по изп.д. № 20088770400229 на ЧСИ Асен Антонов – Шумен е било спряно от ШОС с определение по в.ч.гр.д. № 198/09г. по молба на И.С.П..

На 23.10.2007г. С.К.Р. се е снабдила въз основа на писмени доказателства с КНА № 126 на нотариус Ася Асенова, рег. № 019-Шумен за собствеността върху ап. № 4 на трети /втори жилищен/ етаж от процесната сграда и с площ от 81.19 кв.м., ведно с изба № 8 с площ от 14.29 кв.м. при граници на избата – север-неизкопаемо място, изток – ул. „Д. Войников”, югоизток – ул. „Охрид”, югозапад – изба № 7, запад – коридор, отгоре – първи етаж, отдолу – земя, и отделно собствеността върху гараж № 2. За съставянето на този КНА са били представени горния НА № 142/95г., решението по гр.д. № 377/01г. на ШОС, схема на имота и обяснителни записки на М. Матеева – експерт-оценител на недвижими имоти /представените на л. 23 и 28 от делото на ШОС/.

Ответницата се легитимира като собственик на ап. № 5 въз основа на НА № 36/15.12.1997г. на нотариус при ШРС, с който е закупила от СД „Хоризонт-90 Пинтев и сие” 19/369 ид.ч. от правото на собственост на дворното място и правото на строеж за ап. № 5 в бъдещата жилищна сграда с площ от 63.26 кв.м., заедно с изба № 5 /без посочена площ и граници/ с описани граници само на жилището.

От удостоверение от 05.12.2006г. /л. 27/, издадено от Община Шумен се установява, че жилищната сграда, в която се намира и процесната изба е изградена в груб строеж, а описаните документи са одобрени проекти на 01.10.1996г., строително разрешение от 08.10.96г., протокол за определяне на строителна линия и ниво на строеж от 24.10.1996г., заверен на 19.11.04г. и акт за приемане на конструкцията от 24.11.97г.

От заключението на изслушаната по делото СТЕ /първоначално и допълнително/ се установява, че принадлежащата изба към ап. № 4 е избено помещение № 8 с площ от 14.29 кв.м. при граници: на север – дворно пространство към съседния парцел; на запад – калкан на съществуващата жилищна сграда, на юг – избено помещение № 4 и на изток – стълбищна площадка пред избените врати /показано на скицата на Приложение № 3 – л. 97 от делото на ШРС/. Съгласно действащите правила към момента на проектиране и изграждане на жилищната кооперация, към ап. 5 принадлежи изба № 5 – неизградена в момента на огледа и показана на същата скица по приложение № 3. При проектирането на сградата е имало предвидено магазинно помещение с площ от 20.24 кв.м. в югоизточната част на сградата на кота + 0.00 с посочени граници. Посочено е, че в проекта на сградата са извършвани поправки, касаещи избените помещения, като понастоящем чертежът с разпределението на избения етаж липсва в архива на Община Шумен. Съгласувайки обаче експертното си проучване с автора на идейния проект на сградата арх. Чапкънов, вещото лице е изготвило разпределението, отразено в Приложение № 1 към заключението, което съответства на първоначалния идеен проект, одобрен и като работен на 08.02.1995г. В същото, изба № 8 като разположение съответства на избата, предмет и на настоящото производство. Спазен е бил принципа избените помещения да се номерират от ляво на дясно последователно и всеки № на избено помещение да съответства на № на жилището.

Утвърденото от арх. Г. Маринов изменение на проекта предвижда разпределението на избите по друг начин – приложение № 2, в което изба № 8 е вече с граници – от изток ул. „Д. Войников”, от юг ул. „Охрид”, от запад – изба № 7, от север – неизкопаемо, отгоре – магазин и отдолу – земя. Това избено помещение е записано, че е на С.Р. Няма документи на какво основание номерацията на избите не съвпада с номерата на жилищните апартаменти.

Същевременно по време на строителството са били направени нови промени, които не са отразени в проектите в Община Шумен, но са били показани от в.л. Ат. Орманов в заключението му дадено по в.гр.д. № 569/10г. на ШОС /л. 10-12 от делото на ШРС/. Експертът предполага, че вероятно заради съдебното решение по гр.д. № 377/01г. на ШОС номерацията отново е от ляво на дясно, но не е последователна – Приложение № 3. На кота -2.95 избените помещения са от №№ 1-5 и № 8, а № 6 и 7 са на кота +0.00 на мястото на бившето портиерно помещение. При осъществения оглед на 31.10.13г. изби № 6 и 7 са преобразувани в жилищно помещение и са продадени като жилище, а изба № 5 по проекта не е изградена. Избени помещения №№ 1-4 и № 8 се използват от обитателите на сградата като разпределението на ползването не съответства на апартаментите.

В допълнителното заключение вещото лице сочи, че по данни на съседите И.С.П. ползва процесната изба № 8 по Приложение 3, която всъщност принадлежи към апартамента на ищцата, който е с № 4.

В с.з. вещото лице заявява, че описанието на изба № 8 с посочените в КНА № 126/07г. граници технически е невъзможно да съществува /няма как избата да граничи и с ул. „Д. Войников” и на север да е калкан/. Такава изба с такива граници няма, а това са границите на самата сграда. На приложение № 3 до изба № 5 има магазин и гараж. Допълва се, че тази изба № 8 на практика е изградена след постановяване на решението на съда от 2002г. /по гр.д. № 377/01г. на ШОС/ и П. я изграждат тази изба съобразно границите в това решение. Приел е, че изба № 5 /неизградената/ съответства на ап. № 5 само изхождайки от изискването за съответствие с номерацията на апартамент и изба, докато това, че изба № 8 е прилежаща на ап. № 4 се приема от решението на съда. Вещото лице сочи, че сградата все още не е въведена в експлоатация.

Разпитана в качеството на свидетел С.Р. сочи, че е предоставила процесната изба на ответницата, за да си нареди само багажа, тъй като свидетелката не е ползвала апартамента си, а ответницата си е сложила врата и продължава да ползва тази изба. Поради това се е принудила да заведе против нея изпълнителното дело, което обаче е било спряно. Посочва, че изба № 8 е от 14 кв.м., а изба № 5 /по разпределението на скицата Приложение № 3 на вещото лице/ е към малкия апартамент, който е предоставен на майка й. Процесната маза Р. никога не е владяла, тъй като не е и живяла там.

Свидетелите Н.Н. и Г.Я. са съпрузи и са собственици на ап. № 1 в жилищната сграда. Те са се нанесли в жилището си през 2008г. Сочат, че ответницата ползва означената като изба № 8 на приложение № 3 към заключението на вещото лице. Свидетелят Н. сочи, че знае за някакви спорове между С.Р. и И.П., тъй като преди 2-3 години мазата, ползвана от И. е била запечатана. На вратите на избите няма номера, а по схемата на приложение № 3 Н. ползва изба № 2.

Свидетелят М. В. е бил управител на агенция за недвижими имоти и знае, че през 2007г. ответницата е закупила във въпросната жилищна сграда на третия етаж малкия апартамент. Тогава избите не са били разпределени, но мисли, че към апартамента й е била предоставена най-голямата изба, макар и в нотариалния акт да не е бил описан № на избата. Към момента на сделката сградата не е била завършена като на И. маза не е била посочена, но продавачите са казали на И., че тъй като заплаща сумата /а на продавачите са им трябвали пари за строителството/, на нея ще бъде предоставена най-голямата маза.

Свидетелят К.С. е бившия собственик на ап. № 1 в жилищната сграда и е живял в същата от 1998г. до 2008г., когато го е продал. През 1998 или 1999г. се е нанесла и И. и избата, която тя е започнала да ползва е първата срещу стъпалата /пета по ред от дъното към стълбището/ и № 8 по Приложение № 3 към заключението. Самият свидетел е успял да вземе втората маза. Самата кооперация има 8 апартамента, но няма 8 мази. При самия строеж от фирмата-строител са преустроили 2 изби в жилище и са го продали на една жена. Самият свидетел също не е знаел коя е прилежащата на апартамента му маза и питайки строителя А.П., той му е казал /след като е получил от свидетеля още 500 долара като цена на изба/, сам да си избере една маза. В нотариалния акт на свидетеля С. фигурирала изба, но избите не са били означени. Поради това свидетелят е изчистил една друга маза, но са го „изпреварили” от другите собственици, поради което и той се принудил да изчисти мазата, която е ползвал към апартамента си - втората от прозорчето към стълбището. Свидетелят сочи, че С. е имала апартаментите на втория етаж и за този етаж е имало една предвидена маза – тази голямата, тъй като мазите не стигали за всички апартаменти.

Майката на ответницата в качеството си на свидетел сочи, че И. ползва процесната маза още от 1997г. и мисли че тя е № 5 /в съответствие с № на апартамента й/. Сочи, че С. има друга голяма маза под офиса, под магазина, вградена. Първоначално С. е имала претенции към процесната маза, а сега и Р..

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно е, че избеното /складово/ помещение е нормативно необходима и правно несамостоятелна принадлежност към жилищно помещение. При съобразяване на това нормативно изискване се е постъпило и при проектиране на жилищната сграда и при одобряването на проектите от съответния административен орган – така вещото лице и разпределението на избените помещения по идейния проект, дадено в приложение № 1 към заключението на вещото лице Сотиров. Според това разпределение към всеки от апартаментите е било предвидено избено помещение с номер, съответстващ на № на апартамента /№№ 1-8/. Или, съпоставено с жилището, предвидено за изграждане на С.Р. /праводателката на ищцата/, което е било с № 5 /с уговорена застроена площ по НА № 142/95г. от 113.80 кв.м. и при липсата на № и граници на избено помещение/, то и принадлежащото на това жилище избено помещение е следвало да бъде с № 5 съгласно разпределението на избения етаж по одобрения на 08.02.1995г. проект.

Изменението на проекта, касаещ разпределението на избите, е дадено в приложение № 2, за което е посочено, че е одобрено от арх. Г. Маринов /л. 96 от делото на ШРС/. В това разпределение са дадени гаражите на гаражен етаж /кота +0.00/ и на избите в сутеренен етаж /кота -2.50/, които обаче са 6 бр. /с №№ 3-8/, като за изба № 8 е записано, че е на С.Р. /останалите 2 изби са на кота + 0.00/. Използвайки именно това разпределение и по този проект, е съставената обяснителна записка на инж. М. Матеева, послужила за описване границите на изба № 8 с оглед изготвянето на КНА № 126/07г. на нотариус Ася Асенова-Шумен.

По-важното обаче е друго обстоятелство, което е относимо към разрешаването на предмета на спора относно кое е принадлежащото на апартамента на ищцата избено помещение. В това отношение следва да се има предвид какво е било фактически изграденото и разпределението на избите към този момент, тъй като от една страна в никой от договорите, с които С.Р. и И.П. са получили право на строеж за апартаментите си, не е описана избата към всеки от тях, а от друга страна – жилищната сграда не е изпълнена съгласно одобрения проект. В тази връзка следва да се приеме, че най-късно към 1999г. е била изградена жилищната сграда в груб строеж /тогава са налице данни за опити да се подпише акт обр. 15 – така от мотивите на решение от 20.05.02г. по гр.д. № 377/01г., така записаното относно състоянието на завършеност на сградата в техническа експертиза, назначена по гр.д. № 1091/99г. на ШРС – л. 7-9 от делото на ШРС; така и показанията на св. К.С., който сочи 1998г., че се е настанил да живее в ап. № 1/. Към посочения момент е възникнало и правото на собственост върху апартаментите и този на С.Р. вече е бил с № 4, а този на ответницата е с № 5. Фактически са били изградени 5 избени /с №№ 1-4 и 8/ помещения и едно не е изградено /№ 5/, съгласно означението на Приложение № 3 към СТЕ по настоящото дело.

Предявеният от С. Р. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД против нейните съконтрагенти по договора /П./, оформен с НА № 142/95г. за предаване в завършен вид на принадлежащото към апартамента й избено помещение, е уважен по отношение на изба, описана като № 8 и с площ от 14.29 кв.м. и граници, съвпадащи именно с процесното избено помещение по настоящото дело /решението по гр.д. № 377/01г. на ШРС, основано на представен от ответниците-строители проект/. Отделно от това, по гр.д. № 779/08г. на ШРС, предявеният иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД от ищцата против С. Р., е бил уважен и решението замества окончателния договор за покупко-продажба. В същото отново избеното помещение е описано с площ от 14.74 кв.м. /разлика от 0.50 кв.м. в сравнение с горното решение/.

Вярно е, че ответницата не е обвързана от силата на пресъдено нещо по нито едно от посочените две решения, но същите /при липсата на представен по делото одобрен технически проект относно разпределението на избените помещения/ служат за индиция относно принадлежащото на апартамента на С.Р. /първоначално същият с № 5, а понастоящем с № 4/ избено помещение – същото следва да е с площ от от 14.29 кв.м. или 14.74 кв.м. Единственото избено помещение с такава площ е именно процесното /означено като № 8 от Приложение № 3 от СТЕ по делото на ШОС/ - така вещото лице относно измерената по външните очертания на сградата площ на процесното помещение /изявление в с.з. на 25.03.14г. – л. 62 от делото на ШОС/ и приблизително толкова /13.30 кв.м./ измерени от в.л. инж. Анна Миланова, изготвила СТЕ по гр.д. № 253/09г. на ШОС /л. 51 от делото на ШРС/. Друга изба с такава голяма площ няма. Допълнителен аргумент за местонахождението на избата към ап. № 4 именно срещу стълбите към сутеренния етаж /където се намира процесната изба/ е разположението на изба № 3 и № 4 по проекта, представляващ Приложение № 2 към СТЕ. И ако не се зачете записването относно това, че изба № 8 е на С. Р. /изписано неизвестно от кого – вещото лице сочи, че това са допълнения, нанесени с червено мастило и няма документи защо номерацията на избите вече не съвпада с тази на апартаментите/, то съответствието на ап. № 4 е именно изба с № 4, а на ап. № 3 – изба № 3. В тази връзка свидетелят Кр. С. сочи, че майката С. и дъщерята С.Р., които са имали апартаментите си на един етаж /втория жилищен етаж/, за тях е била предвидена една голяма маза. Такава маза се явяват именно избените помещения, означени на Приложение № 2 като № 3 и № 4 /за двете е бил предвиден един общ вход и същите се намират там, където сега е изба с означение № 8 с различието единствено по отношение на входа й/.

Или, всички косвени доказателства /при липсата на преки такива/, касаещи идентификация на прилежащата на апартамента на ищцата изба, сочат на извода, че това е именно процесната изба, означена като № 8 на Приложение № 3 към СТЕ по делото на ШОС.

Ответницата не представи доказателства, че владяната от нея процесна изба с номерация № 8 е именно продадената й като принадлежаща на апартамент № 5 изба № 5, чието право на строеж тя е закупила с НА № 36/1997г. на нотариус при ШРС. Съдът напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, препращайки към същите на осн. чл. 272 от ГПК, досежно релевираното от ответницата възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност /поддържано и с въззивната жалба/- съгласно т. 4 от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/13г. на ОСГТК на ВКС възражението за придобивна давност се преклудира с изтичане срока за отговор на исковата молба /освен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първата инстанция, довели до ограничаване правото на участие на страната, каквито по настоящото дело няма/, а в случая то е направено едва с писмените бележки на ответницата.

Предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е основателен и поради съвпадане на правните изводи на въззивният съд с тези на първоинстанционният, надлежно обективирани в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено изцяло.

Поради липсата на самостоятелно обжалване на определение № 355/17.07.14г. на ШОС, касаещо решението в частта му за разноските, то този въпрос не е предмет на настоящото производство.

Въззиваемата страна е претендирала присъждането на разноски пред настоящата инстанция, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар от 1900лв. /л. 20 от настоящото дело/. Насрещната страна е възразила единствено, че тези разноски не са извършени във връзка с настоящата инстанция /не и относно размера на хонорара/. Видно от договора за правна защита и съдействие, подписан на 03.09.14г. между въззиваемата и адв. Цв. К., че същият има за предмет изготвянето на становище и процесуално представителство по в.гр.д. № 399/14г. на ВАпС и хонорарът е заплатен в тази връзка. При това положение на въззиваемата страна и в тежест на въззивницата следва да се присъди сумата от 1900лв. на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК без да се обсъжда въпроса за съответствието му с действителната фактическа и правна сложност на делото.

Предвид цената на иска от 4005лв. /съизмерима с определената чрез заключението на допълнителната СТЕ пазарна стойност на избата/, на осн. чл. 280, ал. 2 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 83/23.04.14г. по гр.д. № 695/13г. на ОС-Шумен.

ОСЪЖДА И.С.П., ЕГН ********** ***/ул. „Добри Войников”, № 1/, ет. 4, ап. 5, да заплати на Р.С.И., ЕГН ********** *** сумата от 1900 /хиляда и деветстотин/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението е окончателно.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: