Р Е Ш Е Н И Е

 

159/24.10.2016 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

МАРИЯ МАРИНОВА

 

при секретаря Ю.К.

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 399/2016 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба от Й.С.Й. чрез процесуалния му представител адв. С.Д. *** срещу решение № 20/25.05.2016 год. по гр.д. № 66/2016 год. на Окръжен съд – гр. Разград, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск с правно осн. чл. 62, ал. 4 от СК срещу С.Й.В. и И.М.Т. с искане да бъде признато за установено, че не е заченат и не произхожда от С.Й.В., да бъде отразено това обстоятелство в регистрите на населението и гражданското състояние на Община Добрич, да бъде издаден нов акт за раждане, в който в графа „Баща” бъде вписан ”неизвестен”, както и да бъде постановена промяна в бащиното и фамилно име от „С.Й.” на „И.М.”. По съображения за незаконосъобразност на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Не е направено искане за събиране на нови доказателства.

Съставът на Апелативен съд – гр. Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните мотиви:

От представеното в първоинстанционното производство, удостоверение за раждане № 214509/05.01.1998 год. е видно, че Й.С.Й. е роден на *** год. от майка И.М. В., ЕГН ********** и баща С.Й.В., ЕГН **********.

Сключеният брак между И.М. В. и С.Й.В. с акт № 37/25.05.1991 год. е бил прекратен по реда на чл. 51 от СК с решение № 36/29.11.1999 год. по гр.д. № 19/1999 год. на Районен съд – гр. Исперих, като упражняването на родителските права е предоставено на майката.

С решение № 3844/19.11.2010 год. по гр.д. № 11553/2010 год. на Районен съд – гр. Варна е прекратен сключеният брак с акт № 0080/21.12.2000 год. между И.М.Т. и Л.П.Т.

От събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства посредством разпит на свид. С.К., леля на майката на жалбоподателя се установява, че майката на Й. имала интимни отношения с Л.Т. по време на брака си със С.В., както и че в отношенията между страните е безспорно, че Й. е син на Л.. Също така излага, че И. и С. са правили опити за инвитро процедура, но поради изследвания се оказало, че С. е стерилен. От показанията на свид. Л.Т.се установява, че от навършване на година и два месеца до настоящия момен полага грижи за жалбоподателя, който рапознавал него като свой баща.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

С новия СК /ДВ, бр. 47/09 год., в сила от 01.10.2009 год./ и на детето е предоставена легитимация да оспорва презумптивното бащинство на съпруга на своята майка. Искът по чл. 62, ал. 4 от СК е предявен от детето на 01.03.2016 год. в законоустановения едногодишен, преклузивен срок, който започва да тече от навършването на пълнолетие на детето – 31.12.2015 год., съгласно задължителните указанията в ТР № 2/5.02.2015 год. по т.д. № 2/2014 год., ОСГК на ВКС.

Към момента на раждането на настоящия жалбоподател – *** год. бракът между И.М. В. и С.Й.В. не е бил прекратен и е действала презумпцията за бащинство.

Правната уредба на произхода е система за установяване и оспорване на биологичната връзка между родител и дете. Произходът се подчинява на принципите на истинност, стабилност и законоустановеност. Той е проява на стремежа на законодателя да се установи обективната истина относно биологичната връзка на произход между родителя и детето.

Правилно първоинстанционният съд с определение № 410/01.04.2016 год. е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е посочил, че в тежест на ищеца, настоящ жалбоподател е да обори законовата презумпция, закрепена в разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от СК съгласно, която се счита, че съпругът на майката е баща на роденото от нея дете през траенето на брака или 300 дни след неговото прекратяване.

Главен предмет на доказване на иска по чл. 62, ал. 4 от СК е невъзможността детето да бъде заченато от лицето посочено като баща от презумпцията по чл. 61, ал. 1 от СК. Под "невъзможността" на майката да зачене от презумптивния баща, се разбира реално съществуваща съвкупност от обстоятелства, при наличието на които е изключена всяка възможност за физически контакт между майката и бившия й съпруг по време на зачеване на детето или е доказано чрез съдебномедицинска експертиза, че съпругът се изключва като баща.

Ако майката през времето на зачатието е имала полови връзки освен със съпруга си и с друг мъж, това обстоятелство само по себе си не съставлява оборване на предположението /така ППВС № 5/1978 год. от 21.II.1979 год./.

Недопустимо е постановяване на решение при признание на иска по дела за гражданско състояние, поради което признанието на основанието на иска следва да се кредитира като признание на факт и да се преценява от съда съобразно с останалия събран по делото доказателствен материал. Така следва да се възприема и признанието на майката, че детето не произхожда от съпруга й, дори и когато се прави добросъвестно, при свободна воля и невъзбуждащо съмнение.

В първоинстанционното производство отсъства искане за назначаване на СМЕ, за установяване на биологичната несъвместимост между детето и презумптивния баща. В изпълнение на задълженията си по чл. 146 от ГПК съдът е изготвил доклад по делото, в който изрично е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже твърденията си. Както първоинстанционният, така и въззивният съд не може служебно да назначи експертиза против волята на страната.

Следва да се съобрази, че не са представени други писмени доказателства, които да докажат оплодителната неспособност на съпруга – вроден или придобит стерилитет през вероятния период на зачеването. В производството са събрани единствено гласни доказателства посредством разпит на лелята на жалбоподателя и Любомир Петков. Същите сами по себе си не могат категорично да изключат възможността детето да е заченато от съпруга, поради което предвид принципа за стабилност на произхода, настоящият съдебен състав счита, че не е оборена законовата презумпция, закрепена в разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от СК.

Предвид горното, обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/25.05.2016 год. по гр.д. № 66/2016 год. на Окръжен съд – гр. Разград, поправено с решение № 676/30.06.2016 год. по същото дело.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                   2.